№ 23956
гр. София, 09.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110157523 по описа за 2021 година
Настоящото определение е по чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на М. М. Н., Г. П. Г. и М. Д. П.
(ищци) срещу М. Ж. Д. (ответник). В хода на процеса ищцата М. М. Н. почина, поради
което на нейно място съда конституира на основание чл. 227 ГПК другите двама ищци
до обема на наследените права.
Своевременно е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Към исковата молба са представени писмени документи, които са относими към
предмета на доказване (в това число и трудовия договор, договорът за възлагане на
управлението и данъчните декларации) и следва да бъдат приети като доказателства по
делото. По отношение на доказателствено искане за съдебно-психиатрична експертиза
съдът намира, че то е свързано с предмета на делото (установяването на твърдени
неимуществени вреди). При това положение то следва да бъде уважено, а предвид
настъпилата смърт на ищцата М. М. Н., въпросите следва да бъдат съответно
преформулирани от съда. Наред с това на ищците следва да бъдат дадени указания, че
не сочат писмени доказателства за влошеното здравословно състояние на М. М. Н.,
което твърдят, и провежданото от нея медикаментозно лечение, които ще са
необходими за изготвянето на експертното заключение. Вещото лице ще започне
работа след внасянето на съответен депозит, както и след представянето на
съответните медицински документи. Доказателственото искане за допускането на
разпит на двама свидетели при режим на довеждане също е свързано с установяването
на твърдените неимуществени вреди, поради което следва да бъде уважено.
По представените с отговора на исковата молба писмени доказателства и
формулираните с него доказателствени искания съдът ще се произнесе в първото
открито съдебно заседание, като предостави възможност на ищците да изразят
съответно становище. На ищците следва да бъде указано да имат готовност да
представят оригинали на съответните документи. Същата възможност съдът ще им
предостави и във връзка с формулираното искане за спиране на настоящото
производство до приключването на гр. дело № 4398 по описа на Софийския градски
съд за 2021 г., като междувременно съдът ще изиска и служебно данни за страните,
предмета и етапа на развитие на това производство. От съображения за бързина и
процесуална икономия съдът ще издаде поисканите от ответника съдебни
удостоверения, а ищците ще имат възможност да изразят становище по приемането на
1
събраните чрез тях фактически данни.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за
възможно най-ранната дата.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за спиране на настоящото
производство до приключването на това по гр. дело № 4398 по описа на Софийския
градски съд за 2021 г., във връзка с което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищците
да изразят становище най-късно до първото открито съдебно заседание по настоящото
дело.
ДА СЕ ИЗИСКАТ с почит от Софийския градски съд заверени преписи от
исковата молба, отговора на исковата молба и крайният съдебен акт (ако такъв е
постановен) по гр. дело № 4398 по описа му за 2021 г.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно-психиатрична експертиза, която да работи по следните
задачи:
„1. Имало ли е влошаване на психичното и здравословно състояние на М. М. Н.?
2. Ако е имало влошаване на психичното и здравословно състояние на М. М. Н.,
от кой момент е започнало то и докога е продължило? Описаните в исковата молба
обстоятелства способни ли са да причинят влошаването на психичното и
здравословно състояние на М. М. Н.?
3. Провеждала ли е М. М. Н. медикаментозно лечение? С какви медикаменти?
Имало ли е ремисия или пълно възстановяване?
4. Каква е интензивността на влошаването на психичното и здравословно
състояние на М. М. Н. и доколко то е засегнало нормалния й начин на живот?“.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице д-р П.М.М., професор по съдебна психиатрия.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждаване на вещото лице в размер на 600 лева, вносим
от ищците по платежна сметка на Софийския районен съд в едноседмичен срок от
връчването на преписа от настоящото определение.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в едноседмичен срок от
връчването на преписа от настоящото определение да представи проекти на
2
поисканите от него четири броя съдебни удостоверения ведно с документ за внесена
държавна такса по платежна сметка на Софийския районен съд в размер на 20 лева,
като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията съответните му
доказателствени искания ще бъдат оставени без уважение.
ОТЛАГА произнасянето по всички останали доказателствени искания на
ответника, във връзка с което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищците да изразят
съответно становище най-късно до първото открито съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА ищците на основание чл. 183, ал. 1 ГПК да представят оригинал
или официално заверен препис от декларацията на ответника в първото открито
съдебно заседание, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение завереният препис от декларацията може да бъде изключен от
доказателствените материали.
НАСРОЧВА гр. дело № ********* 57523 по описа на Софийския районен съд,
III гражданско отделение, 150-и състав, за 2021 г., за разглеждане в открито съдебно
заседание на 04. 10. 2023 г. от 13, 30 часà, за която дата и час да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Ищците твърдят, че М. М. Н. е работела в търговските дружества „Д.З.“ АД и
„МК“ АД, чиито действителен изпълнителен директор и собственик на капитала бил
ответникът. През 2004 г. тя е била назначена за изпълнителен директор на „Д.З.“ АД с
договор за възлагане на управлението, а през 2008 г. по силата на трудов договор е
била назначена за регионален мениджър при универсалния му правоприемник „МК“
АД. През този период ответникът я убеждавал да изтегли банков кредит като негово
подставено лице, който той щял да обезпечи със собствен недвижим имот и щял да
изплаща. Освен това ответникът я предупредил, че ако откаже, щял да я уволни.
Поради страх да загуби работата си М. М. Н. се съгласила, като по нареждане на
ответника изготвила необходимите документи. За да кандидатства за отпускането на
кредита с ответника се съгласили годишното й трудово възнаграждение било
увеличено с анекс към трудовия договор от 12 000 лева на 90 000 лева, макар че това
увеличение фактически не й било заплащано. Освен това за кандидатстването за
отпускане на кредит ответникът и съпругата му сключили с М. М. Н. предварителен
договор за прехвърляне на техен недвижим имот. По този договор страните привидно
уговорили цена, близка до размера на кредита (400 000 евро), а действителната цена
била значително по-ниска (22 000) лева. В крайна сметка М. М. Н. (кредитополучател)
и ищецът Г. П. Г. (съдлъжник заедно с другия й син Димитър П. Г.) сключили договор
за банков кредит с „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на който на по платежна сметка на
ответника била отпусната сума в размер на 354 800 евро. Първоначално ответникът
погасявал задълженията по кредита по погасителна сметка на кредитополучателя М.
М. Н. в банката. С нарочна декларация обещал след прехвърлянето на недвижимия
имот в полза на лице, което той ще посочи, да замести в дълг М. М. Н. и другите двама
ищци. След това обаче трудовите правоотношения с М. М. Н. били прекратени и през
3
2014 г. ответникът преустановил плащанията. Банката обявила кредита за предсрочно
изискуем и се снабдила с изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК. Срещу М. М. Н. и другите двама ищци било образувано изпълнително
производство. В хода му били изнесени на публична продан недвижими имоти, с които
семейството им разполагало от години (в това число и обитаваното от М. М. Н. и М.
П.) и било запорирано трудовото възнаграждение на Г. Г.. Вследствие на това М. М. Н.
преживяла силен стрес, притеснения и страдания. Тя и другите ищци спорели и
взаимно се обвинявали, като Г. Г. се отчуждил от нея. М. П. също преживял голям
стрес поради публичната продан на обитавания от него недвижим имот (към който
момент той бил непълнолетен). Искат от съда да осъди ответника да заплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални и
психически болки и страдания) в размер на 5 000 лева за всеки един от тях (след
смъртта на М. М. Н. – по 7 500 лева за всеки един от двамата ищци) ведно със
законовата лихва от 28. 09. 2016 г. до изплащането. Претендират разноски.
Ответникът оспорва исковата молба като нередовна и предявените с нея искове
като недопустими, а евентуално и като неоснователни и недоказани. Намира логиката
на исковата молба за трудно проследима. Изтъква, че ищците трябва да определят дали
претендираната от тях гражданска отговорност е договорна или извъндоговорна, както
и да конкретизират противоправното поведение на ответника, което твърдят, че им е
причинило вреди. Ако твърдят неизпълнение на договор за поръчка, то според
ответника те следва да посочат най-малко датата и начинът на сключването му, между
кои страни, с какъв предмет и кое конкретно договорно задължение ответникът не е
изпълнил. По същество оспорва всички фактически твърдения на ищците. Заявява, че
не е страна по договора за банков кредит и че страните по него – „Банка ДСК“ АД и М.
М. Н. – са имали намерения договорът да ги обвърже. Отрича да е заплашвал или да е
отправял закани спрямо М. М. Н. и другите ищци, а наличието на трудово
правоотношение намира за неотносимо към предмета на делото. Отрича М. М. Н. да е
сключвала договора за банков кредит като негово подставено лице и заявява, че никога
не е обсъждал този договор с нея. Изтъква, че анексът към трудовия договор е бил
сключен повече от половин година преди договора за кредит. Твърди, че той
(ответникът) и съпругата му Надежда Стефанова Д.а са изпълнили задълженията си по
предварителния и окончателния договор за покупко-продажба на съответния недвижим
имот, докато М. М. Н. не изпълнила част от задължението да заплати цената, като тази
част се равнявала на разликата между цената по предварителния договор (400 000 евро)
и финансирането по договора за кредит (354 800 евро). Поддържа, че договорът за
кредит е обслужвал действителното продажбено правоотношение. Отрича да е поемал
парични задължения към ищците под каквато и да е форма. Твърди, че М. М. Н. е
имала сключен друг договор за банков кредит, който не е изпълнявала редовно.
Намира, че тъкмо поради тази причина е настъпила предсрочната изискуемост и на
договора й за банков кредит от 12. 10. 2007 г. Поддържа, че тъкмо по първия договор за
банков кредит осребрените имоти на М. М. Н. са били дадени като обезпечение.
Намира представената декларация за недопустима едностранна сделка (евентуално, че
тя е нищожна, унищожаема поради грешка или измама или че не е осъществен
отлагателен срок или условие). Прави евентуално възражение за погасяване по давност
на задълженията му по договора за поръчка, твърдян от ищците. Прави също така
евентуално възражение, че правомерно е отказал изпълнение на задълженията по
договора за поръчка, твърдян от ищците, поради неизпълнение или опасност ищците
или техен наследодател да не изпълнят задължението за платежната цена по
предварителния договор. Ако се установи, че ищците са претърпели твърдените от тях
4
болки и страдания, то оспорва те да са в причинна връзка с неправомерно поведение на
ответника. Освен това отрича тези предполагаеми вреди да са били предвидими от
него. Излага и допълнителни доводи във връзка с възможностите на ищците да се
защитят в рамките на изпълнителнителното производство, като прави извод, че
предполагаемите вреди са могли да бъдат предотвратени или поне ограничени. Иска от
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави евентуално
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правни основания чл.
82 ЗЗД. Ответникът е направил възражения за нищожност (чл. 26, ал. 1 ЗЗД),
унищожаемост (чл. 27 ЗЗД), изтекла погасителна давност (чл. 110 ЗЗД), и за
неизпълнен договор (чл. 90, ал. 1 ЗЗД).
УКАЗВА на ищците, че е в тяхна тежест да докажат наличието на служебна
зависимост между М. М. Н. и ответника, че М. М. Н., другите ищци и ответникът са
сключили договор, според който тя е трябвало да бъде негово подставено лице, че М.
М. Н. е сключила договор за ипотечен кредит с „Банка ДСК“ ЕАД от 12. 10. 2007 г.
като подставено лице на ответника, че ответникът е преустановил изпълнението на
задълженията по договора за ипотечен кредит в нарушение сключения договор между
него и М. М. Н. и другите ищци, че М. М. Н. и другите ищци са претърпели
неимуществени вреди (емоционални и психически болки и страдания), както и
наличието на причинна връзка между претърпените неимуществени вреди и
нарушението на съответния договор. Във връзка с евентуалното възражение на
ответника за изтекла погасителна давност в тежест на ищците е да докажат наличието
на основание за спиране или/и прекъсване на погасителната давност за задълженията
на ответника по съответния договор. Във връзка с евентуалното възражение за
неизпълнен договор в тежест на ищците е да докажат, че М. М. Н. е изпълнила
задълженията си по предварителния и окончателния договор за покупко-продажба на
недвижим имот.
УКАЗВА на ответника, че е в негова тежест да докаже твърдените основания за
нищожност и унищожаемост на съответните правни сделки (договор за поръчка и
декларация), наличието на връзка (конекситет) между договора за
поръчка/декларацията и предварителния и окончателния договор за покупко-продажба
на недвижим имот, както и липсата на вина за неизпълнение на съответните договорни
задължения (че е настъпването на твърдените от ищците вреди са били непредвидими).
ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че М. М. Н. е
изпълнителен директор на „Д.З.“ АД, съответно регионален мениджър на „МК“ АД,
както и че ответникът е бил действителен изпълнителен директор и собственик на
капитала на „Д.З.“ АД и „МК“ АД.
УКАЗВА на ищците, че не представят като доказателства описаните в исковата
молба фактически данни за плащания от страна на ответника на задължения по
договора за ипотечен кредит от 12. 10. 2007 г., сключен между М. М. Н. и „Банка ДСК“
АД.
5
УКАЗВА на ищците, че не сочат доказателства за влошеното здравословно и
психично състояние на М. М. Н. (епикризи, лекарски предписания и т. н.).
УКАЗВА на ищците, че не сочат доказателства за изпълнението на
задълженията на М. М. Н. по предварителния и окончателния договор за покупко-
продажба на двуетажна масивна жилищна сграда и поземления имот, в който тя е
изградена, с № 62788.501.285 по плана на село Рогачево, община Балчик.
УКАЗВА на ищците, че не сочат доказателства за наличието на основание за
спиране или/и прекъсване на течението на погасителната давност за задължението на
ответника към тях да изпълнява задължения по договора за ипотечен кредит.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства относно твърдените от него
пороци на волята (заплашване, измама), между договора за поръчка/декларацията и
предварителния и окончателния договор за покупко-продажба на недвижим имот,
както и липсата на вина за неизпълнение на съответните договорни задължения (че е
настъпването на твърдените от ищците вреди са били непредвидими).
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание
да изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото,
както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, то те няма да могат да сторят това по-късно, освен в
случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за
разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се
възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със
съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен
изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно
пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то
те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд
и/или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им
6
бъдат връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на чл.
38, ал. 2 – 4 от Гражданския процесуален кодекс.
Определението не подлежи на обжалване.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Вещото лице на този етап да не се уведомява за експертизата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7