РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Варна, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело №
20243000500034 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. 34/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на „Електроразпределение
Север“ АД, подадена чрез юк. Н., против решение № 1157/18.10.2023 г. по
гр.д. № 1328/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която
„Електроразпределение Север“ АД е осъдено да заплати на „Холидей Инвест"
ЕООД сумата от 129 193,35 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване чрез използване на трафопост 630kV с
идентификатор 10135.2555.285.1.120, находящ се в сграда в гр.Варна, ул.„*. *"
№*, за периода 22.06.2017г. до 14.02.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 21.06.2022г. до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата 9158,44 лева
представляващи съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената част на
предявения иск, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Въззивникът е настоявал, че решението на окръжния съд в обжалваната
му част е неправилно - постановено в противоречие с процесуалния и с
материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му в
обжалваната част и за отхвърляне на иска с присъждане на разноските, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение. Навел е оплаквания, че окръжният съд при
1
неизяснена фактическа обстановка и в разрез с доказателствата по делото,
включително и с установеното от заключението на вещото лице, че
процесните съоръжения са заведени като стока и никакви разходи за
поддръжка не са направени от ищцовото дружество, е достигнал до погрешен
извод за наличие на обедняване на последния и за заплащане на обезщетение
по реда на чл.59 от ЗЗД. Съдът кредитирал изцяло като компетентно и
обективно дадено заключението на назначеното по делото вещо лице по
Съдебно-счетоводната експертиза, без да съобрази оспорването й от ответника
и възраженията му, че същата е изготвена при липсата на стойност на
процесния трафопост като ДМА, предвид завеждането му в счетоводството на
ищеца като „стока“ и в този смисъл е необоснована. Сочил е, че заключението
на експерта не е изготвено съобразно приложимата Методика за определяне
на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително
предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения
до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа
енергия, тъй като за изчисляване цената за достъп е било необходимо ищецът
по делото да предостави извлечение от инвентарната книга с балансовата
стойност на енергийния обект към края на всяка година, предхождаща
прилагането на цената за процесния период, каквото в случая, предвид
завеждане на трафопоста като стока, липсвало. Освен това, окръжният съд при
липсата на специални знания и липса на назначена експертиза, сам
преизчислил размера на дължимото обезщетение относимо за частта от
периода непокрита от погасителна давност и при несъобразяване, че
величините по методиката не са константни, а променливи за всеки месец.
Настоявал е, че цената за достъп не била определена съгласно правилното
използване на стойностите на всички компоненти по разписаната формула в
Методиката, което я правело неприложима към определяне размера на
претендираното обезщетение.
Въззиваемото дружество „Холидей Инвест“ ЕООД, чрез адв. Б., е подал
писмен отговор на въззивната жалба и по съображения за неоснователността й
и за правилността на решението в обжалваната му част е молил за
потвърждаването му и за присъждане на сторените по делото разноски.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в частта, с която е
отхвърлен искът на „Холидей Инвест“ ЕООД против „Електроразпределение
Север“ АД в частта, за разликата над уважения размер от 129193,35 лева до
пълно предявения размер от 168 050,51 лева, както и за периода 16.03.2016г.-
21.06.2017г.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните чрез своите
процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба и
отговора и са претендирали присъждане на разноски.
Съдът, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение
2
за валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част, а по правилността му с
оглед наведените оплаквания, доводите на двете страни и доказателствата по
делото, намира следното:
Предявеният от „Холидей Инвест" ЕООД против
„Електроразпределение север" иск е по чл. 59 ЗЗД, и след изменението му в
съдебно заседание от 27.04.2023г., е за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 168 050,01 лева, представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване на ответника чрез използване на собствен на
ищеца трафопост 630kV идентификатор №10135.2555.285.1.120 по КК и КР
на Варна, находящ се в сграда в гр.Варна, ул.„*. *" №* за периода от
16.03.2016г. до 14.02.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от
депозиране на исковата молба - 21.06.2022г. до пълното й изплащане.
Ответникът е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете и е
претендирал за присъждане на разноски, като релевантните възражения в
настоящото производство са наведените във въззивната жалба. Предмет на
настоящото въззивно производство е искът до размер на 129 193,35 лева и за
периода 22.06.2017г. до 14.02.2022г.
Установено от доказателствата по делото и понастоящем страните не
спорят по следната фактическа обстановка:
Ищецът е собственик на процесния обект, представляващ трафопост в
сутеренния етаж на сграда, по сключен с „Металекс Билд” ООД договор за
продажба от 09.03.2010 г., обективиран в нотариален акт № 97, том I, рег.№
2176, дело 92/2010 г. на нотариус Ал. Г. с район на действие района на
Районен съд Варна. Трафопостът 630 кВ в жилищната сграда в гр. Варна, ж.к.
Л., УПИ ІІІ-142, кв.18, 23-ти м.р. на града е изграден от „Елмар-МД“ ЕООД по
възлагане от „Металекс Билд“ ООД с договор от 18.04.2007г. за окончателна
стойност 98500 лева без ДДС. На 06.11.2007 г., между продавача „Металекс
Билд” ООД и "Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ" АД (сега „Електроразпределение
Север“ АД) е сключен договор (ДАМВ 07-0032/09.02.2007 -ДАМВ07-
0119/30.10.2007г.) за присъединяване на обект на потребител към
електроразпределителната мрежа, на основание чл. 15 от Наредба № 6 за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи /отм./, с който са
определени необходимите условия за присъединяване към
електроразпределителната мрежа на ответника на обект жилищна сграда в
гр.Варна. В чл.2 /1/ от договора е прието, че присъединяването ще се извърши
включително и чрез изграждане на трафопост, вграден в сградата.
Изграждането на присъединителните съоръжения е вменено на потребителя.
Ответникът се задължава да присъедини изградените от потребителя
съоръжения към съществуващата електроразпределителна мрежа при условие,
че са изградени и приети в съответствие с изискванията на действащата
3
нормативна уредба /чл. 17 от договора/. Поставянето под напрежение на
електрическите съоръжения /чл. 21 от договора/ следва да стане след подаване
на заявление за продажба на електрическа енергия от потребителя и при
наличие на документи: за въвеждане в експлоатация на съоръженията за
присъединяване и на обекта, декларация за съответствие на електрическите
инсталации с изискванията за безопасност и технически норми и представени
документи за прехвърляне на собствеността върху съоръженията, правото на
собственост или право на строеж върху съответна част от имота и учредяване
на сервитутни права, съгласно чл.32 от договора. Според чл.22 от договора,
„Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ“ АД има правото съгласно чл. 20, ал.7 от
НПППЕЕПРЕМ да придобие собствеността върху изградените от потребителя
присъединителни съоръжения по реда на чл.20, ал.5 на Наредбата, като
правото на собственост върху трафопост преминава в полза на „Е.ОН
БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ“ АД от изповядване на сделката пред нотариуса и
вписването и в регистъра. Визираният в договора текст на чл. 20, ал.5 от
НПППЕЕПРЕМ /в редакцията й към датата на сключване на договора/ гласи,
че лицето, с което се сключва договора за присъединяване, може да поеме
задължение за изграждане на съоръженията за присъединяване със съгласието
на преносното или съответното разпределително предприятие, а съгласно ал.7,
че изградените съоръжения за присъединяване по ал. 5 се прехвърлят
възмездно в собственост на преносното или съответното разпределително
предприятие на база на взаимно признати разходи. Според чл.29, ал.1 от
договора, на осн. чл.20, ал.7 от НПППЕЕПРЕМ потребителят се задължава да
прехвърли възмездно в собственост на „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ“ АД
изградените присъединителни съоръжения по реда на чл. 20, ал.5 от
НПППЕЕПРЕМ и техните сервитути на база взаимно признати разходи, а
съгласно чл. 29, ал. 2 от договора, след издаване на разрешение за ползване за
присъединителните съоръжения, той трябва да предаде владението на
съоръженията с приемо-предавателен протокол и да представи на „Е.ОН
БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ“ АД необходимия набор документи за прехвърлянето им
в собственост. Страните по договора са се споразумели, че направените
разходи от потребителя за изграждането и приемане на присъединителните
съоръжения, се компенсират чрез прихващане с дължимата от потребителя
цена за присъединяване, след постигане на взаимно споразумение за
стойността на съоръженията, а разликата следва да се преведе по банкова
сметка на съответната страна /чл. 45 и чл.46 от договора/. Според чл. 57 от
договора, в случай на промяна собствеността на присъединявания обект,
новият собственик встъпва в правата и задълженията по договора, а съгласно
чл. 58, в частта за прехвърляне на присъединителните съоръжения, договорът
е предварителен по чл. 19, ал.3 от ЗЗД и „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ“ АД има
право да иска обявяването му за окончателен от съда, ако потребителят не
4
подаде документи за прехвърляне на собствеността на изградените
присъединителни съоръжения след издаване на разрешение за ползване за тях.
Трафопостът е изграден и с разрешение за ползване от 19.01.2010 г.,
жилищната сграда с вградения трафопост е въведена в експлоатация.
На 09.03.2010 г., трафопостът е продаден на ищеца по делото.
Във връзка с подадено на 28.10.2010 г. от „Холидей Инвест” ЕООД до
„Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ“ АД искане за промяна на потребител по договора
за присъединяване, последното дружество е отговорило на 08.12.2010 г., че
доколкото потребителите са повече, договорът трябва да бъде сключен с
всички собственици на сградата и в тази връзка следва да се представят
документи за собственост на всички лица за изготвяне на допълнително
споразумение и продължаване на процедурата по придобиване на
съоръженията от страна на електроразпределителното дружество. Посочено е,
че съоръженията следва да бъдат предадени в собственост на „Е.ОН България
Мрежи“ АД от страните по договора и едновременно с това и платена цената
за присъединяване чрез прихващане с насрещно дължимата от дружеството
цена от 58152 лева.
Не е спорно по делото, че приемо-предавателен протокол за предаване
владението на трафопоста /съгласно чл. 29, ал. 2 от договора/, не е подписан
между страните /съответно с праводателя на ищеца/, че договор между
собственика на трафопоста и ответника по делото за предоставяне на достъп
до трафопоста по чл. 117, ал.7 ЗЕ, в редакцията преди изменението от 2012 г. и
съответно по чл.117, ал.8 от ЗЕ в редакцията след това не е сключен и че
ответникът е ползвал съоръжението в процесния период от 16.03.2016г. до
14.02.2022г., като е осъществявал пренос на електрическа енергия и до други
потребители без да е заплащал цена за това ползване. За ползването на
трафопоста в предходните периоди от 09.03.2010г. до 01.03.2013г. и от
02.03.2013г. до 16.03.2016г., с решения по в.гр. дело № 477/2017г. по описа на
Апелативен съд – Варна и по гр. дело № 1314/2016г. по описа на ВОС,
„Енерго-про Мрежи“ АД (сега „Електроразпределение Север“ АД) е било
осъдено да заплати на „Холидей Инвест” ЕООД обезщетения по чл. 59 ЗЗД.
В случая вещта - трафопост има статут на енергиен обект и е част от
електроразпределителната мрежа на страната по смисъла на т.23 и т.22 от ДР
на ЗЕ и спрямо нея е приложима правната регламентация в специалните
закони – Законът за енергетиката /обн. ДВ 107 от 09.12.2003 г./ и Наредба за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи /отм./.
Според чл. 117, ал. 7 от ЗЕ /ред. ДВ, бр.74 от 2006 г./ собствениците на
електрически уредби и съоръжения са длъжни да предоставят достъп на
преносното, съответно на разпределителното, предприятие през собствените
си уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на
5
електрическа енергия до други потребители. Цената за предоставения достъп
се определя по методика, одобрена от комисията, а съгласно съответната нова
редакция на текста ДВ, бр.54 от 2012 г. в сила от 17.07.2012 г. - чл.117, ал.8 от
ЗЕ: собствениците на електрически уредби и съоръжения при техническа
възможност и свободен капацитет предоставят ползването им на оператора на
електропреносната мрежа, съответно на оператора на електроразпределителна
мрежа, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до
други клиенти. Ползването се предоставя след сключване на договор по цена,
определена по методика, одобрена от комисията. При непостигане на съгласие
комисията разпорежда предоставянето на ползването и заплащането на цена,
определена от комисията по методиката.
Договорът за присъединяване от 06.11.2007 г. не съдържа
характеристиките и не представлява такъв по цитираните по-горе текстовe и
не е уредено между страните възмездното ползване на собственото на ищеца
съоръжение. Това налага извода, че ответникът е ползвал без основание
съоръжението през процесния период.
Т.е. налице са кумулативно предвидените предпоставки по чл.59, ал.1
от ЗЗД: ищецът е собственик на вещта; вещта се ползва от ответника; липсва
правно основание за ползването на вещта; в резултат от ползването е
настъпило обедняване на ищеца и обогатяване на ответника.
Обогатяването е чрез спестяване на разходи за ползване на енергийното
съоръжение и обедняването на ищеца е със същата сума. Обезщетението,
съгласно задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК - решение №
179 от 18.05.2011 г. на ВКС по т.д. № 13/2010 г., II т.о., решение
№6/02.02.2015г. по т.д.№184/14г., ВКС, ІІ т.о., решение №291/27.02.2015г. по
гр.д.№4016/14г., ВКС, І гр.о., която намира приложение в случая, следва да се
определи на база приетата от КЕВР методика. Т.е. при ползване на енергийни
обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители,
различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на
достъп по чл. 117, ал.8 от ЗЕ /предишна ал.7/ и без наличието на друго
основание, енергийното дружество следва да заплати обезщетение за
ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, което обезщетение следва да се определи на база
приетата от КЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на
преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените
им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна
енергия и на преноса на природен газ (Методиката).
Във връзка с изчисляване на дължимото обезщетение по посочената
Методика на КЕВР в първата инстанция е прието заключение по съдебно -
6
счетоводна експертиза (основна и допълнителна) на вещото лице Р. Ст., по
което вещото лице е изчислило размер на обезщетение от 168050,01 лева за
целия процесен период като във формулата по т.3.1 от методиката, вместо
компонент „стойност на ДМА“ е включил осчетоводената от ищеца стойност
на трафопоста като „стока“ в съвкупност от сграда и машини в размер на
126651,17 лева (от които 28151,17 лева - стойност на сградата и 98500 лева -
стойност на оборудването в трафопоста). Предвид това, основателни са
оплакванията на въззивника, че заключението на експерта не е изготвено
съобразно приложимата Методика, тъй като за изчисляване цената за достъп е
била необходима балансовата стойност на енергийния обект към края на всяка
година, предхождаща прилагането на цената за процесния период. В
настоящата инстанция, съдът служебно е допуснал съдебно-икономическа и
оценителна експертиза, при която вещото лице да отговори на въпросите:
процесният трафопост (сграда и съоръжения) представлява ли ДМА (за
периода 22.06.2017г. до 14.02.2022г.) и следвало ли е да бъде осчетоводен като
такъв; в този случай и при липса на балансова стойност на ДМА, вещото лице
да определи пазарната стойност на тези активи - на процесния трафопост
(сграда и съоръжения) съгл. т.3.3. от Методика за определяне на цените за
предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други
потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия,
на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ (Методиката)
към края на всяка година, предхождаща прилагането на цената за предоставен
достъп (съгл.чл.3.2); да даде заключение за размера на дължимото от
„Електроразпределение Север“ АД обезщетение за ползване на трафопоста на
„Холидей Инвест“ ЕООД за периода от 22.06.2017г. до 14.02.2022г. (поотделно
по години и общо) съобразно приетата от КЕВР Методика за определяне на
цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие
от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други
потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия,
на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, като при
изчисленията за стойност на ДМА се вземе пазарна стойност трафопоста
(сграда и съоръжения) по предходната точка от заключението. Според
заключението на вещото лице Н. М. по икономическата част от тази
експертиза (прието без възражения след изслушването му), в счетоводството
на ищеца процесният трафопост не е заведен като ДМА, а като стока, поради
което и не може се изведе балансовата стойност на процесния трафопост от
инвентарните книги (съгл. изискването на чл. 3.2 от Методиката). При липсата
на такава балансова стойност съдът намира, за приложима хипотезата на чл.
3.3 от Методиката, която предвижда, че когато лицата, предоставящи достъп
не разполагат с информация за балансовата стойност на ДМА, то за стойност
7
на тези активи се приема тяхната пазарна стойност. Изчислената от вещото
лице – икономист М. пазарна стойност на трафопоста, като сграда и
съоръжения поотделно за всяка от годините от процесния период назад от
2022 г. до 2017 г. е съответно 128 918,80 лв., 121959,11лв., 119 810,57лв., 119
644,45 лв., 118 835,83 лв. и 118 017,00 лв. Заключението на този експерт е
прието без възражения от страните като компетентно, пълно и обосновано и
се кредитира напълно от съда. Посочената пазарна стойност е включена при
изчисляване на обезщетението по Методиката. Частта от комплексната
експертиза, изготвена от вещото лице инж.Б., е била оспорена от страните,
включително и след допълването й, като същата поради необосноваността й
(така отговорите на вещото лице по въпросите на съда и страните в съдебно
заседание и грешки в заложените данни на елементите по формулата и в
самите изчисления) не се кредитира от съда. Съдът кредитира заключението
по повторната експертиза в тази част, изготвено от вещото лице инж. Д. Д.,
което е компетентно, пълно, ясно, обосновано и прието от страните без
възражения. Предвид, че предмет на обжалване в настоящата инстанция е
непогасения по давност период на претенцията за обезщетението от
22.06.2017г. до 14.02.2022г., то обезщетението по чл. 59 ЗЗД, изчислено от
вещото лице по Методиката за същия период, се равнява на сумата от
117 504,08 лв. До този размер искът се явява основателен и следва да бъде
уважен, ведно с лихвите за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане, а за горницата – отхвърлен. При този резултат,
решението на окръжния съд като постановяващо частично различен резултат,
следва да бъде отменено за горницата над 117 504,08 лв. до уважения размер
от 129 193,35 лева и искът в тази част – отхвърлен. В останалата осъдителна
част до размер на сумата от 117 504,08 лв., решението на окръжния съд следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и резултата и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК,
решението на окръжния съд следва да бъде отменено в частта на осъждането
на ищеца за разноските на ответника за горницата над 8 219,98 лв. до
присъдените 9 158,44 лв., а на ищеца - да бъдат допълнително присъдени
такива в размер на 66,18 лв. За въззивното производство, с оглед изхода от
спора, страните си дължат съразмерни с резултата части от сторените
разноски. За ответника те са 305,90 лв. (съразмерна част от общо 3 398,87 лв.,
включваща възнаграждение на 275 лв. за вещо лице, 2 583,87 лв. за държавна
такса и 540 лв. за юрисконсултско възнаграждение). Ищецът е претендирал
разноски за държавна такса от 2 000 лв., депозит за вещи лица от 400 лв. и
адвокатски хонорар от 9 000 лв., като срещу размера на последния ответникът
е възразил за прекомерност. Материалният интерес е 129 193,35 лв. и с оглед
извършения от адвоката обем работа по делото – подаден отговор на
въззивната жалба, явяване в шест заседания и изслушване на заключения на
8
трима експерти, но и предвид липсата на фактическа и правна сложност на
делото и липсата на обвързаност от определените с Наредба №1/09.01.2004г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения (така задължителния
характер на даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от
25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, че посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда) намира, че
възнаграждение от 9 000 лв. за защитата на въззиваемото дружество в
настоящото производство е прекомерно и следва да бъде намалено до размер
на 7 000 лв. При това положение, съразмерната част от сторените от ищеца
разноски (включващи държавна такса, вещи лица и адвокатски хонорар общо
9 400 лв.), които ответникът следва да му заплати е в размер на 8 544,60 лв.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1157/18.10.2023 г. по гр.д. № 1328/2022 г. по
описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която
„Електроразпределение Север” АД е осъдено да заплати на „Холидей Инвест”
ЕООД обезщетение за неоснователно обогатяване чрез използване на
трафопост 630kV с идентификатор 10135.2555.285.1.120, находящ се в сграда
в гр.Варна, ул.„*. *” №*, за периода 22.06.2017г. до 14.02.2022г. на осн. чл. 59
ЗЗД, В ЧАСТТА за горницата над 117 504,08 лв. до 129 193,35 лева, ведно със
законната лихва върху тази част от депозиране на исковата молба в съда –
21.06.2022г. до окончателното й изплащане, както и в частта на осъждането за
разноските в производството пред първата инстанция за горницата над 8
219,98 лв. до 9158,44 лева и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Холидей Инвест” ЕООД срещу
„Електроразпределение Север” АД иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неоснователно обогатяване чрез използване на трафопост
630kV с идентификатор 10135.2555.285.1.120, находящ се в сграда в гр.Варна,
ул.„*. *” №*, за периода 22.06.2017г. до 14.02.2022г. В ЧАСТТА за горницата
над 117 504,08 лв. до 129 193,35 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1157/18.10.2023 г. по гр.д. № 1328/2022
г. по описа на Варненския окръжен съд: В ЧАСТТА, с която
„Електроразпределение Север“ АД е осъдено да заплати на „Холидей Инвест”
ЕООД сумата от 117 504,08 лв., представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване чрез използване на трафопост 630kV с
идентификатор 10135.2555.285.1.120, находящ се в сграда в гр.Варна, ул.„*. *”
№*, за периода 22.06.2017г. до 14.02.2022г. на осн. чл. 59 ЗЗД, както и сумата
от 8 219,98 лв. - сторени разноски за първоинстанционното производство;
9
както и В ЧАСТТА, с която „Холидей Инвест” ЕООД е осъдено да заплати на
„Електроразпределение Север” АД, разноски за производството пред
окръжния съд в размер на 194,22 лв.
ОСЪЖДА „Холидей Инвест” ЕООД, ЕИК160107157, със седалище гр.
Варна, ул. „* *” №*, ДА ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение Север” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „* *” №
*, В. Т. – Е, допълнително сумата от 66,18 лв. за разноски за производството
пред първата инстанция, както и сумата от 305,90 лв. за разноски в
производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „* *” № *, В. Т. – Е, ДА
ЗАПЛАТИ на „Холидей Инвест” ЕООД, ЕИК160107157, със седалище гр.
Варна, ул. „* *” №*, сумата от 8 544,60 лв., представляваща съразмерна част
от сторените разноски в производството пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на
РБ, в едномесечен срок от връчването на преписа на страните и при условията
на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10