Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна ..................2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на двадесет и трети юли две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Даскалова
Даниела Недева
при
секретаря Елена Воденичарова и с участието на прокурор при Окръжна
прокуратура – гр. Варна – Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия
Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №1215/2020 г. на Административен съд - Варна, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна против Решение № 606/14.04.2020 г., постановено по
НАХД №309/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление №
03 – 011764 от 04.09.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – гр. Варна, с което на „Адоро холидейс“ ЕООД на основание чл. 416, ал.
5 вр. чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лв.
за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Касаторът сочи, че е спазен чл. 40, ал.2
от ЗАНН относно връчване на АУАН. Пощенската пратка се е върнала неполучена,
поради което на основание чл. 416, ал.3 от КТ са изготвени съобщения поставени
на съответните места. Изтъква, че третия представител на дружеството Г. от
справка от ОД МВР – Варна се установява, че не живее постоянно в България. Не оспорва,
че препис от АУАН не е връчен на наказаното лице, но е имало надлежни покани за
връчването. Намира, че са спазени процесуалните правила и материалния закон при
издаване на НП, поради което пледира отмяна на оспореното решение и
потвърждаване на НП. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Отправено е
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответник
– „Адоро
холидейс“ ЕООД не е изразил становище
по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна, счита касационната жалба за неоснователна,
поради това, че решението е постановено в съответствие процесуалните правила и
материалния закон.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районният
съд е установил следната фактическа обстановка: На 13.03.2019 г. служители в ДИТ – Варна,
извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в „Адоро
Холидейс“ ЕООД. За резултатите от проверката бил съставен
Протокол № ПР1909985/09.04.2019 г., в т. 8 от който е било дадено
предписание до въззивното дружество да изплати паричното обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за 2016 г., 2017 г. и 2018 г.,
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, на С.Д.Б., на
длъжност „маркетинг мениджър, след прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от 21.12.2018 г., съгласно чл. 224, ал. 1 вр. чл. 128, т. 2 и чл. 228,
ал. 3 КТ. За изпълнение на предписанието бил определен срок до 07.05.2019 г.
Протоколът бил поставен на таблото за обяви на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна и на интернет страницата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ – Варна. На 06.06.2019 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Варна, измежду които и св. К.В.Д., отново извършили проверка в дружеството.
Поводът за проверката бил постъпили сигнали от работници за неизплатени
възнаграждения. Контролните органи оставили списък с документите, които следва
да бъдат представени на по-късен етап в Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна.
В хода на документалната проверка се явил счетоводител на дружеството и
представил изисканите документи. Контролните органи установили, че има
неизпълнено предписание № 8 от Протокол № ПР1909985/09.04.2019 г., доколкото не
са представени доказателства за изплащане на парично обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2016 г., 2017 г., и 2018 г. на С.Д.Б., заемаща
длъжност маркетинг мениджър. Приемайки,
че с това свое поведение, в частност бездействие, въззивното дружество е
нарушило разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ, св. Д.пристъпила към съставянето на
АУАН. В тази връзка била изпратена покана до дружеството на адрес гр. Варна, к.
к. „Чайка – 3 “, хотел „Орхидея“ за
явяването на управителите за съставянето на АУАН, като известието за доставяне
се върнало с отбелязване, че пратката е останала непотърсена. Поканата била
публикувана на интернет страницата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ и на таблото за съобщения в сградата на ДИТ - Варна, със седалище гр.
Варна, ***, като на посочената в поканата дата не се явил представител на
дружеството. Св. Д.съставила АУАН № 03-011764 от 29.07.2019 г., който бил
изпратен за връчване с препоръчано писмо с обратна разписка на адрес гр. Варна,
к.к. „Чайка – 3“, хотел „Орхидея“, като
обратната разписка отново се върнала с отбелязване, че пратката е непотърсена.
Контролните органи изготвили съобщение № 18/21.08.2019 г. на основание чл. 416,
ал. 3 КТ, което публикували в интернет страницата на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, за което бил съставен протокол. Срещу съставения
АУАН не постъпило писмено възражение от въззивното дружество, като на
04.09.2019 г. директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна издал
обжалваното наказателно постановление.
Районен съд – Варна е приел от правна
страна следното:
АУАН е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити,
изброени в чл. 42 ЗАНН, но не е надлежно връчен по специалния ред на чл. 416,
ал. 3 и ал. 4 КТ, тъй като не са спазени изискванията – търсене на адресата на
АУАН и ненамирането му на адреса на управление. По делото не са налице
доказателства, от които да се установява, че въззивното дружество е търсено и не
е намерено на адреса на управление. По делото е налице документ (пощенски плик
и известие за доставяне с № ИД PS 9000 033BJR H), върху който е отбелязано от
служител на „Български пощи“ ЕАД, че пратката не е потърсена, което обаче не
удостоверява търсенето на адресата и ненамирането му. Предприето е връчване на
АУАН чрез публикуване на съобщение на интернет страницата на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, без да са били налице предпоставките за
това, тъй като не е изчерпана възможността за личното връчване на АУАН на
представляващите дружеството на адреса на управление на същото, което е
предпоставка за надлежно упражняване на процесуалното право на защита. Извел е,
че административнонаказващият орган е
следвало да върне акта на актосъставителя, но не е сторил това и при неспазване
на процесуалните правила е пристъпил към издаване на наказателно постановление.
Посоченото нарушение е довело до възпрепятстване на правото на защита на
санкционираното юридическо лице поради липса на възможност да се защитава срещу
нарушението, за което наказващият орган е наложил имуществена санкция. В
Протокол № ПР1909985/09.04.2019 г. на въззивното дружество са дадени такива
предписания по чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, които са в няколко точки, сред които е
това по т. 8 със срок за изпълнение – 07.05.2019 г. Приложен е чл.61, ал.3 от АПК, като е
изготвено е съобщение, с което на дружеството се съобщава за издадения
протокол, като е счетено, че протоколът е връчен с изтичането на седем дни от
датата на поставяне на съобщението на таблото за обявите на Дирекция „Инспекция
по труда“ - Варна и на интернет страницата на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ – Варна. В чл. 404, ал.5 от КТ, обаче, е регламентирано, че
само задължителното предписание по чл.404, ал.1, т.11 се смята за връчено в
деня на издаването му, когато работодателят, лицето, което го представлява, или
лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да
бъдат намерени на адреса на управление на работодателя. По аргумент от това за
останалите предписания, вкл. на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ, каквото е
това по т. 8 в протокола, за връчването са приложими общите разпоредби в АПК.
Съгласно чл. 61, ал.3 от АПК съобщението се поставя на таблото за обявления, в
Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен
начин, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не
е намерено на посочения от него адрес. Този ред на съобщаване на протокола е
приложим само, ако адресатът е с неизвестен адрес или не е намерен на адреса,
който е посочил. В случая няма спор, че адресът на въззивното дружество е
известен, като няма доказателства, които да удостоверяват, че адресатът е
търсен, но не е намерен. Поради това съобщаването на Протокол № ПР1909985/09.04.2019
г. със задължителното предписание незаконосъобразно е приет за надлежно връчен
на „Адоро Холидейс“ ЕООД. При липсата на редовно връчено предписание № 8 от
Протокол № ПР1909985/09.04.2019 г. на ДИТ - Варна, неправилна е преценката, че
е извършено нарушението, изразяващо се в неизпълнението му в дадения в
протокола срок.
Решението е правилно и законосъобразно.
Изводите на РС
– Варна изцяло се споделят от касационната инстанция.
Поради това, че
с процесното НП е вменено нарушение по 415, ал.1 от КТ, нормата на чл. 416,
ал.3 е специална и приложима относно връчване на издаден АУАН. Следвало е
служители на ДИТ – Варна да установят на адреса на управление на дружеството,
чрез съставяне на констативен протокол, че на адреса не се намира представител
на дружеството. Едва тогава нормата на чл. 416, ал.3 от КТ дава възможност АУАН
да
се връчи, чрез изпращане по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Съответно
ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или
по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за
съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет
страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Не
са налице доказателства за установяване от служители на ДИТ, че на адреса на
управление на дружеството няма надлежно лице, на което може да се връчи АУАН,
т.е. пропуснато е изпълнение на първата предпоставка, за да може да се пристъпи
към предвидените следващите начини за връчване.
Съдът
в решението не е посочил, че е приложим чл.43, ал.4 от ЗАНН, поради което довода
на касатора, че този извод на съда е неправилен е неоснователен. Безспорно в
случая не намира приложение чл.43, ал.4 от ЗАНН, поради това, че е налице
специална норма – чл. 416, ал.3 от КТ.
Липсата
на постоянно местоживеене в България на един от управителите на дружеството е
ирелевантно за спора, тъй като липсва установяване от служители на ДИТ - Варна,
че на адреса на дружеството няма лице, което да получи АУАН.
Правилни
са изводите на РС – Варна, че е допуснато и нарушение на материалния закон, той
като задължителното предписанието по т.8, което е издадено на основание чл.404,
ал.1, т.1 от КТ не е съобщено по реда на чл. 62, ал.2 и ал.3 от АПК.
По изложените съображения не са налице
отменителни основания и оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и по арг. на
противното на чл. 63, ал.5 от ЗАНН искането на касатора за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което се отхвърля от
съда.
Водим
от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №606/14.04.2020 г., постановено по НАХД № 309/2020 г. по
описа на Районен съд - Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.