Решение по дело №62/2024 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на А. В. Т., надзирател I степен в Арест Видин, срещу Заповед №Л-27/11.01.2024г. на началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“-Плевен, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от четири месеца на основание чл.194,ал.2,т.1, чл.197,ал.1,т.2,чл.199,ал.1,т.3 и т.5, предл.2 от ЗМВР, чл.204,т.4 от ЗМВР във вр. с чл.16а,ал.2,т.5 от ЗИНС.

Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна като издадена в нарушение на административно-производствените правила. Сочи , че са му изискани писмени обяснения в хода на проверката. Твърди, че в заповедта липсва посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на доказателствата, въз основа на които е установено, както и че посоченото в заповедта основание за налагане на дисциплинарно наказание е неправилно квалифицирано. Сочи , че отразеното в заповедта не отговаря на действителното фактическо положение, както и че е налице несъответствие на фактическите и правни основания , посочени в заповедта , ограничаващи правото му на защита. Иска се от Съда да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по жалбата оспорва същата. Сочи се, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административно-производствените правила. Сочи се , че действителното време на провеждане на свиждането се вижда от видеозаписите, на които се вижда посетителят на задържаното лице и от дадените сведения от самото лице, че свиждането е продължило повече от 40 минути.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед №Л-27/11.01.2024г. на Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“-Плевен, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от четири месеца на основание чл.194, ал.2, т.1 , чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.3 и т.5, предл.2 от ЗМВР и чл.204, т.4 от ЗМВР във вр. с чл.16а, ал.2, т.5 от ЗИНС.

Прието е, че от жалбоподателя е извършено следното дисциплинарно нарушение :

За времето от 16,20ч. до 17,ч. на 26.10.2023г. е изпълнявал функционални задължения като „постови“ на Пост №3, като свиждането на задържаното лице К. Н. У. с близките му е продължило до 17,33ч. , а не както е отразено от мл.инспектор Т. в постовата книга на пост №3-17,00ч. Прието е , че с действията си Т. е допуснал нарушение на задълженията му по Длъжностна характеристика-р.V,т.13, като е вписал нереално време на проведеното свиждане. Квалифицирал е извършеното като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194,ал.2,т.1 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на разпоредбите , регламентиращи служебната дейност , а именно „ неизпълнeние на разпоредбитe на закона и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на прeките ръководители , за което на основание чл.199,ал.1,т.3-небрежност в служебната дейност, и т.5-пропуски при прилагането на разпоредбите , регламентиращи служебната дейност, от ЗМВР е наложил дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от четири месеца.

Установява се по делото , че дисциплинарната проверка е започнала във връзка с постъпили данни от ГДНП за нерегламентирани контакти от служители на ареста-Видин на 26.10.2023г. и доклад рег.№ 13325/28.11.2023г. на ГДИН от извършена проверка на надзорно-охранителната дейност на Арест-Видин.

Със Заповед № Л-662/05.12.2023г. Началникът на Областна служба „Изпълнение на наказанията“-гр.Плевен, е разпоредил извършване на проверка и е назначил комисия, която да извърши същата. Няма данни за запознаване на служителя със заповедта. До същия от Началника на ОСИН-Плевен, е отправена покана за даване на писмени обяснения рег.№ 2490/05.12.2023г., връчена на служителя на 06.12.2023г., но непосредствено след отпочване на проверката. Видно от същата, от лицето са изискани писмени обяснения за неизпълнение на служебни задължения, като са поставени конкретни въпроси, на които е изискан отговор. На 12.12.2023г. от служителя са депозирани писмени обяснения-отговор на конкретно поставените въпроси.

От комисията е изготвена писмена справка с рег.№ 2619 от 22.12.2023г. по чл.205, ал.2 от ЗМВР относно извършената проверка, като по отношение на жалбоподателя е отразено, че данните в Доклада във връзка с действията на служителя се базират на отразена информация в Книга за сдаване и приемане на Пост №3. Посочено е, че от видео-охранителната система на ареста се установява, че свиждането на Урлатеану с близките му е продължило до 17,33ч. , а не както е отразено от мл.инспектор Т. в постовата книга-до 17,00ч. Прието е , че се потвърждават изнесените в доклада данни, че Т. е извършил нарушение на задълженията си, вменени в длъжностната характеристика-Р.V,т.13. С изготвената справка жалбоподателят е запознат, което е удостоверил с подписа си, както и че е уведомен, че в 24-часов срок след запознаване със справката може да даде допълнителни обяснения и да прави възражения. От жалбоподателя не са депозирани писмени обяснения.

В административната преписка е представен Доклад рег.№ 13325, във връзка с констатациите в който е отпочнато дисциплинарното производство, като няма данни със същия жалбоподателят да е запознат, а именно към същия се съдържат обсъжданите документи в справката, както и записи от системата за видеонаблюдение.

Не се установява по делото жалбоподателят да е запознат със събраните в дисциплинарното производство материали.

По делото са събрани гласни доказателства, които не установяват различна от приетата от органа фактическа обстановка. Установява се от свидетеля, че практиката е часовете на откриване и закриване на пост №3 да се отразяват съобразно нарядната ведомост, която се води от дежурния по наряд като водач на наряда.

По делото е представена длъжностна характеристика на заеманата от наказаното лице длъжност, съобразно т.13 от преките задължения на служителя от която е да познава, води правилно и съхранява задължителната и допълнителна документация в ареста, съпровождаща дейността му .

Представена е и Инструкция за особеностите на пост №3 и задължения на постовия служител от надзорно-охранителния състав на пост №3 в ареста при РСИН Видин към ОСИН-Плевен , съобразно т.3 и т.5 от която постът е временен и се открива и закрива по разпореждане на дежурния по арест или командира на отделение .

Приобщените по делото видеофайлове касаят другото , описвано в справката нарушение – внасянето на багаж. Липсва и протокол за извършен преглед на видозаснемането, установяващ сочените обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима. Обжалва се заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Тя е подадена от адресата на обжалваната заповед в законоустановения срок за обжалване.

По същество жалбата е основателна по следните съображения:

Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед предоставените правомощия с разпоредбата на чл.16а,ал.2,т.5 от ЗИНС и вида на наложеното наказание - по чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР.

Същата обаче е издадена в нарушение на административно- производствените правила, довели до неправилно прилагане на материалния закон.

Наложено е наказание на основание чл.197,ал.1,т.2 от ЗМВР за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР-„неизпълнение на разпоредбите закона и на издадените въз основа на него (ЗМВР) подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на преките ръководители“ . Визирано е в заповедта нарушение на задължение по длъжностна характеристика-т.13 от Раздел V-да познава, води правилно и съхранява документацията в ареста, съпровождаща дейността му, конкретно за неправилно отразяване на часа на приключване на свиждане като изпълняващ задълженията си като пост №3 . Описаното нарушение не съответства на правната му квалификация. Никъде в заповедта не е посочена или вменена разпоредба на закон, подзаконов нормативен акт, заповед и разпореждане на пряк ръководител, което не е изпълнено. Доколкото се вменява неизпълнение на задължение по длъжностна характеристика същото е нарушение по чл.194,ал.2,т.2 от ЗМВР, каквато обаче правна квалификация на нарушението не е направена. Налице е неяснота на обвинението в дисциплинарно нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице. От съществено значение е правилната квалификация на нарушението с оглед индивидуализацията на наказанието от дисциплинарно-наказващия орган. Липсата на правилна квалификация на нарушението в случая опорочава преценката му за вида на наказанието, съответно на извършеното нарушение.

Допуснати са и съществени нарушения при провеждането на административното производство.

Установява се по делото, че жалбоподателят е запознат със справката, но не се установява, че е запознат и със събраните в административното производство материали, което е нарушение на административно-производствените правила.

Освен това чл. 206,ал.4 от ЗМВР задължава дисциплинарно-наказващия орган да събере и оцени всички доказателства, за да разкрие обективната истина. Съобразно чл.206,ал.3 от ЗМВР същият следва да разкрие обективната истина с всички доказателствени средства, допустими от закона. Едва след това след оценка на посочените в чл.206,ал.2 от ЗВМР обстоятелства следва да определи вида и размера на наказанието.

В случая не е проведено обективно и пълно разследване. Дисциплинарно-наказващият орган най-малкото е следвало да събере сведения от ръководителите на наряда, едва след което да направи извод извършени ли са нарушения , кои са виновните длъжностни лица , каква е съпричастността на всяко от виновните длъжностни лица и формата на вина, тъй като видно от разпоредбите на представената по делото Инструкция постът се открива и закрива по разпореждане на дежурния по арест или командира на отделение , т.е в случая същите имат пряко отношение към вмененото на жалбоподателя нарушение, но сведения от същите не са събрани . Видно от справката са изискани и дадени обяснения от лицата по повод друго нарушение, но не са изискани сведения относно процесното. Видно от Регистър за проведените свиждания и получените храни , вещи и предмети, който съобразно показанията на свидетеля се води от дежурния по арест, процесното свиждане е отразено с начало и край 16,20ч.-17,00ч., както го е отразил и жалбоподателят, но комисията и дисциплинарно-наказващият орган не са констатирали нередност по отношение на отразяването в регистъра, а е установено от органа , както и се установява в настоящето производство , че неправилното отразяване е в резултат на отразяването именно от дежурния по арест. Съдът не приема развитата теза от жалбоподателя, че служителите не са наясно с времето, тъй като не могат да носят мобилни телефони, като счита, че същите за ориентирани за време, място и т.н., но в случая дисциплинарното производство е проведено формално, без да е направено обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства. Едва след събиране на всички необходими за обективното и пълно установяване на обстоятелствата доказателства и съвкупната им оценка, може да бъде направен обоснован извод за това извършено ли е нарушение и неговия вид , каква е неговата тежест, каква е причината за извършването и формата на вина, за да може да бъде определен вида на наказанието съобразно чл.206,ал.2 от ЗМВР.

В случая от събраните по делото доказателства дори не може да бъде направен обоснован извод, че е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение. Обясненията на жалбоподателя не освобождават дисциплинарно-наказващия орган да установи всички обстоятелства, едва след което да направи извод дали е извършено нарушение от жалбоподателя. Видно от Справката на Комисията същата се е позовала единствено на дадените отговори от жалбоподателя , които е приела , че потвърждават изнесеното в Доклада, но не е направила собствени фактически установявания. Действителното време на извършване на свиждането е недоказано по делото, като същото не се установява от обясненията на жалбоподателя , че е отразил времето съобразно нарядната ведомост.

Видно е също така, че Комисията е установила , че за деня са проведени 2 срещи на задържани лица с адвокати и 11 свиждания , като е приела, че се касае за пренатовареност и работа при намален състав на НОС, което е възприето и от ДНО , но въпреки тези обстоятелства ДНО е наложил наказание в размер над минималния , предвиден в закона, в близост до средния. По делото от съда е изискана и кадрова справка на наказаното лице , от която се установява, че същият е назначен на длъжност „надзирател“ от 2000г. , има повече от 23 години стаж като такъв , няма налагани наказания, награждаван е с „писмена похвала“, като тези обстоятелства въобще не са обсъди от органа при определяне на наказанието.

Всички тези обстоятелства също сочат на формално изпълнение на задълженията на дисциплинарно-наказващия орган по чл.206 от ЗМВР.

Наложеното наказание при установените обстоятелства не съответства на вида и тежестта на нарушението, извършено от жалбоподателя, не съответства и на целта на закона, тъй като дисциплинарно-наказателната отговорност следва да бъде реализирана при спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание на извършеното нарушение, което дори не е доказано по делото.

С оглед гореизложеното жалбата е основателна. Оспорваната заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на административно-производствените правила, материалния закон и целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл.146,т.3,т.4 и т.5 от АПК.

На основание чл.143,ал.1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за производството в размер на 750.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото, които следва да бъдат заплатени от бюджета на ЮЛ, към което е органът, издал незаконосъобразния акт.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед №Л-27/11.01.2024г. на Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“-Плевен, с която на А. В. Т. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от четири месеца на основание чл.194,ал.2,т.1, чл.197,ал.1,т.2,чл.199,ал.1,т.3 и т.5, предл.2 от ЗМВР, чл.204,т.4 от ЗМВР във вр. с чл.16а,ал.2,т.5 от ЗИНС.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-гр.София , да заплати на А. В. Т. от гр.Видин разноски за производството в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото.

Решението не подлежи на обжалване.