Решение по дело №167/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 август 2020 г.
Съдия: Ина Георгиева Райчева Цонева
Дело: 20207200700167
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

 

гр. Русе, 03.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ДИАН ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ИНА РАЙЧЕВА

 

ДИМИТРИНКА

КУПРИНДЖИЙСКА

 

 

 

при секретаря                    НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА                     и с участието на прокурора           БОРИСЛАВ ВЕЛКОВ      като разгледа докладваното от съдия                 РАЙЧЕВА                 КАН дело № 167 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от Сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Русе против Решение № 168 от 07.02.2020 г., постановено по АНД № 2079/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 19-1085-002458 от 13.09.2019 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Русе, с което на Н.Н.И. *** за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени кумулативно административно наказание „глоба” в размер на 3 000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

В жалбата се навеждат касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон.

Претенцията е да се отмени решението на РС - Русе и да се реши спора по същество, като се потвърди издаденото наказателно постановление.

Касационният ответник, чрез процесуален представител оспорва основателността на жалбата. Претендира и присъждането на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за основателност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да отмени оспореното пред него наказателно постановление, въззивният съд е счел, че не са налице достатъчно доказателства, които да обосноват несъмнен извод във виновността на наказаното лице за вмененото му нарушение.

Решението на РС – Русе е неправилно.

Действително е налице съществено противоречие между събраните в производството по обжалване на наказателното постановление пред районния съд две групи гласни доказателства – св. показания на актосъставителя В. П. и на полицейските служители, които са били изпратени на място по получения сигнал – П. В. А. и Т. С. В., от една страна, и показанията на доведените от жалбоподателя свидетели – водачът на другия автомобил, на който на процесните дата и място е била извършена проверка от полицейските служители – К. К. П., който бил зад автомобила на жалбоподателя и на В. Т. Л., приятел на жалбоподателя, който също по това време бил на паркинга на МОЛ – Русе, от друга, относно основния за правилното решаване на спора факт, а именно имал ли е касационният ответник на процесните дата, час и място поведение, изразяващо се в умишлено нарушаване на устойчивостта на автомобила чрез поднасянето му вляво и вдясно и завъртането му около оста му така, както е описано в оспореното пред РС – Русе наказателно постановление. При преценката обаче на достоверността на тези гласни доказателства съдът е следвало да анализира същите както поотделно, така и в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото. При правилната им преценка се стига до извода, че свидетелите П. А. и Т. В. лично са възприели поведението на ответника по касация на посочените в НП място, дата и час и начина, по който се е движил автомобилът, управляван от И.. Съдът е следвало да кредитира показанията на посочените свидетели, доколкото те кореспондират на останалите доказателства по делото и на писмените обяснения, дадени от самия нарушител. С оглед пълното им разминаване с останалия доказателствен материал, в това число саморъчните обяснения на И. и предвид приятелските им отношения с последния, съдът неправилно е кредитирал показанията на доведените от него свидетели - К.П. и В. Л. относно това нарушавал ли е И. устойчивостта на автомобила чрез поднасянето му вляво и вдясно. Налице са достатъчно доказателства, от които следва несъмнен извод, че с поведението си ответникът по касация е осъществил от обективна страна състава на административно нарушение по чл.175а, ал. 1, пр. 3, във вр. с чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав счита, че описаните в НП действия са били извършени умишлено от И., като този извод се подкрепя и от посоченото в доклада за установен факт и предприети действия, че И. се извинил за извършената постъпка, като разбирал опасността от подобен вид действия на пътя. Освен това съдът счита, че твърдението на И. за наличие на технически проблем с ръчната спирачка е израз изцяло на неговата защитна версия срещу отправеното му обвинение, тъй като в случай на технически проблем с ръчната спирачка, предприетите от него действия се явяват изцяло житейски и правно нелогични.

Към констатираното нарушение АНО правилно е приложил относимите законови разпоредби. Правилно е индивидуализирал и наложените наказания. Като е приел противното и на това основание е отменил процесното НП, районният съд е постановил неправилно решение. То следва да бъде отменено, а при решаване на спора по същество наказателното постановление - да бъде потвърдено, като законосъобразен акт, с посочени съставомерните признаци на административното нарушение, за което е повдигнато обвинение и наложено наказание, без  допуснати онези съществени нарушения на процедурните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице, като точно е приложена санкционната разпоредба, предвиждаща налагане на наказания в абсолютен размер. 

Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Русе

 

Р Е Ш И:

        

ОТМЕНЯ Решение № 168 от 07.02.2020 г., постановено по АНД № 2079/2019 год. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление № 19-1085-002458 от 13.09.2019 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Русе и

ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1085-002458 от 13.09.2019 г. на Началник на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Русе, с което на Н.Н.И., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от същия закон са наложени кумулативно административно наказание „глоба” в размер на 3 000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца.

         Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                           

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                              

                                                                    

                                                                        2.