Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 25
гр. Брезник, 09.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на 17.06.2020г.,
IІ-ри състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин
Хайдушки
при секретаря М. Г., като разгледа н.а.х.дело № 25 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
С
наказателно постановление № ** от 14.04.2020 г.,
издадено от Директора на РДГ Кюстендил /упълномощен със заповед № РД49-199/**.05.2011г.
на Министъра на земеделието и храните/, на Р.И.С., ЕГН **********, адрес: ***,
на основание чл. 275 ал. 1 т. 2 от ЗГ и чл. 53 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е наложено
административно наказание глоба в размер на 300
лв. за нарушение по чл. 108 ал. 3 от ЗГ вр. с чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011г.
за сечите в горите.
Против така издаденото наказателно
постановление привлеченото към административно-наказателна отговорност лице е
подало жалба пред БрРС в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В същата са наведени
съображения за допуснати неправилност и незаконосъобразност на издаденото
наказателното постановление. Искането към съда е да отмени последното.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се е явил лично, вместо него се явил процесуалният му
представител адв. М. М.от ПАК.
Въззиваемата страна – РДГ Кюстендил,
редовно призована е изпратила представител в лицето на гл. ю.к А. Е.. В съдебно
заседание се изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно. Искането към съда е да го потвърди.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
АУАН № **/22.01.2020г., серия ПА07 с бланков № 00**** от 15.01.2020г., е съставен от А.Й.А. (главен
специалист при РДГ - Кюстендил, в присъствието на св. В.С.А., въз основа на
протокол от 11.12.2019г. и протокол от 15.01.2020г.
При
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено в АУАН и НП
е прието, че Р.И.С. в качеството си на лесовъд на частна практика, в периода от
03.10.2019 г. до 11.12.2019 г., на територията на ТП ДГС Брезник, землище с Долна
Секирна, отдел 128, подотдел „и“, в качеството му на лицензиран лесовъд, който
е получил позволително за сеч № ****** не е осъществил
контрол и е допуснал направата на извозен път с дължина 183 м. и широчина 3,5
м., който не е проектиран в технологичния план.
Констатираното бездействие било квалифицирано като нарушение на
разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.11 г. за
сечите в горите.
АУАН е
съставен в присъствие на нарушителя на 15.01.20г., и връчен на същата дата.
Въз
основа на съставения акт, при възприемане в пълнота и идентичност на
фактическата обстановка, отразена в АУАН и съобразявайки материалите в
административнонаказателната преписка, е издадено обжалваното НП № **/14.04.2020г.
на директор на Регионална дирекция по
горите/РДГ/Кюстендил. За осъщественото от жалбоподателя нарушение на с чл.
61 от Наредба № 8 от 05.08.11 г. за сечите в горите и на основание чл.
257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, е наложено административно наказание – глоба в
размер на 300. 00 лева. НП е получено от нарушителя на 28.04.2020г. и обжалвано
в срок пред БрРС.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава, както от всички събрани по
делото писмени доказателства (приетите и вложени по делото материали депозирани
пред БрРС с писмо № РдГ07-2749/12.05.2020 г. на РДГ-Кюстендил), така и
събраните гласни доказателства – свидетелските показания, дадени в съдебно
заседание от актосъставителя – А.Й.А., и св. по акта В.С.А., (свидетелите са
установили нарушението и издатели на КП от 15.01.2020г. и 11.12.2019г.). В
показанията си свидетелите потвърждават направените от тях констатации, относно
констатираното наличие на терена на изграден извозен път, описан в издадените
актове, който не бил нанесен в издадения технологичен план. При това свидетелят
А., заявява, че на място е минала някаква машина и е подравнила и направила
път.
Въз
основа на установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е
допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от лице имащо право
на това, а разгледана по същество е неоснователна.
При
извършената служебна проверка, съдът не констатира нарушения на императивни
законови разпоредби в производството по установяване на административното
нарушение и налагане на административно наказание на жалбоподателя с
наказателното постановление.
Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН реквизити. Изготвени са в законоустановените срокове, като не са
допуснати нарушения и при тяхното връчване. В наказателното постановление,
както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички
елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП
отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити. Изложеното мотивира съда
да приеме, че същите са законосъобразни от формална страна.
От
материалноправна страна съдът констатира, че законосъобразно и правилно е
реализиранана административнонаказателна отговорност на Р.И.С. за извършеното
нарушение.
Съгласно
разпоредбата на чл.
257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, наказва се с глоба от 300 до 5 000 лв., ако не е
предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска
практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни
правомощия, възложени му по този
закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях.
В
нормата на чл.
108, ал. 3 от ЗГ е предвидено, че лицето по ал. 2 - лице, вписано в
публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика (в конкретния случай Р.И.С.),
на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на
дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред,
определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.
Съгласно
чл.
12 б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, лицата по чл.
108, ал. 2 от ЗГ, след получаването на позволителното за сеч са длъжни да
следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и
мерки при добива на дървесина.
В чл.
53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, е
предвидено, че в технологичния план се определя схемата на съществуващите и
проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии.
Видно от
приобщеното като доказателство по делото Позволително за сеч № ****** от
30.09.19 г., за процесния обект и съответния подотдел, е издадено на
жалбоподателя като лицензиран лесовъд. Изложеното обуславя жалбоподателя, в
качеството му на лицензиран лесовъд да е отговорен за обекта, в който не следва
да се правят извозни пътища, които не са отразени в изготвения технологичен
план. Задължение, което към момента на констатиране на нарушението (на 11.12.19
г.) не е било изпълнено. Този извод се обективира от показанията на св. А.А. и св. В.А., както и от съдържанието на
изготвения технологичен план на обекта от които се установява наличието в
сечището на съществуващ извозен път, който не е бил отразен в издадения
технологичен план.
Установеният
по делото факт, за наличие в процесния имот на съществуващ път за извозване на
добита дървесина, който не е бил отразен в издадения технологичен план, сочи на
допуснато от жалбоподателя нарушение, свързано с неупражняване на достатъчен
контрол на дейностите, които се извършват в имота и представляващо неизпълнение
от негова страна на задължения и контролни правомощия съгласно чл. 257
от ЗГ.
Разпоредбата
на чл.
108, ал. 3 от ЗГ, респ. на чл.
12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. не сочи на определен кръг
от субекти, които могат да осъществяват незаконни действия по извършването на
добива на дървесина и не стеснява кръга им до лица, намиращи се под прякото и
непосредствено ръководство на лицензирания лесовъд. Контролните правомощия на
лесовъда, регламентирани в цитираните разпоредби не визират субект на
незаконната сеч, поради което е ирелевантно обстоятелството субектът дали е
лице измежду тези, извършващи разрешената сеч – служители на фирмата,
извършваща дърводобива или трето за сечта лице. Персонализацията на лицето, което
направило процесния път е ирелевантно за отговорността на дееца обстоятелство.
Обемът и характерът на контролните правомощия на лицензирания лесовъд не е
свързан с не упражнен контрол върху лицата, извършващи добива на дървесина, или
по направа на пътища, а е общо задължение, изразяващо се в неупражняване на
контролни правомощия върху целия добив, независимо от лицата, които го
извършват (в този смисъл Р. по КНАХД № 10131/2017 г. на ВТ - адм. съд; Р. по
КНАХД № 10108/2017 г. на ВТ адм. съд; Р. по КНАХД № 10289/2019 г. на ВТ адм.
съд, ).
Жалбоподателят
е бил длъжен да организира и контролира извършването на добива и всички
дейности свързани с него, за който има издадено позволително за сеч, като следи
за спазване на правилата, въведени в Закона за горите и
подзаконовите актове за извършване на сеч, включително и да не допуска
направата на извозен път, който не е бил отразен в издадения технологичен план,
което в процесния случай не е изпълнено.
Настоящият
състав приема за неоснователно, наведеното оплакване за липса на точна дата на
извършване на нарушението. По делото е установено, че срокът за провеждане на
сечта съгласно издаденото позволително за сеч е за времето от 03.10.2019 г. до
31.12.2019 г., като в този период, за С. е възникнало задължение да носи
отговорност и да упражнява контрол по извършването на добива на дървесина, в
това число и да не допуска направата на извозен път, който не е бил отразен в
издадения технологичен план. Тези задължения следва да се изпълняват до датата
на освидетелстване на сечището. Такова освидетелстване, към момента на
извършване на проверката и констатиране на нарушението 11.12.19 г. не е било
извършено, и посочването от контролните органи, че към по-ранна дата –
03.10.2019 г. и до датата на установяване на нарушението 11.12.19г.
жалбоподателят не е изпълнил вменените му задължения, а именно периода на
бездействие - покрива изискванията на чл.
42, т. 3 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. При нарушение изразяващо се в бездействие, което
се извършва до датата на констатирането му /какъвто е настоящия случай/,
давностният срок за образуване на административнонаказателно производство
започва да тече не от началната дата, на която е започнало бездействието, а от
датата, на която е констатирано. В случая от доказателствата по делото се
установява, че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В тази
връзка следва да се отбележи че ирелевантно за реализиране на
административнонаказателна отговорност на дееца е констатацията в КП от
11.12.2019г., че към момента на констатиране на нарушението, в обекта не е била
извършвана сеч. Задълженията на жалбоподателя и следващата от тях отговорност
не могат да отпаднат, тъй като в ал.
3 на чл. 108 от ЗГ е посочено, че именно лицето, на което е издадено
позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и
спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и
за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по
чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.
Не
следва да се споделят и доводите на жалбоподателя, че АУАН и НП са издадени от
лица, които нямат съответните делегирани права, както и неупражняването на
контрол 24 часа в денонощието не е възможно да бъде осъществявано, за да се
следи за спазване на технологичния план в имота. Като лице, длъжно да упражни
контрол за спазване на технологичния план при добива на дървесина,
жалбоподателят е следвало да посещава регулярно сечището и да разясни на
работниците, извършващи добива, както и на тези, извозващи дървесината, че
същата следва да се извозва само по съществуващия в технологичния план извозен
път и да забрани прокарването на други и то през цялата площ на подотдела. В
случая, както бе обективирано от съда, е неотносимо към предмета на доказване
по делото кой точно е прекарал извозните пътища в имота, тъй като санкцията е
наложена на жалбоподателя за бездействие и за неупражнения контрол от негова
страна, а не за незаконни действия, свързани с изграждане на извозни пътища.
Съдът
намира че при съставяне на акта и издаване на НП не е допуснато нарушение на
процесуалните правила, че описанието на нарушението е ясно, което не ограничава
правото на защита на жалбоподателя да разбере какво точно нарушение се твърди,
че е извършил. Нарушението е описано точно и ясно със съставомерните му
елементи - форма на изпълнително деяние, време и място на извършването му.
На
следващо място обстоятелството, че жалбоподателят не е присъствал при
извършването на проверката, не може да предпостави извод за незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление. Въззивникът е бил поканен и е
присъствал при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение, когато е имал възможност да се запознае с всички доказателства,
събрани от контролните органи и да направи съответните възражения.
За
извършеното нарушение, съгласно разпоредбата на чл.
257, ал. 1, т.
1, от Закона за горите, е предвидено административно наказание - глоба от
300 до 5000 лв. С обжалваното НП на Р.И.С. е наложено наказание - глоба в
размер от 300 лв. Така определено по размер наказание е към предвидения в
закона минимален размер, което мотивира съда да приеме, че същото е
законосъобразно и правилно определено, и съобразено с разпоредбите на чл.
27, ал. 2 от ЗАНН.
Предвид
изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление се явява
законосъобразно и правилно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № ** от 14.04.2020 г., издадено от Директора на РДГ Кюстендил, с
което на Р.И.С., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 275 ал. 1 т. 2 от
ЗГ и чл. 53 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лв. за нарушение по чл.
108 ал. 3 от ЗГ вр. с чл. 61 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в горите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: