Р Е Ш Е Н И Е
№ 262679
гр. Варна, 25.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 7450 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от Й.Ж.Д.,
с ЕГН ********** и П.А.Д., с ЕГН **********
***, чрез пълномощника им адв. П.Н. – АК *** срещу Р.И.И., с ЕГН **********,
К.И.К., с ЕГН **********, Й.С. К., с ЕГН ********** ***, Н.И.С., с ЕГН ********** и С.К.С., с ЕГН ********** ***, с която
са предявени субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове
за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и искане с правно
основание чл.537, ал.2 ГПК, както следва:
За приемане за установено в отношенията между
страните, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор ***
по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № *** на Изпълнителния директор на
АГКК, изменена със заповед № ***г. на Началника на СГКК – ***, находящ се в гр.
***”, целия с площ от 756 кв.м, при граници: имоти с идентификатори ***, на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК;
Искане за отмяна на констативен нотариален акт
за собственост на недвижим имот № *** г. на нотариус Д.Б., рег. № *** на
Нотариалната камара, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК;
За приемане за установено в отношенията между страните,
че ищците са собственици на вилна сграда с идентификатор ***, състояща се от
дневна с кухненски ниша и стая с тераса, със застроена площ от 39.45 кв.м, изба
с площ от 20.00 кв.м и таван с площ от 34.00 кв.м, изградена в поземлен имот с
идентификатор *** по КККР на гр. ***, находящ се в гр. ***”, при граници: имоти
с идентификатори ***, на основание давностно владение осъществявано от м.
09.2004 г. до предявяване на иска – 06.10.2015 г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответниците Р.И.И., К.И.К., Й.С. Калчева и Н.И.С.
са предявили насрещен иск с правно
основание чл.108 ЗС за приемане за установено в отношенията им с Й.Ж.Д. и П.А.Д., че са собственици на
поземления имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***, находящ се в гр. ***”,
целия с площ от 756 кв.м, при граници: имоти с идентификатори *** ведно с
изградената в него вилна сграда с идентификатор ***, състояща се от дневна с
кухненски ниша и стая с тераса, със застроена площ от 39.45 кв.м, изба с площ
от 20.00 кв.м и таван с площ от 34.00 кв.м по наследяване на И.К.И., който от
своя страна е придобил съвместно с Р.И. по време на брака им имота въз основа
на изтекла придобивна давност в периода от 21.11.1997 г. до смъртта му, а след
това владението върху имота било осъществявано от ищците по насрещния иск и за
осъждане Й.Ж.Д. и П.А.Д. да предадат на ищците по насрещния иск Р.И.И., К.И.К.
и Н.И.С. владението върху имота.
Ответникът С.К.С. изрично заявява, че не желае
да се присъедини като ищец по предявения насрещен иск.
В
исковата молба се твърди, че
на 05.08.2002 г., в качеството им на купувачи, са сключили с продавача И.К. ***,
съпруг на Р.И.И. и баща на К.И.К. и Н.И.С., предварителен договор за
покупко-продажба на вилната сграда и поземления имот, като същия ден продавачът
е предал владението върху имотите с уговорка, че в двугодишен срок ще има право
да събира плодовете, да обработва лозето, както и да влиза в приземното
помещение на сградата, за да се преоблича и почива от работа. Поради това е
предал на ищците единия комплект ключове, а другия е запазил за себе си.
Твърдят, че в определения в договора срок продавачът не е изпълнил поетото
задължение за сключване на окончателен договор и през втората половина на м.
септември 2004 г. ищците са подменили патроните на всички врати – на дворното
място и на сградата, от който момент са започнали да владеят целия имот
необезпокоявано от никого, подобрявайки жилището и обработвайки земята.
Излагат, че наследодателят на ответниците Иван К.И. и съпругата му Р.И.И. са
предявили иск за предаване на владението на вилната сграда, но с влязло в сила
решение по гр.д. № 6258/2005 г., по описа на Районен съд - Варна, искът е
отхвърлен, поради което и давностният срок не е прекъснат. По тези аргументи и
доколкото ответниците се снабдили с нотариален акт за собственост на процесния
поземлен имот, твърдят, че за тях е налице правен интерес за разрешаване със
сила на пресъдено нещо на спора относно собствеността върху имота и вилната
сграда, построена в него, както и за отмяната на констативен нотариален акт № ***
г.
В отговора
на исковата молба ответниците Р.И.И., К.И.К.
