Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр. Враца, 11.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
І-ви наказателен състав, в разпоредително заседание на единадесети юли две
хиляди и дванадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията-докладчик
н.о.х.д. №1716/2010 г. по описа на ВрРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по н.о.х.д. №1716/2010
г. е образувано по внесен срещу Л.О.Ц. обвинителен акт за извършено по чл.195,
ал.1, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, чл.26, ал.1 НК
престъпление.
Като се запозна с
материалите по делото и след извършена проверка по чл.248 ал.2 НПК, съдът намира,
че делото е подсъдно на ВрРС и че не са налице основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство. На фазата на досъдебното производство
обаче е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в следното:
С постановление от
14.04.2010 г. по ДП №1304/2009 г. по описа на РУМВР-Враца обвиняемият Ц. е
привлечен към наказателна отговорност за извършено по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и
т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, чл.26, ал.1 НК престъпление и с заключително
постановление от 16.04.2010 г. делото е изпратено на РП Враца с мнение за
образуване.
В изпълнение задълженията си
по чл.246 НПК наблюдаващият прокурор е преценил, че са събрани необходимите
доказателства за разкриване на обективната истина и за повдигане на обвинение
пред съда, че не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство и че не е допуснато отстранимо съществено нарушение
на процесуалните правила, при което е пристъпил към изготвянето на обвинителен
акт. В обстоятелствената част на обвинителния акт, в изпълнение на задълженията
си по чл.246, ал.2 НПК държавното
обвинение е описало установената по делото фактология и е посочило правната Посочило
е, че престъплението е извършено в условията на повторност и че същото е
продължавано по смисъла на чл.26, ал.1 НК, тъй като се състои от няколко
деяния, които поотделно осъществяват един или различни състави на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът изрично е посочил
времето, мястото и начинът на извършване на всяко едно от деянията, формиращи
продължаваното престъпление, както и е изяснил кои са пострадалите от всяко
едно от деянията лица и какъв е размерът на причинените с всяко от тях вреди.
Посочени са и останалите квалифициращи деянието признаци.
В заключителната част на обвинителния
акт обаче прокуратурата се е задоволила единствено с това да посочи периода на
продължаваната престъпна дейност, да изброи лицата, които са претърпели вреди
от престъплението както и да фиксира общия размер на причинените с
продължаваната престъпна дейност съставомерни имуществени вреди. Очевидно е, че
заключителната част на обвинителния акт не съдържа изричното описание на всяко
едно от деянията, включени в продължаваната престъпна дейност, както и не
конкретизира кога е извършено всяко едно от тях, кое е пострадалото от всяко
едно от деянията лице и какъв е размера на причинените с всяко едно от тях
имуществени вреди. При това съдът приема, че заключителната част на
обвинителния акт не съдържа изискуемите от закона реквизити. Действително, разпоредбата
на чл.246, ал.3 НПК е прекалено лаконична по отношение на това какво трябва да
съдържа заключителната част на обвинителния акт, като законодателят се е
задоволил да посочи като необходими реквизити единствено: „данни за самоличността на обвиняемия; правната квалификация на
деянието; има ли основание за прилагане на чл. 53 от Наказателния кодекс; има
ли основание за трансфер на наказателното производство и по кой международен
договор; датата и мястото на съставянето на обвинителния акт и името и длъжността
на съставителя”. Практически обаче за прокурора съществува задължението в
заключителната част на обвинителния акт да посочи отново част от
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на акта. Това задължение на
прокуратурата е изрично изведено и в ТР №2/2002 г. на ОСНК по т.н.д. №2/2002
г., съгласно което „изискванията към
заключителната част на обвинителния акт са аналогични на изискванията към
съдържанието на постановлението за повдигане на обвинение”, а няма спор, че
в постановлението за привличане задължително трябва да се отразят в цялост
изпълнителното деяние, неговите елементи, пострадалото физическо лице /ако има
такова/, съответно наличието на настъпили съставомерни вреди и техния размер,
както и всички признаци на съответното престъпление, които изискват
квалифицирането му. Съдът отчита, че така упоменатите изисквания към
постановлението за привличане към наказателна отговорност са се наложили с
оглед необходимостта обвинението да бъде разбрано от привлеченото към
наказателна отговорност лице и на същото да бъде гарантирано правото на защита,
като и съобразява, че в съдебната фаза обвиняемият /вече подсъдим/ се брани
срещу изложеното в обстоятелствената част на прокурорския акт фактическо обвинение.
Така отчетеното обстоятелство обаче не води до отпадане на необходимостта
заключителната част на обвинителния акт да съдържа по ясен начин цялостното
изпълнително деяние и всички негови отделни елементи, да сочи пострадалото
физическо лице и размера на настъпилите съставомерни вреди, а също така да
включва и всички останали признаци на съответното престъпление, които изискват
квалифицирането му. Тази нужда запазва своето значение, тъй като макар
обвиняемият/подсъдимият да се защитава срещу фактическото обвинение в
обвинителния акт, съдът е компетентен да се произнесе по фиксираното в
заключителната част на прокурорския акт обвинение и безспорно е обвързан от
посочената в заключителната част словесна квалификация на престъплението, както
и от неговата точна индивидуализация по отношение на време, място, причинени
вреди и др. Ето защо, ако процесният обвинителен акт се внесе в съдебна фаза в
този му вид, предвид начина по който е формулирано обвинението в заключителната
част, при постановяване на крайния си съдебен акт на практика съдът ще е в
невъзможност да се произнесе по въпросите извършено ли е всяко едно от
деянията, включени в продължаваната престъпна дейност, на кое място и в кое
време е извършено всяко едно от тях, какъв е размера на причинените със всяко едно
от деянията вреди и кое е пострадалото от всяко едно от тях лица. В още
по-голяма невъзможност за правилно произнасяне съдът ще бъде поставен при
хипотезата на недоказаност на част от деянията, включени в предмета на продължаваната
престъпна дейност. А няма спор, че макар подсъдимия да се брани срещу
фактическото обвинение, изложено в обстоятелствената част на обвинителния акт, отстраняването
на непълнотата на заключителната част на обвинителния акт едва с крайния акт на
съда, по същността си ще доведе до нарушаване на конституционно гарантираното
право на защита на подсъдимия.
Предвид изложените съображения настоящата инстанция
счита, че при отчитане спецификата на разглежданото обвинение, прокуратурата е следвало
да бъде по прецизна и обстоятелствена в заключителната част на обвинителния акт
и същата е следвало да съдържа: дата и място на извършване на всяко едно от
деянията, включени в продължаваното престъпление, информация за това кое е
пострадалото лице от всяко едно от деянията и какъв е размерът на причинените
със всяко едно от тях съставомерни имуществени вреди, както и да съдържа останалите
индивидуализиращи деянията признаци. Липсата на това съдържание в
заключителната част на прокурорския акт дава основание на съдията-докладчик да
приеме, че обвинителния акт не отговаря на законодателните изисквания, при
което съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на ВрРП
за отстраняване на констатираното нарушение.
Отделно от това съдът намира за нужно да посочи, че
при изписването на цифровото обвинение в заключителната част на обвинителния
акт, прокуратурата е пропуснала да посочи, че деянието е извършено при
условията на чл.28, ал.1 НК, за което по ясен начин се съдържа информация в
словесното обвинение.
По изложените съображения и
на основание чл.249, ал.2, вр. чл.248,
ал.2, т.3 НПК, ВрРС
Р А
З П О
Р Е Д И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по
н.о.х.д. №1716/2010
г. по описа на ВрРС, НО, 1–ви състав.
ВРЪЩА делото на съответния прокурор от ВрРП за
отстраняване на допуснатото отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила.
Разпореждането подлежи на
обжалване и протестиране по реда на глава ХХІІ, в 7-дневен срок от връчването
му пред ВрОС.
СЪДИЯ–ДОКЛАДЧИК: