№ 708
гр. В., 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20233100102520 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.269, ал.1 ДОПК вр. чл.124,ал.1
ГПК от „Крамер Груп“ АД срещу НАП за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на 450 кв.м. ид. ч. от
Временен преместваем търговски обект, представляващ лека конструкция,
изработена от разглобяеми елементи-базар, преработен в ресторант-
сладкарница, находящ се в гр. В., ул. “****, построена в ПИ с идентификатор
****, с обща площ на обекта 543 кв.м. на основание договор за покупко-
продажба от 30.03.2018г. и в условията на евентуалност на основание изтекла
в полза на ищеца придобивна давност за периода 30.03.2018г. до настоящия
момент.
В исковата молба се твърди, че ищецът е придобил процесния обект въз
основа на сключен с „Крамер Център“ ЕООД договор за покупко-продажба от
30.03.2018г., по който била издадена фактура №****. Владението върху
обекта било предадено на ищеца в деня на продажбата, което се упражнявало
и към настоящия момент от него. Обектът бил изграден върху имот
собственост на Община В., с която ищцовото дружество се намирало в
наемни правоотношения като се заплащал наем за земята.
Сочи се, че през 2016г. срещу праводателя „Крамер Център“ ЕООД
1
било образувано публично изпълнително дело №**** по описа на ТД на
НАП-В.. Върху процесната движима вещ бил наложен запор с Постановление
№С18003-022-0013390/12.03.2018г. Това постановление било отменено с
Решение №2365/04.12.2018г. по адм. дело №2857/2018г. Нов запор върху
вещта бил наложен с Постановление №С19000-024-0008089/06.03.2019г., към
който момент същата се сочи да е била собственост на ищеца. Повторният
запор бил отменен с Решение №61/19.03.2019г. на Директора на ТД на НАП
В. по жалба на „Крамер Център“ ЕООД и с Решение №69/26.03.2019г. по
жалба на „Крамер Груп“ АД.
На 23.05.2019г. НАП предявила иск срещу „Крамер Център“ ЕООД и
„Крамер Груп“ АД по чл.135 ЗЗД вр.чл.216,ал.3 ДОПК за обявяване
недействителността на договора за покупко-продажба на процесната вещ от
30.03.2018г., по който било образувано т.д.№830/2019г. по описа на ВОС. С
влязло в законна сила от 01.03.2022г. решение по делото договорът бил
прогласен за недействителен.
Излага се, че на 07.05.2019г. била подадена молба пред ВОС за
обявяване в несъстоятелност на „Крамер Център“ ЕООД, по която било
образувано т.д. №693/2019г. С Определение №2280/19.06.2019г. съдът
определил разноски в производството по несъстоятелност в размер на
2 587.43 лева като приканил длъжника и кредиторите му да ги предплатят по
набирателната сметка на ВОС. С Решение №620/30.07.2019г. в сила от
10.07.2019г. била обявена неплатежоспособността на „Крамер Център“ ЕООД
с начална дата 30.09.2018г., било открито производство по несъстоятелност
на „Крамер Център“ ЕООД, били постановени обща възбрана и запор върху
имуществото на „Крамер Център“ ЕООД, дружеството било обявено в
несъстоятелност, като производството по несъстоятелност било спряно на
основание чл.632,ал.1, изр.1, пред. посл. ТЗ. В едногодишния срок по
чл.632,ал.2 ТЗ определените от съда разноски не били предплатени. С
Решение №260230/11.09.2020г. в законна сила от 24.09.2020г. , на основание
чл.632,ал.5 вр. ал.4 ТЗ производството по несъстоятелност било прекратено и
било постановено заличаване на дружеството. В производството не бил
назначен синдик и не се развила фаза по предявяване и приемане на вземания
на кредитори. „Крамер Център“ ЕООД било заличено от Търговския
регистър. Дружеството нямало правоприемник. Сочи се, че към датата на
2
откриване на производството по несъстоятелност върху процесния обект е
нямало наложени мерки за обезпечаване на публични вземания и срещу вещта
е нямало насочено принудително изпълнение, поради и което по отношение
на него не била приложима разпоредбата на чл.193 ДОПК. Твърди се, че на
основание чл.739,ал.1 ТЗ вземанията на Д. от „Крамер Център“ ЕООД,
предмет на публично изпълнително дело №**** по описа на ТД на НАП-В.,
непредявени в производството по несъстоятелност срещу дружеството -
длъжник, както и неупражнените права на Д. в това производство са
погасени, съгласно ТР №2/2018г., постановено на 13.07.2020г., ОСГТК на
ВКС. Твърди се, че Д. е изгубила качеството си на кредитор на „Крамер
Център“ ЕООД, поради и което била погасена и относителната
недействителност на продажбата, извършена с договор от 30.03.2018г.
Излага се, че нарушение на законовите разпоредби на чл.173 ДОПК вр.
чл.739,ал.1 ТЗ публичният изпълнител по публично изпълнително дело
№**** по описа на ТД на НАП-В., което се водело срещу заличен търговец,
извършвал изпълнителни действия, с което засягал правата и законните
интереси на „Крамер Груп“ АД.
Отделно от посочените основания ищецът излага в евентуалност, че е
придобил право на собственост върху процесната вещ въз основа на
осъществено непрекъснато владения върху същата за периода от 30.03.2018г.
до настоящия момент по силата на разпоредбата на чл.80,ал.1 ЗС.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна НАП е депозирала отговор
на исковата молба, в който е изразено становище за недопустимост
евентуално за неоснователност на предявения иск.
Излага се, че с решение №327/01.06.2020г. по т.д. №830/2019г. по описа
на ВОС, влязло в законна сила на 01.03.2020г. продажбата на процесната вещ
е обявена за относително недействителна по отношение на Д.. В тази връзка
се сочи, че за ищеца липсва правен интерес от предявения иск, тъй като при
разглеждането и евентуалното му уважаване няма да настъпи промяна по
отношение на собствеността на процесната вещ и няма да настъпи промяна в
правната сфера на ищеца. На следващо място се сочи, че искът по чл.269,ал.2
ДОПК се предявява срещу длъжника и взискателя, като се излага, че „Крамер
Център“ ЕООД е заличено и няма процесуална правосубектност да бъде
страна в процеса и в тази връзка съгласно ТР №1/09.07.2017г. по т.д.
№1/2017г. производството по делото било недопустимо и подлежало на
прекратяване поради начална липса на правоспособна страна. Отделно се
3
излага, че с иска се цели заобикаляне на закона, тъй като ищецът целял да
докаже погасяването на чужди задължение – тези на длъжника „Крамер
Център“ ЕООД. Излага се, че с влязло в сила на 07.06.2023г. Определение
№6018/07.06.2023г. по АД №5214/2023г., образувано по частна жалба на
„Крамер Център“ ЕООД, ВАС приел, че действията на публичния изпълнител
по ИД №**** са законосъобразни и попадат в хипотезата на чл.193 ДОПК,
тъй като изпълнителното дело е образувано през 2016г., а съдебното решение
за обявяване несъстоятелността на дружеството е влязло в сила на
24.09.2020г. Прието било, че заличаването на търговеца в производството по
несъстоятелност е различно от заличаването на юридическото лице след
прекратяване на производството по ликвидация и не е основание за
погасяване на публичното вземане по чл.168, т.7 ДОПК. ВАС посочил, че
вземането не е събирано и в универсалното изпълнително производство на
несъстоятелността, та да е мислимо погасяване по чл.168, т.6 ДОПК, а и това
основание е посочено да е неприложимо с оглед основанието за прекратяване
на производството и за заличаване на търговеца по решението на съда по
несъстоятелността. Поради това не било налице основание за погасяване на
публичното вземане като ответната страна сочи, че е недопустимо да има
повторно произнасяне по въпроса с оглед забраната на чл.299 ГПК вр.
чл.223,ал.2 ГПК. Излага се също, че в случай на положително произнасяне за
ищеца, за да приеме, че „Крамер Груп“ АД е собственик на процесната вещ
ВОС следвало да приеме, че публичните задължения на „Крамер Център“
ЕООД са погасени на основание чл.173 ДОПК, като такъв иск се сочи, че не е
подведомствен на гражданския съд. На тези съображения искът се сочи за
недопустим и се отправя искане производството по делото да бъде
прекратено.
Излагат се и съображения за неоснователност на претенцията. Оспорва
се извода на ищеца, че след влизане в сила на решението на ВОС по т.д.
№693/20199г., с което на основание чл.632,ал.5 вр.ал.4 ТЗ е прекратено
производството по несъстоятелност и е постановено заличаването на „Крамер
Център“ ЕООД се е променило „фактическото положение“ установено с
Решение №327//01.03.2020г. по т.д. №830/209г. по описа на ВОС, с което е
обявена относителната недействителност на договора за продажба от
30.03.2018г., тъй като съгласно чл.739, ал.1 ТЗ непредявените в
производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се
погасяват. В тази връзка отново се сочи постановеното с Определение
№6018/07.06.2023г. по АД №5214/2023г. на ВАС. Излага се, че е прието, че
изключение прави имуществото по чл.193 ДОПК и целта на това изключение
е да се даде предимство на изпълнителното производство по ДОПК, но в
ограничени хипотези- единствено при наличие на вече наложени
4
обезпечителни мерки или при вече предприети действия по принудително
изпълнение върху конкретни имуществени права на длъжника.
За недопустим и неоснователен се сочи и предявения в евентуалност
иск за собственост на основание изтекла в полза на ищеца пет годишна
придобивна давност.
Твърди се, че ищецът е недобросъвестен владелец , което е установено
с прогласяване на недействителността на договора за прехвърляне на
собствеността на процесната вещ, която се изразявала в намерение на двете
страни по него да увредят публични взискател, в лицето на НАП. Излага се,
че добросъвестността следва да се изключи и поради факта, че двете
дружества са свързани лица по смисъла на пар. 1, т.3 от ДР на ДОПК към
датата на сключване на процесния договор.
Отделно от това се твърди, че давността е била прекъсната с
предприемане на действия по принудително изпълнение, съгласно чл.116, б.
“в“ ЗЗД. Излага, че първият момент на прекъсването е било с издаването на
обезпечителна заповед от 09.09.2019г., издадена по ч.т.д. №564/2019г. на
ВАПС и вписването й на 28.07.2020г. , с която заповед е допуснато
обезпечение чрез налагане на запор върху процесната вещ. На следващо
място за прекъсващи давността се сочат извършените от публичния
изпълнител действия : постановление за налагане на запор върху процесната
вещ от 18.05.2022г.; протокол за опис от 26.08.2022г.; постановление за
назначаване на оценител от 13.11.2023г.; съобщение за продажба от
15.11.2023г.; съобщение за продажба от 08.04.2024г. Излага се, че от
прекъсване на давността са започнали да текат нови 5 години.
Отправя се искане за отхвърляне на иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С искът по чл.269 ДОПК е създадена правна възможност за безсрочна
защита на всяко трето лице, засегнато от принудително изпълнение по ДОПК
и последното има всякога правен интерес да установи по съдебен ред спрямо
длъжника и взискателя правото си на собственост върху запориран вещ, което
чрез провеждането от публичния изпълнител принудително изпълнение
всъщност му се оспорва. / в този смисъл Определение №693/16.02.2024г.,
постановено по дело №162/2024г. по описа на ВКС, III г.о./
Безспорно се установява по делото, че ответната страна НАП е насочила
принудително удовлетворяване на публични вземания срещу процесната вещ,
за която ищецът твърди да е негова собственост, поради и което последният
разполага с правен интерес от предявяване на иска, предвиден като специална
защита на засегнати права и интереси в подобна хипотеза, по реда на чл.269
5
ДОПК. Действията по изпълнение, насочени спрямо вещта са налични както
към датата на депозиране на исковата молба видно от приложеното по делото
съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване, насрочен за периода
27.11.2023г. до 01.12.2023г., така и са осъществявани и в хода на процеса
съгласно представеното съобщение за продажба чрез търг с явно наддаване за
периода 19.03.2024г. до 25.03.2024г. В тази връзка възраженията на
процесуалния представител на ответника, че правото на собственост на ищеца
не се оспорва от НАП са несъстоятелни, тъй като самият факт на извършване
на действия по удовлетворяване на вземания от трето лице чрез насрочване на
публична продан на вещта, сочи на обратния извод и обосновава незачитане
на заявените от него собственически права.
Съгласно представения договор за продажба от 30.03.2018г. ищецът е
придобил право на собственост върху процесната вещ от праводателя
„Крамер Център“ ЕООД, за което дружество се установява, че към датата на
продажбата е имало налични публични задължения към НАП, за събирането,
на които е образувано ИД №**** Във връзка с тези вземания НАП е
осъществявала опити за налагане на запор върху процесния временен
преместваем търговски обект - ресторант-сладкарница – Постановление за
налагане на обезпечителни мерки от 12.03.2018г., отменено с Решение
№2365/04.12.2018г. по адм. д. №2857/2018г. по описа на Административен
съд-В., Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 26.02.2019г.,
отменено с Решение №61/19.03.2019г. на Директора на ТД на НАП-В..
С Решение №620/03.07.2019г. по т.д. №693/2019г. по описа на ВОС е
обявена неплатежоспособността на „Крамер Център“ ЕООД, открито е
производство по несъстоятелност; постановена е обща възбрана и запор
върху имуществото на дружеството; постановено е прекратяване на дейността
му; производството по несъстоятелност е спряно, на основание чл.632, ал.1,
изр.1, предл. последно ТЗ. С Решение № 260230/11.09.2020г. по същото дело
производството по несъстоятелност на „Крамер Център“ ЕООД е прекратено
и е постановено заличаване на дружеството.
В хода на производството по несъстоятелност по т.д. №693/2019г. по
описа на ВОС НАП е предявила иск по чл.216,ал.1 ДОПК срещу „Крамер
Център“ ЕООД и „Крамер Груп“ АД с искане за обявяване на относителна
недействителност на договор за продажба от 30.03.2018г. при твърдения, че е
кредитор на „Крамер Център“ ЕООД, за което е образувано т.д. №830/2019г.
по описа на ВОС. Искът е уважен с Решение №327/01.03.2020г., постановено
по делото, потвърдено с Решение №3/02.03.2021г. по описа на ВАПС, което
не е допуснато до касационно обжалване съгласно Определение по т.д.
№2078/2021г. по описа на ВКС,II т.о.
Следват постъпки от „Крамер Груп“АД за защита на правата му чрез
подаване на жалби срещу действията на публичния изпълнител, насочени
срещу процесния обект и отказ за прекратяване на изпълнителното дело.
Постановени по повод депозираните жалби са Определение
6
№1429/09.02.2024г. по адм. дело №2709/2023г. по описа на Административен
съд-В., потвърдено с Определение №4403/10.04.2024г. по адм. дело
№3150/2024г. по описа на ВАС, както и съответно Определение
№736/10.03.2023г. по адм. дело №318/2023г. по описа на Административен
съд-В., потвърдено с Определение №6018/07.06.2023г. по адм. дело
№5214/2023г. по описа на ВАС , с които жалбите са оставени без разглеждане
поради липса на правен интерес, предвид че „Крамер Груп“ АД няма
качеството на длъжник или трето задължено лице.
Фактическата и правна обстановка по делото налага изводът, че
преюдициален на настоящия правен спор е въпроса относно съществуването
качеството на кредитор на НАП спрямо праводателя на ищеца и за действието
на решението, обявяващо относителна недействителност на сделка при
отпадането на това качество доколкото тези обстоятелства съгласно трайната
съдебна практика не се съобразяват в производството по чл.135 ЗЗД, което е
абсолютно идентично на иска по чл.216 ДОПК с разликата, че последният
касае публични вземания. Така практиката приема, че ответникът по
отменителния иск, имащ качеството на приобретател не разполага с
възможност да прави възражения относно съществуването на задължението
вкл. и за погасяването му, като единствено може да бъде взето предвид
съдебно решение, с което вземането е отречено. Нещо повече за ищеца
липсва правна възможност тези му възражения, доколкото обосновават
заявеното право на собственост, да бъдат разгледани по административен или
друг ред и при съобразяване, че дружеството негов праводател е заличено.
Установява се, че НАП в качеството си на кредитор на „Крамер Център“
ЕООД към датата на сключване на процесната сделка не е заявила вземанията
си в производството по несъстоятелност по т.д. №693/2019г. по описа на
ВОС, което е прекратено без осребряване на имуществото на дружеството
поради невнасяне на разноски по делото в определен срок в хипотезата на чл.
632, ал.5 вр. ал.4 ТЗ. Съгласно чл.739,ал.1 ТЗ непредявените вземания и
неупражнените права в производството по несъстоятелност се погасяват. По
въпроса дали тази разпоредба се прилага и по отношение на приключилите
по реда на чл. 632,ал.4 ТЗ производства е постановено ТР №2/2018г. на ВКС,
ОСТК , съгласно което вземанията и правата се погасяват и в този случай
независимо от вида на източника на вземанията и правноорганизационната
форма на длъжника. Предвид че не се касае за неудовлетворено вземане при
изключението на чл.744,ал.1 ТЗ или вземане, обезпечено от трето лице
следва обоснования извод, че качеството на ответната страна на кредитор на
праводателя на ищеца е отпаднало с влизане в сила на Решение №
260230/11.09.2020г. по т.д. №693/2019г. по описа на ВОС . В тази хипотеза
7
последиците на уважения отменителен иск не могат да се осъществят, като
влязлото в сила решение в тази връзка, макар и съществуващо в правния мир,
губи своята защитна функция и придадения от него смисъл на
непротивоставимост на сделката / в този смисъл и Определение № 233 от
25.03.2015 г. на ВнАС по в. ч. т. д. № 162/2015 г.; Решение № 552 от
15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о./. Отпадането качеството
на кредитор се явява препятстващо приложението и последиците на
уважения отменителен иск обстоятелство и постановената относителна
недействителност не може да се релевира, поради и което следва да се
приеме, че ищецът се легитимира като собственик на процесния обект въз
основа на договор за покупко-продажба от 30.03.2018г., сключен с „Крамер
Център“ ЕООД, който с оглед погасяване на вземането на НАП й е
противопоставим.
Несъстоятелно е позоваването от страна на ответника на разпоредбата
на чл.193 ДОПК, предвид че същата се съобразява при висящо и
неприключило производство по несъстоятелност и няма отношение към
периода след приключването му.
По възражението на ответната страна следва да се отбележи, че
настоящият съдебен състав не е обвързан с мотивите на Определение
№6018/07.06.2023г. по АД №5214/2023г. на ВАС, което по същество и
резултат касае наличието на правен интерес от обжалване на действията на
публичния изпълнител, и с което е потвърден съдебен акт за оставяне на
жалбата на ищеца без разглеждане, тъй като липсва произнасяне по същество
относно законосъобразността на тези действия и съществуване на вземането.
Последният въпрос е обуславящ изхода на спора, поради и което на
основание чл.17, ал.1 ГПК гражданският съд е компетентен и длъжен да го
разгледа, а както вече беше отбелязано за ищеца не съществува друг ред за
защита на собственическите му права като излагането на мотиви в това
отношение касае единствено и само собствеността върху процесния обект.
По повод искането на процесуалния представител на ищеца по реда на
чл.17,ал.2 ГПК за инцидентно произнасяне по законността на извършените
действия по принудително изпълнение на НАП като същите бъдат признати
за нищожни съдът не намира тези действия да са във връзка с предявения иск,
поради и което счита за безпредметно да излага мотиви в този смисъл.
8
Извършените действия по публично изпълнение, насочено спрямо процесната
вещ, са коментирани в насока наличие на правен интерес от заявената защита
и не касаят съществото на спора.
Въз основа на всичко изложено съдът намира предявеният иск за
доказан, с оглед и на което следва да бъде уважен.
По разноските :
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
реализираните разноски, както следва : в размер на 6607 лева- заплатена ДТ;
404.70 лева- заплатен депозит за изготвяне на експертиза, 5.59 лева за
издаване на съдебно удостоверение, които следва да се възложат в тежест на
ответника на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на НАП, че „Крамер
Груп“ АД, ЕИК : **** със седалище и адрес на управление гр. В., ул. “**** е
собственик на 450 кв.м. ид. ч. от Временен преместваем търговски обект,
представляващ лека конструкция, изработена от разглобяеми елементи-базар,
преработен в ресторант-сладкарница, находящ се в гр. В., ул. “****,
построена в ПИ с идентификатор ****, с обща площ на обекта 543 кв.м.,
придобит въз основа на договор за покупко-продажба от 30.03.2018г., на
основание чл.269, ал.1 ДОПК вр. чл.124,ал.1 ГПК
ОСЪЖДА НАП да заплати на „Крамер Груп“ АД, ЕИК : **** със
седалище и адрес на управление гр. В., ул. “**** сумата от 7017.65 /седем
хиляди и седемнадесет лева и шестдесет и пет ст. / лева, представляваща
разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред ВАПС.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
9