РЕШЕНИЕ
№ 4971
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110129785
по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 587,37 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“ по щета № 0300/19/777/509240 за вреди на л. а. „БМВ Х 3“, с
рег. № ..., вследствие на ПТП от 04.10.2019 г., както и ликвидационни разноски за
определяне на обезщетението в размер на 15 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 27.05.2021 г. до окончателното плащане.
Ищецът ... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ – на 04.10.2019 г., в ....., е настъпило застрахователно събитие
– ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него л. а. „БМВ Х 3“,
с рег. № .... Поддържа, че ответникът ... е застраховател по валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в ПТП л. а. „Тойота Корола“, с
рег. № .... Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на
водача на застрахования при ответника автомобил – В.К., която без да се съобрази с
конкретната пътна обстановка при движение на мокра настилка не осъществява достатъчен
контрол над управлявания от нея автомобил и реализира ПТП с изчакващия за ляв завой и в
спряло състояние друг автомобил. Твърди, че вредите от ПТП възлизат на обща стойност от
572,37 лв., в който размер на 02.01.2020 г. е изплатил застрахователно обезщетение, като е
сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв.
Заявява, че ответникът е поканен да заплати процесната сума в общ размер на 587,37 лв., но
в предоставения срок той е отказал да направи това, поради което претендира същата.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... е подал отговор на исковата молба, с който
не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на л. а. „Тойота Корола“, с рег. № .... Счита, че към
момента на сключване на застрахователния договор по застраховка „Каско на МПС“
увреденият автомобил не е бил в добро състояние и без вреди. Оспорва механизма на
настъпване на процесното ПТП по начина, отразен в протокола за ПТП, както и вината на
1
водача на застрахования при него автомобил. Навежда довод за съпричиняване от страна на
застрахования при ищеца такъв, който е допуснал нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, тъй като
не е пропуснал движещия се по път с предимство л. а. „Тойота Корола“, с рег. № .... Оспорва
причнната връзка между ПТП и щетите, както и размера на претендираната сума, тъй като
същата не съответства на действителните вреди, като счита същата за завишена. С тези
съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1.
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ; 4. наличие на действително застрахователно правоотношение между
делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
С определение от 16.08.2021 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 04.10.2019 г., в ...., между л. а. „БМВ Х
3“, с рег. № ..., застрахован при ... по застраховка „Каско на МПС“ и л. а. „Тойота Корола“, с
рег. № ..., застрахован при ... по застраховка „Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 572,37 лв., като е сторил и ликвидационни разноски за определяне
на обезщетението в размер на 15 лв. Нещо повече, за осъществяването на посочените
обстоятелства свидетелстват и данните, отразени в приетите като писмени доказателства по
делото – застрахователна полица № 19-0300/303/5001938/15.05.2019 г. за застраховка „Каско
на МПС“, двустранен констативен протокол за ПТП от 04.10.2019 г., уведомление за щета до
..., материалите по щета №0300/19/777/509240, преводно нареждане от 02.01.2020 г. и др.
Ето защо, предвид изложеното по-горе и с оглед своевременно релевираните от
ответника възражения, спорните въпроси по настоящото дело се концентрират върху
следните обстоятелства: какъв е механизмът на реализиране на процесното ПТП от
04.10.2019 г., по чия вина е настъпило то, налице ли е съпричиняване от страна на водача на
л. а. „БМВ Х 3“, с рег. № ..., както и какъв е размерът на претендираното регресно вземане.
В случая, при съвкупна преценка на доказателства по делото – протокол за ПТП от
04.10.2019 г., уведомление за щета до ..., показанията на свидетелите В.Л. П. (с предишно
фамилно име К.) и ИВ. СЛ. П., както и заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза съдът приема за установено, че процесноо ПТП е настъпило по
следния механизъм: на 04.10.2019 г., около 14:30 часа, водачът на л. а. „БМВ Х 3“, с рег. №
..., при движение по ...“ с посока от ... и в района на пътен възел за ... предприема завой за
преминаване над ...“, при което реализира ПТП с движещия се по моста л. а. „Тойота
Корола“, с рег. № .... Двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ
по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. Той се съставя от
водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и
2
обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи
на доказване на общо основание в процеса. Ето защо, съдът анализира удостоверените в
протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във
връзка с останалите доказателства по делото – показанията на разпитаните по делото
свидетели, отразяващи техни непосредствени възприятия относно фактите, за които
разказват, доколкото са били водачи на участвалите в инцидента автомобили, както и
изводите на вещото лице по основното заключение по съдебно-автотехническата
експертиза. В случая, извличащите се от тях данни не установяват механизма на настъпване
на процесното ПТП по описания от ищеца в исковата молба начин, а именно: при
несъобразяване с пътната обстановка и неосъществяване на достатъчен контрол над
управлявания от В.К. автомобил. За да достигне до този извод съдът съобрази най-напред
показанията на същата, която ясно си спомня, че движейки се по пътя с предимство се е
ударила в намиращия се перпендикулярно на нея друг автомобил, който се е включвал
отдясно, за да осъществи маневра за завой наляво. Действително по делото няма спор, че
пътната настилка е била влажна, но изрично свидетелката заявява, че не се е движила с
висока скорост, а освен това е направила опит да спре веднага щом като е забелязала
предницата на намиращия се на платното за движение л. а. „БМВ Х 3“, с рег. № ..., който е
излизал на път без предимство. В случая, в тази част показанията на разпитаната свидетелка
се подкрепят и от изводите на експерта по основната съдебно-автотехническа експертиза,
който включително и при изслушването си в открито съдебно заседание на 07.10.2021 г.
изрично е заявил, че няма данни с поведението си водачът В.К. да е допринесла за
настъпване на процесното ПТП, респ. да е имала възможност да предотврати настъпването
на същото, доколкото не се установява каква е била скоросотта на движение и в кой
момент водачът на другия автомобил е предприел маневрата по навлизане в платното за
движение и колко е изчаквал в спряло състояние. Нещо повече, в показанията си свидетелят
И.П. също заявява, че за да има видимост е бил навлязъл на пътя с предимство, когато
другият автомобил се е появил непосредствено след движещ се пред него бус, който се е
отклонил за завой надясно, поради което показанията му също не способстват за формиране
на извод, че водачът на л. а. „Тойота Корола“, с рег. № ... не е осъщесвил достатъчен
контрол върху същия, както се твърди от ищеца с исковата молба. Точно обратното, изрично
свидетелят П. заявява, че другият автомобил се е движил след бус, а това от своя страна е
основание да се приеме, че видимостта на водача В.К. е била ограничена, поради което
непосредствено след отклоняването на буса за завой надясно същата е възприела намиращия
се на платното за движение л. а. „БМВ Х 3“, с рег. № .... В случая, при така установените
данни съдът намира, че няма основание да се приеме, че за водача на л. а. „Тойота Корола“,
с рег. № ... е съществувала техническа възможност да предотврати съприкосновението със
застрахования автомобил, тъй като макар същият да е бил в спряло състояние по делото не
са ангажирани доказателства каква е била продължителността на изчакване от страна на
водача И.П. /3 или повече секунди, колкото експертът е приел, че е граничната стойност за
предотвратимост на удара/, за да се приеме, че В.К. е имала техническа възможност за
аварийно задействане на спирачната уредба, но тя да не е сторила това. Напротив, както тя,
така и свидетелят П. заявяват, че е предприела действия за да спре, но спирчаният бит не е
бил достатъчен и е настъпило съприкосновение с другия автомобил. В същото време, по
делото няма данни с каква скорост се е движил водачът на л. а. „Тойота Корола“, с рег. № ...,
за да се приеме, че с поведението си тя се е поставила в невъзможност за внезапно спиране
въпреки влажната пътна настилка, още повече, че В.К. все пак е направила такъв опит. С
оглед на изложеното, съдът намира, че от страна на ищеца по делото не са ангажирани
доказателства в подкрепа на описания от него механизъм на настъпване на процесното ПТП,
според който прчината за него да се дължи на поведението на водача на л. а. „Тойота
Корола“, с рег. № .... Точно обратното, събраните по делото доказателства навеждат на
категоричен извод, че вина за същото има изцяло водачът на л. а. „БМВ Х 3“, с рег. № ...,
3
който сам споделя в разпита си като свидетел по делото, че е навлязъл на пътя с предимство,
по който другият автомобил се е движил, като този факт се потвърждава и от показанията на
другия свидетел по делото – В.К., която също е възприела местоположението на двата
автомобила по този начин, още повече, че двамата водачи са отразили същия и в схемата
към протокола за ПТП, който са подпсали. Вещото лице по основаната съдебно-техническа
експертиза също е възприело категоричния извод, че към момента на удара застрахованият
при ищеца автомобил е бил отразен в лентата за движение на другия такъв, който се е
движил по път с предимство при наличието на пътен знак Б-3. В случая, така установеното
поведение на водача на л. а. „БМВ Х 3“, с рег. № ... несъмнено представлява нарушение на
чл. 50,а л. 1 ЗДвП, тъй като не е пропуснал движещия се по път с предимство л. а. „Тойота
Корола“, с рег. № ..., предприемайки маневра за завой наляво, без да пропусне движещия се
друг такъв, което съдът възприема като единствената теническа причина за настъпване на
процесното ПТП. Както се посочи по-горе, по делото няма данни с каква и ако да –
превишена ли е била скоростта на водача на другия автомобил – В.К., както и дали водачът
И.П. е бил навлязъл за повече от 3 секунди в платното за движение, за да се приеме, че
съприкосновението между двата автомобила е било технически предотвратимо за нея. В
случая, фактът, че същата се е движила зад друго превозно средство не освобождава водача
на л. а. „БМВ Х 3“, с рег. № ... от задължението му да пропусне всички движещи се по пътя с
предимство такива, макар и първоначално видимостта му да е била ограничена. Тук следва
да се отбележи, че съдът не възприема констатацията вещото лице по допълнителната
съдебно-автотехническа експертиза в частта, с която се приема, че движението на л. а.
„Тойота Корола“, с рег. № ... също представлява техническа причина за настъпване на
процесното ПТП, тъй като водачът му се е движил със скорост, при която не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара. Това е така, тъй като в тази част
изводът на експерта не се подкрепя от други доказателства по делото, доколкото събраните
такива не установяват скоростта на движение на водача В.К., а още по-малко, че същата е
била превишена, за да се приеме, че същата се е поставила в техническа невъзможност да
спре и с това е предизвикала удара. Нещо повече, в показанията си свидетелката изрично
заявява, че не се е движила с висока скорост, а в същото време ищецът не е ангажирал други
доказателства за установяване на това правнорелевантно обстоятелство в процеса. Също
така, ирелевантен за извода на съда относно механизма на настъпване на процесното ПТП
се явява и фактът, че водачът на л. а. „Тойота Корола“, с рег. № ... се е признал за виновен в
протокола за ПТП. Това е така, тъй като от една страна това нейно изявление не обвързва
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, поради което не може да се
тълкува като извънсъдебно признание на неизгоден за него факт, а от друга страна същото
не се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал, обсъден по-горе.
Действително вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, но съобразявайки вече
изложеното, съдът намира, че тази презумция бе опровергана в настоящото производство
чрез обратно доказване от ответника.
При така изложените правни изводи и предвид недоказването от ищеца на част от
посочените по-горе материални предпоставки, обуславящи основателността на заявената
регресна претенция, а именно: описания механизъм на настъпване на процесното ПТП,
както и вината на застрахования при ответника водач, то предявеният от него иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ е неоснователен и следва да се отхвърли само на това основание.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора – цялостна неоснователност на предявения иск, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените по делото разноски в
общ размер на 390 лв., от които: 30 лв. – депозит за свидетел и 360 лв. – адвокатско
възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представения
договор за правна защита и съдействие от 11.06.2021 г. /л. 73 от делото/, имащ харктер на
разписка. При този изход на спора, сторените от ищеца разноски следва да останат за негова
4
сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...., срещу
..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., осъдителен иск с правно основание чл.
411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 587,37 лв., представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета №
0300/19/777/509240 за вреди на л. а. „БМВ Х 3“, с рег. № ..., вследствие на ПТП от
04.10.2019 г., както и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на
15 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2021 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ...., да заплати на ..., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 390
лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5