и Н.И.С. изразяват становище за недопустимост на исковете, доколкото според
тях в случая е приложим специалният иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР. По същество
поддържат становище за неоснователност на исковете, тъй като ищците не биха
могли да придобият правото на собственост върху имота, защото същите са били
негови държатели. Заявяват собствени права, основани на твърдения
наследодателят им И.К.И., заедно със съпругата му Р.И.И., да са придобили
поземления имот и изградената през 1989 г. в него вилна сграда по давност,
осъществявайки лично и чрез ищците владение в периода от 21.11.1997 г. поне до
2009 г. При тези твърдения предявяват насрещни
искове с правно основание чл. 108 ЗС, претендирайки установяване правото им
на собственост спрямо ищците и осъждане на Й.Ж. Д. и П.А. Д. да им предадат
владението върху поземления имот и изградената в него сграда.
В депозиран отговор на исковата молба от конституираната като ответница Й.С. К. (съпруга на К.И.К.) поддържа
идентични твърдения на тези на останалите ответници по делото и се присъединява
към насрещната искова претенция.
Ответникът С.К.С.
(съпруг на Н.И.С.) в отговор на
исковата молба поддържа, че за ищците липсва правен интерес за предявения
отрицателен установителен иск. Ищците не твърдели да са собственици на имот с
ид. № *** или да са носители на същото вещно право и не се позовавали на
засягане на други техни права върху процесната вещ. Ако се приемело, че ищците
оспорват претендираното от ответниците вещно право с твърдение, че са негови
носители, то те имали правен интерес да предявят положителен установителен иск
за собственост. Производството по предявения отрицателен установителен иск се
явявало процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес у ищците от
предявяването му.
Аналогично процесуално недопустимо било
искането на ищците за отмяна на констативен нотариален акт № *** г. на нотариус
Д.Б., рег. № *** на Нотариалната камара поради липса на правен интерес за
ищците от направеното искане. Процесният недвижим имот бил собственост на
община *** и не можел да се придобие по давност от трето лице.
Исковата претенция по отношение сграда с ид. № ***
била допустима, но неоснователна. И.К.И. не бил собственик на сградата, а само
неин ползвател. Сградата била собственост на Община *** по силата на
разпоредбата на чл.92 от Закона за собствеността. На И.К.И. не било учредено
надлежно право на строеж, което да обоснова правото му на собственост върху
спорната постройка. Ищците заявявали да са придобили собствеността върху
постройката чрез давностно владение, но съгласно правната уредба частна
държавна или общинска собственост не можела да се придобие по давност от трето лице.
Моли за прекратяване на делото по отношение на предявения отрицателен
установителен иск и искането за обезсилване на констативен нотариален акт № ***г.
на нотариус Д.Б., рег. № *** на Нотариалната камара, отхвърляне на предявения
положителен установителен иск като неоснователен и присъждане на направените по
делото разноски.
В отговор
на насрещната искова молба ответниците по насрещния иск (ищци по
първоначалния) изразяват становище за неговата неоснователност. Поддържат, че с
предаване на фактическата власт върху имота при сключване на предварителния
договор Д. са имали намерение за своене, като владението върху целия имот са
установили в края на 2004 г. откогато владеят необезпокоявано същия и са го придобили
по давност. Молят за отхвърляне на насрещния иск.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговорите по нея и правят искане за присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Делото е
образувано след като с Решение № 37/29.06.2020г. по гр.д. № 2449/2019г. по
описа на ВКС, II г.о. е отменено влязло в сила решение № 997/13.03.2017г.
постановено по гр.д. № 12356/2015г. по описа на Варненски районен съд и
потвърждаващото го Решение № 1635/07.11.2017г. по описа на Варненски районен
съд и делото е върнато за разглеждане от друг състав на Районен съд гр.Варна.
Влязлото в сила
решение е отменено поради ненадлежно представителство на ответника С.К.С. в
производството, като е констатирано представянето на неистински документ по
делото – пълномощно, с което С.К.С. упълномощава адв. Б.Б. да го представлява
по делото, носещо подписите на упълномощителя и на пълномощника.
В Решение №
37/29.06.2020г. не е посочено откъде да започне новото разглеждане на делото.
Предвид, че влезлите в сила решения са отменени поради ненадлежно
представителство на ответника С.К.С. в производството, то новото разглеждане е започнало
от връчване на препис от исковата молба, уточняващата молба и приложенията към
тях на този ответник и даване на указания по чл.131 ГПК и повторно е изслушано
заключението на вещото лице, повторно са разпитани водените от страните
свидетели, като е допусната и допълнителна съдебно-техническа експертиза.
С
удостоверение № *** г. на Изпълнителния комитет на Общинския народен
съвет, гр. ***, по реда на Постановление № 26 на Министерския съвет и
Националния съвет на Отечествения фронт от 1987 г., на праводателя на
ответниците – И.К.И., е предоставено за ползване място с размер 800 кв.м.,
находящо се в землището на гр.*** по парцеларния план, при граници: Н.Г.Т., И.Б.К.,
И.К.М. и път /л.79 по гр.д. № 12356/2015г. на ВРС/.
Към
посочения момент И.К.И. е бил в брак с Р.И. Ж., видно от удостоверение за
сключен граждански брак № *** г. /л.78 по гр.д. № 12356/2015г. на ВРС/.
С
акт за узаконяване № *** г. е узаконена незаконно построената от И.К.И.
в предоставения му за ползване имот сезонна постройка с площ от 39.45 кв.м. /л.81
по гр.д. № 12356/2015г. на ВРС/.
На
05.08.2002 г. между И.К.И., в качеството му на продавач, и ищците Й.Ж.Д.
и П.А.Д. – купувачи, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на вилна сграда с площ от 39.45 кв.м., заедно
с прилежащото й дворно място с площ от 800 кв.м, с граници: Н.Т., И.К., И.М. и
път, като страните са поели задължение да сключат окончателен договор до
01.09.2004 г. и владението върху имота е предадено на купувачите в деня на
подписване на договора. Страните по предварителния договор са уговорили
продавачът да запази правото на ползване върху лозето в имота до окончателното
прехвърляне на имота /л.85-86 по гр.д. № 12356/2015г. на ВРС/.
На
09.09.2004г. е съставен констативен протокол нотариус А.А., рег. № ***
на НК с район на действие Районен съд – ***, от който се установява, че в 09:30
часа на посочената дата в кантората на нотариуса са се явили купувачите, но не
и продавачът по предварителния договор, въпреки, че е бил уведомен за
посочената дата с телеграма с известие за доставяне, получена на 02.09.2004 г.
от неговата съпруга /л.22 по гр.д. № 12356/2015г. на ВРС/.
През
2005г. И.К.И. и съпругата му Р.И.И. са предявили иск с правно основание
чл.108 ЗС срещу Й.Ж.Д. и П.А.Д., с който след като бъде признато правото им на
собственост върху имота описан в предварителния договор от 05.08.2002г.,
ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението върху имота.
По
исковата молба е образувано гр.д. № 6258/2005г. по описа на Варненски районен
съд, което е приключило с Решение № 317/29.01.2007г., влязло в законна сила на 28.04.2009г.,
с което исковата претенция на И.К.И. и Р.И.И. е отхвърлена /л.23-24 по
гр.д. № 12356/2015г. на ВРС/.
Към
доказателствата по делото са приобщени и решенията, постановени при обжалване
на решението на ВРС /л.25-28 по гр.д. № 12356/2015г. на ВРС/.
Ищците
Й.Ж.Д. и П.А.Д. са представили счетоводни документи, от които се установява, че
са заплатили местни данъци и такси за имота за периода от 2009-2014г. и
потребявана в него ел. енергия в периода от края на 2005г. до 2016г.
/л.203-204 и 258-315 по гр.д. №
12356/2015г. на ВРС/.
И.К.И. е починал на 30.11.2010г., като е оставил за свои наследници по закон Р.И.И. – преживяла съпруга, Н.И.С. – дъщеря и К.И.К. – син, което се установява от представено от ответниците удостоверение за наследници от 02.12.2010г. /л.88 по гр.д. № 12356/2015г. на ВРС/.
С
декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № *** г. К.И.К. ***, че е собственик на
жилище с площ от 39.45 кв.м., мазе с площ от 20 кв.м, таван с площ от 34 кв.м.,
ведно с поземления имот, в който са изградени с площ от 800 кв.м., с
административен адрес гр.***, видно от удостоверение по декларирани данни изх.№
***г., издадено от община ***, дирекция „Местни данъци“ /л.320/
С
нотариален акт № *** г. на нотариус Д.Б., с район на действие района на Районен
съд - ***, Р.И.И., К.И.К. и Н.И.С. са признати за собственици по давностно
владение и наследство на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.***,
одобрени със Заповед № ***г. на изпълнителния директор на АГКК, изменена със
Заповед № ***г. на Началника на СГКК – ***, находящ се в гр.***“, целият с площ
от 756 кв.м., урбанизирана територия, идентичен със ПИ № *** по ПНИ на с.о. „***“,
одобрен със Заповед № ***г. на Областен управител на област с административен център
*** /л.8 по гр.д. № 12356/2015г. на ВРС/.
Към
доказателствата по делото е приобщено копие от нотариално дело № 20/2014г. по
описа на нотариус Д.Б. – рег. № *** на НК /л.208-234 по гр.д. № 12356/2015г. на
ВРС/.
През
целия период на твърдяното при обстоятелствената проверка владение, К.И.К. е
бил в брак с Й. С.К., а Н.И.С. е била в брак със С.К.С., което се установява от
представени по делото надлежно заверени за вярност копия от удостоверения за
сключен граждански брак /л.150-15 по гр.д. № 12356/2015г. на ВРС/.
За
изясняване на фактическата страна на спора са допуснати съдебно-техническа и
повторна съдебно-техническа експертизи, както и на страните са допуснати гласни
доказателства посредством разпит на свидетелите М.Н.Б., М.С.Ч. и П.Л.В., водени
от ищците и Д.И. К. и И.Е.Д., водени от ответниците.
В
заключението на вещото лице се посочва, че описания в Предварителен договор от
05.08.2002г. недвижим имот съответства на ПИ № *** по КП от 1979г. на м. „***“,
КП на м. „***“ от 1996г., ПНИ на с.о. „***“ одобрен със заповед № ***г. на
Областен управител на област с административен център гр.*** и КК на район „***“
одобрена със Заповед № ***г. на ИД на АГКК. Границите на процесния имот и
контура на двуетажната жилищна сграда са идентични в кадастралните планове и
КК. Площта на процесния имот е 756 кв.м., а застроената площ на двуетажната
жилищна сграда получена от оцифровяване на кадастралните планове е 39 кв.м. и
съвпада със застроената площ на сградата по КК. Процесния имот попада в
територията на ПИ № 410 по плана на старите имотни граници. Заповедта за
одобряване на ПНИ е отменена в частта касаеща процесния имот с решение по гр.д.
№ 12424/2013г. по описа на ВРС и във връзка с изпълнение на решението е заявен
от областна администрация *** на „***“ ООД изготвяне на проект за изменение на
ПНИ за процесния имот, внесен в областна администрация на 28.09.2018г. При
оглед на място на имота е установено, че същият е ограден с паянтова ограда
изградена от бетонови колове и оградна мрежа. Терена на имота е терасиран, като
терасите са укрепени с подпорни стени. Към двуетажната жилищна сграда е
извършено пристрояване – направена е стълбищна клетка, свързваща сутерена с
първия етаж и подпокривен етаж. Основната сграда предмет на делото съответства
по площ на строителните книжа и отразяването в ПНИ и КККР, с изключение на
пристрояването.
Съдът
кредитира заключенията на вещото лице като обективно и компетентно дадени и
неоспорени от страните по делото /л.116-120 и л.247-255 по гр.д. № 12356/2015г.
на ВРС/.
Свидетелите
са разпитани в открито съдебно заседание по гр.д. № 12356/2015г. по описа на
ВРС, проведено на 07.11.2016г. Повторен разпит на свидетелите при новото
разглеждане на спора от ВРС е извършен в открито съдебно заседание на
31.05.2021г.
В
показанията си св. Б. твърди, че познава ищците от повече от десет години, от
2006г., като имали деца на една и съща
възраст и учещи в едни класове. Още от самото начало на познанството им, ищците
живеели в местност „***“. Имотът на ищците бил с площ около декар и бил ограден
с мрежа и колчета. Ищците не споделяли на свидетелката за проблеми свързани със
собствеността върху имота и твърдели, че са го купили. В имота имало овощна
градина и насаждения на ягоди, пипер, домати, краставици и др., но нямало лозе
и свидетелката не знае да е имало лозе в имота. Посещавала често имота и описва
намиращата се в него сграда.
Свидетелката
Ч. заявява, че познава ищците от 2004г., когато закупила съседен до техния
имот. Имота на свидетелката и този на ищците били в местност „***“ и ги делял
един път. От 2004г. ищците не напускали имота. Дворът бил около 800 кв.м. и бил
заграден с телена ограда. В имота не била виждала други хора освен ищците. В
началото когато закупила имота си, свидетелката чувала, че ищците имат проблеми
с възрастен човек, който се казвал И. Тогава имало лозе в имота и той понякога
идвал да го обработва.
При
повторния разпит свидетелката повтаря показанията си дадени при предходния, че
познава ищците от 2004г., знае, че те са закупили имота от И.К. с предварителен
договор, а старият собственик е посещавал имота не по-късно от 2007г.
