РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.11.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на
седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 6203 по описа за 2015 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
Р.М.М., твърди, че на 22.12.2012 г. на пътя гр.Варна – гр.Добрич на около 100
м. преди разклона за с. Зорница, водача на лек автомобил „ВАЗ 2102”, ДК № ********С.В.С.,
изгубил управление над автомобила си, и навлязъл в насрещната лента за
движение, като челно се ударил в управлявания от ищеца М. лек автомобил марка
„Мазда” 323, ДК№ ********. Вследствие на
ПТП ищецът получил множество травматични увреждания, подробно описани в
исковата молба, като излага, че е понесъл и разходи за лечението и
възстановяването си. Сочи, че в управлявания от него автомобил е пътувало и
собственото му куче, което в резултат на горното ПТП било починало. В исковата
молба се излага още, че водачът на увреждащия лек автомобил бил признат за
виновен с влязло в сила Решение № 334 от 24.02.2015 г. по н.а.х.д. № 5762 по описа за 2014 г. на
Варненски районен съд. Гражданската отговорност на водача на лек автомобил „ВАЗ
2102”, ДК № ********С.В.С., била застрахована при ответника „Д.З.” АД. Моли да
бъде осъдено ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 240 000 лв., представляваща
обезщетение на претърпените от Р.М.М. неимуществени вреди вследствие на ПТП,
настъпило на 22.12.2012 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата,
считано от датата на ПТП – 22.12.2012 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 5144 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ответникът „Д.З.” АД оспорва
предявените искове по основание и размер. Излага, че независимо от влязлото в
сила решение по горното наказателно дело, без да оспорва участието на
застрахования водач в ПТП на 22.12.2012 г., твърди, че основната вина за
настъпване на произшествието е на Агенция „Пътна инфрастуктура”. За последната
излага, че е натоварена със задължението да стопанисва пътния участък, на който
е реализирано застрахователното събитие и да го поддържа с грижата на добър
стопанин в състояние, осигуряващо нормалното му и безпроблемно експлоатиране.
Неизпълнението на това задължение, изразило се в непочистване на пътя от снега
и леда, неопесъчаването и необозначаването
му като опасен път, било поставило според ответника, водача на лекия автомобил „ВАЗ 2102”, ДК № ********С.В.С.,
пред обективна невъзможност да контролира управляваното от него МПС и да
предотврати реализирането на произшествието. Заявява възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца за когото твърди, че е
пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва твърдението в исковата молба
всички описани травми и страдания да са причинени от пътнотранспортното
произшествие. Оспорва основателността на претенцията за имуществени вреди. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП –
22.12.2012 г. Оспорва размера на
претендираното обезщетение за
неимуществени вреди като прекомерно. Претендира присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната
на ответника – Агенция „П.И.” ( АПИ ), е заявило становище за неоснователност
на предяввените искове. Оспорва претенцията за репариране на неимуществени
вреди по размер като завишена. Оспорва твърдението на ответното застрахователно
дружество, че Агенция „П.И.” не била изпълнила задължението си за
снегопочистване на пътя гр.Варна – гр. Добрич и в частност на участъка
около разклона за с. Зорница. Излага в
тази връзка, че на 30.05.2011 г. между АПИ и ДЗЗД „Североизток груп” гр. Варна
бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка № Д – 22/30.05.2011 г. с
предмет: „Поддържане/ превантивно, текущо, зимно и ремонтно – възстановителни
работи при аварийни ситуации/ на 712.30 км. републикански пътища, стопанисвани
от АПИ – Областно управление – Варна, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата”. Договорът бил със срок на действие от 48 месеца, считано от
01.06.2011 г. Поддържа, че съгласно клаузите на цитирания договор изпълнителят
е бил длъжен да предприеме всички необходими действия за осигуряване на
безопасни условия за движение, както и опазване на пътищата и пътните
принадлежности, като бил длъжен да започва работа веднага след появяване на
необходимост от това. Излага, че на процесната дата 22.12.2012 г. в дневника за
зимно дежурство изрично било отбелязано, че към 16.39 часа на територията на
Варненска област 30 машини обработват пътищата от републиканската пътна мрежа.
Оспорва пряката причинна връзка между състоянието на пътното платно и вредоносния
резултат, като сочи, че не състоянието на пътя е оказало непосредствено
въздействие върху ситуацията.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
По делото е установено, а и не
се спори между страните, че на 22.12.2012 г. около 13.50 часа на пътя гр.Варна
– гр.Добрич на около 100 м. преди разклона за с. Зорница, възникнало ПТП с
участници: МПС марка „Мазда 323”,
ДК№ ********, управлявано от ищеца Р.М.М., и МПС „ВАЗ 2102”, ДК № ********с водач С.В.С..
Механизмът на ПТП се установява
от изслушаната и приета по делото комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза /КСМАТЕ/, чието заключение съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено. Вещото лице описва следния механизъм на
транспортното произшествие: на 22.12.2012 г. около 13.50 часа на пътя гр.Варна
– гр.Добрич, на около 100 метра след разклона за с. Зорница – област Варна в
посока към гр. Добрич се е движил лек автомобил „ВАЗ 2102”, ДК № ********,
управляван от С.В.С. със скорост от около 50 км./ч. От снимките и от протокола
за оглед било видно, че дясната лента, която е в посока гр. Добрич, била с
отделни снегонавявания, а лявата лента за обратната посока към гр. Варна била
частично затрупана с преспи от сняг с височина от около 80 см., като
натрупването достигало до 1.20 м. вляво от осевата линия. Двете ленти били
частично заледени под снега. Към определен момент устойчивото движение на лек
автомобил „ВАЗ 2102” се нарушило поради преминаване през пряспа или заледен участък,
задните му колела започнали да се приплъзват
странично и автомобилът влязъл в режим на странично занасяне, като се насочил
на ляво и когато предната му част навлязла в лявата пътна лента е настъпил челен кос удар в движещия се насреща в посока към гр. Варна лек автомобил „Мазда 323”, ДК№ ********, управляван от ищеца Р.М.М., също
със скорост от около 50 км./ч. Експертизата сочи, че няма данни за техническа
неизправност на лек автомобил „ВАЗ 2102”, като конструктивно в него било
заложено да се занася повече на лед и сняг, защото бил със задни задвижващи
колела, но не повече от друга марка автомобил. Вещото лице е заключило, че
безспорно заснежените и заледени участъци са допринесли за загубата на
устойчиво движение. При опесъчен път със
зимни гуми значително по – трудно ще настъпи странично плъзгане и пробоксуване
на задните колела. Автомобилът управляван от ищеца бил заводски оборудван с триточкови
предпазни колани на предните седалки и на задните външни седалки. Само на
средното място на задната седалка коланът бил двуточков. По технически път не
можело да се установи дали коланите са били използвани, тъй като на черно –
белите копия на снимките от фотоалбума нищо не се виждало. Медицинската част на
комплексната експертиза установява, че вследствие на ПТП ищецът Р.М. е имал кръвонасядания и разкъсно-контузна
рана по долната повърхност на брадата, кръвонасядане в областта на гръдния кош,
контузия на гръдния кош, счупване на пето дясно ребро, кръвонасядания в
областта на десния горен крайник, долните крайници, счупване на двете
петни кости. Описаните увреждания се дължали на действието на твърди тъпи
предмети от интериора на автомобила. При възникналото ПТП тялото на пострадалия
е политнало напред и на ляво и от волана, който е деформиран в посока на ляво
са получени най – вероятно лицевата травма и със сигурност гръдните травми.
Бордтаблото е причинило травмата на долните крайници, а петите били счупени от
педалите. Поради лошото качество на снимките от фотоалбума било
невъзможно да се направи извод за това дали ищецът е бил с поставен предпазен
колан с оглед деформациите на автомобила около неговото място. Според вещото
лице при деформации на автомобила около това място е възможно да бъдат получени
тези увреждания и при поставен предпазен
колан. Вещото лице сочи, че в медицинската документация нямало описани
увреждания, които да мотивират или не, че пострадалия е бил с поставен обезопасителен
колан по време на ПТП.
В хода на настоящото
производство е изслушана и приета съдебно – медицинска експертиза ( СМЕ ) –
първоначална и допълнителна, които съдът също кредитира като обективни и
компетентно изготвени. Заключението на първоначалната СМЕ е, че ищецът е получил
счупване на двете петни кости и контузия на главата и гръдния кош. Относно
представените фактури и касови бонове вещото лице сочи следното: фактура за
плака за пета на стойност 2480 лева – относима; две фактури от „Еврохоспитал”
на л. 35 от делото за по 810 лева за
оперативно лечение – фактурите били за дейности, които се покриват от НЗОК и не
било ясно защо е избрана дейност срещу заплащане с лични средства, а не по
здравна каса. Ищецът имал избор да се обърне към друго лечебно заведение, което
работи с касата.; Фактура за лекарства и медицински консумативи на стойност
54.80 лв. на л. 36 от делото – според вещото лице не може да се прецени, тъй
като не са описани лекарствата и консумативите, а касовият бон бил за по –
малка сума. От приложените на л. 37 от делото касови бонове относими били този
за Репарил за 14.24 лв., Кетонал и Парацетамакс и бон за 21.45 лв. за марлени
компреси и Оксикорт. Останалите бонове не можело да се прецени за какво са. За
касовите бонове на л. 38 от делото – общо 5 на брой за марли и препарати, вещото лице сочи, че и
петте са относими към лечението и възстановяването. На л. 39 – трите касови
бона за Касарелто и Ноотропил са преценени като относими. На л.40 – фактура за
потребителска такса за общо 19 дни в две различни години – относим. По отношение
разчет на профилна графия на двете ходила № 507 – 09.12.2013 г. – петниста
остеопороза на Зудек състояние след фрактура на двете петни кости с метална
остеосинтеза заедно с касов бон за 15 лв. – относими. На л. 43 – разчет на
рентгенограма на шийни и поясни прешлени и касов бон за 55 лв. – неотносими.
Експертизата установява, че възстановителния период при ищеца М. с оглед на
уврежданията, които е получил би трябвало без липса на усложнения да приключи
до 5 месеца. При наличието на секретиращ остеомиелит / гнойно възпаление на
костта/ никой не може да каже кога и дали това усложнение ще бъде излекувано.
При рязка промяна на времето, висока влажност
или натоварване на крайника ищеца може да има периодични болки.
Възстановителният период на контузиите на глава и гръден кош според вещото лице
е под 30 дни. Възстановителният период на счупването на петната кост е между 4
– 5 месеца, като не зависи от това дали има или не невъзстановими увреди. По
отношение на това дали двете контрактури на глезенните стави / намален обем на
движение/ пречат на походката или само
на клякането, вещото лице сочи, че може да даде заключение след личен преглед
на ищеца. Причина за настъпване на артрозните промени на ставите на двете стъпала
на ищеца е преживяното счупване. За петнистия остеомиелит в СМЕ е изложено, че не е ясно само на едната
петна кост ли е или и на двете, тъй като в медицинската документация имало
записи и за лявата и за дясната, но липсвали образните изследвания и история на
заболяването /ИЗ/. Допълнителната СМЕ установява, че на пострадалия е било
извършено оперативно лечение на 30.12.2012 г., като е извършен открито наместване на двете счупени
петни кости и стабилизиране на фрагментите с реконструктивни метални плаки и
винтове. Поставени били допълнително гипсови лонгети. Ищецът бил на строг
постелен режим и е изписан от болницата на 10.01.2013 г. Вещото лице е
описало претърпените вследствие на
процесното ПТП увреждания като „контузия на главата”, „контузия на гръдния кош”
„закрити многофрагментни фрактури на двете петни кости”. Последните се дължали
на силен внезапен удар по долната част на ходилата – най – често в педалите на
автомобила. Лечението на многофрагментните счупвания на петните кости е
изключително трудно поради това, че тези кости били изградени от спонгиозна /
пореста / костна тъкан и при удар те не само се счупвали, но и се смачквали, с
което трайно се променяла формата им и свода на стъпалото. Фрактурите на ищеца
са били сложни по вид и трудни за лечение, като техния произход бил доказан –
възникналото на 22.12.2012 г. ПТП. По вид и тежест получените фактури на ищеца
имали следната медико – биологична характеристика: многофрагментното счупване
на лявата петна кост е довело до трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за срок по – дълъг от 30 дни – в случая 6 месеца, а многофрагментното счупване
на дясната петна кост и последвалото гнойно възпаление на костта е довело до
трайно затруднение на движенията на десния крайник за срок по –дълъг от 30 дни
– в случая 14 месеца.След изписването му от болницата на ищеца бил предписан
режим изискващ да не стъпва на двата крака в продължение на 2 месеца. На
контролен преглед била установена миграция на част от винтовете, поради гноен
възпалителен процес в зоната на дясната пета. В тази връзка на 22.02.2014 г.
пострадалият е бил опериран в МБАЛ „Еврохоспитал” гр. Варна, като е извадена металната плака от
дяната петна кост. Тогава било установено и увеличение на кръвната захар. Открит
начален захарен диабет от 2-ри тип. Поради продължителното лечение – над 6
месеца , болничният отпуск на ищеца бил продължен с решение на ТЕЛК до
27.02.2014 г. на която дата с Експертно решение № 00945/032 от 27.02.2104 г.
ищецът Р.М. бил насочен за пълно освидетелстване и определяне на процент на
загубена работоспособност. Поради това, че гнойният възпалителен процес е бил
продължителен пострадалият е бил насочен
за ново рентгеново изследване на 28.01.2015 г. Установени били трайно настъпили
усложнения: остеомиелит на дясната петна кост. Петниста остеопороза, деформация
на дясната петна кост с нехомогенна костна структура. Допълнителната СМЕ сочи,
че лечебният и възстановителен период при ищеца на счупената лява петна кост е
приключил за срок от 14 месеца, при обичайна продължителност от 6 – 7 месеца.
Лечението на дясната петна кост чрез превръзки и антибиотици продължавало и до
момента заради хроничния остеомиелит. Ищецът се придвижвал самостоятелно без
помощни средства но с накуцваща /
патешка/ походка. След извършен личен преглед на ищеца на 26.09.2017 г. вещото
лице описва следното обективно състояние: Двете петни кости са трайно
деформирани. На дясната петна кост има действаща фистула, от която сълзи гнойна
секреция. Остеомиелитния процес продължава. Движенията на двете глезенни стави
са в леко намален обем, а субталарните стави са разрушени и в състояние на
трайна контрактура. И двете ходила са със спаднал свод, което налага ищецът
пожизнено да носи ортопедични обувки или стелки. И занапред ищецът ще търпи
спорадични болки при промяна във времето, което ще налага в тези периоди да
използва обезболяващи средства.Той ще търпи и болки в поясната област, които ще
нарастват в годините поради порочната походка и изкривяването на гръбнака при
движение. СМЕ сочи, че ищецът е бил освидетелстван два пъти от ТЕЛК, като с
последното ЕР № 00182 от 19.01.2017 г. степента на изгубена работоспособност е
била увеличена от 56 на 64 %.
Изслушана е и съдебно –
психиатрична експертиза, която не е оспорена от страните и съдът
кредитира. Установява се от СПЕ, че при
ищеца липсва фамилна обремененост с психични заболявания. След преживяното ПТП
при Р.М. е настъпила остра реакция на стрес, чиято клиничната картина варира и
включва депресивно настроение, чувство на невъзможност за справяне със
ситуацията, нарушаване на рутинни ежедневни дейности. След отзвучаване на
острата стресова реакция са продължили оплаквания от безсъние, липса на
настроение, нежелание за общуване, безпокойство, несигурност, които могат да се
определят като протрахирана депресивна реакция, дължаща се на продължителното
време на обездвижване и претърпени оперативни интервенции. Продължителността на
това разстройство е около две години според вещото лице. Към настоящия момент СПЕ
заключава, че персистират тревожно – вегетативни и хиподепресивни симптоми,
изводими от получените увреждания, промяната на начина на живот, занижената
самооценка, чувството за непълноценност. Налице е дискомфорт, нарушено качеството на живот и са
затруднени адаптивните възможности, поради наличието на описаните симптоми и
намалената трудоспособност.
По делото е представен и приет
Протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие, видно от който подписалият
го разследващ полицай при РУП – Аксаково Г.Т.– К. е извършила статичен и
динамичен оглед на местопроизшествието с участници МПС марка „Мазда 323”,
ДК№ ********, управлявано от ищеца Р.М.М., и МПС „ВАЗ 2102”, ДК № ********с водач С.В.С..
Описано е пътното платно: лявата лента в посока гр. Варна била частично
затрупана с преспи сняг с височина от около 80 см., като натрупването
достигало до 1.20 м. вляво от осевата
линия. Дясната лента била с отделни снегонавявания. Двете ленти били частично
заледени под снега. Задните гуми на лек автомобил „ВАЗ 2102” бил със зимни гуми
с отлично изразен грайфер на протектора. При огледа на лек автомобил „Мазда
323” се установило, че на пода пред
задните седалки имало труп на женско куче, бяло на цвят.
По делегация е разпитан водачът на
увреждащото МПС – С.В.С.. Видно от
Протокол от 08.04.2016 г. по гр.д.№ 328 по описа за 2016 г. на Районен съд –
Горна Оряховица , свидетелят В.е заявил под страх от наказателна отговорност,
че е бил участник в процесното ПТП на 22.12.2012 г. Пътят бил в доста лошо
състояние. На единия от завоите колата поднесла, завъртяла се и в момента, в
който я изправил, се ударил с насрещно идващия автомобил. По отношение на
механизма на ПТП свидетелят изрично сочи, че пътят не бил почистен – имало
снегонавявания и силен вятър , като на конкретното място на завоя две трети от
пътя бил затиснат от сняг и не се виждала разделителната линия. Заявява, че не
било осигурено безопасното и безпрепятствено ползване на пътя. Снегоринът минал
чак след катастрофата. Участъкът не бил почистен и не бил опесъчен. Твърди, че
бил в рамките на ограничението на скоростта и със зимни гуми.
Събрани са гласни доказателства и чрез разпит на св. Д.С.С. – посочена от ищеца.
Свидетелката е заявила, че познава ищеца Р.М.М. от 2002 г., с когото са приятели и бивши колеги. След ПТП
с Р.М. почти ежедневно се виждали. Той имал нужда от ежедневни грижи. Затова
разчитал на нея и на сина й. Св. С. излага, че участвала в процесното ПТП от
22.12.2012г. заедно с ищеца като пътник в колата. Преди произшествието
здравословното състояние на Р.М. било
добро. Водел активен начин на живот. Работел много, имал много приятели, къмпингувал, ходел
на риболов. След ПТП по стечение на обстоятелствата св. С. и другите приятели
на ищеца трябвало да се грижат за него, защото той бил неподвижен повече от 2 години. Сочи, че го
пренасяли на ръце до болници. Претърпял 4 операции – по 2 на всеки крак. Р.М.
прекратил социалните си контакти. Спрял да работи и да излиза след природата.Свидетелката
С. заявява още, че Р. М. имал усложнения след операциите - на десния крак имал болнична инфекция, като раната
не зараствала и постоянно течала, което изисквало непрекъснати медицински
грижи. По твърдения на лекарите, които го лекували, този гноен абсцес нямало да
приключи, докато не изяде костта на петата. Св. уточнява, че се касае за дясната
пета. През целия този период Р. използвал инвалидна количка, когато средата била
достъпна, но в повечето случаи се налагало
да го носят. Последните няколко месеца се придвижвал с патерици, което също му било
трудно. За ищеца сочи, че нямал движение
на ставите в ходилата и не можел да върви по тротоар, а трябвало да върви по
идеално гладка повърхност, макар и с патерици, защото ставите му не можели да поемат
неравностите. Това било действителното
му състояние и Р.М. бил принуден да
върви по асфалта на пътя, а не по тротоара, за да е равно под краката му.
Твърди, че ищецът е изпаднал в депресия
- психически Р. бил много нестабилен, защото начинът му на живот коренно се
променил. Той загубил всички възможности
да води предишния си живот. Нервен бил. Трудно се контактувало с него. Св. С.
заявява също, че по твърдение на
ендокринолога ищецът е отключил диабет
на нервна, стресова основа .
На л. 32 – л. 43 от делото са
представени и приети фактури и фискални бонове, удостоверяващи сторени от ищеца
разходи на обща стойност 4962.47 лв. Относими
към подлежащите на репариране вреди се явяват : на л. 32 фактура с № 1892
от 28.12.2012 г. на стойност 2840 лв. – заключваща плака за пета – 2 бр., ведно
с вносна бележка на л. 33 за превод на посочената сума; фактури на л. 35– за
сумите от по 810 лв. – за оперативно лечение в МБАЛ „Еврохоспитал“ гр. Варна;
л. 36 – фискален бон за компреси и хартман бинт на стойност 17.25 лв.; стр. 37
– фискален бон за сума в размер на 6.08 лв. – за компреси марлени и бисептол;
фискален бон за 14.24 лв. – репарил, парацетамакс, кетонал, фискален бон за
21.45 лв. – за компреси марлени, оксикорт и витамин ц; л. 38 – фискални бонове
за медикаменти – 5 бр. на обща стойност 140.20 лв.; л. 39 – фискални бонове – 3
бр. за медикаменти – обща стойност – 72.46 лв.; л. 40 – фактура за две
потребителски такси ведно с фискален бон на стойност – 110.20 лв.; л. 42 –
разчет на профилна графия на двете ходила ведно с касов бон за сумата от 15.00
лв. Общата стойност на сумите отразени
в изброените относими писмени
доказателства е 4856.88 лв. На л. 44 от делото е приложен писмен документ –
заверено копие на паспорт с № BG 28 0125760, съдържащ описание на животно: име – Гита, вид –
Куче, порода – Дого Аржентино, пол – женски, дата на раждане – *** г.
Собственик Р.М.М.. На л. 45 е приложено копие от документ – товарителница с наложен платеж, като получател е посочен ищеца
Р.М.. В лявата четлива част е изписано „куче”, а сумата посочена са
събиране е в размер на 181.79 лв.
Справка от информационния масив на
Гаранционен фонд, която има удостоверително значение, установява , а и не се
оспорва от ответното застрахователно дружество, че към датата на ПТП –
22.12.2012 г. гражданската отговорност на водача С.В.С. е застрахована при „Д.з.“
АД, по застрахователна полица № 08111891078079
с начална дата на покритие 31.12.2011 г. - крайна дата 30.12.2012 г.
С влязло в сила Решение № 334 от 24.02.2015
г. по н.а.х.д. № 5762 по описа за 2014
г. на Варненски районен съд, водачът на увреждащото МПС С.В.С. е признат за
виновен в това, че на 22.12.2012 г. на пътя гр. Варна – гр. Добрич, на около
100 м. преди разклона за с. Зорница, обл. Варна при управление на моторно
превозно средство – л.а. „ВАЗ 2102“ с рег. № ********нарушил правилата за
движение – чл. 20, ал. 2 Закон за движение по пътищата, като по непредпазливост
допуснал причиняването на телесни повреди на повече от едно лице. Едно от тези
лица съгласно диспозитива на решението е ищецът Р.М.М., на когото били причинени средни телесни
повреди, изразяващи се в многофрагментно
счупване на дясна петна кост и възникнали във връзка с него усложнения –
петниста остеопороза на костите на стъпалото и артрозни промени в областта на
ставите на стъпалото, които са обусловили трайно затруднение в движенията
на десния долен крайник без да е налице
осакатяване; многофрагментно счупване на лявата петна кост и възникнали във
връзка с него усложнения – петниста остеопороза на костите на стъпалото и
артрозни промени в областта на ставите на стъпалото, които са обусловили трайно
затруднение в движенията на левия долен
крайник, без да е налице осакатяване, които затруднения в движенията на десния
и левия долни крайници ще останат завинаги и определят постоянно разстройство
на здравето неопасно за живота.
Въз основа
на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието
на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Съдът намира след съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, че са налице посочените
предпоставки. Установи се безспорно по делото, че на 22.12.2012 г. на пътя гр. Варна – гр. Добрич, на около 100
м. преди разклона за с. Зорница, обл. Варна, е настъпило ПТП, с участници МПС
марка „Мазда 323”, ДК№ ********, управлявано
от ищеца Р.М.М., и МПС „ВАЗ 2102”, ДК № ********с
водач С.В.С.. Същото
представлява покрит застрахователен риск по валидно сключената с ответното
застрахователно дружество застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Механизмът на процесното ПТП се
установява от приетата по делото КСМАТЕ, чието заключение сочи, че към
определен момент устойчивото движение на лек автомобил „ВАЗ 2102” се нарушило
поради преминаване през пряспа или заледен участък, задните му колела започнали да се приплъзват странично и
автомобилът влязъл в режим на странично занасяне, като се насочил на ляво и
когато предната му част е навлязла в лявата пътна лента е настъпил челен кос удар в движещия се насреща в посока към гр. Варна лек автомобил „Мазда 323”, ДК№ ********, управляван от ищеца Р.М.М.. Двата
автомобила са се движили със скорост от около 50 км./ч. Следва да се обоснове,
че константната съдебна практика по приложението на чл. 300 ГПК, възприема че влязлата
в сила присъда, споразумение, решение по чл. 78а НК има доказателствено значение
за вината, противоправността и деянието на извършителя на престъплението относно
деянието, за което му е било наложено
съответно наказание. Предмет на изследване в наказателното дело е поведението
на увредителя, затова преценката за извършеното от него е задължителна за
гражданския съд. В процесния случай, както вече беше установено, е налице
влязло в сила Решение № 334 от 24.02.2015 г. по н.а.х.д. № 5762 по описа за 2014 г. на
Варненски районен съд, с което водачът
на увреждащото МПС С.В.С. е признат за виновен в това, че е нарушил правилата
за движение – чл. 20, ал. 2 ЗДвП, поради което по непредпазливост е причинил на
настоящия ищец Р.М.М. средни телесни повреди, описани в диспозитива на решението. Ето защо съдът намира, че по делото е налице кумулативното наличие на
елементите от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД. Установени са и
претърпените от пострадалия неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие
на процесното ПТП.
По неимуществените вреди:
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД съдът
определя обезщетението по справедливост. Критерият „справедливост” съгласно
задължителната и трайна практика не е абстрактен. Съобразно дадените с ППВС № 4
от 1968 г. разяснения, преценката на
съда е свързана с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
например: характерът, вида и броя на уврежданията, допълнителното влошаване на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, възрастта на
пострадалия, обстоятелствата, при които са причинени вредите, и др. В конкретния случай пострадалият е бил в
активна трудоспособна възраст, а към момента на приключване на съдебното дирене
е инвалидизиран със степен на загуба на работоспособност в размер на 64%, видно
от ЕР № 00182 от 19.01.2017 г. Предвид
приетите по делото заключения на първоначалната СМЕ, допълнителна СМЕ и
КСМАТЕ ( в медицинската й част), както и
отразеното в диспозитива на решението, постановено по н.а.х.д. № 5762 по описа
за 2014 г. на Варненски районен съд, съдът намира, че страданието на ищеца,
стоящо в пряка причинна зависимост с процесното ПТП не е ограничено със срок.
Същото е квалифицирано като постоянно общо разстройство на здравето, неопасно
за живота. Ищецът е претърпял оперативно
лечение на 30.12.2012 г., като е извършено
открито наместване на двете счупени петни кости и стабилизиране на фрагментите
с реконструктивни метални плаки и винтове. Поставени били допълнително гипсови
лонгети. Поставен бил на строг постелен режим и е изписан от болницата на
10.01.2013 г. Претърпените вследствие на процесното ПТП увреждания са
определени като „контузия на главата”, „контузия на гръдния кош” „закрити многофрагментни
фрактури на двете петни кости”. Многофрагментното
счупване на лявата петна кост е довело до трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник за срок по – дълъг от 30 дни – в случая 6 месеца, а
многофрагментното счупване на дясната петна кост и последвалото гнойно възпаление
на костта е довело до трайно затруднение на движенията на десния крайник за
срок по –дълъг от 30 дни – в случая 14 месеца. Лечебният и възстановителен
период при ищеца е продължил по – дълго
от обичайното. Претърпял е няколко оперативни интервенции. Налице е трайно настъпило усложнение - остеомиелит на
дясната петна кост, за чието излекуване вещите лица не дават прогноза. И двете
петни кости на Р.М. са трайно деформирани. Движенията на двете глезенни стави
са в леко намален обем, а субталарните стави са разрушени и в състояние на
трайна контрактура. И двете ходила са със спаднал свод, което налага ищецът
пожизнено да носи ортопедични обувки или стелки. И занапред ищецът ще търпи
спорадични болки при промяна във времето, което ще налага в тези периоди да
използва обезболяващи средства.Той ще търпи и болки в поясната област, които ще
нарастват в годините поради порочната походка и изкривяването на гръбнака при
движение. Установи се от СМЕ и след личен преглед на ищеца, че същият се
придвижва самостоятелно без помощни средства,
но с накуцваща / патешка/ походка. Освен описаните физически увреждания,
засегната от процесното произшествие е и психиката на ищеца. Доказателствената
съвкупност по делото / СПЕ и показанията на св. С., на които съдът дава вяра, тъй
като почиват на лични непосредствени възприятия и не се опровергават от останалия
доказателствен материал/, установява, че при ищеца е налице дискомфорт,
нарушено качеството на живот и са затруднени адаптивните възможности. При ищеца
са налице тревожно – вегетативни и хиподепресивни симптоми, изводими от
получените увреждания, промяната на начина на живот, занижената самооценка,
чувството за непълноценност. Съдът не кредитира показанията на св. С. в, частта
в която не излага собствени възприятия, а възпроизвежда казано от лекари
досежно причината за диабета на Р.М.. В
заключение може да се обоснове, че в резултат на ПТП, настъпило на 22.12.2012
г. ищецът е претърпял физически и психически травми, засегнали както професионалния живот, така и социалният
живот на Р.М..
Съдът, определяйки обезщетението за неимуществени вреди взима предвид като ориентир и икономическите
условия в страната към датата на ПТП – 22.12.2012 г. Икономическата конюнктура е в основата на
непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. След датата
01.01.2010 г. на основание § 27 ПЗР на КЗ и чл. 266 КЗ /отм./са определени
значително по - високи размери на лимита на отговорност на застрахователите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ето защо и съобразно изложеното
на основание чл. 52 ЗЗД съдът намира, че обезщетение
в размер на 90 000 лв. би репарирало в пълен обем претърпените от
пострадалия ищец вследствие на
процесното ПТП болки и страдания. Тук е мястото да се отхвърли като
недоказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, наведено от
ответното застрахователно дружество, основано на твърдение за непоставен от
страна на ищеца обезопасителен колан. С т.7
от Постановление № 17 от 18.11.1963г., Пленум на ВС е възприет обективният характер на
съпричиняването, който в по - новата практика по приложението на института, се
определя като достатъчен обективен каузалитет – например Решение № 91 от
20.08.2014 г. по т. д. № 66 по описа за 2013 г. на I т.о.
на ВКС, Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т.д.№ 457/2014 г. на
II т.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и
др. Възприето е с последното цитирано решение, че приносът на пострадалия
следва да бъде доказан по категоричен начин
от страната, която е направила възражение за съпричиняване. Недопустимо
е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД когато приносът на увреденото лице не е
доказан при условията на пълно и главно доказване в процеса. В конкретния
случай в хода на съдебното дирене не бяха ангажирани надлежни доказателства
установяващи по категоричен начин, че с поведението си пострадалият Р.М. е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване
на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин
и самите вреди, като е бил без поставен предпазен колан. За съда недоказания
факт е неосъществил се факт, поради което и възражението за съпричиняване е
неоснователно.
Съдът следва да се произнесе и по възражението на ответника, че принос за настъпване на вредоносния резултат
има и Агенция „П.И.“, конституирана на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето
лице – помагач в процеса на страната на „Д.з.“ АД. Съдът определя този
принос като независим – налице е
съпричиняване на вредите в резултат на взаимосвързани, но независими едно от
друго действия/бездействия на различни
субекти – водача на лекия автомобил „ВАЗ 2102“ С.В.С. и бездействието на АПИ да
осигури безопасно експлоатиране на пътя гр.Варна – гр.Добрич, около разклона за
с. З. при зимни условия. Този независим принос е в размер на 70%. Съгласно относимата в конкретния случай норма на чл. 223, ал.2 ГПК, установеното в мотивите на
решението ще бъде задължително за третото лице в отношенията му със страната,
поискала привличането – в случая с
ответника „Д.з.“ АД. В тази връзка по делото безспорно се установи, че пътя
гр.Варна – гр.Добрич, на около 100 метра след разклона за с. Зорница – област
Варна в посока към гр. Добрич не е бил
почистен и опесъчен. В резултат дясната
лента, която е в посока гр. Добрич, била с отделни снегонавявания, а лявата
лента за обратната посока към гр. Варна била частично затрупана с преспи от
сняг с височина от около 80 см., като натрупването достигало до 1.20 м. вляво
от осевата линия. Двете ленти били частично заледени под снега. Писмените
доказателства по делото - приложен
списък на републиканските пътища, като не се и оспорва от третото лице помагач,
сочат, че пътят на който е реализирано
ПТП е част от републиканската пътна мрежа. При това положение на основание чл. 19, ал. 1 и чл.
30, ал. 1 Закон за пътищата, Агенция „П.И.“ е задължена да осъществява
дейностите по поддържането му. Последната осъществява дейностите по чл. 30, ал.
1 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай категорично се установява, че устойчивото движение на увреждащия лек автомобил „ВАЗ 2102” се
нарушило поради преминаване през пряспа или заледен участък, задните му
колела започнали да се приплъзват
странично и автомобилът влязъл в режим на странично занасяне. Вещото лице по изслушаната КСМАТЕ е заключило, че безспорно заснежените и
заледени участъци са допринесли за загубата на устойчиво движение. При опесъчен
път със зимни гуми значително по –
трудно щяло да настъпи странично плъзгане и пробоксуване на задните колела.
Лекият автомобил „ВАЗ 2102“ е бил оборудван в момента на ПТП със зимни гуми с
ясно изразен грайфер на протектора. Състоянието на процесния пътен участък –
снегонавявания и заледявания, се доказва и от протокола за оглед на ПТП и
показанията на разпитания по делегация
водач С.В.С.. По отношение на протокола следва да се обоснове, че същият в
частта относно лично възприетата и удостоверена от разследващ полицай Г.Т.– К.
фактическа обстановка след ПТП се ползва с материална доказателствена сила по
чл. 179, ал. 1 ГПК. За описаното състояние на пътния участък протокола за оглед
на ПТП представлява официален удостоверителен документ. Показанията на
разпитания като свидетел С.В.С. съдът кредитира с доверие – същите отговарят на
описаното в протокола за оглед, а са и непредубедени, предвид влязлото в сила
решение по н.а.х.д. № 5762 по описа за 2014 г. на Варненски районен съд, с
което водачът Стефанов е признат за виновен и въпросите за деянието, неговата
противоправност и виновност не могат да бъдат пререшавани. Ето защо предвид
обоснованото до тук, съдът формира категоричен извод, че лошото състояние на
пътя стои в пряка – причинно следствена връзка с възникналото ПТП наред с
поведението на водача – делинквент.
По имуществените вреди:
По силата на чл. 223, ал. 1 КЗ
/отм./ застрахователят на гражданската отговорност на
прекият причинител на вредата отговаря и за причинените от него на трети лица имуществени вреди. В настоящия случай
ищецът Р.М. претендира присъждане на
сума в размер на 5144 лв., която да репарира сторените от него разходи по
лечение и възстановяване и сума, която е заплатил като покупна цена на
притежаваното от него куче, починало вследствие на ПТП. Съдът намира, че искът в тази част е основателен до размера на сумата
от 4856.88
лв. – стойност по фактури и фискални бонове, съобразно с посочената по
– горе установеност спрямо тези писмени доказателства. Съдът не възприема
изложеното от вещото лице по първоначалната СМЕ, че двете фактури от
„Еврохоспитал” на л. 35 от делото за по
810 лева за оперативно лечение не
са относими, понеже фактурите били за
дейности, които се покриват от НЗОК и не било ясно защо е избрана дейност срещу
заплащане с лични средства, а не по здравна каса и ищецът имал избор да се
обърне към друго лечебно заведение, което работи с касата. От една страна по
делото няма доказателства, установяващи, че ищецът към датата на оперативните
интервенции е бил здравно осигурен, а от там и че е има право на лечение,
покривано от здравната каса. От друга страна, по силата на изричен подзаконов регламент - Наредба за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ, в редакция на релевантния период 2014 г., изрично предоставя
право на всеки пациент свободно да
избере лекар или екип, което означава свободно да избере лечебното заведение, в
което лекарят/ респ. екипът от лекари
извършва съответната медицинска дейност срещу заплащане. И това е така,
защото при
всяко лечение между пациента и съответния лекуващ лекар или лекарски екип възниква
отношение на доверие, тъй като пациентът поверява своето здраве и живот на друг
човек, макар и професионалист в областта на медицината. Следователно, при
извършването на медицински манипулации не само добросъвестната медицинска
практика, но и законодателят (в широкия смисъл на това понятие) е предвидил и
гарантирал правната възможност на всеки пациент да избере своето лечебно
заведение ведно с предпочитания лекуващ
лекар или екип, като извършените разходи за осъществяване на този избор са
присъщи на предоставената и ползваната медицинска услуга. Те не представляват
луксозни разноски извън оказваната медицинска помощ - като самостоятелна стая,
телефон, телевизор, меню за хранене по избор, поради което заплатеното
възнаграждение за избор на лечебно заведение при извършване на необходимите
медицински манипулации, свързани с преодоляване последиците от настъпилите
травматични увреждания на ищеца вследствие на процесния деликт, представлява
разумен разход, поради което той е и правно обоснован.
В този смисъл,
заплатеното възнаграждение за оперативно лечение в избраното от Р.М. болнично
заведение – МБАЛ „Еврохоспитал“ гр.
Варна за извършване на посочените във фактурата медицински манипулации, чрез
които неговото здравословно състояние би се подобрило, представляват
имуществени вреди (под формата на имуществени загуби), които са в причинно - следствена
връзка с осъществения от застрахования по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” деликт и подлежат на обезвреда, вкл. и чрез ангажиране на
обезпечително-гаранционната отговорност на застрахователя.
Относно
фактура за лекарства и медицински консумативи на стойност 54.80 лв. на л. 36 от делото, за които според
вещото лице сочи, че не може да се прецени дали са относими, тъй като не са
описани лекарствата и консумативите, а касовият бон е за по – малка сума, съдът
намира следното: вземането за разходи на ищеца, отразено в цитираната
фактура в размер на 54.80 лв.
действително не следва да бъде репарирано в пълен размер. На възстановяване
подлежи само сумата по фискалния бон в размер на 17.25 лв., съставляваща
заплатена от ищеца цена за компреси и хартман бинт.
Съдът приема, както е установено по – горе, че съобразно с описаните надлежни
писмени доказателства на л. 32 фактура с № 1892 от 28.12.2012 г. на стойност
2840 лв. – заключваща плака за пета – 2 бр., ведно с вносна бележка на л. 33 за
превод на посочената сума; фактури на л. 35 за сумите от по 810 лв. – за оперативно
лечение в МБАЛ „Еврохоспитал“ гр. Варна; л. 36 – фискален бон за компреси и
хартман бинт на стойност 17.25 лв.; стр. 37 – фискален бон за сума в размер на
6.08 лв. – за компреси марлени и бисептол; фискален бон за 14.24 лв. – репарил,
парацетамакс, кетонал, фискален бон за 21.45 лв. – за компреси марлени,
оксикорт и витамин ц; л. 38 – фискални бонове за медикаменти – 5 бр. на обща
стойност 140.20 лв.; л. 39 – фискални бонове – 3 бр. за медикаменти – обща
стойност – 72.46 лв.; л. 40 – фактура за две потребителски такси ведно с
фискален бон на стойност – 110.20 лв.; л. 42 – разчет на профилна графия на
двете ходила ведно с касов бон за сумата от 15.00 лв., общата стойност на разходите за лечение и възстановяване на ищеца от
претърпените травматични увреждания вследствие на процесното ПТП, които
подлежат на възстановяване, възлиза на сумата от 4856.88 лв.
По отношение на претенцията за репариране на
имуществени вреди в размер на 181.79 лв.
, равняващи се на покупната цена на куче – порода Дого Аржентино, бяло на цвят, с
женски пол, починало в резултат на процесното ПТП, съдът намира същата за
основателна, основавайки този извод на представените от ищеца Паспорт с № BG 0125760, товарителница с наложен платеж на куриерска фирма „Лео
Експрес“ от 31.07.2012 г. за претендираната сума и удостовереното в протокола за оглед на ПТП, в който е отразено, че при огледа на лек автомобил „Мазда 323”, който е собственост
на Р.М.М. и е управляван от него при възникване на транспортното
произшествие, се установило, че на пода пред задните седалки имало труп на
женско куче, бяло на цвят. По отношение на товарителницата с наложен платеж
съдът обосновава следното: ноторно известно
е, че пратка с наложен платеж се предава на получателя след
събиране на сумата на наложения платеж. За последната в процесния случай е
отразено, че е в размер на 181.79 лв., поради което и тази имуществена вреда
във формата на претърпяна загуба подлежи на възстановяване.
Съобразно с изложеното
предявеният по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ иск за репариране на неимуществени вреди като основателен и доказан следва да бъде
уважен до размера на сумата от 90 000
лв., а в останалата част за разликата до пълния претендиран размер от 240 000
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Основателна и доказана е и
претенцията в частта за заплащане на имуществени
вреди в общ размер от 5038.67 лв.
( 4856.88 + 181.79 лв.), като над тази сума до претендирания размер от 5144 лв.
искът следва да бъде отхвърлен.
Основателността на главния иск
обосновава уважаване и на акцесорната
претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху
присъдените главници в размер на
законната лихва върху всяка сума, считано от датата на ПТП – 22.12.2012 г. до
окончателното изплащане – по аргумент от 84, ал. 3 ЗЗД, съгласно която при
обезщетение за вреди от деликт, делинквентът изпада в забава и без покана – от
деня на увреждането. За пълнота следва да се обоснове, че макар и отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди да произтича от
сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане, тази
гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, което обстоятелство обуславя
отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Аргументи са изводими
от нормата на чл. 223, ал. 2, изр. 1 КЗ /отм./
- застрахователят заплаща и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД лихвата върху
обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането, а не от
поканата за плащане на застрахователно обезщетение – в този смисъл е и трайната
съдебна практика на ВКС, обективирана например в Решение № 594/17.10.2006 г. по т.д. №
192/2006 г., Решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г., Решение №
72/30.04.2009 г. по т.д. № 475/2008 г. на ВКС, ТК, Решение № 6 от 28.01.2010 г.
по т.д.№ 705/2009 г. на II т.о. и др.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски за
настоящото производство за процесуално представителство, осъществено безплатно
по реда на чл. 38 от ЗАдв.( на л. 527 от делото е приложен Договор за правна
защита и съдействие, в който е вписано, че
защитата се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи
разноски – в случая ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатът,
оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда по реда на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което
възнаграждение съдът присъжда на адвоката. Ето защо на основание чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредбата ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Й.Й.,
ЕГН **********, член на Варненска адвокатска колегия, възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 3381.16 лв.
На ответника разноски се
следват на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска,
в размер на 771.51 лв. – възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на
чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ, депозит за
вещи лица и разпит на свидетел.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът „Д.з.“ АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата
от 3801.54 лв. – държавна такса за уважената част от иска и 398.00 - депозит за вещи лица по първоначална СМЕ и по СПЕ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д. з.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Р.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 226, ал.
1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД следните
суми: сума в размер на 90 000
лв. / деветдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 22.12.2012 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на ПТП – 22.12.2012 г.,
до окончателното изплащане, като отхвърля
иска по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД за разликата над сумата от
90 000 лв. до пълния претендиран размер от 240 000 лева, като
неоснователен, ведно с претендираната законна лихва върху горницата над
присъдената сума ; и сума в размер на 5038.67 лв./ пет хиляди тридесет и осем
лв. и шестдесет и седем стотинки/ , представляваща обезщетение за имуществени
вреди – разходи за лечение и възстановяване и покупна цена на женско куче, претърпени
вследствие на ПТП, настъпило на 22.12.2012 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на ПТП – 22.12.2012 г., до окончателното изплащане , като отхвърля иска по чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД за имуществени вреди за разликата над сумата от 5038.67
лв. до пълния претендиран размер от 5144.00 лв., като неоснователен, ведно с
претендираната законна лихва върху горницата над присъдената сума.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р.М.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на „Д.з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сума
в размер на 771.51 лв. / седемстотин седемдесет и
един лв. и петдесет и една стотинки/ – възнаграждение за юрисконсулт, депозит
за вещи лица и разпит на свидетел.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Д.з.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 3801.54 лв./ три хиляди осемстотин и един лв. и петдесет и
четири стотинки/ – държавна такса за
уважената част от иска и сумата от 398.00
/ триста деветдесет и осем лв./ - депозит за вещи лица по първоначална СМЕ и СПЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв. вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК „Д.з.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат Й.Й., ЕГН **********, член на Варненска адвокатска колегия, възнаграждение за осъществена безплатна
правна защита на ищеца Р.М.М. по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в размер на 3381.16 лв. / три хиляди
триста осемдесет и един лв. и шестнадесет стотинки/ .
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ответника - Агенция „П.И.”.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: