Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 05. 07. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на двадесети юни през двехиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2157 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Н.К.Г. от гр. ***против
С.М.Б. ***. В молбата се твърди, че на 10. 10. 2018 год. в гр. П., около 10. 00
часа, на кръстовище, образувано от улиците „***“ и „***“, ответникът е нарушил
правилата за движение по пътищата и е блъснал автомобила, управляван от съпруга
на ищцата. Твърди се, че от удара автомобилът на ищцата бил напълно унищожен- тотал щета. Твърди се, че ищцата и съпругът й
получили травми по тялото и лицето. Твърди се, че основните травми на ищцата
били в областта на главата, врата, гръдния кош и краката. Твърди се, че това
наложило ищцата и съпругът й да отидат на скенер и да го заплатят. Твърди се,
че вследствие на произшествието съпругът на ищцата останал без автомобил, което
се отразило на работата му като строител, и наложило тегленото на кредит за
закупуване на друг употребяван автомобил. В заключение ищцата моли съда да осъди ответника
да му заплати сумата от 2 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и да му заплати сумата от 3 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болка и страдания. Претендира и присъждане на направените деловодни
разноски.
С влязло в
сила определение от 20. 05. 2019 год. производството по делото е прекратено в частта досежно предявения от Н.К.Г. иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 487 лв., от
които 1 300 лв. представляващи стойността на унищожен автомобил „***“ с ДК№ ***, 90 лв. представляващи
стойността на унищожен акумулатор и 97 лв. представляващи стойността на заплатен годишен
винетен стикер.
Ответникът ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, на***а
за установено следното:
За да се реализира деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД следва да са
налице няколко кумулативно предвидени предпоставки. На първо място трябва да е
извършено определено деяние /действие или бездействие/, което да е противоправно и виновно. Противоправността
винаги и безусловно е свързана с нарушаването на определени правни норми.
Вината се предполага до доказване на противното, т. е. причинителят на
увреждането може да доказва, че не е действувал виновно и да се освободи от
отговорност. Формите на вината /умисъл и непредпазливост/ са визирани в
разпоредбата на чл. 11 от НК, но се използуват и от гражданското право. Следващ
съществен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя може да бъде
имуществена и неимуществена /морална/, но във всички случаи подлежи на
възстановяване само, ако е в причинна връзка с противоправното
и виновно деяние на дееца. В конкретния случай всички необходими елементи на
непозволеното увреждане са налице по отношение на претенцията за обезмездяване на претърпени неимуществени вреди. От приложения по делото констативен протокол
за ПТП с пострадали лица
рег. № *** год. и план- схема към
същия се установява, че на 10. 10. 2018 год. около 10. 00 часа в гр. П., на
кръстовището, образувано от ул. „***“ и ул. „***“, ответникът С.М.Б. при управление на лек автомобил „***“ с ДК№ ***, при извършване на маневра
завиване на ляво, за да навлезе в друг път, е отнел предимството на
управлявания от ***лек автомобил „***“ с ДК№ ***, ударил го е и е причинил ПТП
с пострадал и материални щети, за което му е съставен акт за установяване на
административно нарушение бл. № 104803/ 10. 10. 2018 год. по чл. 37 ал. 1 от ЗДвП. Следва да се отбележи, че пътнотранспортното произшествие е станало на
прав участък, през деня, при добра видимост, така че ответникът е имал пълната
възможност /при евентуално спазване на правилата, установени в ЗДвП/ да
съобрази особеностите на пътната обстановка и разположението на участниците в
движението и в зависимост от това да извърши необходимите действия за избягване
на произшествието, нещо което не е сторил и което не може да се вменява във
вина на друг. Доколкото ответникът не е опровергал установената в разпоредбата
на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД презумпция следва да се приеме, че извършеното от него
деяние е виновно и липсва съпричиняване на настъпилия
вредоносен резултат от поведението на ищцата или на трето лице. Поради това
съдът на***а, че са налице условията за реализиране на отговорността на ответника
и последният следва да заплати на ищцата обезщетение за извършеното непозволено
увреждане. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Релевантен за размера
на обезщетението момент е този на постановяване на съдебното решение, като
следва да се вземат предвид всички обстоятелства, очертаващи действителните
болки и страдания на пострадалия. В цитирания по- горе констативен протокол за
ПТП е отразено, че пътуващата на предната дясна седалка на пострадалия лек
автомобил с ДК№ *** Н.К.Г. е с натъртвания в областта
на главата и лицето. От приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение №
584/ 11. 10. 2018 год. е видно, че при прегледа на ищцата, извършен след процесното пътнотранспортно произшествие, са установени разкъсно- контузни рани на
лигавицата на устните на устата с оток и кръвонасядане;
отоци по лицето; охлузвания по долните крайници, които увреждания представляват
леки телесни повреди по смисъла на чл. 130 от НК, изразяващи се в разстройство
на здравето, временно и неопасно за живота. Представени са и други медицински
документи /медицинско направление от 09. 11. 2018 год. и
амбулаторен лист от 19. 12. 2018 год./, в които е посочено, че ищцата е имала
оплаквания от главоболие, световъртеж, болки в шийния
отдел на гръбначния стълб, тръпнене по дясна подбедрица,
затруднено носно дишане, болка в корена на носа при промяна на температурата. В
хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателства. Свидетелят *** твърди,
че е дошъл с колата си непосредствено след процесното
ПТП от 10. 10. 2018 год., като носът, ушите и лицето на ищцата били в кръв и
същата не можела да говори. Свидетелят посочва, че и понастоящем ищцата чувства
болки в ухото и изпитва страх при пътуване с лек автомобил. В подобна насока са
и показанията на свидетеля ***. Така депозираните свидетелски показания са на
лица, които имат преки впечатления от спорните обстоятелства, същите кореспондират
с описаните по- горе медицински документи и се кредитират от съда. При
преценката на така събраните писмени и гласни доказателства за претърпените от ищцата
травматични увреждания, психически стрес и неприятни преживявания от случилото
се съдът на***а, че размерът на обезщетението, което ответникът следва да
заплати следва да се определи на 2 000 лв. За разликата до претендираните
3 000 лв. предявеният иск за неимуществени вреди следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. Тук е мястото да се отбележи, че настоящият случай
не попада в хипотезата, разгледана в тълкувателно решение № 1 от 30. 01. 2017 год., ОСГТК,
доколкото няма данни ищцата да е подписала споразумение със застрахователното
дружество на ответника за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Що се отнася до предявения от
ищцата иск за репариране на причинени от процесното
ПТП имуществени вреди, съдът счита, че същият се явява неоснователен. След
частичното прекратяване на производството по делото и с оглед направеното
уточнение на исковата молба размерът на тези вреди е 513 лв. и включва платена
сума за превоз на увредения автомобил до ***, както и направени от ищцата
разходи за скенер и за два прегледа при ортопед. Надлежни писмени доказателства
за горните разноски обаче не са представени по делото. Липсата на доказване на
твърдените от ищцата факти обуславя извода, че искът за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на делото и на основание
чл. 78 ал. 1, 3 и 4 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
деловодни разноски по компенсация в размер на 180, 00 лв. Следва да се посочи, че при
определянето на размера на дължимите разноски е съобразено обстоятелството, че
ищцата не е представила доказателства за изплащането на останалата част от договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. било в брой, било по банков път. Ето
защо и при съобразяване на разясненията, дадени в т. 1 от тълкувателно решение
от 06. 11. 2013 год., ОСГТК, недоказаните деловодни разноски не следва да се
присъждат.
По така изложените съображения
П.ският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.М.Б. ***, ЕГН **********, да заплати на Н.К.Г.
от ***, ЕГН **********,
сумата от 2 000, 00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, като за разликата до 3 000 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н.К.Г. от ***, ЕГН
**********, против С.М.Б. ***, ЕГН **********, иск по чл. 45 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 513 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди.
ОСЪЖДА Н.К.Г. от ***, ЕГН **********, да заплати на С.М.Б.
***, ЕГН **********, сумата от 180, 00
лв., представляваща деловодни разноски по компенсация.
Решението подлежи на
обжалване пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: