Р
Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 1252 / 08.12.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - гр. Бургас, в открито заседание на четиринадесети ноември, през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С. Атанасова, като разгледа докладваното от
съдията адм. д. № 1513 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по
реда на чл.231 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Жалбоподателят С.К.К.
*** е оспорил заповед № Л-2673/3 от 12.07.2023г. на главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е прекратено служебното му
правоотношение поради неявяване на служителя да заеме длъжността, на която е
възстановен в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна
на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение.
Жалбоподателят
твърди, че е обжалвал заповед, с която му е било наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, като на първа инстанция жалбата му била отхвърлена, оспорил
решението на административния съд пред Върховния административен съд. Бил
представляван от адвокат, който след заседанието във ВАС му казал, че решението
трябва да излезе в едномесечен срок, който срок не е задължителен. Уточнил, че
в повечето случаи решението излиза известно време след този срок и заявил, че
щом научи за решението ще го уведоми. Жалбоподателят започнал да чака и така до
26.06.2023г., когато му се обадил адвокатът и му казал, че има решение от
18.06.2023г. и следва да пусне молба за получаване на заверен препис от това
решение. След получаване на преписа, на 30.06.2023г. жалбоподателят подал молба
в ГДИН с вх. № 10216, с която поискал да бъде възстановен на заеманата от него
длъжност. Още в деловодството на ГДИН му било обърнато внимание, че решението на
ВАС е от м.май и че той е закъснял с подаването на молбата, но адвокатът го
уверил, че е в правото си да иска възстановяване на заеманата длъжност и че
срокът не е пропуснат. На подаденото заявление органът отговорил с обжалваната
заповед, с която приел, че 14-дневният срок за заявяване възстановяване на
заеманата длъжност не е спазен. В жалбата се твърдят основателни причини,
поради които е пропуснат двуседмичният срок, изразяващи се в описаните до тук
факти, свързани с узнаване за изготвеното решение. Жалбоподателят твърди, че
липсата на изрично уведомяване за съдебното решение създава обективни
затруднения за спазването на срока и това трябва да бъде разгледано като
уважителни причини по смисъла на чл.226, ал.1, т.6 от ЗМВР. Освен това се
изтъква различната регламентация в ЗМВР и в Кодекса на труда, като в последния
възстановяването на работа се осъществява само, ако работникът се яви на работа
в двуседмичен срок от получаване на съобщение за възстановяване, докато
регламентацията в ЗМВР е за същия срок, но той започва да тече от влизане в
сила на съдебното решение. Според жалбоподателя различната регламентация
създава затруднение у него да съобрази поведението си със съществуващите норми,
което в конкретния случай е довело до неспазване на срока по чл.232, ал.1 от ЗМВР. Тези обективни затруднения счита, че съдът следва да разгледа като
уважителни причини за настъпилото забавяне при упражняване на правото му по
чл.232, ал.1 от ЗМВР. Затова иска съдът да отмени обжалваната заповед и да му
присъди направените разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата
– главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ също не
изпраща представител.
ФАКТИ:
Със заповед № Л-2583
от 24.06.2022г. на главния директор на ГДИН на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното му
правоотношение като държавен служител на длъжност „надзирател І степен в
Затвора Бургас“. Заповедта е била обжалвана пред Административен съд Бургас,
който с решение № 1351/18.11.2022г., постановено по административно дело
№1173/2022г. по описа на Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата.
Решението е обжалвано пред Върховния административен съд, който с решение №
5293/18.05.2023г. по административно дело №1076/2023г. е отменил решението на
първоинстанционния съд, а по съществото на спора е отменил заповед № Л-2583 от
24.06.2022г. на главния директор на ГДИН.
На 30.06.2023г.
жалбоподателят е подал молба в ГДИН вх. № 10216, с която иска да бъде
възстановен на заеманата от него длъжност „надзирател І степен в Затвора
Бургас“. В отговор на искането е постановена обжалваната в настоящото
производство заповед № Л-2673/3 от 12.07.2023г. на главния директор на ГДИН. В
мотивите на заповедта е посочено, че искането на жалбоподателя за
възстановяване на заеманата длъжност е подадено много време след изтичане на
двуседмичния срок, визиран в чл.232 от ЗМВР, според който при отмяна на заповед
за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се
възстановяват на предишната длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен
срок от влизане в сила на административния акт или на съдебното решение се явят
в съответната структура. Административният орган е обсъдил понятието „уважителни
причини“, по смисъла на чл.226, ал.1, т.6 от ЗМВР, като изрично е посочил, че
жалбоподателят К. не се е позовал на такива причини в молбата, с която иска
възстановяване на заеманата длъжност.
Обжалваната заповед е
връчена на 28.07.2023г. (л.15). Жалбата, сезирала съда, е подадена на
10.08.2023г.
ПРАВИНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в
срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган – главния директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, в изискуемата писмена форма. При постановяването й не са
нарушени процесуалните правила по нейното издаване. Заповедта е съобразена и с
материалния закон.
Според чл.232 от ЗМВР
при отмяна на заповед за прекратяване на служебното правоотношение държавните
служители в МВР се възстановяват на предишната длъжност и могат да я заемат ако
в двуседмичен срок от влизане в сила на административния акт или на съдебното
решение се явят в съответната структура.
Съгласно чл.226,
ал.1, т.6 от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се
прекратява когато служителят не заеме длъжността, на която е възстановен в
14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не е спазен
по уважителни причини.
По делото няма спор
между страните, че двуседмичният, респ. 14-дневният срок, по чл.226, ал.1, т.6
и чл.232 от ЗМВР не е спазен в конкретния случай. Решението, с което се отменя
заповедта, с която е било наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание „уволнение“,
е влязло в сила на 18.05.2023г., когато е и постановено, тъй като то е
окончателно. Процесният жалбоподател е подал заявление за възстановяване на
заеманата от него длъжност на 30.06.2023г.
В жалбата се твърди
наличие на уважителни причини по смисъла на чл.226, ал.1, т.6 от ЗМВР. Вярно е,
че законодателят не е дефинирал понятието „уважителни причини“, но при
логически подход към анализа на това понятие следва за уважителни причини да се
считат такива причини, които възпрепятстват обективно лицето да подаде
заявление за възстановяване на заеманата длъжност, напр. болест. В процесния
случай такива уважителни причини отсъстват. Налице са субективни причини,
изразяващи се в обстоятелството, че жалбоподателят не е следил за постановяване
на съдебното решение на ВАС, въпреки че е знаел, че срокът за подаване на
заявление за възстановяване на заеманата длъжност започва да тече от влизане в
сила на решението, което в конкретния случай означава от постановяване на
същото решение, доколкото то е окончателно. Жалбоподателят в този случай е
лицето, което има задължение да следи за спазването на срока и това не се
отменя от поведението на адвокат или на друго лице, което е помагало на
жалбоподателя в процеса на обжалване на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание.
Изложените в жалбата
възражения, свързани с различната правна уредба в ЗМВР ни Кодекса на труда,
относно началния момент, от който тече срокът за подаване на заявление за
възстановяване на предишната длъжност, не променят горните изводи. Приложимите
материални и процесуални норми в процесния случай се съдържат в ЗМВР, което
означава, че Кодексът на труда не е приложим и не би следвало той да води до
объркване у жалбоподателя за началния момент на течене на срока. Не може да се
приложи регламентацията в Кодекса на труда по аналогия, тъй като в ЗМВР
съществува уредба на същото правоотношение и доколкото се касае за служител на
ГДИН, по отношение на който на основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС се прилагат
нормите на ЗМВР, надлежната правна регламентация следва да се търси именно в
ЗМВР.
Пропускането на срока
по чл.232 от ЗМВР в процесния случай, което несъмнено е настъпило, е обосновало
законосъобразното издаване на обжалваната заповед. С жалбата не са изтъкнати
уважителни причини, които обективно да препятстват жалбоподателя да спази този
срок.
По изложените
съображения жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран
от това и на основание чл.172 от АПК, Административен съд гр.Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.К.К. *** против заповед № Л-2673/3 от 12.07.2023г. на главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14
дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: