РЕШЕНИЕ
№ 1127
гр. Бургас, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Петкова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Радостина П. Петкова Въззивно гражданско
дело № 20222100501075 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по повод въззивната жалба на „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Цариградско шосе“ №137, ет. 3,
представляван от Валери Маринов Вълчев, подадена чрез упълномощения му процесуален
представител адв. Гани Митев – САК, против решение № 808 от 03.05.2022 г. постановено
по гр. д. № 2682/2021г. на Районен съд – Бургас, с което е прогласен за нищожен
сключения между въззивното дружество-ответник и ищцата Д. Г. Г., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., ул. „П.“ №**, бл. ** договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №
9012-00024458 oт 29.05.2020г. на следните основания: поради противоречие със закона чл.
26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 10а вр. с чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради
накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради неравноправност – чл. 143, ал.
1 от ЗПК, като с оглед изхода на делото ответното дружество е осъдено да заплати на
ищцата направените в първата инстанция разноски в общ размер от 498.73лв.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с
твърдения, че същото е неправилно, поради допуснати от съда съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно прилагане на материалния
закон. На първо място се излагат доводи за допуснато процесуално нарушение, изразяващо
се в изслушване от съда на заключението по извършената в първата инстанция експертиза,
1
депозирано при неспазване на срока по чл. 199 от ГПК, въпреки изричното несъгласие на
въззивника- ответник, обективирано в писмена молба от 07.03.2022г. На второ място
досежно оплакването за необоснованост се твърди, че първоинстанционният съд не е
изложил адекватни мотиви относно правните си изводи, както и относно наведените от
ответника - въззивник възражения съгласно представеното становище от 11.01.2022г., което
е довело до нарушаване на принципа на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 от ГПК. Що се
касае до оплакването за неправилно приложение на материалния закон, въззивникът счита,
че всички извода на съда в обжалваното решение са неправилни. По подробно изложените в
жалбата съображения моли за отмяна на решението и изцяло отхвърляне на иска. Моли за
присъждане на разноските и пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата Д. Г. Г., чрез упълномощения си
процесуален представител адв. Мирослав Михайлов- АК-Пловдив е депозирала писмен
отговор, в който е изложила становище за законосъобразност и правилност на обжалваното
решение. По отношение на оплакването за неспазен срок за депозиране на извършената по
делото експертиза, са изложени подробни съображения, че правилно съдът не е отложил
делото за друга дата, както поради разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК, така и поради
обстоятелството, че заключението е депозирано в срок, а и двете страни са имали електронен
достъп до делото. По същество са изложени подробни аргументи за основателност на
исковата претенция, както и съдебна практика в тяхна подкрепа. По подробно изложените в
писмения отговор доводи се иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноските за въззивното производство.
В съдебно заседание, страните, редовно призовани не изпращат представители.
Депозират писмени становища по съществото на спора, като всяка от тях претендира
присъждане на разноските по делото.
Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата,
изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Производството пред районният съд е образувано по предявени от ищцата Д. Г. Г.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „П.“ №**, бл. ** искове за приемане за установено по
отношение на „МИКРО КРЕДИТ“ АД /след направено уточнение с молба от 03.08.2021г./,
че договор за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit № 9012-00024458 oт
29.05.2020г. е нищожен поради противоречие със закона чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД
вр. с чл. 10а вр. с чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради накърняване на добрите нрави – чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД и неравноправност – чл. 143, ал. 1 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем №
9012-00024458 oт 29.05.2020г., по силата на който ищцата като кредитополучател е
получила в заем сумата от 2500 лв. срещу задължението да я върне на ответното дружество
при уговорен годишен лихвен процент от 40.48 % и при ГПР 48.90%, като общия размер на
дължимата по договора сума възлиза на 3376.08 лв. Сочи се, че съгласно постигната между
страните уговорка, към договора за заем е сключен договор за допълнителни услуги „Пакет
2
комфорт“, по силата на който е постигната договореност кредитополучателката да заплаща
на дружеството сумата в размер на 2439лв., като общото задължение на ответника към
ищеца по договора за кредит възлиза в размер на 5815.08лв. След направено уточнение
ищцата твърди, че договора за допълнителни услуги е нищожен на три основания - поради
противоречие със закона чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 10а вр. с чл. 11, чл. 19, ал.
4 от ЗПК, поради накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и неравноправност –
чл. 143, ал. 1 от ЗПК. Досежно първото основание за нищожност се навеждат съображения,
че допълнителното споразумение е сключено в нарушение на забраната на чл. 10а от ЗПК за
събиране от кредитора на такси и комисионни, свързани с усвояване на кредита, с което е
допуснато заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Предвид това ищцата счита, че съгласно чл.
21, ал. 1 от ЗПК съглашението по уговорения допълнителен пакет се явява нищожно. На
следващо място се твърди, че договореното заплащане на допълнителните услуги е в
нарушение на добрите нрави, тъй като води до неравноправност в отношенията между
страните по смисъла на чл. 143, т. 9 от ЗЗП, чрез която се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение. Сочи се, че в
случая вземането на кредитора по договора за допълнителни услуги не е включено в ГПР
като разход по кредита, поради което съглашението за уговарянето му е неравноправно и по
смисъла на чл. 4, пар. 1 от Директива 93/13/ЕО. Излагат с съображения, че налице и
нарушение на чл. 3 от така посочената Директива, което съставлява също основание за
неравноправност на договора за допълнителни услуги. По подробно изложените в исковата
молба и последващото й уточнение съображения ищеца моли за прогласяване нищожността
на сключения между страните договор за допълнителни услуги „Пакет комфорт“.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в
който е оспорило исковете като неоснователни и недоказани и е поискало отхвърлянето им.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Не се спори, а и от данни се установява, че е налице сключен между страните "Микро
Кредит" АД /заемодател/ и ищцата като /заемополучателка/ договор за заем № 9012-
00024458 oт 29.05.2020г., по силата на който заемодателят е предоставил на ищцата сумата в
размер на 2500 лв., която сума тя се задължила да върне на 18 месечни вноски от по 187.56
лв. за период от 10.07.2020г. до 10.12.2021г. В договора е уговорен, фиксиран годишен
лихвен процент за периода на договора в размер на 40.48 % и годишен процент на разходите
(ГПР) в размер на 48.90 %. В договора е инкорпориран погасителния план, в който са
посочени месечните погасителни вноски по размер и падеж, като заемополучателката е
декларирала срещу подпис, че е получила предоставената й в заем сума
По силата на надлежно отправено искане от ищцата, към горепосочения договор за
заем между страните е сключен и договор за допълнителни услуги към заем „Пакет
Комфорт“ от 29.05.2020г., по силата на който "Микро Кредит" АД предоставя на ищцата,
при условията на договора пакет от допълнителни услуги "Комфорт" със срок 18 месеца,
вноска 135.50 лв. /общо 2439 лв./, който пакет включва: Посещение в къщи или на удобно
място за събиране на вноската; Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на
клиента по сметка на "Микро Кредит" АД; Безплатно внасяне на вноска директно в офис на
"Микро Кредит" АД; Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; Без наказателна
лихва за просрочие при закъснение до 15 дни ; Разпореждане до минути; Преференциално
обслужване; Право за участие в специални промоции;
3
В първоинстанционното производство е извършена съдебно-икономическа експертиза,
чиeто заключениe e прието от районния съд. В него вещото лице е посочило, че по данни на
ответното дружество кредитополучателката е ползвала следните услуги по закупения от нея
Пакет „Комфорт“ – посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно
внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро
кредит“ АД и безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд като е приел, че договорът за
допълнителни услуги е нищожен на всички посочени от ищцата основания - поради
противоречие със закона чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 10а вр. с чл. 11, чл. 19, ал.
4 от ЗПК, поради накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и неравноправност –
чл. 143, ал. 1 от ЗПК, е уважил всички предявени искове.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно за валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното
решение, въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност, поради
което намира, че то е валидно. Съдът констатира обаче, че решението е частично
недопустимо в едната част и частично правилно в друга част, по следните съображения:
Предмет на исковата молба са предявени искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД,
като посочената разпоредба определя основания за нищожност на сделките, като
съществуването на някой от пороците изключва или поглъща останалите.
Претенцията на ищцата за прогласяване недействителност на процесния договор за
допълнителни услуги /след направени уточнения/ е основана на няколко заявени от нея
основания - противоречие със закона по чл. 26, ал. 1, предл. първо- /включващо отделни
фактически състави - на нарушение на чл. 10а от ЗПК и на неравноправност по смисъла на
чл. 143, т. 9 от ЗЗП/, заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1, пред. второ от ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1
вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗЗД и накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. трето от ГПК.
Видно от съдържанието на петитума за всяко от посочените основания за недействителност
на договора, ищцата е поискала произнасяне от съда с изричен диспозитив. Това означава,
че съдът е сезиран с няколко обективно съединени иска с различни основания, като по всеки
от тях се иска за прогласяване недействителността на договора. Тъй като по делото липсва
изрично заявена от ищеца поредност за разглеждане на исковете, а и дори и да бе посочена
тя не е задължителна за съда, следва да се приеме, че исковете са предявени при условията
на евентуално обективно съединяване, при което един от тях се явява главен по отношение
на другите. Затова разглеждането на евентуалните искове е в зависимост от изхода на
делото по главния иск, като отхвърлянето на всеки предходен иск обуславя разглеждането
на всеки следващ /в т. см. определение № 494/05.08.2011г. по ч.гр.д.№ 267/11г. на ІV гр.о.
ВКС/.
В настоящата хипотеза главният иск е този, съдържащ твърдения за наличие на най-
тежкия порок на сделката - противоречие със закона /като първо следва да се разгледа
основанието за противоречие със закона по специалния ЗПК, а след това - по общия ЗЗП/, а
след това, в случай на отхвърляне на главния иск следва да се разгледат евентуалните
искове относно следващите по тежест заявени пороци на недействителност, които са
заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.
Тъй като процесния договор за за допълнителни услуги е сключен към договора за
потребителски кредит между страните, безспорно е, че за същият са приложими нормите на
ЗПК.
Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК дава възможност на кредиторът може да събира от
4
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, като ал. 2 забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В чл. 10а, ал. 3 от
ЗПК законодателят е установил също забрана кредиторът да събира повече от веднъж такса
и/или комисиона за едно и също действие, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит.
В случая, действително договора за допълнителни услуги е сключен между
кредитодателя и ищцата въз основа на надлежно отправено искане от нея искане, като тя тя
се е задължила да заплати цената на пакетите допълнителни услуги – Пакет "Комфорт",
включващи гореописаните услуги. При анализ на текста на договора съдът намира, че
посочените в него допълнителни услуги нямат характер на такива по смисъла на чл. 10а, ал.
1 от ЗПК, тъй като според закона за допълнителни услуги следва да се считат само тези,
които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните /предоставяне на
парична сума и връщането й/, като например издаването на удостоверения, справки и т.н. С
оглед естеството на уговорените услуги, съдът приема, че не се касае за допълнителни
такива, поради което и уговореното за тези услуги възнаграждение всъщност представлява
такса за действия, свързани с управлението на кредита, а събирането на такси и комисионни
за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита е изрично забранено
съгласно нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Затова съдът счита, както правилно е констатирал и
районния съд, че сключения договор за допълнителни услуги, задължаващ ищцата да
заплати цена за допълнителни услуги Пакет "Комфорт", е нищожен, поради противоречието
му с императивна норма на закона - разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Обстоятелството
дали ищцата реално е ползвала или не допълнителните услуги и дали е заплащала
уговорените за суми като възнаграждение на кредитора, не може да санира установеното от
съда противоречие на посоченото договорно правоотношение на страните с императивната
забрана на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Предвид горното съдът намира, че процесният договор за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е нищожен, поради противоречието му с императивна правна норма
/чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД/ - чл. 10а от ЗПК, както правилно районния съд е
приложил материалния закон досежно този иск. Ето защо искът за прогласяване
нищожността на това основание се явява основателен и следва да бъде уважен.
Действително, основателно е оплакването в жалбата за допуснати от съда процесуални
нарушения, свързани с неспазване на срока по чл. 199 от ГПК при изслушване на
експертизата. Това нарушение обаче не се е отразило на правилността на крайния извод на
съда за основателност на иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1от ЗЗД вр. с чл. 10а от ЗПК. Затова
решението в тази част досежно този иск се явява правилно и законосъбразно и следва да
бъде потвърдено.
В останалата част, решението се явява недопустимо и следва да се обезсили по
следните съображения:
Тъй като договорът за допълнително услуги е прогласен за недействителен поради
най-тежкия порок, предвиден в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - противоречие със закона, не се е
сбъднало условието за разглеждане на останалите, предявени при условията на евентуалност
искове. Разглеждайки ги и произнасяйки се по тях, без да е настъпило условието за това е
довело до недопустимост на атакуваното решение, в частта относно уважаване на
останалите исковете за нищожност на договора на другите заявени от ищцата основания.
Затова дори и атакуваната сделка да страда от различни пороци, всеки от които да е
основание за обявяване на нищожността, т.е. основанията могат да съществуват
едновременно, правният резултат, който ще се постигне с уважаването на иска на едно от
въведените основания, по принцип, изключва интереса от обявяване на нищожност на някое
5
от другите въведени основания. В случая това означава, че е недопустимо ищцата да получи
защита едновременно по всички съединените искове за нищожност, доколкото не се
установява тя да има правен интерес за това, изразяващ се във възможност за нея да
настъпят различни правни последици при уважаване на всеки от исковете й. /в т. см.
решение № 97 от 08.02.2013г. по т.д. № 196/2011г. на ВКС и решение № 40 от 07.04.2020г.
по гр.д. № 2383/2019г. на ВКС/
По отношение на разноските: Независимо от частичната недопустимост на
обжалваното решение, тъй като крайния резултат от спора е благоприятен само за ищцата-
въззиваема, решението се явява правилно и в частта, с която в нейна полза са присъдени
разноските в първата инстанция, в т.ч. и досежно присъденото в полза на адвокатски й
представител възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА. По същите съображения, основателно се
явява и искането за присъждане в полза на адвокатския представител на въззиваемата на
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. с НМРАВ за оказаната й в настоящото
производство безплатна правна помощ в претендирания размер от 401 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 808 от 03.05.2022 г. постановено по гр.
д. № 2682/2021г. на Районен съд – Бургас, в частта, с която е прогласен за нищожен
сключения между страните „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Цариградско шосе“ №137, ет. 3, и Д. Г. Г., ЕГН: **********,
с адрес: гр. С., ул. „П.“ №**, бл. ** договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №
9012-00024458 oт 29.05.2020г. поради противоречие и заобикаляне на закона - чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 11 вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал.
1 от ЗЗД и поради неравноправност – чл. 143, ал. 1 от ЗПК и ПРЕКРАТЯВА
производството по в.гр.д. № 1075/2022г. по описа на БОС в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 808 от 03.05.2022 г. постановено по гр. д. №
2682/2021г. на Районен съд – Бургас, в останалата част.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Цариградско шосе“ №137, ет. 3, представляван Валери Маринов
Вълчев, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Мирослав Веселинов Михайлов, ЕГН: **********, с
адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №81, ет. 3, ап. Б на основание чл. 38, ал.1, т. 2
вр. с ал. 2 от ЗА вр.с чл. 7 ал. 2, т. 2 от НМРАВ сумата от 401лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна помощ на въззиваемата във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6