Р Е Ш Е Н И Е № 53
Гр.Сливен, 05.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН,
в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в
състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При участието на секретаря Николинка Йорданова и при участието на прокурора …….., като разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 509 по описа за 2020 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
Дял трети, Глава деветнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл.129,
ал.7 от ДОПК.
Образувано е по жалба на
М.Д.Д., подадена чрез адв. Н.П. ***, със съдебен адрес ***, о. *, срещу акт за прихващане или
възстановяване (АПВ) № П-0200**********-004-001/18.09.2020 г., издаден
от Д. К.– и. по п.в ТД на НАП – гр. Бургас,
потвърден с решение № 224/27.11.2020
година на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ (ОДОП) – гр. Бургас при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят твърди, че АПВ, както и потвърждаващото го решение са незаконосъобразни, неправилни и необосновани. От АПВ не ставало ясно дали органът по приходите е извършил „прихващане“ на недължимо платени или внесени суми в размер на 620 лева с друго задължение от публичноправен характер, или е „отказал да възстанови“ поискана за възстановяване недължимо платена сума в размер на 620 лева. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, изразяващи се в несъобразяване с материалния и процесуалния закон. Иска отмяна на АПВ и потвърждавощото го решение. Прави доказателствени искания.
В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител по пълномощие – адв. Н.П., поддържа жалбата по изложените
в нея основания. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80
от ГПК.
Ответната страна – директор на дирекция
„ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП, в съдебно заседание не се явява.
В писмено становище
чрез процесуалния си представител и пълномощник главен
юрк. В. М., поддържа
становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на оспорения акт. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Административният съд, след като обсъди
и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства,
и извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството пред приходния орган е образувано по искане вх. № 9190/21.08.2020 г. по описа на ТД на НАП – гр.Бургас, офис Сливен, подадено от адв . Н.П., като пълномощник на М.Д.Д., с което се иска да се отпишат всички задължения по ИД № 20060002438/2006 г. поради изтекла погасителна давност, както и се иска възстановяването на сумата от 620 лв., разпределена от публичния изпълнител за погасяване на част от задълженията по ИД.
Срещу М.Д.Д. е образувано ИД № 20060002438/2006 г., като с постановление за налагане на обезпечителни мерки № С200020-022- 0011767/26.02.2020 г. на ТД на НАП Бургас, офис Сливен, на основание чл. 200 и чл. 202, ал. 1, във връзка с чл. 195, ал. 1 -3 от ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банковите му сметки, по депозити, по вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в ***и ***. Постановлението не е обжалвано.
В резултат на наложения запор, на 02.07.2020 г. е постъпило плащане по сметката за принудително изпълнение на НАП в размер на 620 лв., което с разпореждане № С200020-125-0152643/03.07.2020 г. на публичен изпълнител от ТД на НАП Бургас, офис Сливен, е разпределено за погасяване на следните публични задължения: 590 лв. за глоба по наказателно постановление /НП/ № 1215/08.10.2012 г. на Агенция „Митници", ТД „Югозападна" и 30 лв. за глоба по НП № 1503/28.05.2010 г. на ОД на МВР Сливен. Няма доказателства това разпореждане да е връчено на лицето.
Във връзка с подадено възражение, вх. № 9190/21.08.2020 г. на ТД на НАП Бургас с искане за погасяване на публични задължения по изпълнително дело № 20060002438/2006 г. по описа на ТД на НАП Бургас срещу М.Д.Д., е издадено разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение, съгласно чл. 225 от ДОПК, изх. № С200020-035-02834492/04.09.2020 г., с което е прекратено производството по принудително изпълнение на публични вземания по изпълнително дело № 20060002438/2006 г. в размер на 3 410,00 лв. и в тази връзка всички задължения на лицето са погасени.
Във връзка с направеното искане за възстановяване на сумата от 620 лева, с цел установяване размера на недължимо внесената сума по набирателната сметка на лицето М.Д.Д., органът по приходите е изпратил искане № П-02002020147180-999-001 /16.09.2020 г. до сектор ОПЗ на ТД на НАП Бургас, офис Сливен. В отговор е получена служебна бележка № К- 220/18.09.2020 г. на ТД на НАП Бургас, офис Сливен, съгласно която по набирателната сметка на М.Д.Д. не е налична неразпределена сума. След извършената проверка органът по приходите в АПВ № П-02002020147180-004-001/18.09.2020 г., е направил констатация, че по данни от информационната система на НАП, проверяващият орган е установил, че за лицето М.Д.Д., ЕГН ********** няма образувано изпълнително дело и по набирателната сметка на лицето не е налична неразпределена сума. В резултат на направените констатации приходният оран е приел, че не са налице основания за възстановяване на недължимо внесена сума в размер 620 лв., на основание чл. 128 от ДОПК.
АПВ №
П-02002020147180-004-001/18.09.2020 г. е връчен на М.Д.Д. на същата
дата по електронен
път, видно от разписката по
акта.
С жалба вх. № 10-383/25.09.2020 г. по описа на ТД на НАП Бургас, офис Сливен М.Д., чрез адв. П. е оспорил законосъобразността на АПВ.
С решението по жалбата срещу оспорения АПВ, решаващият орган е приел, че не са налице основания за възстановяване на недължимо внесена сума в размер 620 лв. на основание чл. 128 от ДОПК, тъй като в хода на производството по издаване на обжалвания АПВ, органът по приходите е установил, че в данъчно-осигурителната сметка на М.Д. не са налице суми за възстановяване; изпълнителното дело срещу лицето е прекратено; инкасирането на суми от банковата сметка на лицето е станало в производството по изпълнителното дело, а не в настоящото, като в тази връзка възражението за изтекла давност на публичните задължения в размер на 620 лв. е следвало да бъде посочено именно в това производство, а не в настоящото, понеже с АПВ не е извършено прихващане на погасени по давност публични задължения.
Решаващият орган е приел също,
че като не
е възстановил посочената сума в подаденото от М.Д. искане, вх. № 9190/21.08.2020 г. (по
описа на ТД на НАП Бургас, офис Сливен), органът
по приходите е издал законосъобразен акт за прихващане
или възстановяване, който е потвърдил.
Решението е връчено на 27.11.2020 г. по електронен път.
По искане на пълномощника на оспорващия по делото са приобщени НП № 1215/2012 г. на Агенция „Митници“; НП № 1503/28.05.2010 г. на ОД МВР – Сливен, Покана за доброволно изпълнение, връчена на 21.03.2011 г., съобщение за доброволно изпълнение № 2438-000001/04.08.2006 г. , връчена на 24.08.2006 г.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл.
156, ал. 1
от ДОПК (изпратена по пощата, с пощенско
клеймо от 11.12.2020. – лист 8 от делото) от
надлежна страна - лице с правен интерес
от обжалването.
Съгласно разпоредбата
на чл. 128, ал. 1 от
ДОПК, недължимо платени или събрани суми
за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по
приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи
на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се
прихващат от органите по приходите
за погасяване на изискуеми публични
вземания, събирани от Националната агенция за приходите.
В чл. 129,
ал. 1 от ДОПК е предвидено, че прихващането или възстановяването може да се извършва
по инициатива на органа по
приходите или по писмено искане
на лицето, като искането за
прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането
на 5 години, считано от 1 януари
на годината, следваща годината на възникване на
основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено
друго. Разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК задължава органа по приходите
да издаде АПВ в 30-дневен срок от постъпване
на искането в случаите, когато в същия срок не
е възложена ревизия.
АПВ е издаден в писмена форма и има изискуемото от процесуалния закон съдържание. При издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. АПВ е издаден при спазване на предвидената в чл. 129 от ДОПК процедура и в срока по чл. 129, ал. 3 от ДОПК.
АПВ е издаден и в съответствие с материалния закон.
Разпоредбата на чл.128, ал.1, изр. първо ДОПК обуславя прихващането от наличието на две насрещни, еднородни, изискуеми и ликвидни задължения до размера на по - малкото от тях. От една страна това са задълженията на лицето за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП, а от друга - задълженията на НАП да възстанови недължимо платени или събрани от данъчно - задълженото лице суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП.
В случая, релевантните за разрешаване на административно-правния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на проверка съгласно чл. 129, ал.1 ДОПК. Проверката е завършила с издаване на предвидения в чл. 129, ал.3 от ДОПК акт, който е постановен в изискваната от закона форма. Не се констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация. Спор по тези обстоятелства няма.
Спорът в настоящото производство е свързан с факта, законосъобразно ли е отказано възстановяването на сумата 620 лева, с която са погасени задължения за глоби по издадени НП от Агенция „Митници“ и НП от ОД на МВР-Сливен в периода 2010 г. - 2012 г. с издаденото от публичния изпълнител Разпореждане № С200020-125-0152643/03.07.2020 г. за разпределение на посочената сума.Настоящият състав напълно споделя изложените в решение № 224/27.11.2020 година на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Бургас при ЦУ на НАП мотиви във връзка с неприложимостта на чл. 174 от ДОПК в настоящия случай, предвид обстоятелството, че разпределената с посоченото разпореждане сума не е доброволно платена от жалбоподателя, а събрана по принудителен ред. В тази връзка правилен е изводът, че задълженията за глоби като погасени по давност не следва да бъдат предмет на принудително изпълнение по изп.д. № 20060002438/2006 г., което видно от разпореждане изх. № С200020-035-0283492/04.09.2020 г. на публичния изпълнител е прекратено съгласно чл. 225 от ДОПК. Разпореждане № С200020-125-0152643/03.07.2020 г. на публичния изпълнител за разпределение на постъпилото сума от 620 лева обаче не е отменено от директора на Дирекция ОДОП Бургас с решението му от 27.11.2020 г., а и не би могло, тъй като компетентността за това не му принадлежи. Това разпореждане е отделен административен акт, който не е предмет на разглеждане в настоящото производство, тъй като подлежи на самостоятелно обжалване, което не се констатира да е било сторено и на всички наведени във връзка с него възражения, съдът не дължи произнасяне.
Разпореждане № С200020-125-0152643/03.07.2020 г. на публичен изпълнител от ТД на НАП Бургас, офис Сливен, с което е разпределена спорната сумата от 620 лв. за погасяване на задълженията за глоби по НП е влязло в сила като необжалвано, изрично заявено и от пълномощника на жалбоподателя в съдебно заседание. При преценка законосъобразността на атакувания акт съдът следва да отчете влязлото в сила разпореждане за разпределение на сумата 620 лева за погасяване на публичните вземания за глоби. Жалбоподателят е имал възможност и е следвало да възрази срещу разпределянето на сумата за погасяване на публичните вземания предвид настъпилата за тях давност именно в производството по оспорване на този акт на публичния изпълнител. Това не е сторено и актът по изпълнението с влизането му в сила е добил стабилитет. При съобразяването му не съществува основание за възстановяване на сумата от 620 лева, с която при извършеното с него разпределение са погасени публични задължения. Като е достигнал до същия краен извод, административният орган е постановил законосъобразен акт.
В настоящото производство се оспорват положените подписи под издадените и връчени в хода на изпълнителното дело № 20060002438/2006 г. по описа на ТД на НАП Бургас, офис Сливен, покана и съобщение за добраволно изпълнение. Съдът констатира, че действително положените подписи не са идентични с подписа положен под договор за правна защита и съдействие, подписан на 10.12.2020 г., но това са актове издадени в производството пред публичния изпълнител, по които съдът не дължи произнасяне в настоящото производство. Това е така и поради обстоятелството, че съобщението за доброволно изпълнение не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, съгласно непротиворечивата практика на ВАС, поради което не би могло и инцидентно да бъде упражняван косвения съдебен контрол.
С оглед установените факти и изложените правни доводи съдът приема,
че оспореният АПВ № П-02002020147180-004-001/18.09.2020 г., издаден от орган
по приходите в ТД на НАП – гр. Бургас, потвърден
с решение № 224/27.11.2020 година на
директора на дирекция ОДОП – гр. Бургас при ЦУ на НАП, е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, при спазване
на процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му. Следва, че жалбата срещу оспорвания акт е неоснователна и съдът я отхвърля.
С оглед изхода на
спора, претенцията на ответника по
жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна. Материалният интерес
по жалбата е в размер на 620 лева. Спрямо този материален интерес, размерът на дължимото юрисконсултско
възнаграждение е 300 лева, определено
по реда на
чл. 161, ал.
1, изр. 3 от ДОПК във връзка
с чл. 8, ал.
1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно, жалбоподателят
следва да бъде осъден да
заплати на ответника по жалбата,
защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1, предл. последно от ДОПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.Д., ЕГН **********, подадена чрез адв. Н.П. ***, със съдебен адрес ***, о. *, срещу акт за прихващане
или възстановяване №
П-02002020147180-004-001/18.09.2020 г., издаден от Д. К.– и. по п.в ТД на НАП – гр. Бургас, потвърден
с решение № 224/27.11.2020 година
на директора на дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Бургас при ЦУ на НАП,
като неоснователна.
ОСЪЖДА М.Д.Д., ЕГН **********, да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас, при Централно управление на Националната агенция по приходите, сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно, на основание чл. 160, ал. 7 във
връзка с чл. 129, ал. 7 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :