№ 1661
гр. Варна, 10.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20213100900434 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по т.д.№ 434/2021г. по описа на ВОС е образувано по молба на „НОВО
ФИНАНС“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. Иван
Страцимир 2, представлявано от Б.П., чрез пълномощник адв. Д.Т. ВАК, с която срещу В.
И.. В. с ЕГН ********** с адрес гр*** е предявен иск с правно основание чл.422 вр. чл. 415
от ГПК за приемане на установено между страните, че ответникът В. И.. В. с ЕГН
********** дължи на ищеца следните суми :
1. 32 814.17 лева, представляваща наказателна лихва, дължима за периода 13.09.2020г. до
01.03.2021г. съгласно чл.2.6 и чл.2.8 от Договор за заем № 836-ВН-13.08.2020г от
13.08.2020г., обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
вх.рег. № ***/13.08.2020г., дв.вх.рег. № 19161 акт. № 117 том 8 дело № 11341 на АВп,
2. 985.83 лева, представляваща наказателна лихва, дължима за периода 13.09.2020г. до
01.03.2021г., съгласно чл.2.6 и чл.2.8 от Договор за заем № 836-ВН-12.08.2020г от
23.08.2020г., обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
вх.рег. № ***/13.08.2020г., дв.вх.рег. № 19161 акт. № 117 том 8 дело № 11341 на АВп,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК № 352/18.03.2021г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
3820/2021г. по описа на Районен съд гр.Варна.
Настоява се за присъждане на сторените в заповедното и исковото производство
съдебни разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК ответната страна, редовно призована, чрез пълномощник
депозира писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим, по основание и размер.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът оспорва възраженията, релевирани с отговора.
В срока по чл.373 ГПК ответникът не е депозирал отговор на ДИМ, с което
размяната на книжа е приключила.
По допустимостта на предявения иск:
Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие облигационни
1
отношения между тях, породени от сключени два договора за предоставяне на кредит, чиито
съществени елементи са обективирани в Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека вх.рег. № ***/13.08.2020г., дв.вх.рег. № 19161 акт. № 117 том 8 дело № 11341 на
АВп, в срока на действие на които е осъществено неизпълнение задължението на
кредитополучателя за редовно внасяне на погасителни вноски, при което кредиторът е
упражнил правото да обяви задължението по целия кредит за предсрочно изискуемо.
Предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл.415 от ГПК се намира от съда за
допустим, доколкото легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на
заповед за незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист въз основа на документ по
чл.417, т.3 от ГПК. Установителният иск е предявен в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното
ч.гр.д. № 3820/2011 год. на ВРС.
ДОКОЛКОТО предмета на заявената искова претенция следва да бъде идентичен с
този на присъдено със заповедта за изпълнение, то в едноседмичен срок от съобщаването
ищецът следва да приведе петитума на иска в съответствие със присъденото в заповедното
производство вземане.
СЪС ЗИД НА ГПК, ОБН. ДВ БР. 100/2019 Г., В СИЛА ОТ 24.12.2019 г., е прието
допълнение на разпоредбата на чл.113 от ГПК, с което законодателят е предвидил, че
образуваните дела по искове на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда
на общия исков процес. Смисълът, вложен във визираното допълнение е, независимо дали
спорът, в който участва потребител, е породен от или отнасящ се до търговска сделка или не,
делата да се образуват и разглеждат като граждански, както с оглед процесуалния ред за
разглеждане, така и с оглед разширяване на кръга дела, решенията по които подлежат на
касационен контрол, предвид размера на цената на иска и минималния праг, предвиден в
разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК. Това налага производство по делото да продължи по
общия ред.
По доказателствените искания на страните
В исковата молба са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени
доказателства. Представените документи представляват относими и допустими
доказателства, и следва да бъдат допуснати.
Ищецът е направил искане за назначаване на ССчЕ, като съдът следва да отложи
произнасянето си по допускането й, като даде на страната подходящ срок да постави ясни,
точни и конкретни задачи на вещото лице, вкл. като въведе крайна и начална дата за
изчисляване на наказателната лихва, да посочи главното вземане върху което следва да бъде
изчислен размера на лихвата, както и размера на лихвения процент, в съответствие с
клаузите на договора.
Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание
да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят
доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който
случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание
2
чл.78, ал.9 ГПК.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списък на
разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на
съдията.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявен от „НОВО ФИНАНС“ ООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. Иван Страцимир 2, представлявано от
Б.П., чрез пълномощник адв. Д.Т. ВАК, срещу В. И.. В. с ЕГН ********** с адрес гр*** иск
с правно основание чл.422 вр. чл. 415 от ГПК за приемане на установено между страните, че
ответникът В. И.. В. с ЕГН ********** дължи на ищеца следните суми :
1. 32 814.17 лева, представляваща наказателна лихва, дължима за периода 13.09.2020г. до
01.03.2021г. съгласно чл.2.6 и чл.2.8 от Договор за заем № 836-ВН-13.08.2020г от
13.08.2020г., обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
вх.рег. № ***/13.08.2020г., дв.вх.рег. № 19161 акт. № 117 том 8 дело № 11341 на АВп,
2. 985.83 лева, представляваща наказателна лихва, дължима за периода 13.09.2020г. до
01.03.2021г., съгласно чл.2.6 и чл.2.8 от Договор за заем № 836-ВН-12.08.2020г от
23.08.2020г., обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
вх.рег. № ***/13.08.2020г., дв.вх.рег. № 19161 акт. № 117 том 8 дело № 11341 на АВп,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК № 352/18.03.2021г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
3820/2021г. по описа на Районен съд гр.Варна.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на Част втора Общ исков процес.
ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:
В исковата молба се сочи, че ответникът В. И.. В. с ЕГН **********, в качеството си
на заемополучател и ипотекарен длъжник е страна по договор за учредяване на договорна
ипотека, за който е съставен нотариален акт № *** том 4 рег. № 7458 дело 685 от 2020г.,
съставен при Нотариус № 549 на НК, вписан в СВп при АВп като акт № *** том 8 дело
11341, и в който е обективирано задължение за плащане на парично задължение по два
договора за заем.
Твърди се, че „НОВО ФИНАНС" ЕООД се е намирало в облигационни отношения с
ответника по силата на два сключени договора за заем от Договор за заем № 835-ВН-
12.08.2020г. по който е предоставена заемна сума в размер на 3500лв. и Договор за заем №
836-ВН-13.08.2020г. по който е предоставена заемна сума в размер на 116 500лв. Твърди се,
че поради неплащане на задължения от страна на заемополучателя, договорите са
3
прекратени едностранно от заемодателя „Ново Финанс" ООД, като са останали изискуеми и
неплатени задължения, за което дружеството е подало заявление по реда на чл.417 ГПК т.3
от ГПК, въз основа на което е образувано ЧГД № 3820/2021г по описа на Варненски
районен съд. По същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417, т.3 от ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение по
чл.414 от ГПК като на основание чл. 415, ал. 1 ГПК съдът е дал указания за предявяване на
установителен иск за вземането.
Твърди се, че вземанията произтичат от два договора за заем, включени при Общи
условия, при представен предварително Стандартен Европейски формуляр за информация
на потребителските кредити.
Сочи се, че съгласно договор за заем № 836-ВН-13.08.2020г. от 13.08.2020г. на
длъжника В. е предоставена сумата от 116 500 лв. по посочени от заемополучателя банкови
сметки, при фиксиран годишен лихвен процент - 25%. Длъжникът следва да заплаща
ежемесечно съгласно погасителен план към договора дължимата лихва и част от главницата
с общ размер на месечна вноска от 3 419.43 лв., платими ежемесечно до 13-то число на
месеца, с падеж на първа вноска 13.09.2020г. Твърди се, че длъжникът не е заплатил нито
една погасителна вноска. Сочи се, че съгласно чл.2.7. от договора за заем при забава в
погасяването на дължимата вноска с повече от 90 дни, след изтичане срока на плащане,
цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят има право да прекрати договора
за заем, като иска предсрочно погасяване на заемната сума. С уведомление за прекратяване
на договора изх. № 47/01.03.2021г., връчено лично на длъжника на 01.03.2021г., е обявена
предсрочната изискуемост на задължението по договора за заем. Твърди се, че ответникът
дължи наказателна лихва в размер на 5 % месечно върху остатъчната главница за периода на
забавата от 13.09.2020г. до 01.03.2021г., съгл. чл.2.6 и чл.2.8 от договора.
Твърди се, че съгласно договор за заем № 835-ВН-12.08.2020г. от 12.08.2020г. на
длъжника В. е предоставена сумата от 3 500 лв. по посочени от заемополучателя банкови
сметки, при фиксиран годишен лихвен процент - 25%. Длъжникът следва да заплаща
ежемесечно съгласно погасителен план към договора дължимата лихва и част от главницата
с общ размер на месечна вноска от 3 419.43 лв., платими ежемесечно до 13-то число на
месеца, с падеж на първа вноска 13.09.2020г. Твърди се, че длъжникът не е заплатил нито
една погасителна вноска. Сочи се, че съгласно чл.2.7. от договора за заем при забава в
погасяването на дължимата вноска с повече от 90 дни, след изтичане срока на плащане,
цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят има право да прекрати договора
за заем, като иска предсрочно погасяване на заемната сума. С уведомление за прекратяване
на договора изх. № 46/01.03.2021г., връчено лично на длъжника на 01.03.2021г., е обявена
предсрочната изискуемост на задължението по договора за заем. Твърди се, че ответникът
дължи наказателна лихва в размер на 5 % месечно върху остатъчната главница за периода на
забавата от 13.09.2020г. до 01.03.2021г., съгл. чл.2.6 и чл.2.8 от договора.
Твърди се, че уговореното с чл.2.6 от договорите задължение представлява
задължение за неустойка и има за цел обезщетяване вредите, причинени на кредитора от
4
забавеното изпълнение на парично задължение. Сочи се, че същата е начислена само върху
неплатена част от главницата и представлява самостоятелно вземане с отделно основание.
С писмения отговор ответникът, чрез пълномощник, намира исковата молба за
нередовна, а искът за недопустим, доколкото ищецът не може да се ползва от облекчения
ред за снабдяване със ЗНИ въз основа на документ по чл.417 т.2 от ГПК, тъй като не е
банкова институция и доколкото се твърди, че договорите за заем са развалени, като се
позовава на т.4а от ТР №4/2013 по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Оспорва се твърдението за забава в плащането от страна на длъжника по сочените
договори, като ответникът се позовава на чл.5.4 и чл.2.2 б.“з“ от договора.
Ответникът счита, че доколкото е потребител по смисъл на параграф 13, т.1 ДР на
ЗЗП, то се ползва от потребителската защита на чл.143 от ЗЗП във вр.чл.146 от с.з., съотв.
чл.40 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители. Твърди се, че договор за
заем № 836-ВН-13.08.2020г. от 13.08.2020г. е нищожен на осн.чл.38, чл.24, ал.1, т.7 от
ЗКНИП и чл.26, ал.1, предл1 от ЗЗД, т.к. не отговаря на изискванията за съдържание, както
и защото е налице противоречие между чл.5.4 и погасителния план и чл.2.2 б.и с посочен
размер на ежемесечни вноски, вкл. лихва и главница. Същото е констатирано и по
отношение и на договор за заем № 835-ВН-12.08.2020г. от 12.08.2020г., като се сочи и
нищожност поради непостигане на съгласие относно съдържанието на месечната вноска.
Въвежда се възражение за нищожност на клаузите по чл.2.6 и чл.2.8 на двата
договора като противоречащи на добрите нрави и като неравноправни клаузи на осн.чл.143,
т.5 от ЗЗП и чл.40 от ЗКНИП вр.чл.146 от ЗЗП.
Допълнително се твърди нищожност на клаузите по чл.2.7 и чл.2.9 от договорите на
сочените по-горе основания.
Отделно се въвежда възражение за нищожност на клаузи, идентични и за двата
договора, както следва : чл.2.2ж, чл.2.6, 2.7, 2.8, 2.9, 2.11, 2.12; чл.4.2, чл.2.2, б.и, чл.6.1 и 6.2;
чл.8.3, както и на клаузи от ОУ : чл.1.7, 4.2, 6.1, 9.1, 9.8, 9.9, 10.4, 13.4, чл.14.7.
Твърди се, че исковата претенция има акцесорен характер, поради което
разглеждането й е представено от произнасянето по претенцията за главница, която се води
в отделно производство.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва въведените възражения, като
твърди, че клаузите на договора са индивидуално договорени предвид представената на
ответника преддоговорна информация на 30.07.2020г., 14-дни преди сключване на
договорите.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си.
5
В тежест на ищеца е да докаже наличието на действителни договорни
правоотношения, произтичащи от процесните договори; дължимост на вземането си по
договорите за заем в частта относно наказателната лихва по чл.2.6 и чл.2.8 от договора;
наличието на условията на настъпване предсрочната изискуемост на целия дълг и
обявяването й на длъжника.
Тежестта на доказване на положителния факт на действителност на клаузите от
процесния договор се възлага на ищеца. Ищецът следва да установи, че е налице
специфично, индивидуално договаряне на процесните клаузи, което е извършено в интерес
на потребителя.
Ответникът следва да установи правоизключващите, правоунищожаващите и
правопогасяващите си възражения.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във
връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор. В случай
на постИ.ата спогодба, половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца,
на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно заседание на представените от страните
писмени доказателства.
ДАВА НА ИЩЕЦА едноседмичен срок от съобщаването да постави ясни, точни и
конкретни задачи на вещото лице по ССчЕ, вкл. като въведе крайна и начална дата за
изчисляване на наказателната лихва, да посочи главното вземане върху което следва да бъде
изчислен размера на лихвата, както и размера на лихвения процент, който следва да бъде
приложен, така както е посочен в договора.
ДАВА НА ИЩЕЦА едноседмичен срок от съобщаването да приведе петитума на
иска в съответствие със присъденото в заповедното производство вземане, като в случай, че
е налице противоречие между вземането по заявлението и присъдено в ЗНИ да предприеме
процесуални действия.
ДАВА НА ИЩЕЦА едноседмичен срок от съобщаването да представи справка
относно движението по ч.гр.д. № 3777/2021г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 20.01.2022г. от
15.30 часа, за която дата и час се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
6
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7