Р Е Ш Е Н И Е № 260024
16.03.2021г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 557 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.34 от ЗС –
съдебна делба във втора фаза по нейното извършване.
С влязло в сила Решение № 211/20.11.2019г.,
постановено по настоящото дело, е допусната делба на следните недвижими имоти: поземлен имот с
идентификатор 20273.501.921 в село Дебелт, община Средец, област Бургас, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-84/19.11.2015г. на изпълнителният директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: село Дебелт, ул.“**“, № **, с площ
1285 кв.м. /хиляда двеста осемдесет и пет квадратни метра/, трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10м./, като номера по предходен план е 421 /четиристотин
двадесет и едно/, квартал 52 /петдесет и две/, парцел: 2 /две/, със съседи:
20273.501.1070, 20273.501.920, 20273.501.923, 20273.501.922, ведно със сграда с
идентификатор 20273.501.921.1 в село Дебелт, община Средец, област Бургас, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-84/19.11.2015г. на изпълнителният директор на АГКК, с адрес на сградата:
село Дебелт, ул.“**“, № **, като
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 20273.501.921, със застроена
площ 52 кв.м. /петдесет и два квадратни метра/, брой етажи: 1 /един/,
предназначение: жилищна сграда еднофамилна, при квоти:
½ идеална част за И.Д.П. и ½ идеална част за С.Г.Я..
В
първото открито съдебно заседание във втората фаза на делбата процесуалния
представител на И.Д.П. – адв.Е.И. отправя искане, в случай на констатиране на неподеляемост на дворното място и сградата в
него, за поставяне в неин дял на цялата жилищна сграда, по реда на чл. 349 от ГПК, чрез възлагане на жилището в хипотеза на установяване на неговата
неподеляемост от страна на вещото лице. Твърди се, че П. отговаряла на законово
изискуемите условия, тъй като живяла в делбения имот от 1976 – 1977 г. за
кратък период след раждането ѝ до 1985 година, като след този период
епизодично посещавала и пребивавала в имота, за което свидетелствало и
приложеният по делото нотариален акт на нейният праводател и баща за
разпределено право на ползване на имота между него и другата съделителка. Моли се да бъде извършена реална делба на
процесния делбен имот, съобразно всички събрани по делото доказателства, като в
случая да се възложи дял първи на И.Д.П..
В хода на производството във
втората фаза на делбата И.П. прави искане на основание чл.344, ал.2 от ГПК за
определяне на привременни мерки, като претендира Я. да бъде осъдена да заплаща
обезщетение в размер на 67,64 лева за едноличното ползване на притежаваните от
нея ½ идеални части от имота /след допуснато изменение на размера на
обезщетението, първоначално заявено в размер на 100 лева/, ведно със законната
лихва за вяска просрочена вноска, считано от подаване на молбата на дата
10.06.2020г. в открито съдебно заседание до приключване на делбеното производство.
В проведеното първо открито съдебно заседание на
делбеното производство в неговата втора фаза, насрещната страна по делото – С.Г.Я.
– редовно уведомена, не се явява и не се представлява. В хода на производството
се явява лично в проведеното второ открито съдебно заседание, а в останалите
заседания се представлява от адв.В.Г.. Относно предявения проект за
разделителен протокол прави следните възражения. Сочи, че оценката на двата дяла е
съобразена със заключението на вещото лице, но площите на двата дяла не
съответствали с площите на двата дяла по заключението. Разликата действително
била малка - половин квадрат, но все пак я имало, като тази оценка следвало
да бъде преизчислена, както и съответно
сумата за уравняване на дяловете. Излага също, че думите след дял първи и дял втори, а
именно - съответстващ на ½ ид.част всъщност, не трябвало да участват в
описанието на дяловете, тъй като тези дялове не съответствали на ½
ид.част от целия имот и затова се налагало да се извърши и уравняване на
дяловете. Отправя искане да се постанови решение, с което да се одобри проекта
за разделителен протокол, ведно с направените възражения. Релевира съображения
във връзка с това, че не са налице процесуалните предпоставки за възлагане на
имота на насрещната страна по делото И.Д.П.. Счита, че след одобряване на
проекта за разделителен протокол следва да бъде теглен жребий. Процесуалния
представител адв.Г. релевира подробни съображения относно това, че искането за
определяне на привременни мерки е неоснователно, тъй като С.Я. допускала И.П.
до имота. Отделно от това заявява, че обезщетението за привременните мерки било
дължимо считано от постановяване на съдебното решение.
След съвкупна преценка на събраните по делото релевантни за
спора доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приобщените в хода на производството Нотариален акт
за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение и наследство
№ 57, том ХI А, рег.№ 2998, нотариално дело № 2253/1999г. от
16.08.1999г., на нотариус И.К., рег.№ 255, с район на действие Средецки районен
съд, собствеността върху ½ от
процесния имот по отношение на С.Г.Я. се удостоверява именно от този нотариален
акт, а другата ½ от имота е собственост на същото основание на Д.Г.И.
/бащата на И.П./. В нотариалния акт е посочено, че собствениците ще ползват
реално имота, както следва: С.Я. ще ползва северозападната стая от жилището,
северозападното избено помещение и северната част от дворното място, а Д.И. ще
ползва югоизточната стая от жилището,
югоизточното избено помещение и южната част от дворното място, като
съсобствениците ще ползват общо коридора и терасата на едноетажната жилищна
сграда. С Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 180, том IV,
рег.№ 2505, дело № 700/2014г. от 15.08.2014г., Д.Г.И. дарил на своята дъщеря И.Д.П.
своята ½ идеална част от същия
недвижим имот.
Прието е във втората фаза на делбата заключение на Съдебно –
техническата експертиза, в което е констатирано, че процесният имот бил с площ
1285 кв.м. и отговарял на изискванията на чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ за образуване
на два нови имота. В тази връзка вещото лице е посочило, че съобразно
изискванията на чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ, размерите на поземлените имоти в
селата следвало да бъдат с най – малко 16 м. лице и 500 кв.м. повърхност. От
имот с площ 1285 кв.м. можело да бъдат образувани два поземлени имота с площ от
642,50 кв.м. и лице отговарящо на изискванията на ЗУТ. По отношение на
жилищната сграда е посочено, че е неподеляема, тъй като приземният етаж бил със
светла височина от 1,75 м., която била
недостатъчна за жилищен етаж, съгласно чл.72, ал.3 от Наредба № 7 за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони,
която изисквала за жилище светла височина от 2,60 м. Прието е, че
разпределението на жилищния етаж не давало възможност за създаване на две
жилища при условията на чл.110, ал.1 от
Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, според която всяко жилище трябвало да има най –
малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня – тоалетна и най –
малко едно складово помещение в или извън жилището, като тези условия не били
налице в процесния имот, поради което жилищната сграда била неподеляема.
Предлага се вариант за делба на поземления имот, съобразно квотите на
съделителите, като се предвиждало образуването на два нови поземлени имота,
всеки един от тях с площ от 642,50 кв.м.: дял първи – поземлен имот с площ от
642,50 кв.м., в който попада съществуващата жилищна сграда, като е посочено, че
е предвидено необходимото отстояние на съществуващата жилищна сграда до
дворищната регулация на новообразувания имот и дял втори – поземлен имот с площ
от 642,50 кв.м., който отговаря на изискванията на чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ за
площ и лице на имота и давал възможност за изграждане на бъдещо жилищно
строителство в него. При първоначалното заключение вещото лице е определило
обща пазарна стойност на процесния имот с идентификатор 20273.501.921 и
жилищната сграда в село Дебелт в размер на 34 560 лева, като е използвало следните
два метода за определяне на тази стойност – метод на вещната стойност и метод
на посредственото сравнение. Предвид направеното оспорване на заключението в
частта относно пазарната оценка, тъй като не е съобразено с променената
икономическа ситуация, обусловена от обявеното извънредно положение в страната
и спадът на продажбите на недвижими имоти, е допуснато допълнително заключение
в тази част. След извършване на необходимото проучване на пазара на сходни имоти с процесния, оглед на състоянието на
имота, преценка за общата и остатъчна експлоатационна годност на жилищната
сграда, както и изчисление на оценката чрез използване на метода на вещната
стойност, както и на метода на посредственото сравнение, в допълнителното
заключение е прието, че пазарната стойност на процесния имот с идентификатор
20273.501.921, ведно с изградената в него жилищна сграда, находяща се в село
Дебелт била 27 368 лева. Прието е, че стойността на земята на Дял 1 – 642,50
кв.м., който бил застроен е 4407 лева, стойността на земята на Дял 2 – 642,50 кв.м., който бил незастроен е 5068
лева, а стойността на жилищната сграда е 18 553 лева. За да се определи по
– висока стойност на незастроената земя на имота в дял втори, вещото лице е
взело предвид местоположението на имота, увеличеното предлагане на недвижими
имоти и спада в търсенето на подобни имоти, като е определил 15% завишение при
незастроен имот. Предвид това Дял 1 – жилищна сграда и двор от 642,50 кв.м. е
определена пазарна оценка от 22 960 лева, а Дял 2 – двор от 642,50 кв.м.
незастроен е определена пазарна оценка от 5 068 лева, като общата стойност
на дял 1 и дял 2 е 28 028 лева, а за изравняване на дяловете, следва Дял 1
да заплати на Дял 2 сумата от 8 946 лева. Относно пазарната оценка на
имота и дяловете, съдът кредитира допълнителното заключение на съдебно –
техническата експертиза, тъй като същото е съобразено с икономическата
обстановка, обусловена от извънредното положение в страната и трайните
тенденции на пазара на имотите в съответното населено място. Въпросното допълнително заключение е обосновано,
компетентно изготвено, изложени са логични доводи за констатираните
обстоятелства от вещото лице, подкрепени с обективни обстоятелства установени
от него, като то не е и оспорено от страните по делото.
Предвид данните за поделяемост на процесния поземлен делбен
имот са предприети действия по уведомяване Главния архитект на Община Средец за
това обстоятелство, както и да изпълни правомощията си по чл.201, ал.3 от ЗУТ,
а именно с мотивирано предписание да нареди на страните да внесат проект за
изменение на действащия план за регулация, в случай че счита, че могат да се
образуват нови УПИ. В тази връзка по делото е постъпило писмо от Главния
архитект на Община Средец, видно от което е издадено Мотивирано предписание до
страните по делото да внесат за разглеждане в Община Средец проект за изменение
на действащия регулационен план за УПИ II в
кв.52 по плана на село Дебелт. В тази връзка е внесен и Проект за промяна на
ПУП в Община Средец и е издадена Заповед
№ 73/10.12.2020г. на кмета на Община Средец, с която е одобрен по зелени линии,
надписи и щрихи, проект за частично изменение на плана за регулация /ПУП – ПР/
на село Дебелт, Община Средец, одобрен със Заповед № 2596/08.07.1965г., за УПИ II-421 в кв.52, отреден за нискоетажно, индивидуално жилищно
застрояване, като се разделя на два нови: УПИ II и
УПИ XI в кв.52, със същото треждане съгласно нормите на ЗУТ. Видно
от представения Акт от 04.01.2021г. на кмета на Община Средец, става ясно, че
въпросната заповед е обявена и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване,
в Община Средец не са постъпили възражения. Предвид това Заповед №
73/10.12.2020г. на кмета на Община Средец е влязла в сила. В доказателствената
съвкупност са представени проект за изменение на КККР на процесния делбен имот
от Служба по Геодезия, Картография и Кадастър – гр.Бургас, както и
Удостоверение за приемане на проекта за изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, в което е посочено, че изменението ще се състои в
следното: заличен е обект с идентификатор 20273.501.921, с адрес: село Дебелт,
ул.“**“, № ** с площ 1285 кв.м. и сграда в него с идентификатор 20273.501.921.1
с площ 52 кв.м., като внесените нови обекти са следните: поземлен имот с
проектен идентификатор 20273.501.1206 с проектна площ 642 кв.м., трайно предназначение
на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до
10м./, със съседи: 20273.501.1070, 20273.501.920, 20273.501.923, 20273.501.922,
20273.501.1205; поземлен имот с проектен идентификатор 20273.501.1205, проектна
площ 643 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, със съседи: 20273.501.1070,
20273.501.1206, 20273.501.923, 20273.501.922; сграда с проектен идентификатор
20273.501.1205.1, проектна площ 52 кв.м., предназначение: жилищна сграда,
еднофамилна, като тази сграда се намира в имота с проектен идентификатор 20273.501.1205.
В хода на проведеното съдебно дирене по искане на
съделителката И.Д.П. са разпитани двама свидетели при режим на довеждане. Свидетелят
С.Т.П. заявява, че имал имот в село Дебелт, който бил съседен на съсобствения
имот на съделителките в настоящия процес. Твърди, че когато била жива майката
на С. и баба на И. - баба И., тя
поделила имота между двете си деца С. и М./бащата на И.П./, като от дясната
страна било на М., а от лявата страна на С.. М. прехвърлил имота си на неговата
дъщеря И.. До смъртта на баба И., М. и С.
ходели при нея и я гледали, но след като тя починала, ползването на
имота било много трудно. Свидетелят заявява, че до сега имотът бил ползван от С.
и не разрешавали на И. да влиза, сменяли ключовете на стаята и входната врата,
като била викана и милиция, защото не я пускали да влезе в имота, където тя
имала една стая и половина. Свидетелят И.А.А. заявява, че живее в село Дебелт,
ул.“**“, № *, като оградата на имота на С. и И., делял неговия имот, като бил
наясно къде е имотът на страните по делото. Твърди, че имотът бил наследствен
на бащата на И. и неговата сестра С., като след това бащата на И. прехвърлил на
нея имота. Излага, че когато И. била малка, живяла в имота. Била живяла и към
момента на откриване наследството на нейната баба И.. Сочи, че постоянно,
когато И. идвала в имота имало разправии, тъй като не я допускали до имота.
Във връзка с твърденията на И.Д.П., че насрещната страна по
делото има и други недвижими имоти, представя удостоверение и справка за
декларирани данни от Община Бургас, Дирекция МПДТР, както и Нотариален акт №
176, том Х, дело № 3440/1991г. за дарение на недвижим имот, видно от които С.Я.
е собственик на апартамент, находящ се в гр.Бургас, ж.к.“**“, № **, вх.*, ап.*,
ет.* и апартамент, също находящ се в гр.Бургас, ул.“******“. Относно заявеното
от П., че не притежава друго жилище освен процесния делбен имот, представя
Справка по данни за физическо лице от всички служби по вписванията към Агенция по вписванията, от която става
ясно, че притежава поземлени имоти находящи се в местности до село И., община *,
област *.
Във
връзка с направеното искане за определяне на привременни мерки е допусната
Съдебно – оценителна експертиза. Видно от основното заключение е посочено, че
средно месечния наем на целия делбен имот в село Дебелт е в размер на 157,02
лева. Тъй като вещото лице е дало това заключение без да посети на място имота
и да се запознае с неговото състояние, е допусната допълнителна Съдебно –
оценъчна експертиза. След оглед на имота от вещото лице, той е приел, че същият се намирал в началото
на село Дебелт, бил отдалечен от центъра и към него се стигало след отклонение
по път с трошено каменна настилка, като имотът бил в лошо общо състояние –
представлявал сграда с приземен и първи етаж с еднакво разположение – две стаи
и общо помещение /коридор, кухня/; стаите били в лошо общо състояние – с дървен
под дюшеме, изронена стенна мазилка, дървена дограма в лошо състояние, сградата
била без мазилка отвън /на тухла/; имало ток и студена вода, но нямало изградена
мръсна канализация и тоалетна и баня в къщата; дворът бил занемарен, като в
една част на двора – южната част, бил необработваема, а в северната част на
двора имало малка зеленчукова градина. След направеното проучване, с повторното
заключение, вещото лице е посочило, че средномесечния наем на целия делбен имот
е 135,28 лева – в т.ч. наем на къща: 102,00 лева и наем на дворно място: 33,28
лева. Съдът кредитира именно допълнителното заключение на Съдебно –
оценителната експертиза, тъй като същото
е в значителна степен по - обосновано, базира се на извършен оглед на имота и
за да се направи оценката, вещото лице е преценило действителното състояние на
имота.
Относно
искането за определяне на привременни мерки между съделителите са ангажирани и гласни
докзателствени средства. От свидетелските показания на Д.В.Г. става ясно, че на
05.07.2020г. е посетил имота на И.П.,***, тъй като И. го помолила да я придружи,
защото я било страх да отиде там сама. На въпросната дата отишли в имота
свидетелят Г., негов приятел – Т.Д., И.П., както и нейния син Д.П.. След като
пристигнали там, И.П. се опитала да отключи вратата на двора, но не успяла понеже
явно патронът бил сменен, което не се случвало за първи път. На стълбите
отсреща в имота стояла една жена – братовчедка на И., която била видимо
недоволна, но отключила и влезли в имота. След като влезли в двора И.П. огледала
самия двор на къщата и направила снимки. В следващия момент свидетелят Г.
забелязал, че вратата на къщата е широко отворена, като отвътре се чул глас,
изричащ следното: „тук всичко е мое“. На тези думи отвърнал иронично синът на И.
– Д.П., като жените в имота реагирали и
се засилила някаква агресия от тяхна страна, започнали да го обиждат. След като
И. си направила огледа на имота, се насочили към стълбите, за да си видела
стаята. На стълбите братовчедка ѝ и препречила пътя, инструктирана от
жената, която стояла пред къщата – С.Я., като последната заявила следващия път да
си направи дупка в стената и да влезе от там. Все пак влезли в стаята на И., която била полупразна – имало една маса вътре,
някакви пътеки, една стара печка, която била видимо изцапана – олята с олио,
което означавало за свидетеля, че била използвана скоро. И. се обърнала към леля си С. и я попитала: „къде са ми
нещата“, а лелята отговорила: „тук всичко е мое, мога да правя каквото си
поискам, абсолютно като пълноправен собственик“. На излизане установили, че и
патрона на входната врата на къщата бил сменен. Разпитан е и свидетелят С.П.П.,
който заявява, че е съсед на И. и на С. по отношение на имота, находящ се в с.
Дебелт. Същият твърди,че въпросният имот се използвал от С. Я. от деня, когато
майката на С. и М. починала през 1999 г. През това време И. идвала да си види
имота, това което баща ѝ е подарил, обаче С. и дъщеря ѝ не я
пускали, като те викали милиция постоянно. Свидетелят П. сочи, че през 2020г. С.
през цялото време ползвала имота и изобщо не допускала И. и баща ѝ в
имота, когато те идвали. Твърди, че С. и В. сменили патрона на стаята на И. и
не ѝ дали ключ от входната врата и за стаята, като прозорецът във
въпросната стая на И. бил закован с една дъска, за да не може да влиза.
Разпитана е и свидетелката С. С.Н., която твърди, че след
като се разболя баба И., С. дошла да я гледа. В началото С. идвала периодично,
пътувала до имота и след това като се разболя и станала по-възрастна, С. останала
за постоянно при нея до нейната смърт. След смъртта на баба И., свидетелката виждала
С. в имота, виждала и нейният брат, но той имал и къща малко по-нагоре в
селото. Заявява, че била виждала И., както и нейната кола пред тях /къщата в село
Дебелт/ и видяла преди две - три години И.
горе на площадката да си говори с леля си. След това С. споделила на свидетелката,
че искала да даде ключ за предната врата на И., като същия го била дала на
братовчед си Й.В. за да го предаде на И.. Твърди, че не ѝ е известно, кога
е предаден ключа, но същият бил предаден. С. не била оспорвала, че половината от
имота не е неин, като тази година въобще не била виждала И. в имота. Не ѝ
било известно дали С. била възпрепятствала И. да ползва имота, като когато ги
виждала двете, те си говорили спокойно.
В доказателствената съвкупност е приобщен и плик за
доставка на пратка от куриер „Спиди“, върху който е залепена товарителница, от
която се установява, че пратката е взета на дата 08.10.2020г. и е доставена на
дата 09.10.2020г., като подател е И.Д.П., а получател е С.Г.Я., а в самия плик
има ключове.
При така установените факти, съдът приема от правна страна
следното:
В
делбеното производство съсобствеността може да бъде прекратена по някой от
следните способи: 1. Възлагане по реда на чл.349 от ГПК; 2. Теглене на жребий;
3. Разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК; 4. Изнасяне на имота на
публична продан.
Изборът
за извършване на делбата е обусловен от основания принцип по възможност всеки
съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество, съобразно предписаното
в чл.34, ал.2 от ЗС във вр. с чл.69, ал.2 от ЗН. В тази връзка от съществено значение
е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите,
както и наличието на възможност за обособяване на повече реални дялове от
допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина
на извършване на делбата. В настоящия случай предмет на делбата е един поземлен
имот, ведно с построена в него жилищна сграда. Същият следва са се разпредели
по отношение на двама съсобственика, всеки от който притежава по ½
идеална част от недвижимия имот.
От
заключението на приетата по делото Съдебно – техническа експертиза се установи,
че с оглед техническите характеристики на имота, е възможно същия да бъде
разделен на два отделни поземлени имота, като в единия имот ще остане жилищната
сграда, която е неподеляема. Съобразно нормата на чл.39, ал.2 от ЗС и чл.203 от ЗУТ реално поделяне на недвижим имот се извършва само ако съответните дялове
могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и
без неудобства по – големи от обикновените, при спазване на строителните
правила и норми. За да се приеме, че са налице значителни неудобства, е
необходимо самите съделители да твърдят, че преустройството ще създаде такива
по – големи от обикновените неудобства, като посочи конкретно какви ще са тези
неудобства. В процесния случай страните не навеждат такива доводи, като се
касае за поземлен имот, за чието разделяне не са необходими някакви
преустройства.
Предвид направената констатация за поделяемостта на имота от
страна на вещото лице на два дяла, което не се оспорва и от страните по делото,
са предприети действия по представяне на инвестиционен проект за реално
разделяне на поземления имот, допуснат до делба, същият е внесен за разглеждане
в Община Средец, като с влязла сила Заповед № 73/10.12.2020г. на кмета на
Община Средец е одобрен проектът за частично изменение на плана за регулация
/ПУП – ПР/ на село Дебелт, Община Средец, одобрен със Заповед №
2596/08.07.1965г., за УПИ II-421 в кв.52,
отреден за нискоетажно, индивидуално жилищно застрояване, като се разделя на
два нови: УПИ II и УПИ XI в кв.52,
със същото треждане съгласно нормите на ЗУТ. Видно от представения проект за
изменение на КККР на процесния делбен имот от Служба по Геодезия, Картография и
Кадастър – гр.Бургас и Удостоверение за приемане на проекта за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, са посочени новообразуваните
имоти – тяхното местоположение, предназначение, площ и проектни идентификтори –
поземлен имот с проектен идентификатор 20273.501.1206 с проектна площ 642 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване /до 10м./, със съседи: 20273.501.1070, 20273.501.920,
20273.501.923, 20273.501.922, 20273.501.1205; поземлен имот с проектен
идентификатор 20273.501.1205, проектна площ 643 кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10
м./, със съседи: 20273.501.1070, 20273.501.1206, 20273.501.923, 20273.501.922;
сграда с проектен идентификатор 20273.501.1205.1, проектна площ 52 кв.м.,
предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, като тази сграда се намира в имота
с проектен идентификатор 20273.501.1205.
По отношение на искането за извършване на делбата чрез
възлагане на недвижимия имот на И.Д.П. на основание чл.349 от ГПК, съдът намира
следното:
Основателността на това искане е обусловено от това на първо
място имотът реално да е неподеляем и да е жилищен по предназначение, т.е. да
не съществува възможност от този имот да бъдат обособени реално два или повече
дялове. В процесния случай не е спорно, че постройката в имота е жилищна по предназначение,
т.е. може да служи за задоволяване на жилищни нужди. От заключението на СТЕ
обаче става ясно, че делбеният имот е поделяем, като от него могат да се
образуват два парцела, в един от които остава жилищната сграда. По отношение на изискването претендиращият
възлагане да няма друго жилище, действително от представената Справка от Служба
по вписванията се установява, че П. не притежава в своя изключителна
собственост друг жилищен имот, а само поземлени имоти, предвид което тя
отговаря на това изискване. Третата предпоставка е съсобствеността да е
възникнала от наследяване, която в процесния случай не е налице по отношение на
П., тъй като правото си на собственост върху делбения имот същата е придобила
чрез дарение. В тази връзка обстоятелството дали съделителката, предявила
претенцията по чл.349, ал.2 от ГПК е живяла в имота към момента на откриване на
наследството, е ирелевантен. С оглед изложените съображения, съдът намира, че
не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на делбения имот на И.П..
Безспорно е, че в настоящото производство могат да се
обособят толкова на брой имоти, съответстващи на броя на съделителите. В тази връзка като се съобрази основния
принцип, че при извършване на делбата на съсобствени имот е при възможност
всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от
съсобствеността, като евентуално неравенството в дяловете се изравнява в пари,
обуславя извод за изключване възможността имотът да бъде изнесен на публична
продан. Изискването за неподеляемост по смисъла на чл.348 от ГПК като условие
за изнасяне на публична продан, се отнася до делбената маса в нейната цялост, а
не до отделни обекти включени в нея. Делбената маса е поделяема, когато включва
самостоятелни обекти за всеки съделител, без значение дали всеки обект по
отделно е поделяем или неподеляем. В процесния случай публичната продан е
изключена, тъй като броя на делбените обекти, които е възможно да се образуват,
съответстват на броя на съделителите, което налага тези обекти да бъдат реално
разделени между съделителите.
В производството по съдебна
делба реалното разделяне на делбената маса и разпределението ѝ между
съделителите /извън случаите на чл.349 от ГПК/ може да се извърши чрез два
способа: 1. Разпределение по реда на чл.353 от ГПК или 2. Съставяне на
разделителен протокол и теглене на жребий – чл.350 и чл.352 от ГПК. Двата
способа са в съотношение специален /чл.353 от ГПК/ към общ /чл.352 от ГПК/,
поради което вторият способ следва да се прилага само ако не са налице
предпоставките за прилагане на първия. Разпоредбата на чл.353 от ГПК предвижда,
че съдът може да извърши делбата като разпредели съсобствените имоти между
съделителите без да тегли жребий, когато съставянето на дяловете и тегленето на
жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Съобразно т.5 от ППВС №
7/28.11.1973г. невъзможност за теглене на жребий е налице тогава, когато до
делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем
или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни, а голямо
неудобство за образуване на дялове има, когато всеки от съделителите е направил
в отделен дял значителни подобрения. В ППВС № 7/28.11.1973г. като значителни
подобрения е посочено, че такива могат да бъдат построени сгради, големи
пристройки, надстройки и преустройства. В процесния случай не са налице нито
една от двете хипотези. Действително двата новообразувани имота се различават
съществено по стойност, но не е налице различие в делбените квоти на
съделителите, които са равни, т.е. не е налице невъзможност за теглене на
жребий. Не е налице и голямо неудобство за образуване на дялове, тъй като не се
твърди и не се установява в някой от имотите да са извършени значителни
подобрения от някой съделител.
С оглед гореизложените съображения делбата следва да се
извърши по реда на чл.350 и чл.352 от ГПК, поради което от допуснатите до делба
имоти следва да се обособят два реални дяла, като съставеният в съдебно
заседание проект на разделителен протокол, ведно с направените изменение в него
в последното проведено по делото открито съдебно заседание, следва да бъде
обявен за окончателен, което ще доведе до последица теглене на жребий след
влизане в сила на настоящето решение. Възраженията на процесуалния представител
на С. Я. – адв.В.Г., които не се отразиха в проекта за разделителен протокол в
открито съдебно заседание, относно преизчисляване на оценката на имотите, тъй
като тяхната стойност отговаряла на тази по заключението, но имало разлика в
квадратурата от половин квадрат, не се възприемат, тъй като въпросната разлика
е незначителна. Не се възприема и възражението, че думите след дял първи и дял втори, а
именно - съответстващ на ½ ид.част, не трябвало да участват в описанието
на дяловете, тъй като така посочената ½ идеална част индивидуализира
участието на съделятеля в съсобствеността. Така в разделителния протокол следва
да се посочи и стойността на двата дяла, което следва да се извърши на база
приетото допълнително заключение на Съдебно – техническата експертиза – дял
първи: 22 960 лева, а дял втори : 5 068 лева. Тъй като стойността на
реалните дялове не съответстват напълно на паричната равностойност на
притежаваната от всеки съделител квота в съсобствеността, която възлиза на
28 028 лева, то неравенството следва да бъде изравнено в пари съобразно
чл.69, ал.2 от ЗН. Следователно съделителят, на който се падне дял първи, ще
следва да заплати на другия съделител сумата от 8 946 лева, като
уравняването ще бъде извършено след тегленето на жребий.
По искането за привременни мерки:
Нормата на чл.344, ал.2 от ГПК
предвижда, че с решението по допускане на делбата или по – късно, ако всички
наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по
искане на някой от тях постановява кои имоти от кои наследници ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да заплащат на
другите за ползването, като тази разпоредба е приложима и в делбеното
производство, в което съсобствеността не е възникнала само от наследяване.
Определението по чл.344 от ГПК има временен характер и урежда отношенията между
съсобствениците в периода от момента на постановяване на решението по
допускането на делбата до влизане в сила на решението по извършването ѝ. Касае
се за акт по спорна съдебна администрация, който не се ползва със сила на
присъдено нещо – не разрешава материално – правен спор между страните.
Основателността на искането по чл.344, ал.2 от ГПК е обусловена от
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Съсобственост върху вещ; 2. Лично
ползване на общата вещ само един от съсобствениците за задоволяване на
собствените си нужди, като по този начин той е лишил другия съсобственик от
възможността да ползва общата вещ; 3. Невъзможност на съсобствениците да
постигнат съгласие за ползването.
Не е спорно, че делбеният имот е
съсобствен между страните по делото при равни квоти, като всяка от тях
притежава по ½ идеална част от него. От събраните в хода на
производството гласни доказателства на свидетелите Д. Г., С. П. и С. Н., се
установява, че делбеният имот се ползва от С.Я., като обстоятелството, че го
ползва не се и оспорва по делото. Установи се също, че С. не допуска И. до
имота, като при посещение на същия на 05.07.2020г. заедно се нейния син,
свидетелят Г. и техен приятел – Т.Д., бравите за входната врата, къщата и
нейната стая са сменени. Също така опитите на И. да влезе в имота както на
въпросната дата, така и при предишни посещения били съпроводени със съпротива
от страна на С. и нейната дъщеря В., отправяне на обидни думи и открито
нежелание И. да бъде допусната. Не се и
установи възможност съсобственичките да постигнат съгласие за ползването,
доколкото възникват конфликти при опитите на И. да влезе в делбения имот. Не се
доказаха твърденията, че С. не възпрепятствала И. да ползва имота. С действията
си по смяна на бравите в имота, както и реакцията ѝ при идването на И.,
обуславят извод в противоположен смисъл, че явно С. не желае тя да идва там.
Относно заявеното от свидетелката Н., че преди две – три години С. ѝ
споделила, че иска да предаде ключове на И. чрез техния братовчед Й.В., дори и
да е предприела такива действия, се установи и че към 05.07.2020г. бравите на
къщата вече са сменени и И. няма възможност да отключи съсобствения имот.
Относно представения плик с ключове, видно от товарителницата върху него не се
установяват, твърденията на адв.Г., че
са изпратени на И.П., но същата била отказала да ги получи, тъй като подател в
товарителницата е именно И.П., а получател е С.Я.. Не са и ангажирани
доказателства, че именно тези ключове са за делбения имот в село Дебелт.
От заключението на допълнителната
Съдебно – оценителна експертиза се установи, че размера на средно месечния наем
на имота е 135,28 лева. При така установеното искането за определяне на
привременни мерки е основателно, като съобразно притежаваната квота в
съсобствеността, С.Я. следва да заплаща на И.П. обезщетение в размер на
½ от средно месечния наем на имота в размер на 135,28 лева, т.е. следва
да ѝ заплаща сумата от 67,64 лева, колкото и се претендира от нея, ведно със законната лихва за вяска
просрочена вноска.
Относно срокът, за който се постановява
привременната мярка, съдът намира следното. Тази мярка няма правната природа на
обезщетение за лишаване от ползването на вещта за предходен период от време.
Началният момент на плащане е определен в закона – чл.344, ал.2 от ГПК, считано
от влизане на определението в сила. Следователно обезщетението като привременна
мярка не може да бъде присъдено от момента на предявяване на искането. Сумите,
които следва да бъдат заплащани между съделителите, уреждат отношенията им по
повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат
характер на привременна мярка именно за това ползване. Ето защо може да бъде
постановена само занапред и само до приключване на делбеното производство – в
този смисъл Определение № 475/17.07.2019г., постановено по ч.гр.д.№
2258/2013г., по описа на ВКС, IV г.о. Ето защо С.Я. следва са бъде
осъдена да заплаща обезщетението по чл.344, ал.2 от ГПК в размер на 67,64 лева
на месец срещу ползването на
съсобствения имот – поземлен имот, ведно с построена жилищна сграда в него,
находяща се в село **, община **, област **, ул.“**“, № *, считано от влизане в
сила на определението до окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва за вяска
просрочена вноска.
По
разноските:
Съобразно чл.355 от ГПК страните заплащат разноските
съобразно стойността на дяловете им. В чл.8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира такса в
размер на 4% върху стойността на дяловете. Стойността на дяловете ще се
определи съобразно приетото допълнително заключение на Съдебно – техническата
експертиза по делото, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно
дадено. Въпросната нормативна уредба е съобразена с характера на делбеното производство
като особено исково производство, предназначено да ликвидира състоянието на
съществуваща съсобственост, а всяка от страните има качеството на ищец и
ответник една спрямо друга. Предвид това отговорността за разноските не е
уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в
чл.78 от ГПК. Следователно дължимата държавна такса и останалите деловодни
разноски следва да се понесат от страните съобразно стойността на дяловете им,
а разноските за процесуално представителство се понасят от страните така както
са ги направили.
В
настоящия случай, по иска за делба, съделителите следва да бъдат осъдени да
заплатят по сметка на Районен съд – Средец следните държавни такси, изчислени
съобразно стойността на дяловете им, както следва: И.Д.П. следва да бъде
осъдена да заплати държавна такса в размера на 560,56 лева по сметка на Районен
съд - Средец, а С.Г.Я. също следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в
размера на 560,56 лева по сметка на Районен съд – Средец, както и да бъдат
осъдени да заплатят и по 5,00 лева държавна такса в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Относно
разноските за възнаграждението на вещото лице по Съдебно – техническата
експертиза, доколкото то е дължимо по равно от страните в делбеното
производство и в хода на настоящото такова бе платено изцяло от съделителката П.,
насрещната страна Я. следва да бъде осъдена да ѝ заплати ½ от
заплетения от нея депозит за възнаграждението на вещото лице в общ размер от
600 лева – т.е. 300 лева. Във връзка с реалната подялба на имота, също са
направени разноски от П. – за изработване на проект, за приемане и одобряване
на ПУП от Община Средец, за поправка на КК на село Дебелт, община Средец, за
заявление, подадено в АГКК. Видно от приложените доказателства за тези разноски
– фактура № **********/28.08.2020г., издадена от „Геомин 63“ ЕООД на И.Д.П. за
изработване на ПУП – ПР, село Дебелт, община Средец, на стойност от 396,00
лева, ведно с вносен документ за извършеното плащане по тази фактура, фактура №
**********/26.10.2020г., издадена от „Геомин 63“ ЕООД на И.Д.П. ***, на
стойност от 270,00 лева, ведно с вносен документ за извършеното плащане по тази
фактура, Приходна квитанция № **********/03.09.2020г., видно от която И. ***
сумата от 100,00 лева за приемане и одобряване на ПУП, както и платежно
нареждане към АГКК от 10.11.2020г. с
основание за плащане „заявление 01-524895 тарифа 14“ за сумата от 40,00
лева, като всичко общо е 806,00 лева и предвид това, че тези разноски се дължат
по равно от съделителките съобразно квотата им в съсобствеността, насрещната
страна Я. следва да бъде осъдена да заплати на П. ½ от тези разноски в
общ размер от 806,00 лева – т.е. 403,00 лева. Съдът намира, че представените
доказателства за извършените разноски в достатъчна степен имат идентификационни
данни, че касаят именно настоящото делбено производство. Отделно от това обаче
не следва да ѝ бъдат възстановявани на П. банковите такси, които е
платила за направените преводи, тъй като те не касаят разноски за
производството. С оглед изхода на делото и характера на делото, разноски на С.Я.
не се дължат.
Мотивиран
от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН проекто – разделителния протокол от 25.01.2021г. по гр.д.№
557/2019г., в следния вариант:
Дял
първи,
съответстващ на ½ идеална част, включва поземлен имот с проектен
идентификатор 20273.501.1205 в село Дебелт, община Средец, област Бургас, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-84/19.11.2015г. на
изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: село **, ул.“**“, № *, с площ 643 кв.м. /шестстотин четиридесет
и три квадратни метра/, трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, като номера по предходен
план е 421 /четиристотин двадесет и едно/, квартал 52 /петдесет и две/, парцел:
2 /две/, със съседи: 20273.501.1070, 20273.501.1206, 20273.501.923,
20273.501.922, ведно със сграда с проектен идентификатор 20273.501.1205.1 в
село Дебелт, община Средец, област Бургас, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед
за одобрение на КККР № РД-18-84/19.11.2015г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на
сградата: село **, ул.“**“, № **, като
сградата е разположена в поземлен имот с проектен идентификатор 20273.501.1205,
със застроена площ 52 кв.м. /петдесет и два квадратни метра/, брой етажи: 1
/един/, предназначение: жилищна сграда еднофамилна, одобрени със Заповед №
РД-73/10.12.2020г. на кмета на Община Средец, на стойност: 22 960 лева /двадесет и две хиляди деветстотин и шейсет лева/.
Дял
втори,
съответстващ на ½ идеална част, включва поземлен имот с проектен
идентификатор 20273.501.1206 в село **, община **, област Бургас, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-84/19.11.2015г. на
изпълнителен директор на АГКК, с адрес на поземления имот: село **, ул.“**“, № **, с площ 642 кв.м. /шестстотин
четиридесет и два квадратни метра/, трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, като
номера по предходен план е 421 /четиристотин двадесет и едно/, квартал 52
/петдесет и две/, парцел: 2 /две/, със съседи: 20273.501.1070, 20273.501.920,
20273.501.923, 20273.501.922, 20273.501.1205, одобрени със Заповед №
РД-73/10.12.2020г. на кмета на Община Средец, на стойност: 5068 лева /пет
хиляди и шейсет и осем лева/.
ОСЪЖДА
за
уравнение на дяловете получателят на дял първи да заплати на получателя на дял
втори сумата от 8 946 лева
/осем хиляди деветстотин четиридесет и шест лева/.
ОСЪЖДА С.Г.Я., ЕГН **********, с адрес: ***,
представлявана от адв.В.Г. да заплаща на И.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
представлявана от адв.Е.И., на основание чл.344, ал.2 от ГПК, считано влизане в
сила на определението до окончателното извършване на делбата, сумата от 67,64 лева /шейсет и седем лева и
шейсет и четири стотинки/ на месец, ведно
със законната лихва за вяска просрочена вноска, срещу ползването на
съсобствения недвижим имот – поземлен имот, ведно с построена жилищна сграда в
него, находяща се в село **, община **, област Бургас, ул.“**“, № **.
ОСЪЖДА С.Г.Я., ЕГН **********, с адрес: ***,
представлявана от адв.В.Г. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Средец, сумата от 560,56 лева
/петстотин и шейсет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща държавна
такса върху стойността на дела ѝ, както и сумата от 5,00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА И.Д.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, представлявана от адв.Е.И.
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Средец, сумата от 560,56 лева
/петстотин и шейсет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща държавна
такса върху стойността на дела ѝ, както и сумата от 5,00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С.Г.Я., ЕГН **********, с адрес: ***,
представлявана от адв.В.Г. да заплати на И.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
представлявана от адв.Е.И. сумата от 703,00
лева /седемстотин и три лева/, представляваща ½ от сторените
разноски за делбеното производство за СТЕ и за реалната подялба на имота.
Решението
в частта му по искането по чл.344, ал.2 от ГПК има характер на определение и
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок считано от
връчването му на страните по делото.
В останалата част решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
Районен съдия:_________