РЕШЕНИЕ
№
1727
гр.
Пловдив, 18.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХI
състав,
в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Полина Цветкова и участието на прокурора Иван Илевски, като разгледа КАНД № 1475/2023 година по описа на съда,
докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 208 и сл. АПК,
вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив чрез пълномощник юриск. Бойкова, срещу
Решение № 639 от 12.04.2023г., постановено по АНД № 1846/2022г. по описа на
Районен съд Пловдив, IV наказателен
състав, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 51076-S005760 от 11.07.2011г.,
издадено от Заместник Териториален Директор на ТД на НАП – Пловдив, с което на
„ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО – БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* са наложени следните
административни наказания: по т. 1 от НП – на основание чл. 355, ал. 1 от
Кодекса за социалното осигуряване (КСО) е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лв. за нарушение на чл. 158 във връзка с чл. 7, ал. 3 от КСО и по т. 2
от НП – на основание чл. 355, ал. 1 от КСО е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 158 във връзка с чл. 7, ал. 3 от КСО и е
прекратено административнонаказателното производство срещу дружеството за
вменените две нарушения по чл. 158 във
връзка с чл. 7, ал. 3 от КСО. В жалбата се сочи, че решението е
недопустимо, алтернативно неправилно, като се развиват доводи за противоречието
му с материалния закон и се настоява за отмяната му и потвърждаване на НП.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Касационният ответник, редовно призован, не
изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Контролиращата
страна, чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив, дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, а първоинстанционното
съдебно решение следва да се остави в сила.
Касационният
съдебен състав, след като се запозна с обжалваното
съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна, поради следните съображения:
Пловдивският
районен съд е бил сезиран с жалба от „ВИНАРСКА ИЗБА БРЕЗОВО – БЪЛГАРИЯ” АД
против НП № 51076-S005760 от 11.07.2011г.,
издадено от заместник териториален директор на ТД на НАП - Пловдив.
Обективираните в акта констатации за издаването на наказателното постановление
касаят обстоятелствата, че при извършена проверка касационният ответник не е
спазил законоустановения срок до 31.07.2010г. за внасяне по сметка на ТД на НАП
- Пловдив на дължимите осигурителни вноски за допълнително задължителни пенсионно
осигуряване за периода 01.06.-30.06.2010г. на работещите в дружеството 34 лица
по трудови правоотношения при условията на трета категория труд и 1 лице при
условията на втора категория труд. След неговото издаване е налице единствено
посещение с цел връчване на НП до адреса на дружеството град Брезово, ул. „Зелениковско
шосе“ № 1, на който представител на дружеството не е бил намерен. По повод
искане за заличаване по давност до Дирекция „Събиране“ на ТД на НАП - Пловдив е
посочено, че НП е прието за влязло в сила едва през 2019г., което като
продължителност е период 8 години след издаването му. С това основание е
обжалвано и НП пред първоинстанционния съд, като са изложени съображения за
допустимост на жалбата, поради липса на доказателства за надлежно връчване на
НП.
Наведените от
ответника възражения за недопустимост на жалбата, поради нейното просрочие, ПРС
е приел за неоснователни. Мотивирано е в тази насока, че за да се приеме, че НП
е редовно връчено на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, следва
административнонаказващият орган да е положил достатъчно усилия по издирване на
нарушителя, а от приложеното към преписката заверено копие на протокол от
извършена проверка от дата 12.10.2011г., е установено, че адресът на
дружеството е посетен за връчване на НП, като не е открит представител на
дружеството, посещението на посочения адрес е направено веднъж, като няма данни
дружеството да е търсено и друг път за връчване на НП, поради което и е прието,
че издирването не е щателно проведено, а от там и НП не е редовно връчено.
Представените от ТД на НАП – Пловдив писмени доказателства за изпращани до
дружеството покани, е прието, че се отнасят до актове, издавани в хода на
образувано изпълнително производство, за което е приложим редът за връчване,
предвиден в ДОПК, като е посочено в тази връзка, че редът за връчване на НП е
уреден в чл. 58 от ЗАНН и същият не е спазен. Или, прието е, че жалбата, с
която е сезиран, е допустима за разглеждане.
За да
обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакуваното НП, ПРС е приел
от една страна, че фактическата обстановка е обективно и правилно установена,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и правилно, според ПРС са приложени
материалният закон и съответната на нарушението санкционна разпоредба.
Констатирано е обаче изтичане на абсолютната давност за
административнонаказателно преследване, която, според районния съд, е започнала
да тече от довършване на нарушението – 31.07.2010г. и е изтекла след изтичане
на четири години и шест месеца, считано от тази дата. За да достигне до този си
извод, ПРС е съобразил Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. по
тълкувателно дело № 1/2014г. на ВКС и ВАС, като е посочил, че в ЗАНН са
предвидени два вида срокове - по чл. 34 от ЗАНН и по чл. 82 от ЗАНН, първите от
тях са давностни, а вторите преклудират възможността на компетентния орган да
реализира изтърпяването на наложената административна санкция. В конкретния
случай е прието, че е изтекла абсолютната преследвателска давност от четири
години и шест месеца предвид съответното приложение на чл. 81, ал. 3 във връзка
с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, поради което и издаденото НП следва да бъде отменено.
На основание чл. 63, ал. 6 от ЗАНН ПРС е прекратил и
административнонаказателното производство.
Обжалваното
съдебно решение е правилно.
Първоинстанционният
съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата.
При
наличния спор за правилното приложение на процесуалния закон и по-конкретно за
спазването на процедурата, регламентирана в чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, ПРС
законосъобразно е приел, че в действителност е налице редовна и допустима жалба,
поради наличен висящ административнонаказателен процес. Така посочената
разпоредба изисква кумулативното наличие на две предпоставки – деецът да не е
намерен на посочения адрес и новият му адрес да не е известен, за да може НП да
се счита за връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. За да се докаже несъмнено
обстоятелството, че лицето трайно е преустановило връзката си с адреса, е
необходимо връчител да е посетил адреса няколкократно и в различно време, за да
може да докаже по безсъмнен начин липсата. Първоинстанционният съд
законосъобразно при преценката за допустимост не е намерил тези условия за
спазени. До датата на служебното връчване на НП няма представен друг протокол
за търсене на дружеството. Липсата на друг протокол за търсене на дружеството в
периода 12.10.2011 – 25.04.2019г. се удостоверява и от приложената по делото
докладна записка до наказващия орган, в която също се цитира само протоколът от
2011г. Твърдението за щателно издирване на нарушителя и за многократни опити да
бъде намерен, които са без успех, не са доказани с никакви документи. „ВИНАРСКА
ИЗБА БРЕЗОВО – БЪЛГАРИЯ” АД предоставя акт за дерегистрация на дружеството по
ЗДДС от 01.08.2017г., който му е бил връчен лично, както и протокол за опис на
недвижим имот от 06.02.2012г., който е извършен от публичен изпълнител в същия
имот в град Брезово. От посочените приложения към делото е видно, че
дружеството не е сменило адреса си на управление. Така законосъобразно районният
съд е разгледал спора по същество и е приел изтекла абсолютна погасителна
давност за реализиране на търсената от касационния ответник
административнонаказателна отговорност. Направеният анализ за приложението на
разпоредбите на чл. 80 – 81 от НК, приложими на основание чл. 11 от ЗАНН е
законосъобразен. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите
на първоинстанционния съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а
съобразно възможностите на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, съдебният състав
изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи
на районния съд, се споделят и от
настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.
Наведените в касационната жалба възражения са неоснователни. Те се явяват в
противоречие със събраните в хода на административнонаказателното производство
писмени доказателства и в противоречие със събраните в първоинстанционното
съдебно производство гласни доказателства. Като е съобразил правилно събраните
писмени доказателства, първоинстанционният съд е постановил един
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Предвид
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Пловдив, ХХI състав,
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 639
от 12.04.2023г., постановено по АНД № 1846/2022г. по описа на Районен съд
Пловдив, IV наказателен
състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.