Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 21.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен съд, втори наказателен състав,
в публичното заседание
на 18.06.2020год., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА
НЕЙЧЕВА
при
секретаря ВИОЛЕТА
ЦВЕТКОВА,
като разгледа докладваното
от съдията АНД № 662/20год.,
по
описа на РРС, за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.Н.И., ЕГН:**********,***, против наказателно
постановление №20-1882-000299/20год., на началник
Първо РУ към ОДМВР-Русе, с което за нарушение на и чл.140
ал.1 от ЗДП, на
основание чл.175 ал.3, пр.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – глоба, в размер
на 300лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца. Моли
съда да отмени наказателното постановление като неправилно –
липса на умисъл.
Представителят на Наказващия орган поддържа наказателното
постановление.
РРП не взема становище по жалбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
установи следната фактическа обстановка:
На 21.02.2020г.
полицейски служители спрели в гр.Русе за проверка лек автомобил „Алфа
Ромео",
с рег.№ Р 7126 ВР, с водач
жпод.Д.И..
При проверката
било установено, че автомобилът бил с прекратена регистрация
от 26.12.2019 год, поради липса на пререгистрация по
повод прехвърляне собствеността, след изтичане на срока за това
действие. За
констатираното нарушение на жпод.Д.И. бил съставен
АУАН, а в последствие и проверка,
при която било установено, че собственик на въпросния автомобил бил И.И. - брат на жпод.Д.И..
На
05.03.2020г.
моторното превозно средство било пререгистрирано, както били подменени
и регистрационните табели на моторното превозно средство.
При
така установената фактическа обстановка прокурор от РП – Русе - В.
Д., с Постановление от 11.03.20год и на основание чл.199 и чл.213, ал.1, вр.
чл.24, ал.1, т.1 от НПК и чл.9, ал.2 от НК,
отказал да образува досъдебно наказателно производство по преписка № 1882Р-308б/2020г.
по описа на Първо РУ-Русе, прекратил проверката
по нея и материалите изпратил на Началника на Първо РУП-Русе,
с оглед преценка необходимостта от продължаване диренето на административна
отговорност. В
резултат Началникът на Първо
РУП-Русе на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН издал обжалваното наказателно постановление, с което за констатираното
нарушение жалбоподателят бил санкциониран с горепосочените санкции.
Съдът, след като взе предвид така установената фактическа
обстановка, доводите на жалбоподателя, както и приложените по делото писмени доказателства,
прави
следните изводи:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
В чл. 175, ал.3
от ЗДвП е предвидена административно-наказателна отговорност за
водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. По факта на
извършеното нарушение няма спор. Събраните писмени доказателства сочат, че
жпод.И. управлявал неригистрирано по надлежния ред МПС - лек автомобил
„Алфа Ромео",
с рег.№ Р 7126 ВР. От приложената справка за
собственици на МПС су установява, че собственик е брата на жалбоподателя – Иво И..
Съдът
преценява, че издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
подлежи на отмяна на две самостоятелни основания:
1.Административно-наказателното
производство е учредено и се е развило в
нарушение на принципа "не два пъти
за едно и също", приложим пряко по силата на чл. 4, §1 от Протокол № 7 към
Конвенцията.
Според
разпоредбата на чл. 33, ал.1
от ЗАНН "Когато за дадено деяние е възбудено наказателно
преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно
производство не се образува.". Съответно, според чл. 33, ал.2
от ЗАНН "Когато се установи, че деянието, за което е образувано
административнонаказателно производство, съставлява престъпление,
производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор.
Съгл.
ТР № 3/2015 г., постановено по ТД № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, ВКС изрично сочи,
че: "В аспекта на правилото ne bis in idem, отговорът на въпроса дали е
допустимо деецът да носи отделно наказателна и административнонаказателна
отговорност за деяние, с което се нарушават едновременно наказателна и
административно-наказателна норма, логически се предпоставя от застъпеното в
практиката на ЕСПЧ становище за понятието "idem" - че сама по себе си
разликата в защитения обект не предотвратява действието на принципа. Отправна
точка при определянето на тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на
инкриминираното поведение. Преценката дали се касае до същото деяние се основава
само на фактическото му съдържание, без оглед на неговата квалификация и на
класификацията му като "престъпление" или "административно
нарушение". Щом деянието е едно и също, провеждането на две отделни
самостоятелни производства - наказателно и административнонаказателно с
наказателен характер по смисъла на Конвенцията - съставлява нарушение на чл. 4,
§ 1 от Протокол № 7, независимо от обстоятелството, че са засегнати различни
обекти на защита.".
В
процесният случай разследването е за престъпление по чл. 345, ал.2
вр. с ал.1 от НК,
като непосредствения обект на защита са обществените отношения, които осигуряват
законосъобразното управляване на моторните превозни средства по принцип.
Непосредственият обект на защита на разпоредбата на чл. 175, ал.3
от ЗДвП са защита на обществените отношения, осигуряващи
законосъобразното управляване на МПС по отворените за обществено ползване пътища
/арг. от тълкуване на чл. 1, ал.1
от ЗДвП/. При това следва да се констатира, че е налице признака
"idem" досежно обекта на нарушението и на престъплението съобразно
аргументите, посочени в ТР № 3/2015 г на ОСНК на ВКС в конкретният случай и за
конкретното деяние.
Посоченото
по-горе обосновава извод, че неправилно е образувано административно-наказателното
производство, завършило с процесното наказателно постановление. Действително,
няма пречка прокурорът да прекрати наказателното производството или откаже
образуването му, както е в процесния случай на основание чл. 24, ал.1,
т.1 от НПК - прието липсата на престъпление. С оглед на този
материалноправна констатация е приложима забраната за ново наказателно
преследване по аргумент от чл. 4, §1 от
ПРОТОКОЛ № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи,
която е пряко приложима към настоящият случай, тъй като процесното
административно наказателно производство според два от критериите
"Енгел" има характер на наказателно преследване по смисъла и за
целите на Конвенцията.
Ето
защо съдът приема, че с издаване на обжалваното наказателно постановление е нарушен
принципа на равностойност, тъй като в ЗАНН изрично е предвидена хипотеза за такъв
случай– чл. 36, ал.2
от ЗАНН и на това основание същото се явява незаконосъобразно и
следва да се отмени.
2. По
силата на чл. 7, ал. 1
от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо, като алинея 2 на същия член
предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи. В случая по делото не са събрани
доказателства за наличието на вина, в една от двете й форми – жпод.Д. И. е
управлявалавтомобила на брат си, с предоставени от последния документи за това.
Не е знаел и няма как да е предполагал, че управляваното от него МПС е с
служебно прекратена регистрация, поради което поради липса на субективна страна
деянието не представлява адм.нарушение, в резултат на което наказателното
постановление се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№20-1882-000299/20год., на началник Първо РУ към ОДМВР-Русе, с което
за нарушение на и чл.140 ал.1 от ЗДП, на основание чл.175
ал.3, пр.1 от ЗДвП, на Д.Н.И., ЕГН:**********,***,
е наложено административно наказание – глоба до 300лв.
и лишаването от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Русенски административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните по
реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..............................