№ 103
гр. гр. Червен бряг, 06.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Административно
наказателно дело № 20234440200193 по описа за 2023 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.59 от ЗАНН
Производството е образувано по подадена жалба на Л.Й.Р., с ЕГН ********** от гр.
Червен бряг, обл. Плевен, ул. “................, в качеството му на ЕТ “................”, с ЕИК
********* подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление №
52/09.03.2022 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/ - Петър Славчев Горновски, с което на основание чл. 53 от ЗАНН вр. с чл. 58, ал.2
от Закона за техническите изисквания към продуктите му е била наложена имуществена
санкция в размер на 600.00 /шестстотин/ лева. Навежда доводи за допуснати процесуални
нарушения при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, а оттам и на
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Твърди, че не е приложена
правилно материалния закон, тъй като не е извършил вмененото му нарушение. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с адв. Ц.
А. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа жалбата. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Позовава се на представените писмени и гласни доказателства.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/ редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено
становище от Васил Василев – зам. главен директор на ГД ИДТН /процесуален представител
по делото по пълномощно/ от името на АНО излага подробни доводи за законосъобразност
1
на атакуваното НП и моли същото да бъде потвърдено.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за
установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 и сл. от
НПК, поради което се явява процесуално допустима.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Разгледана по същество същата е основателна.
Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност
на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната
съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема
за установено следното: На жалбоподателя Л.Й.Р., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг,
обл. Плевен, ул. “................, в качеството му на ЕТ “................”, с ЕИК *********, е съставен
акт за установяване на административно нарушение за това, че на 13.08.2021 г., около 11:30
ч. при съвместна внезапна проверка с инж. Недко Лачев – ст. инспектор в Регионален отдел
"Инспекция за държавен и технически надзор" Северозападна България по чл.24, ал.1, т.7 от
НБЕТНА в гр. Червен бряг, ул. "Иван Вазов" № 22, бл.1/96, вх.А се експлоатира асансьор
пътнически електрически със заводски № 37668/1980 и рег. № 878АС37, монтиран на същия
адрес, поддържан /без да има приложени доказателство за това/ от ЕТ “................” без да има
сключен договор с ползвателя, съгласно изискванията на чл.7, ал.1 от НБЕТНА. Проверката,
за която е съставен Констативен протокол е извършена в присъствието на лицето Румен
Радев – записан като представител на фирмата, без да има каквито и да е доказателства за
това. В Констативния протокол, собственоръчно лицето Румен Радев написал „Поддържам
асансьора от Ефект – 53 без сключен договор и без да събирам такса“. След справка в
публичния регистър на ДАМТН се установява, че от 24.03.2021 г. ЕТ “................” е със
заличено удостоверение по поддържане, ремонт и преустройване на съоръжения с повишена
опасност. Жалбоподателя бил поканен с писмо да се яви да му бъде съставен АУАН, като
след връчването на същия бил представил възражение, в което „възразил срещу
съставените му актове през месец септември 2021 г.“, погрешно приложени към
настоящата преписка, тъй като нарушението по нея се твърди да е извършено на 13.08.2021
г. Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
гласни доказателствени средства – показанията на актосъставителя С. И. Г. и свидетелите по
съставянето на акта И. Димитрова И. и В. Христов Н., както и от приложените по делото
писмени доказателства. Съдът изцяло цени посочените доказателствени източници, тъй като
те са кореспондиращи си и взаимно допълващи. Помежду им липсват противоречия и те
възпроизвеждат по идентичен начин фактите от значение за делото.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да са основание за отмяна на НП само на това
основание. От представените по делото писмени доказателства – Констативния протокол от
2
13.08.21 г. се установява, че наистина на посочената дата била извършена проверка от
актосътавителя С. И. Г. и свидетеля по установяване на нарушението – инж. Недко Лачев,
като на проверката е присъствало и лицето Румен Радев, посочено като представител на ЕТ
“................” без да е ясно защо е така. Справка в Търговския регистър и НАП показва, че
няма вписан управител или прокурист на търговеца, нито пък има наети лица по трудово
правоотношение. Нещо повече, липсват каквито и да е данни поради каква причина е
прието от проверяващите, че ЕТ “................” „поддържа“ по смисъла на ЗТИП проверявания
асансьор.
Според настоящия съдебен състав в хода на административнонаказателното производство
е било допуснато съществено процесуално нарушение, което драстично накърнява правото
на защита на санкционираното лице, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Това е така, защото нито в акта, нито в НП нарушението е било описано ясно подробно и
точно, така че санкционираното лице да може да научи как точно, т.е. с какви средства и по
какъв начин го е извършило. Казано с други думи АУАН и НП не отговарят на
императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. С повдигнатото
административно обвинение в АУАН, а в последствие и с издаденото НП на жалбоподателя
е било казано, че е „поддържал“ по смисъла на ЗТИП проверявания асансьор, без сключен
договор с ползвателя. Никъде обаче не е описано ясно и подробно от къде се прави извод за
това – с какви свои действия или бездействия „поддържа“ конкретния асансьор. Цифровото
изписване на правната норма, обаче не освобождава административния орган от
задължението да опише подробно вмененото му в нарушение деяние, т.е. на нарушителят
недвусмислено да се посочи при описване на нарушението какво точно е извършил. В
правната теория и практика, липсата на подробно описание на вмененото административно
нарушение всякога е съществено процесуално нарушение, т.к. наказаният правен субект се
брани срещу конкретните факти, очертаващи от обективна и субективна страна състава на
административното нарушение, като оборва тези факти и т.н. В конкретния случай
жалбоподателя в качеството му на ЕТ е лишен от това основно право на защита, а пък
липсата на описание на нарушението по принцип лишава и съда от възможността да
осъществи адекватен съдебен контрол за законосъобразност на издаденото НП. Всичко това
е достатъчно да се отмени НП.
Налице е обаче и още едно съществено процесуално нарушение, което също е
самостоятелно основание за отмяна на НП. То се изразява в това, че
административнонаказателното производство е започнато незаконосъобразно, доколкото
актът, който е поставил началото на производството е съставен в нарушение на
императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Посочената правна норма императивно
предвижда, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението, т.е. изисква се да се състави присъствието на свидетели-
очевидци или на самото извършване на нарушението или на неговото установяване.
Изключение от това изискване се съдържа в разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, където е
разписано, че само при липса на свидетели, присъствали при извършването или
3
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в акта
В конкретния казус се установи безспорно, че актосъставителят - св. С. И. Г. и инж. Недко
Лачев – ст. инспектор в Регионален отдел "Инспекция за държавен и технически надзор"
Северозападна България извършили проверка по чл.24, ал.1, т.7 от НБЕТНА в гр. Червен
бряг, ул. "Иван Вазов" № 22, бл.1/96, вх.А на която присъствало и лицето Румен Радев.
Свидетелите по съставянето на акта И. Димитрова И. и В. Христов Н., не са били свидетели
нито на извършването на нарушението, нито на неговото установяване. От техните
показания стана ясно, че те са присъствали само на съставянето и връчването на АУАН-а.
При това положение актосъставителят е имал задължението да състави акта и да впише като
свидетел в него не посочените лица, а някой от свидетелите-очевидци, т.е. инж. Недко Лачев
и лицето Румен Радев. Вместо това обаче тя е вписала като свидетели в акта своите колеги
И. Димитрова И. и В. Христов Н. без да са били налице условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН.
Изискването за спазване на императивната норма на чл.40, ал.1 от ЗАНН не е самоцелно,
доколкото е предпоставка за гарантиране правото на защита и разкриване на
обективната истина, като по никакъв начин не може да се игнорира, освен в строго и
лимитативно определените от закона случаи. Това изискване корелира и на правото на
обвиненото в извършване на административно нарушение лице да научи въз основа на кои
доказателства - в случая гласни, е установено самото извършване. В настоящото
производство обаче актосъставителят е нарушил изцяло горецитираната норма и е изготвил
АУАН в разрез с нея, което представлява неотстранимо процесуално нарушение, водещо до
отмяна на НП, издадено въз основа на порочния акт.
Дори обаче хипотетично гореописаните две съществени процесуални нарушения да бъдат
напълно игнорирани, то е налице и друго основание за отмяна на атакуваното НП. Това е
така, защото от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите С.
И. Г., И. Димитрова И. и В. Христов Н. и писмени доказателства – констативен протокол,
неопровергани от никое друго доказателство по делото, стана категорично ясно, че
жалбоподателят Л.Й.Р., с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ “................”, с ЕИК
********* не е присъствал на проверката и не е „поддържал“ без сключен договор с
ползвателя, процесния асансьор, нито пък е упълномощавал да го „представлява“ лицето
Румен Радев, вписан като негов „представител“. От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че посочения по-горе асансьор не е бил поддържан от едноличния
търговец – жалбоподател, а от трето неустановено по делото лице. В този смисъл от страна
на административно-наказващият орган, чиято е доказателствената тежест от доказване на
посоченото нарушение не е представил доказателства относно обстоятелството защо счита,
че именно ЕТ “................”, с ЕИК ********* е лицето, натоварено с техническото
обслужване на посочения асансьор. А с оглед на изложеното, поради липсата на
представени доказателства, че посочения в материалите по делото асансьор, предмет на
извършената проверка се обслужва от ЕТ “................”, с ЕИК ********* налага и извода, че
неправилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на посочения
4
ЕТ за твърдяното нарушение.
Поради всичко изложено по-горе, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява необосновано, недоказано и незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено изцяло.
По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният не
е претендирал такива, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 52/09.03.2022 г. на Председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ - Петър Славчев
Горновски, с което на основание чл. 53 от ЗАНН вр. с чл. 58, ал.2 от Закона за техническите
изисквания към продуктите, с което на ЕТ “................”, с ЕИК ********* съ седалище и
адрес на управление: гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. “................, представлявано от Л.Й.Р.,
с ЕГН ********** е била наложена имуществена санкция в размер на 600.00 /шестстотин/
лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
административен съд по реда на Административно процесуалния
кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
5