РЕШЕНИЕ
№ 734 25.02.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На шести февруари две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 1690 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление, гр.София, ж.к.“Люлин 10“,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4,
представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., против Н.И.И. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***. Предявен е иск за установяване съществуването на
следните парични задължения по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 6428/ 2018г., дължими по договор за заем, сключен с „Микро кредит”
ООД на 20.02.2017г.: 600 лв. – главница, 40,44 лв. – договорна лихва за периода 05.04.2017г. – 05.09.2017г.,
46,80 лв. – задължение по договор за
допълнителни услуги, 237,60 лв. –
застрахователна премия по договора за допълнителни услуги, 51,02 лв. – лихва за забава за периода 06.04.2017г. - 30.08.2018г.,
22,65 лв. – лихва за забава по
договора за допълнителни услуги за периода 06.04.2017г. - 30.08.2018г. и
законната лихва върху главниците от подаването на заявлението на 31.08.2018г.
до окончателното изплащане на вземането. Претендира и присъждане на направените
разноски.
Ищецът твърди, че
крайният падеж по договора е 05.09.2017г. и неизпълнените задължения са му
прехвърлени от „Микро кредит” ООД с рамков договор за покупко-продажба на
вземания (цесия), сключен на 16.01.2015г., и приложение № 1 към него от 07.07.2017г.
Цесията била съобщена на ответника с две писма от 13.07.2017г. и от
30.10.2018г., върнати като непотърсени. Ищецът се позовава на уведомяване за цесията
извършената цесия с връчването на препис от исковата молба.
На ответника са
редовно връчени преписи от исковата молба и
приложенията на основание чл.47, ал.5 от ГПК. Назначеният особен
представител на ответника представя писмен отговор в преклузивния срок по
чл.131 ал.1 ГПК. Твърди, че липсват доказателства цесията са е надлежно
съобщена на длъжника, поради което на основание чл.99 ал.4 от ГПК тя няма
действие за него. Прави възражение за неравноправност на клаузата за заплащане
на застраховка „защита“, която била уговорена във вреда на потребителя, тъй
като цената й представлява половината от заемната сума, поради което не
отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително
неравноправие между страните по договора.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Исковете са с правно основание чл.422
вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1, чл.86 ал.1 и чл.240 и сл. от ЗЗД.
По ч.гр.д. № 6428/ 2018г. по
описа на БРС против длъжника Н.И.И. е постановена заповед за изпълнение на
задължение по чл.410 от ГПК № 3258/ 03.09.2018г. за плащане на заявителя –
кредитор „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на следните вземания : 600 лв.
– главница, 40,44 лв. – договорна лихва
за периода 05.04.2017г. – 05.09.2017г., 46,80 лв. – задължение по договор за
допълнителни услуги, 237,60 лв. – застрахователна премия по договора за
допълнителни услуги, 51,02 лв. – лихва за забава за периода 06.04.2017г. -
30.08.2018г., 22,65 лв. – лихва за забава по договора за допълнителни услуги за
периода 06.04.2017г. - 30.08.2018г. и законната лихва върху главниците от
подаването на заявлението на 31.08.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените в заповедното производство разноски от 25 лв. –
платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане
от 10.01.2019г. съдът е приел, че заповедта за изпълнение е редовно е връчена
на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2
от ГПК е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си.
Разпореждането е съобщено на ищеца на 25.01.2019г. Настоящият иск е предявен в
срока по чл.415 ал.4 от ГПК – на 25.02.2019г.
На 21.02.2017г.
между заемодателя ”Микро Кредит” АД и ответника Н.И.И. е сключен договор за заем
CrediHome № 1182-00017215/ 20.02.2017г., съгласно който заемодателят
предоставил на заемателя сумата от 600 лв., която заемателят се задължил да
върне на 6 месечни погасителни вноски от по 106,74 лв., начиная от 05.04.2017г.
Договорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема от 22,75 %, еднократна
такса от 30 лв. – без описано основание, общ размер на плащанията 640,44 лв. и
годишен процент на разходите по заема 49,96 %. Договорът е сключен въз основа
на искане за заем от 20.02.2017г.. С подписа си заемателят удостоверил
получаването на заемната сума, но съгласно удостоверяването на служител на
заемодателя предоставената в заем сума на длъжника е 570 лв. Поради това съдът
приема, че предмет на реалния договор за заем е сумата от 570 лв., като
остатъкът от 30 лв. не е бил реално предоставен на заемодателя.
Договорът е с
приложими общи условия, подписани от заемателя без удостоверена дата.
Между страните по
кредитното правоотношение на същата дата отново въз основа на искане на заемателя
е сключен и договор за допълнителни услуги с предмет услуги по договора
/посещение за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноски от името на
клиента, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, отпадане на
наказателна лихва за просрочие/, както и финансиране и разсрочване на сключена
с посредничеството на кредитора застраховка. По този договор са предвидени също
6 месечни вноски по 39,60 лв. към него е приложена Тарифа на допълнителните
услуги, предоставяни от кредитора.
Приложена е и
застрахователна полица за застраховка „Защита“ с пакет „Премиум живот“,
сключена на същата дата между заемателя и ЗК „Уника живот“ АД с
посредничеството на заемодателя „Микро Кредит“ АД. Уговорена е застрахователна
премия от 237,60 лв., платима също на 6 равни месечни вноски по 39,60 лв.
Всички подписани
от страните договори и приложения към тях, с изключение на общите условия, са отпечатани
в офис на дружеството – кредитор в следната последователност : - на
20.02.2017г. в 12,45ч. – искане за заем и искане за допълнителни услуги; - на
21.02.2017г. в 09:18 ч. – договор за заем и договор за допълнителни услуги; -
на 21.02.2017г. в 09:19 ч. – застрахователна полица.
На 16.01.2015г.
между заемодателя „Микро кредит“ АД и ищеца „Агенция за събиране на вземания“ АД
/сега ЕАД/ е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ с анекс № 1/ 11.12.2015г. и анекс № 3/ 16.12.2016г., като видно от
приложение № 1/ 07.07.2017г. вземанията по описания договор за заем с ответника
Н.И.И. са включени в предмета на цесията. Съгласно рамковия договор предмет на
прехварляне са ликвидните и изискуеми вземания по договора за заем, а момент на
прехвърлянето на всяко вземане е моментът на получаване на съответното
приложение № 1 за индивидуализиране на вземанията – в случая 07.07.2017г. На същата
дата е изготвено и писмено потвърждение от цедента „Микро кредит“ за станалото
прехвърляне, съгласно изискването на чл.99 ал.3 от ГПК. Към договора е
приложено и пълномощно, с което цедентът „Микро кредит“ АД упълномощава
цесионера „АСВ“ АД да уведоми от негово име длъжниците по прехвърлените
вземания, възникнали по договори за заем и за потребителски кредити. Законният
представител на ищцовото дружество – цесионер като пълномощник на заемодателя „Микро
кредит“ АД – цедент е изпратил до ответника Н.И.И. двеи уведомителни писма за
цесията с покани за доброволно изпълнение – от 13.07.2017г. и 30.10.2018г.,
като съгласно приложените известия за доставяне тези писма не са били получени
от адресата. Уведомленията са редовно връчени на ответника съобразно
изявлението на ищеца в исковата молба с връчването на преписи от исковата молба
и приложенията на особения му представител на 17.09.2019г. Трайно съдебната
практика приема, че особеният представител на ответника в гражданския процес
действа надлежно от негово име с правомощия да прави и получава както
процесуалноправни, така и материалноправни изявления, каквото е уведомлението
за цесията.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът – заемател не е
правил погасителни плащания по договорите.
При така събраните
по делото доказателства съдът приема за установено по делото следното :
Съгласно чл.240 от ЗЗД договорът за заем е реален договор, правоотношението по който възниква от
предоставянето на заемната сума от заемодателя на заемателя. От събраните по
делото доказателства се установява сключването на процесния реален договор за
заем между ответника и „Микро кредит“ АД за сумата от 570 лв., която ответникът
се е задължил да върне на 6 месечни погасителни вноски до 05.09.2017г., ведно с
договорна лихва от 40,44 лв. Установи се, че ответникът е в пълно неизпълнение
на договорните си задълженията.
В установеното
облигационно кредитно правоотношение ответникът има качеството потребител по
смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/
и чл.9 ал.3 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Съгласно чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Легална дефиниция за ”общ
разход по кредита за потребителя“ е дадена в нормата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК -
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, а съгласно т.2 от същата разпоредба ”обща сума, дължима от
потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за
потребителя. Съдът приема, че
договореното възнаграждение за допълнителни услуги е разход, пряко свързан с
кредита, и на основание чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включи в годишния
процент на разходите. В противен случай се заобикалят изискванията на закона за
точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника. Довод за
неразривна връзка на договора за заем и за допълнителни услуги е
обстоятелството, че исканията и самите договори са изготвяни и предоставяни на
ответника едновременно. Съдът намира, че със сключването на отделен договор за
допълнителни услуги с възнаграждение, невключено в ГПР, е заобиколено
ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, забраняващо ГПР да бъде по-голям от
петкратния размер на законната лихва. Това допълнително споразумение води до
оскъпяване на кредита - при добавяне на договореното възнаграждение за
допълнителни услуги към посочената обща сума за погасяване на кредита се
получава ГПР, значително надвишаващ петкратния размер на законната лихва от 10
%, установена с ПМС № 426/ 2014г., издадено на основание чл.86 ал.2 от ЗЗД. Освен
това договорените допълнителни услуги представляват типични действия по усвояване
и управление на кредита, поради което на основание чл.10а ал.2 от ЗПК
кредиторът не може да иска заплащане на такси за тях.
Поради изложеното
съдът приема, че клаузите за възнаграждение за допълнителни услуги са нищожни
основание чл.21 ал.1 вр. чл.19, ал.5 и ал.4 от ЗПК, както и на основание чл.26,
ал.1, предл.1 от ЗЗД вр. чл.10а ал.1 от ЗПК. Тези договорки са неравноправни по
смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като представляват уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
правоотношението. Изложеното е самостоятелно основание за нищожност на клаузата
на възнаградителна лихва по чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Поради това на
основание чл.23 от ЗПК ответникът дължи връщане само на чистата стойност по
кредита – в случая получената сума от 570 лв., без допълнителни възнаграждения,
лихви, такси и разноски.
Следва да се
отбележи, че процесният договор не отговаря и на изискването за яснота и
разбираемост, установено в чл.10 ал.1 от ЗПК, тъй като за изписването на
договора и общите условия е избран шрифт и нетипичен начин на изписване – без
нови редове и абзаци, които изключително затрудняват проследяването на текста и
възприемането му. Не е спазено и изискването всички елементи на договора да са
изписани с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, като
шрифтовете и разредките на текстовете на документите са различни, а този на
текста на застрахователната полица е видимо значително по-малък от 12.
Изложеното е самостоятелно основание за нищожност на договора по чл.22, предл.1
от ЗПК.
По изложените
съображения за недействителност на заемния договор на основание чл.23 от ЗПК и
чл.146 от ЗПП ответникът дължи на заемодателя връщане само на чистата стойност
по кредита – в случая получената сума от 570 лв., без допълнителни възнаграждения,
лихви, такси и разноски, като крайният договорен падеж за връщане на сумата е
05.09.2017г.
Тъй като по делото
се установи, че процесният договор за цесия е породил действието си към
07.07.2017г., това е моментът към който следва да се определят придобитите от
ищеца ликвидни и изискуеми вземания на цедента от ответника /§ 2.1. от рамковия
договор вр. § 1.1 и приложение № 1/. Въз основа на заключението на вещото лице
по извършената съдебна счетоводна експертиза съдът приема, че към посочената
дата изискуемите задължения на ответника за вноски по главницата са в размер на
392,45 лв. Това са неизпълнените задължения, които са прехвърлени от
заемодателя на ищеца – цесионер. Цесията е надлежно съобщена на длъжника в хода
на настоящото производство, поради което на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД и
чл.235 ал.3 от ГПК съдът приема, че тя е породила действие за него.
По изложените
съображения съдът приема за основателен иска за главницата за сумата от 392,45
лв., в който ще бъде уважен. За разликата над тази сума до претендирания размер
от 600 лв. ищецът не е пасивно материалноправно легитимиран да получи
изпълнение, поради което в тази част искът е неоснователен, наред с исковете за
заплащане на договорна лихва, на възнаграждение за допълнителни услуги, на
застрахователна премия и на лихва за забава по договор за допълнителни услуги,
които следва да бъдат отхвърлени.
Тъй като ищецът се
легитимира като кредитор на ответника не по силата на договора за заем, а по
силата на договора за цесия, с който са му прехвърлени изискуеми и ликвидни
неизпълнени парични задължения, на основание чл.84 ал.2 от ЗЗД съдът приема, че
по отношение на ищеца забавата на ответника настъпва от деня на поканата.
Липсва основание ищецът да е придобил правата на цедента върху изтеклите след
сключването на договора за цесия лихви за забава. Тъй като цесията е редовно
съобщена на ответника едва в хода на настоящото производство, на основание
чл.99 ал.4 от ЗЗД и чл.86 ал.1 вр. чл.84 ал.2 от ЗЗД правото на ищеца да получи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху получените по цесията
парични вземания е от датата на уведомлението – 17.09.2019г. За предявения
минал период искът за обезщетение за забава е неоснователен, както и искането
за законна лихва върху главницата от подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до уведомяването – 31.08.2018г. - 16.09.2019г.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и съдебните разноски, направени в
заповедното и в настоящото съдебно производство, съразмерно с уважената част от
исковете. Разноските на ищеца са в размер на общо 955 лв., включващи : 25 лв. –
държавна такса в заповедното производство, 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство, 275 лв. – държавна такса за
исковото производство, 5 лв. – такса за съдебно удостоверение, 200 лв. –
възнаграждение на вещо лице, 300 лв. – възнаграждение на особен представител и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, определено
съобразно чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. За тези разноски, съразмерно с уважените искове ответникът му дължи
сумата от 375,35 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНИ, че Н.И.И. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление, гр.София, ж.к.“Люлин
10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, следните
парични задължения по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 6428/ 2018г. : 392,45 лв. –
главница по договор за заем CrediHome № 1182-00017215/ 20.02.2017г.,
сключен с „Микро Кредит“ АД, цедирана на ищеца на 07.07.2017г., ведно
със законната лихва върху тези суми от съобщаването на цесията на 17.09.2019г.
до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване съществуването на следните парични
задължения по заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6428/ 2018г. :
1. за главница по договора за паричен заем CrediHome № 1182-00017215/ 20.02.2017г. – за разликата над уважения размер от 392,45
лв. до предявения размер от 600 лв.; 2. за 40,44 лв. – договорна лихва за периода 05.04.2017г. –
05.09.2017г.; 3. за 46,80 лв. – задължение по договор за допълнителни услуги; 4.
за 237,60 лв. – застрахователна премия по договора за допълнителни услуги; 5.
за 51,02 лв. – лихва за забава за периода 06.04.2017г. - 30.08.2018г., 6. за 22,65
лв. – лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода
06.04.2017г. - 30.08.2018г.; 7. за законна лихва върху главницата за периода от
подаването на заявлението за заповед за изпълнение на 31.08.2018г. до 16.09.2019г.
ОСЪЖДА Н.И.И. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление, гр.София, ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумата от 375,35 лв. за направените съдебни разноски в заповедното и
настоящото производство, съразмерно с уважените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД