№ 154758
гр. София, 08.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско
дело № 20231110156086 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.410 ГПК
Образувано е по заявление по чл.417 ГПК с вх. № 281762/10.10.2023 г.,
подадено от М. В. С., ЕГН **********, гр. София, ул. К........ чрез
процесуален представител адв. В. П. срещу длъжника С. С. Г., ЕГН
**********, ж.к. ... – Б, № , вх. А, за сумите:
10 000.00 лева – представляваща главница по договор за паричен заем,
сключен на 20.06.2023 г. в гр. Кюстендил, с нотариална заверка на
подписите
5 300 лева – представляващи договорна лихва за забава (мораторна), за
периода от 07.08.2023 г., начислена на база 1 % от заемната сума за
всеки просрочен ден, считано от 08.08.2023 г. до 09.10.2023 г.
Ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
(10.10.2023 г.) до окончателното изплащане на сумите
В заявлението се твърди, че има сключен договор за заем между
страните с нотариална заверка на подписите, който е приложен в оригинал.
Сумата на заема била в размер на 10 000 лева, като падежът, на който трябва
да се върне е 07.08.2023 г. Твърди се, че длъжникът не е върнал сумата в
уговорения срок, поради което подават заявлението. Сочи, че в случай на
забава се начислява мораторна договорна лихва (за забава) в размер на 1 % от
заемната сума за всеки просрочен ден - 100 лева на ден за 53 дни, за периода
1
от 08.08.2023 г. до 09.10.2023 г.
Претендират се и разноски – държавна такса в размер на 308.00 лева и
10710.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
С разпореждане № 131377/23.10.2023 г. съдът е дал указания на
заявителя да отстрани нередовностите по заявлението като представи
документ от който да е видно, че паричната сума е усвоена от длъжника, т.е.
кредиторът е изплатил заемната сума на длъжника и да посочи по какъв начин
заемната сума е усвоена.
В указаният срок е постъпило писмо с вх. № 343031/29.11.2023 г., с
която се казва, че договорът служи за разписка за получаване на процесната
сума. Излагат се подробни съображения за съотношението между
валидността на сделката и административното наказателната отговорност по
ЗМИП.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
заявлението, както и материалите по делото, установи следното от
фактическа и правна страна:
Заявлението е за материален интерес в размер на 15 300,00 лева, поради
което дължимата държавна такса по чл.12, т.1 ТДТССГПК е в размер на
306,00 лева. Същата е платена с платежно нареждане от 09.10.2023 г. (л.9 от
делото).
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от
ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона или на добрите нрави.
Заявлението е за връщане на сума, дадена като заем и лихвата за забава
върху нея. Съдът служебно следи за спазване на императивни правни норми,
какви са разпоредбите на ЗОПБ, ЗМИП. Заявлението е за сума от 10 000 лева,
поради което следва да се представи документ от който да е видно, че
паричната сума е усвоена от длъжника, т.е. кредиторът е изплатил заемната
2
сума на длъжника, както и да посочи по какъв начин заемната сума е усвоена.
Въпреки дадените указания заявителят не е отстранил нередовностите в срок.
На следващо място наличието на клауза в договор, с която е уговорено,
че заемната сума се изплаща на ръка и същата е от 10 000 лева нагоре
противоречи на закона и добрите нрави, за които на основание чл.411, ал.2,
т.2 ГПК съдът следи служебно.
Съгласно даденото в ТР 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. Прилагайки задължителните
указания в цитираното ТР, съдът приема, че клаузата е нищожна,
противоречи на закона и добрите нрави и на императивни правни норми. И на
това основание заявлението следва да се отхвърли.
С оглед изложеното съдът приема, че следва да се отхвърли изцяло
заявление по чл.417 ГПК с вх. № 281762/10.10.2023 г., подадено от М. В. С.,
ЕГН **********, гр. София, ул. К........ чрез процесуален представител адв. В.
П., поради неостраняване в срок на нередовности, противоречие със
закона и добрите нрави, на основание чл.411, ал.1, т.1-2 ГПК.
По разноските
С оглед изхода на делото, заявителят няма право на разноски.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление по чл.417 ГПК с вх. №
281762/10.10.2023 г., подадено от М. В. С., ЕГН **********, гр. София, ул.
К........ чрез процесуален представител адв. В. П., поради неостраняване в
срок на нередовности, противоречие със закона и добрите нрави, на
основание чл.411, ал.1, т.1-2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.413, ал.2 вр.
3
чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на заявителя чрез неговия
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при изтичане на срок и
при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4