В показанията
си св. В. посочва, че е колега на Й.Д. и го познава от 2011г. Свидетелят знаел
от ищците, че са платили къщата през 2002г., но продавачът не се е появил на
сделката и имат проблеми със
собствеността. В имота имало телена ограда, къща на три етажа, овощна градина и
насаждения. Нямало лозе, а асма на входа на къщата. Ищците имали кучета още от 2011-2012г.
и в имота не можели да влязат външни хора. Ищците казвали, че имота е техен,
само те го обработвали и се грижели за него и свидетелят не виждал други хора в
имота.
Свидетелят
К. в показанията си твърди, че познава И.К., съпругата и децата му, тъй като
живеели на съседни улици. И. имал имот в местност „***“. За пръв път свидетелят
посетил имота към 1990г., а след това за последно през 2000г. Мястото било
около 600 кв.м. и имало засадено лозе, овошки ягоди. И.К. построил в него вила
на два етажа. Опитал се да продаде имота, но го гледал до последно до 2002г.
Продал имота на хора, които не били от *** и живеели на квартира, но те само
взели мястото и не му дали пари и след
това имали спор. И.К. починал през 2010г. и до последно ходел да си гледа
имота, а след смъртта му жена му и децата му ходели в имота. В двора влизал
много пъти, но свидетелят не знае дали е влизал
в къщата. От 7-8 години (в разпита проведен на 07.11.2016г.) наследниците
на И.К. не били допускани в имота.
При
повторния разпит през 2021г. свидетелят заявява, че последно е посетил имота на
И.К. през 2011г., а между 2000г. и 2010г. е ходил там поне 5-6 пъти. И.К.
починал през 2011г. и същата година заедно със свидетеля носил две три борчета
от гората до мястото си. При последното посещение имота бил отключен и
свидетелят заявява, че не е чувал от И.К. някой да е заключил имота и да не го
пуска вътре. Отрича да е давал показания, според които не е ходил в имота след
2000г., а в протокола от съдебното заседание се записвало „каквото си искат“.
В
показанията си св. Д. заявява, че познава И.К. и семейството му, тъй като били
съседи в „***“. И. имал имот в „***“, където имал вила на два етажа. Свидетелят
посетил имота за пръв път от преди 30 години, а за последно преди 5-6 години. И.решил
да продава мястото и имал предварителен договор, но не му било платено самото
място. Когато посетил имота през 2000г. нямало други хора там. При последното
посещение свидетелят бил с К.К., който влязъл в двора и се разходил в него.
Имота бил ограден и имал врата, но тя не била заключена.
При
повторния разпит свидетелят твърди, че до смъртта на И.К. е ходил с него всеки
месец в процесния имот. В имота нямало други хора, нямало животни и никой не
пречел на И. и на свидетеля да влизат вътре. В къщата влизал само И., но не и
свидетеля. Свидетелят не си спомня кога е последният път когато И.К. е влизал в
къщата.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
По
допустимостта:
Производството
по делото е образувано по предявени отрицателен установителен иск за
установяване, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор
№ ***, положителен установителен иск за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищците са собственици на вилна сграда с идентификатор № ***
и искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № ***г. на нотариус Д.Б.,
с район на действие района на Районен съд – ***.
При
разрешаване на спора между страните, съдът дължи произнасяне по всички въведени
от тях твърдения и възражения като основава решението си върху приетите за
установени факти по делото и върху закона. Съдът дължи служебна проверка за
допустимост на предявените искове във всеки етап от производството до
приключването му пред съответната инстанция. Като правило допустимостта на
предявените искове се преценява съобразно твърденията на ищеца в исковата
молба, а в случай, че твърденията на ищеца са за правен интерес основан на
фактическо състояние, съдът извършва преценката за наличие на правен интерес
след събиране на необходимите доказателства и изясняване на релевантните за
спора факти.
Съгласно разрешението дадено в т.1 от
Тълкувателно решение № 8/2012 на ВКС, ОСГТК „Правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича
правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При
липса на правен интерес производството се прекратява.“
При
предявения в настоящето производство отрицателен установителен иск ищците
основават правния си интерес от осъществявано от тях владение върху недвижимия
имот и построената в него сграда, възможността да придобият собствеността върху
имота на оригинерно основание и поведението на ответниците, които са се
снабдили с констативен нотариален акт за собственост. Не е спорно между
страните, а и се потвърждава от събраните по делото доказателства, че след
сключване на предварителния договор от 2002г. ищците са осъществявали
фактическата власт върху процесния имот. Именно това фактическо състояние и
наличието на констативен нотариален акт за собственост в полза на ответниците,
което препятства възможността ищците да придобият собствеността на имота чрез
осъществяване на давностно владение обуславят наличието на правен интерес от
предявения отрицателен установителен иск. Съдът не споделя доводите на
ответника С.К.С., че поземления имот е собствен на трето за спора лице – община
*** и поради наложения мораториум за придобиване по давност частна държавна или
общинска собственост. На първо място съгласно чл.26, ал.2 ГПК освен в
предвидените от закон случаи никой не може да предявява чужди права пред съд. В
същия смисъл недопустимо се явява и възражение, че имота е собственост на трето
за спора лице в случай, в който ответникът сам се е снабдил с титул за
собственост върху същия имот. На следващо място не се установява твърдението,
че имота е частна общинска собственост. Безспорно процесния имот попада в терен
по §4 ЗСПЗЗ и праводателят на ответниците е бил ползвател на имота. Дали
ползвателят е трансформирал правото си на ползване в право на собственост върху
предоставения му за ползване имот и при наличие на изискуемите в закона
предпоставки и ред за това е от значение за твърдяното от останалите ответници
основание за придобиване на собствеността върху имота. Трансформирането или не
на правото на ползване в право на собственост е ирелевантно за правния интерес
на ищците от предявения иск, доколкото те се позовават на упражняване на
фактическа власт върху имота и възможността да придобият собствеността върху
него на оригинерно основание, без значение дали имота е бил собствен на
праводателя на ответниците. В случай, че се установи, че праводателят на
ответниците не е трансформирал правото си на ползване върху имота в право на
собственост това не води до извод, че този имот непременно е частна общинска
собственост, а дори и това да се установи, с § 1 от Заключителните разпоредби
към Закона за допълнение на Закона за собствеността /ДВ бр. 46/2006г., бр.
105/2006г., бр. 113/2007г., бр. 109/2008г., бр.105/2011г., бр.107/2014г.,
бр.7/2018г. и бр.18/2020г./ е предвидено спиране на давността за придобиване на
частна държавна или общинска собственост, но не съществува законова забрана за
придобиване на такива имоти след изтичане на определения срок.
Неоснователно
е и възражението на останалите ответници за недопустимост на предявените искове
поради приложимост към спора на специалния ред по чл.54, ал.2 ЗКИР. Специалният
установителен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР (предишна редакция чл.
53, ал. 2 от закона) е приложим при твърдения за грешка или непълнота в кадастралния
план, каквито в настоящия случай не са налице. Фактът, че процесните имоти са
нанесени в одобрените кадастрални регистри като собственост на наследодателя на
ответниците, е ирелевантен, доколкото основната функция на регистъра е
информационно-оповестителна, но не доказва и не създава вещни права.
В
настоящето производство ищците установиха, че осъществяват фактическа власт
върху имота след 2002г., с което и наличието на правен интерес от предявените
искове, при което в тежест на ответниците е да докажат основанието, на което
твърдят, че са придобили собствеността върху имота.
По
основателността:
Ищците
по насрещния иск и ответници в производството по предявения отрицателен
установителен иск поддържат, че са придобили собствеността върху имота по наследяване
от И.К.И., който е придобил собствеността чрез осъществявано съвместно с Р.И.И.
владение и изтекла придобивна давност в периода от 21.11.1997г. до смъртта му,
като след това ответниците са продължили да владеят имота. Ответниците твърдят,
че сключения през 2002г. предварителен договор не е прекъснал тяхното и на
праводателя им владение, а след тази дата владението е осъществявано чрез
ищците като държатели на имота.
Във
фактическия състав на придобивната давност като способ за придобиване правото
на собственост, се включват два елемента: владение /т.е. фактическо упражняване
на съдържанието на вещното право/ и определен срок от време /през който се
упражнява фактическото съдържание на вещното право/, а разпоредбата на чл. 79,
ал. 1 ЗС предвижда правото на собственост върху недвижим имот се придобива по
давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
фактическата власт върху процесния имот в периода от 15.08.1989г. до
05.08.2002г. е осъществявана от праводателя на ответниците И.К.И. по време на
брака му с Р.И.И., а след тази дата фактическата власт е осъществявана от
ищците в настоящето производство.
За
правилното разрешаване на настоящия спор относно собствеността върху имота и
възможността да бъде придобита по давност от ответниците е дали те и техния
праводател са упражнявали фактическа власт върху имота като собствен, както и
дали след като ищците са започнали да упражняват фактическа власт са го правили
за себе си или са държали имота за ответниците и техния праводател.
Праводателят
на ответниците е придобил държането върху имота чрез учредено в негова полза
право на ползване по реда на Постановление № 26 на Министерския съвет и
Националния съвет на Отечествения фронт от 1987 г., поради което, предвид
липсата на намерение за своене, придобивна давност в негова полза не е
започнала да тече. И.К.И. и съпругата му Р.И.И. са започнали да упражняват
фактическа власт върху имота като държатели, въз основа на предоставеното им
право на ползване. За да придобият собствеността на имота чрез превръщане на
държането във владение и поддържането му в предвидения в закона срок,
праводателят на ответниците и съпругата му е следвало да превърнат държането
във владение посредством едностранни действия. Такова действие, което
демонстрира и доказва промяната в основанието на държането и намерение за
своене на имота е сключването на предварителния договор през 2002г., при който
И.К.И. е заявил, че е собственик на имота. При сключване обаче на последния
наследодателят на ответниците е предал фактическата власт на имота на ищците,
именно чрез които се твърди да е продължил да владее имота. Законът допуска
фактическата власт да се упражнява чрез другиго, но когато владелецът владее
имота чрез друго лице, необходимо е съгласието на това друго лице да владее за
другиго.
Съгласно трайно установената съдебна практика макар предварителния договор да няма транслативен ефект, купувачът по него, на когото е предадена фактическата власт върху предмета на договора, упражнява същата с намерение за своене предвид увереността му, че ще придобие собствеността след сключване на окончателния договор. В този смисъл са напр. решение № 40/04.07.2017г. по гр.д № 3171/2016г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 11/29.02.2016 год. по гр.д. № 3942/2015 год. по описа на ВКС, І г.о., решение № 277/28.06.2012 год. по гр.д. № 259/2012 год. по описа на ВКС, І г.о. и решение № 91/02.07.2010 год. по т.д. № 713/2010 год. по описа на ВКС, ІІ т.о.
След
като ищците са установили фактическа власт върху имота въз основа на сключения
с наследодателя на ответниците предварителен договор, то те са упражнявали
фактическа власт изключително за себе си, не и за продавача по този договор. Обстоятелството,
че при сключването на договора продавачът си е запазил правото на ползване
върху имота, също няма отношение към владението на купувачите, тъй като
ползвателят има право да използва вещта съгласно нейното предназначение и да
получава добивите от нея (арг. от чл. 56, ал. 1 ЗС), като упражняваната с оглед
тези негови правомощия фактическа власт върху вещта представлява държане по
смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС. Осъществяването на фактическа власт върху имота с
намерение за своене от страна на ищците не бе опровергано и от показанията на
разпитаните по делото свидетели – водените от ищците свидетели потвърдиха впечатленията
си, че единствено ищците са поддържали и ползвали имота като собствен, а
показанията на водените от ответниците свидетели не могат да бъдат кредитирани,
а дори и да се кредитират биха доказали посещения в имота от страна на И.К.И.
свързани с запазването на правото да ползва лозето в имота след сключване на
предварителния договор, в качеството му на държател. Поведението на ищците,
насочено към отблъскване на заявените от ответниците претенции, смяна на
патроните на входните врати през 2004г. и отказът да напуснат имота, въпреки
отправените покани, показва, че ищците са упражнявали фактическа власт върху
имота с намерение за своене, а не като държатели за ответниците и техния
праводател.
Предявяването
на извънсъдебни претенции, каквито са отправените до ищците нотариални покани,
не смущава владението, нито прекъсва придобивната давност, щом действията не са
довели до отнемаме на владението за повече от шест месеца. В този смисъл е и
константната съдебна практика, обективирана в решение № 376 от 12.03.2013 г. по
гр.д. № 260/2012 г., I ГО на ВКС, решение № 262 от 13.07.2012 г. по гр.д. №
944/2011 г., I ГО на ВКС и други.
Давността
не е прекъсната с предявяването на иска по чл. 108 ЗС, тъй като същият е
отхвърлен с влязло в сила решение и на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността
не се смята прекъсната. Снабдяването на ответниците с констативен нотариален
акт също не прекъсва придобивната давност, тъй като не води до отнемане на
фактическата власт на ищците. Вписването в кадастралния регистър и
декларирането на имота в общинската администрация отново не представляват
действия, годни да смутят владението или да прекъснат придобивната давност,
защото са насочени към държавни органи, а не целят пряко противопоставяне на
собственика спрямо владелеца и отстраняването му от владяния имот. Владелецът
от друга страна не би могъл да извърши тези правни действия, въпреки
намерението си за своене, тъй като всяка от посочените процедури изисква акт за
собственост, с какъвто безспорно ищците не разполагат.
Изявленията
на ищците в производството по гр.д. № 6258/2005г. по описа на ВРС за желание за
сключване на окончателен договор по съдебен ред по смисъла на чл.19, ал.3 ЗЗД е
съвместимо с намеренията им за своене на имота и няма за последица прекъсване
на придобивната давност на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС.
На купувача по предварителния договор, влязъл във владение на имота, не може да
бъде отречено правото, преди да изтече в негова полза срокът по чл. 79, ал. 1
ЗС, да се позове на сключения от него договор и да придобие този имот на
деривативно правно основание. Действията му, насочени към обявяване на
предварителния договор за окончателен, не отричат намерението за продължаващо
след предявяване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД своене и за упражняване на
фактическа власт за себе си. В този смисъл и решение № 162/18.12.2019г. по гр.д.
№761/2019г. по описа на ВКС, II г.о.
Събраните
по делото доказателства оборват доказателственото значение на представения от
ответниците нотариален акт, съставен въз основа на обстоятелствена проверка.
По
изложените съображения съдът намира, че ищците доказаха наличие на правен
интерес от предявените установителни искове и осъществяването на владение върху
имота и построената в него сграда в периода посочен в исковата молба.
Ответниците от своя страна не доказаха, че са придобили собствеността върху
поземления имот и изградената в него сграда на твърдените от тях основания.
Предявените установителни искове следва да бъдат уважени, а насрещния иск да
бъде отхвърлен като неоснователен.
На
основание чл. 537, ал. 2 ГПК издадения в полза на Р.И.И., К.И.К. и Н.И.С.
констативен нотариален акт следва да бъде отменен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищците имат право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 9309.35 лв., съобразно представения списък на разноските. Разноските в този размер следва да се възложат в тежест на ответниците.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците Й.Ж.Д., ********** и П.А.Д., ЕГН **********,*** и ответниците Р.И.И., ЕГН **********,***, К.И.К., ЕГН **********,***, Н.И.С., ЕГН **********,***, Й.С. К., ЕГН **********,*** и С.К.С., ЕГН **********,***, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***, находящ се в гр. ***”, целият с площ от 756 кв.м., при граници: имоти с идентификатори ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците Й.Ж.Д., ********** и П.А.Д., ЕГН **********,*** и ответниците Р.И.И., ЕГН **********,***, К.И.К., ЕГН **********,***, Н.И.С., ЕГН **********,***, Й.С. К., ЕГН **********,*** и С.К.С., ЕГН **********,***, че ищците са собственици на вилна сграда с идентификатор ***, състояща се от дневна с кухненски ниша и стая с тераса, със застроена площ от 39.45 кв.м., изба с площ от 20.00 кв.м. и таван с площ от 34.00 кв.м., изградена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***, находящ се в гр. ***”, при граници: имоти с идентификатори ***, на основание давностно владение от м. 09.2004 год. до предявяване на иска – 06.10.2015 год., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № *** год. на нотариус Д.Б., рег. № *** на Нотариалната камара, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.И.И., ЕГН **********,***, К.И.К., ЕГН **********,***, Н.И.С., ЕГН **********,*** и Й.С. К., ЕГН **********,*** срещу Й.Ж.Д., ********** и П.А.Д., ЕГН **********,***, иск за предаване на владението на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***, находящ се в гр. ***”, целият с площ от 756 кв.м., при граници: имоти с идентификатори ***, ведно с изградената в него вилна сграда с идентификатор ***, състояща се от дневна с кухненски ниша и стая с тераса, със застроена площ от 39.45 кв.м., изба с площ от 20.00 кв.м. и таван с площ от 34.00 кв.м., при заявени права на собственост по наследяване на И.К.И., който от своя страна е придобил съвместно с Р.И. по време на брака им имота въз основа на изтекла придобивна давност в периода от 21.11.1997 год. до смъртта му, а след смъртта на наследодателя и понастоящем от ответниците, на основание чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА Р.И.И., ЕГН **********,***, К.И.К., ЕГН **********,***, Н.И.С., ЕГН **********,***, Й.С. К., ЕГН **********,*** и С.К.С., ЕГН **********,***, да заплатят на Й.Ж.Д., ********** и П.А.Д., ЕГН **********,***, сумата от 9309.35 лева /девет хиляди триста и девет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: