Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, ……………….2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и трети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело
№ 14472 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
Решение № 60366 от 08.03.2019 г., постановено по гр.д. № 65322/2016 г. по описа
на СРС, ГО, 118 състав, е признато за установено по отношение на А.Н.К. с ЕГН **********,
М.Т.К.- Н. с ЕГН **********, К.Т.К. с ЕГН **********, В.М.Л. с ЕГН **********
(починала в хода на производството), М.Р.Л. с ЕГН ********** (лично и като
наследник на В.М.Л.), К.Р.К. с ЕГН ********** (лично и
като наследник на В.М.Л.) и А.Д.П. с ЕГН **********, че Т.Т.Н. с ЕГН **********, е собственик на основание придобивна давност в
периода от 1980
г. до образуване на настоящото дело, на поземлен имот с идентификатор
12084.2700.2878 по Кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед №
РД-18-40/20.07.2011г. на Изп. директор на АГКК, част от ПИ със стар
идентификатор
12084.2700.617,
находящ се в с. Волуяк, област София, СО, район
„Връбница“, ул.*****, с площ от 731 кв. м., трайно предназначение на
територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/до 10 метра/, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 617, квартал: 32, парцел: II, при съседи идентификатори:
12084.2700.2658, 12084.2700.2879, 12084.2700.2221,
12084.2700.1450,12084.2700.2402, 12084.2700.618, заедно с построената в имота жилищна сграда с идентификатор 12084.2700.617.1 със застроена площ от 63.00 кв. м., брой етажи: 3, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, състояща се от сутерен с
мазета, напърви етаж: две стаи, кухня, коридор, входно антре и санитарен възел,
на втори етаж:две стаи, коридор, общи стълби, санитарен възел, на трети
полуетаж - таван: две стаи,коридор, тераса, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, заедно със сграда с идентификатор
12084.2700.617.2 със застроена площ от 29.00 кв. м.,
брой
етажи: 1, предназначение: постройка за допълващо
застрояване, стар идентификатор:няма, номер по предходен план: няма, заедно със
сграда с идентификатор12084.2700.617.3 със застроена площ от 24.00 кв. м., брой етажи: 1, предназначение:постройка
за допълващо застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходенплан:
няма, като са
отхвърлени, като неоснователни исковете за придобиване собствеността върху
описаните имоти от ищцата, чрез покупко-продажба по Договор за продажба на недвижим имот от
11.07.1950 г.
С постановеното решение е
отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК, Нотариален акт № 153, том III, peг. №9351, дело № 455 от
2016 г. на нотариус С.Т., peг. № 065 на НК, с район на действия СРС.
С
постановеното решение са осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М.Р.Л. с
ЕГН **********, К.Р.К. с ЕГН ********** и А.Д.П. с ЕГН **********, да заплатят
на Т.Т.Н. с ЕГН ********** сумата от 8057,04 лева - съдебни разноски за
производството пред първата инстанция.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника А.Д.П., с която са изложени доводи за неправилност и
необоснованост, както и постановяването му при допуснати процесуални нарушения.
Отправено е искане за отмяна на решението и връщането на делото за разглеждане
от друг състав на СРС. Жалбоподателят заявява, че неправилно съдът с
постановеното решение е отменил Нотариален акт № 153,
том III, peг. №9351, дело № 455 от 2016 г. на нотариус С.Т., peг. № 065 на НК, с който ответниците М.Р.Л. и К.Р.К. са му
прехвърлили недвижимия имот, предмет на съдебното производство без да съобрази,
че същият е добросъвестен при придобиване на имота. Към момента на придобиване
на имота той бил наясно, че неговата майка М.Р.Л. е собственик на имота, който
притежава по наследство от баща си – Р.Л.. При това положение липсва умисъл у
него за увреждане на ищците, за което обстоятелство в проведеното производство
не е събрано нито едно доказателство. Претендира разноски.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответниците М.Р.Л. и К.Р.К., в която изразяват оплаквания за
неправилност и необоснованост. Заявяват, че неправилно съдът е възприел
представената в производството разписка от 27.09.1950 г. е за заплатена такса
за строителното разрешение от 27.09.1950 г. Същата удостоверява заплатена сума
на Е.Б.за придобиване на място от 193 кв.м. Тъй като това не е сторено по
предвидения от закона ред – с договор или с нотариален акт с общината, то,
същата не е придобила по регулация тази част от имота. Като е приел обратното,
съдът е приложил неправилно закона. Излагат оплаквания за необоснованост и
допуснати съществени процесуални нарушения от съда при обсъждане събраните в
производството гласни доказателства и установяване, чрез тях на релевантните за
спора обстоятелства. Отправят искане за отмяна на решението и отхвърляне на
исковете на ищцата, като неоснователни. Претендират разноски.
Въззиваемата
страна Т.Т.Н. счита, че решението на СРС
следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно, обосновано и
законосъобразно. Заявява,
че чрез събраните в производството писмени доказателства е установено, че
наследодателите й Л.и Т.Г.са установили фактическа власт върху имота с договора
от 11.07.1950 г. и разписка № 23, като въз основа на издадените им строително
разрешение са построили в имота – имот 391 кв.52 жилищна сграда. Заявява, че
съобразно действащия към момента на придаването към имота ЗПИНП /отм./ е
заплатена сумата за придадените към имота 193 кв.м. по силата на действащата
регулация и доводите в обратен смисъл изразени от въззивниците са
неоснователни. В производството, чрез констатациите на изслушаната СТЕ било
установено и че недвижимия имот по договора за продажба от 11.07.1950 г. е
идентичен с имот с идентификатор 12084.2700.617 по КК, одобрена със заповед от
20.07.2011 г. на Изп.директор на АГКК. Освен това в проведените между страните
две административни съдебни производства било установено, че ищцата е
собственик на сегашния имот № 617, а ответниците на № 618, като се легитимират
с НА от 02.06.1975 г. Установени са в проведените производства обстоятелствата,
че по записванията по кад. план имот № 391 е на Л.и Т.Г.по договора от 1950 г.,
а по регулационния план от 1965 г. имота е с № 440 в кв.32 и е записан отново
на Л.и Т.Г.. Тези обстоятелства са установени в проведеното административно
производство /Адм.д.№ 9224/2011 г. на АССГ, 3 с-в/, като изрично е посочено, че
ищцата се легитимира като собственик на имота с № 440 в кв.32, а ответниците –
на имот с № 441 с площ от 837 кв.м. и № 443 без посочена квадратура, които
имоти са съседни на първия имот собственост на ищцата. Излага становище за
неоснователност на поддържаното от ответниците, че от имота описан в НА №
78/02.06.1975 г. са били образувани парцели № 441, 618 и 617. Заявява, че по
време на провеждане на двете административни производства е спряла да тече
придобивна давност в полза на ответниците, на която същите основават заявените
права на собственост върху имота й. Извън това в проведените административни производства
ответниците са признали качеството й на собственик на имота, който е съседен на
притежаваните от тях, което поведение е несъвместимо с поддържаното в
настоящето производство твърдение за упражнявана фактическа власт с намерение
за своене на имота й. Заявява, че с молба от 24.10.2017 г. А.Н.К., М.Т.К. и К.Т.К.
изрично за заявили, че не поддържат подадения от адв. В.А. от САК отговор на
исковата молба. Съответно с молба от 15.11.2017 г. ответниците А.Н.К., М.Т.К. и
К.Т.К. изрично са заявили, че признават предявения срещу тях иск. Ответниците
са ги въвели в заблуждение, като са им казали, че искат да си оправят документи
за техния имот, като за целта им било необходимо да направят сделка пред
нотариус. След изповядване на сделката пред нотариус и завеждане на дело пред
съда А.Н.К., М.Т.К. и К.Т.К. разбрали, че имота, за който ответниците са се
снабдили с нотариален акт е съседен на имота на ответниците и не е тяхна
собственост. С молба А.Н.К., М.Т.К. и К.Т.К. изрично признават, че никога не са
живяли в или ползвали този имот.
В
подадения отговор на въззивната жалба ищцата заявява, че сключената сделка
между А.Н.К., М.Т.К. и К.Т.К. и ответниците е нищожна, като симулативна, тъй
като липсва съгласие на страните по нея. Освен това същата прикрива договор за
дарение. Не била заплатена и продажна цена по сделката.
Според
ищцата, имота придобит с договора от 11.07.1950 г. от нейните наследодатели Л.и
Т.Господинов е идентичен с част от имота по НА № 153, том III,
рег.№ 9351, дело № 455/2016 г. и впоследствие НА № 81, том IV,
рег.№ 11248, дело № 583/2016 г. Чрез приетата в производството СТЕ е
установено, че разликата между имота на ищцата - имот с идентификатор
12084.2700.617 и имот с идентификатор 12084.2700.2878 е само 20 кв.м., представляващи
югоизточния ъгъл на имот 617 защрихована в червено по точки 3, 4, 5, 6 и 3 на
Приложение № 6 от експертизата, като в останалата част имотите са идентични. Освен
това експертът сочи, че в представения от ответника позволителен билет №
58/1960 г. няма индивидуализация на имота, за който се отнася, което е задължително.
Освен това от одобрените чертежи за сграда, в които се цитира позволителен
билет № 58/1960 г. се установява, каквито са и констатациите на експерта по
СТЕ, че имотът, в който е следвало да бъде построена сградата граничи от запад
и от юг с улица. Към този момент е в сила регулацията от 1927 г. и нито към
този момент, нито в последващ такъв имотът, предмет на производството е
граничел от юг и запад с улица. Именно поради това експертът по приетата пред
първата инстанция СТЕ завява, че представените от ответниците позволителен
билет / № 58/1960 г./ и чертежи се отнасят за друг имот – вероятно парцел III-392
в кв.52, който граничи с улица от запад и от юг. Допълнително, чрез констатациите
на експерта по СТЕ се установява, че представената записка за вписване на
нотариален акт за продажба на недвижим имот от 03.07.1943 г. с купувач Р.К.Л.се
отнася за имот, който граничи с бара /малка река/. Доколкото имота, предмет на
настоящето производство не е граничел с бара, то, този документ не се отнася за
него.
Излага
подробни правни и фактически доводи за събраните в производството гласни
доказателства. Заявява,
че чрез тях се установява, че имотът е бил на Л.и Т.Г., като след смъртта им Т.Н.
и съпругът й Божидар останали да живеят там. От показанията е видно, че къщата
е построена до 1958 г. , което напълно кореспондира с представените строителни
книжа. Първоначално къщата е била на един етаж, като в периода 1980 г.-1984 г.
е била надстроена, като в строежа е участвал свидетеля А.. Първоначално имота
бил ограден с жив плет, а след това с обикновена ограда, като и до сега е на
една линия с гаража. Установено е, че и до сега имота се обитава единствено от Т.
и семейството й. При разрешаване на спора, съдът правилно не е кредитирал
показанията на свидетелите К., М.и Н., които са вътрешно противоречиви и
неясни.
Ищцата Т.Т.Н.
подава насрещна въззивна жалба срещу постановеното решение в частта, с която е
отхвърлена претенцията за признаване правото й на собственост върху имота на
поддържаното по главния иск основание – чрез покупка по договор от 11.07.1950
г. Излага правни и фактически доводи, че при закупуване на имота са спазени
изискванията на Закона за нотариата действал към този момент и изводите на съда
за неспазване на формата за действителност на договора са неоснователни. Същият
е породил своето действие и е вписан. Отправя искане за отмяна на решението в
посочената част и уважаване на предявения главен иск.
В срок
ответниците К.К., М.Л. и А.П. са оспорили като неоснователна насрещната
въззивна жалба. Заявили са, че договорът за покупка на част от имота с площ от
400 кв.м. е нищожен поради множество поправки, добавки и зачерквания, като не е
вписан. Освен това същият не е нотариално заверен. По отношение на
представената в производството разписка за изплатена сума на Е.Б.заявяват, че
същата не установява закупуване на 193 кв.м. от имота – придадени по регулация,
тъй като това е следвало да бъде извършено по нотариален ред. Поддържа
подадената въззивна жалба срещу постановено от СРС решение в частта, с която е
уважен предявения иск за собственост на оригинерно основание без да бъде
отчетено прекъсване на давността от 1980 г. до завеждане на иска.
Срещу
постановеното от съда по реда на чл.248 ГПК определение от 19.08.2019 г. е
подадена частна въззивна жалба от ответниците К.К. и М.Л. с излагане на доводи
за неправилност. Молят за отмяната му и уважаване на възражението им за
прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение на ищцата.
В срок
е постъпил писмен отговор от ищцата на подадената частна въззивна жалба, в
която са изложени доводи за нейната неоснователност.
Съдът,
като обсъди доводите на страните във връзка с подадената въззивна и насрещна
въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, приема следното:
Въззивните
жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 259 ГПК, от лица, имащи правен
интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол.
При
извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което
съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите,
заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269,
предл. 2 от ГПК.
Настоящият
въззивен състав намира, че решението в обжалваните му части е правилно, като на
основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да
се добави и следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Т.Т.Н. срещу А.Н.К.,
М.Т.К.- Н., К.Т.К., В.М.Л. (починала в хода на производството), М.Р.Л. (лично и
като наследник на В.М.Л.), К.Р.К. (лично и като наследник на В.М.Л.) и А.Д.П.,
с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 124 ГПК за установяване съществуването на правото на
собственост на ищцата по отношение на ответниците върху поземлен имот с
идентификатор 12084.2700.2878, част от ПИ със стар идентификатор
12084.2700.617, находящ се в с. Волуяк, област София, СО, район „Връбница“, ул.
*****, с площ от 731 кв. м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 617, квартал: 32, парцел: II, при
съседи идентификатори: 12084.2700.2658, 12084.2700.2879, 12084.2700.2221,
12084.2700.1450, 12084.2700.2402, 12084.2700.618, заедно с построената в имота
жилищна сграда с идентификатор 12084.2700.617.1 със застроена площ от 63.00 кв.
м., брой етажи: 3, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, състояща се от
сутерен с мазета, на първи етаж: две стаи, кухня, коридор, входно антре и
санитарен възел, на втори етаж: две стаи, коридор, общи стълби, санитарен
възел, на трети полуетаж - таван: две стаи, коридор, тераса, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, заедно със сграда с
идентификатор 12084.2700.617.2 със застроена площ от 29.00 кв. м., брой етажи:
1, предназначение: постройка за допълващо застрояване, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма, заедно със сграда с идентификатор
12084.2700.617.3 със застроена площ от 24.00 кв. м., брой етажи: 1,
предназначение: постройка за допълващо застрояване, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма. Направено е и искане на основание чл. 537 ал.2 ГПК за отмяна на Нотариален акт № 153, том III, peг. № 9351, дело № 455 от 2016
г. на нотариус С.Т., peг. № 065 на НК, с район на действия СРС.
Ищцата
основава правото си на собственост на наследствено правоприемство – като
единствен наследник по закон на Л.и Т.Г.и покупка на имота, извършена с договор
за продажба на недвижим имот от 11.07.1950 г. от страна на нейните
наследодатели- Л.и Т.Г.. С последната същите са придобили от Р.К.Л.недвижим
имот - празно място, находящо се в землището на с. Волуяк в местност „Селото“ с
площ 400 кв. м. при съседи: път, Е.М.и от двете страни Р.К., което място е
влизало в регулационния план на с. Волуяк, кв. 52 парцел
391. След извършена регулация към имота на наследодателите били придадени 193
кв. м. Със Строително разрешение № 86/27.09.1950 г. те построили жилищна сграда
в процесния имот. След извършена справка в Имотния регистър ищцата е
установила, че ответниците са се снабдили с Нотариален акт № 153, том III, peг.
№ 9351, дело № 455/2016г. за собственост на недвижим имот по силата на
давностно владение и наследство, по силата на който са придобили новообразуван
ПИ с проекто идентификатор 12084.2700.2878, който е част от ПИ със стар
идентификатор 12084.2700.617, нахоящ се в
с. Волуяк, област София, СО, район „Връбница“, ул. „*****с площ 731 кв. м„
заедно с построените в имота сгради. След извършена справка от 13.11.2016 г. в
Служба по вписванията гр. София ищцата е установила, че ответниците са се
разпоредили с процесния имот, като по силата на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 18, том 159, книга: Прехвърляния
№ от дв. Вх. Peг. 67391 от 2016 г., са прехвърлили собствеността на А.Д.П.,
също ответник по настоящото дело и син на М.Р.Л.. Ищцата твърди, че съгласно
кадастрална карта с данни за ПИ с идентификатор 12084.2700.2787 описаният в нотариален
акт № 153, том III, peг. №9351, дело № 455 от 2016 г. е напълно идентичен по
описание и индивидуализиращи белези с този собственост на ищцата. Твърди и че в
копието на кадастралната карта изрично е посочено, че описаният имот е със стар
идентификатор 12084.2700.617. Навежда твърдения, че от момента на придобиване
на процесния имот от Л.и Т.Г.по силата на договор за продажба на недвижим имот
от 11.07.1950 г. същият е бил владян непрекъснато повече от 66 години от нея,
заедно с децата й и наследодателите. Посочва, че в периода от 23.04.1991 г. до
29.07.1996 г. и от края на 2011 г. до 06.06.2013 г. между ищцата и ответниците В.Л.,
М.Л. и К.К. са били водени две граждански дела по отношение на границите между
ПИ с идентификатор 12084.2700.616, собственост на ответниците, и ПИ с
идентификатор 120.2700.617, собственост на ищцата. И в двете производства
ищцата се е легитимирала като собственик на имота като по този начин твърди, че
е манифестирала пред ответниците своите права и те не са ги оспорили. Ищцата,
твърди, че ответниците не са разполагали с правото да придобият собствеността
върху процесния имот заедно с построените в него сгради на основание чл. 79 ЗС
поради липса на необходимите законови предпоставки. Прави заключението, че
ответникът А.П. е придобил процесиите имоти от несобственици, поради което не е
настъпил вещно-прехвърлителният ефект от покупко-продажбата на ПИ. Твърди, че е
собственик на недвижим имот с нов идентификатор 12084.2700.2878 заедно с
построените в него сгради с обща площ 731 кв. м., от които 593 кв. м. придобити
по наследство от Л.и Т.Г.и 138 кв. м. придобити по реда на чл. 79 ЗС, доколкото
от 1980 г. целият имот е бил ограден и владян необезпокоявано от ищцата. При
условията на алтернативност сочи твърдения за придобиване на собствеността
върху процесния имот по силата на изтекла придобивна давност по реда на чл.79
ЗС в периода от 11.07.1950 г. до настоящия момент.
В срок
са депозирани отговори от ответниците, с които оспорват предявените искове като
недопустими и неоснователни. Оспорват исковете като недопустими поради липса на
активна легитимация на ищцата, свързана с качеството й на законна наследница на
Л.Г.и Т.Г.. Посочват, че завършилите съдебни производства /административни/ между
страните са ирелевантни към процесуалната легитимация на ищцата в настоящото
производство. Оспорват Договор за покупко- продажба на имота от 1950 г., като
посочват, че в него са извършвани поправки и съществува неяснота относно броя
на купувачите. Твърдят, че съгласно описанието на процесния имот в Договора
закупените от наследодателите на ищцата 400 кв. м. са били част от парцел 618,
а не от парцел 617. Твърдят, че в качеството си на наследници на Р.Л.
притежават собствеността върху парцел 391, парцел пл. № 441 с площ 837 кв. м.,
имот пл. № 443 без посочена квадратура с идентификатор 12084.2700.618 и два
парцела с площ от 512 кв. м. всеки, като от тези имоти са били образувани
парцели 441,618 и 617. В ПИ с идентификатор 12084.2700.2878, предмет на
оспорвания нотариален акт, Р.Л. е построил нова сграда на два етажа с утвърден
архитектурен проект от 15.05.1960 г., която се владее от ответниците до
момента.
Ответникът
А.П. оспорва исковете като недопустими поради липса на пасивна легитимация от
негова страна. Оспорва исковете, като неоснователни и навежда твърдения за
нищожност на Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.07.1950 г.
поради липса на компетентност на местния народен съдия, удостоверил сделката,
липса на задължителни реквизити в съдържанието на нотариалния акт и наличие на
поправки и допълвания, които не са били заверени. Твърди, че представената към
Договора разписка е неотносима. Посочва, че към момента на закупуване на
процесния имот от останалите ответници по настоящото дело той е действал
добросъвестно.
С молба
от 15.11.2017 г. ответниците А.Н.К., М.Т.К.- Н. и К.Т.К. заявяват, че признават исковете, като молят по
отношение на тях да намери приложение разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК.
При
преценка събраните в производството доказателства, съдът намира, че подадената
насрещна въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение. Съображения:
Договорът
от 11.07.1950 г., с който Р.К.Л.продава на наследодателите на ищцата - Л.и Т.Г.част
от имота, предмет на настоящето производство, индивидуализиран като имот с площ
от 400 кв.м., при съседи - път, Е.М., от две страни - продавачът, който имот
влиза в регулационния план на с. Волуяк, кв.52, парцел 391 не може да
легитимира ищцата Т.Т.Н. като собственик на производно основание, защото не е
сключен в предвидената от чл.219 ЗЗД от 1982 г. /редакция след изм. със Закона
за привилегиите и ипотеките от 31.08.1910 г./ нотариална форма. Тя е условие за
действителност на сделката, поради което неспазването й я прави нищожна, а
нищожната сделка не поражда правно действие. Този договор не е валидиран и по
силата на изрична правна норма. Такива хипотези са уредени със Закона за
урегулиране неоформените с нотариални актове покупко-продажби на недвижими
имоти, но той има за предмет продажби на недвижими имоти, сключени до
01.01.1919 г. Според чл. 23 от Закона против спекулата с недвижими имоти /Обн.,
ДВ, бр. 13 от 13.02.1942/ договори за продажби на недвижими имоти, по които
собствеността не е била прехвърлена по нотариален ред, запазват своето
действие, ако имат достоверна дата. Изискването е обаче, те да са сключени в
периода 1 януари 1940 г. до 6 декември 1941 г. Частните писмени договори за
продажба или обещание за продажба на недвижим имот, но само, ако са сключени до
6 декември 1941 г., прехвърлят правото на собственост, при влизане на
изменението на същия закон с ДВ, бр. 79 от 1943 г., когато купувачът се намира
във владение на имота въз основа на договора и в тримесечен срок от тази дата
поиска вписване по реда на чл. 1 от Закона за привилегиите и ипотеките /чл.25/.
Собствеността се придобива от момента на вписването, което има конститутивно
действие.
Безспорно,
договорът, от който черпи права ищцата по настоящото дело не попада в
приложното поле на посочените специални нормативни актове и не е прехвърлил
правото на собственост върху спорния имот на Т.Т.Н.. Той може да бъде ценен от
съда евентуално като доказателство, установяващо начало на владение върху имота
с оглед придобиването му по давност. Доводите на ищцата, че при сключване на
договора са спазени изискванията на Закон за нотариусите /ред., ДВ, бр. 295/16.12.1943
г./ са неоснователни. И според изискванията на този нормативен акт / чл.9 и
чл.10 от същия/ прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот
следва да се извърши с нотариален акт. В производството се установява, чрез
представеното удостоверение за наследници, че ищцата Т.Т.Н. е наследник на Т.Г.Т.и
Л.К. Г.а-купувачи по посочения договор, поради което доводите на ответниците
срещу активната й материалноправна легитимация по исковете се явяват
неоснователни.
С оглед
така формираните изводи правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е формирал
изводи за неоснователност на предявения иск за собственост основан на производно
основание за придобиване на собствеността. Несрещната въззивна жалба следва да
бъде оставена без уважение.
От своя
страна и въззивната жалба на ответниците А.Д.П., М.Р.Л. и К.Р.К. следва да бъде
оставена без уважение. Съображения:
Чрез
представените в производството доказателства се установява, че с договора за
продажба от 11.07.1950г., наследодателите на ищцата Т.и Л.Г. Г.и са установили
фактическата власт върху имота с площ от 400 кв.м., находящ се в с. Волуяк,
кв.52, а впоследствие и чрез изплащане на обезщетение и на още 193кв.м., който
имот представлява ПИ със стар идентификатор 12084.2700.617, нахоящ се в с. Волуяк, област София и попада
изцяло в рамките на процесния имот с идентификатор 12084.2700.2878, предмет на
оспорения нотариален акт № 153, том III, peг. № 9351, дело № 455 от 2016 г. на
нотариус С.Т.. С последния се легитимират като собственици на основание давност
и наследство ответниците А.Н.К., М.Т.К.- Н., К.Т.К., М.Р.Л., К.Р.К. и В.М.Л. на
процесиите имоти - новообразуван ПИ с проекто идентификатор 12084.2700.2878,
който е част от ПИ със стар идентификатор 12084.2700.617, нахоящ се в с. Волуяк, област София, СО,
район „Връбница“, ул. „*****с площ 731 кв. м. заедно с построените в имота
сгради. Установено е и страните не спорят, че с нотариален акт за
покупко-продажба № 81, том IV, рег.№ 11248, дело 583/2016г. от 03.11.2016г. на
нотариус С.Т., А.Н.К., М.Т.К.- Н., К.Т.К., М.Р.Л., К.Р.К. и В.М.Л. са продали
на ответника А.Д.П. процесните поземлен имот и сгради - предмет на нотариалния
акт от 12.09.2016г.
Тези
изводи на съда се основават и на представените пред първата инстанция писмени
доказателства /строителните книжа/ - Строително разрешение № 86 от 27.09.1950 г.
издадено на Л.и Т.Г.за строеж на жилищна сграда, Разписка № 22/27.09.1950 г. и
квитанция за платена такса за издаденото разрешение за строеж, Протокол за
даване на строителна линия за строеж, както и документите от община Волуяк за
строеж на сградата. Същите установяват, че именно наследодателите на ищцата са
поискали и са получили строителни книжа за строеж на къща в процесния имот — за
който по тогава действащите кадастрален и регулационен план на с. Волуяк
(одобрени с Указ № 283 от 15.07.1927г. и Заповед № 1948 от 20.07.1927) е
отреден парцел IV-391 от кв.52, както и на констатациите на експерта по СТЕ,
приета пред първата инстанция, която настоящия състав кредитира по реда на
чл.202 ГПК. Чрез последните се установява идентичност на имотите- предмет на
договора за покупка от 1950 г., придадените 193 кв.м. и закупения от ответника.
Доводите на въззивниците за неотносимост на посочените писмени документи за
разрешаване на спора по същество, съдът намира за неоснователни с оглед
установеното – че същите се отнасят именно за строителството на сградата в
имота описан в договора от 1950 г. Чрез констатациите на СТЕ приета пред
първата инстанция се установява, че недвижимия имот по договора за продажба от
11.07.1950 г. е идентичен с имот с идентификатор 12084.2700.617 по КК, одобрена
със заповед от 20.07.2011 г. на Изп.директор на АГКК идентичен с новообразуван ПИ с проекто идентификатор
12084.2700.2878, като разликата от 20 кв.м. е посочена на изготвената от
експерта скица – Приложение № 6 и е оцветена в червено – югоизточен ъгъл на
имот 617 по точки 3,4,5,6 и 3 от означенията.
В
подкрепа на установеното е и приетото в проведените между страните две
административни съдебни производства. По последните е установено, че ищцата е
собственик на сегашния имот № 617, а ответниците на № 618, като се легитимират
с НА от 02.06.1975 г. Установени са в проведените производства обстоятелствата,
че по записванията по кад. план имот № 391 е на Л.и Т.Г.по договора от 1950 г.,
а по регулационния план от 1965 г. имота е с № 440 в кв.32 и е записан отново
на Л.и Т.Г.. Тези обстоятелства са установени и в проведеното административно
производство /Адм.д.№ 9224/2011 г. на АССГ, 3 с-в/, като изрично е посочено, че
ищцата се легитимира като собственик на имота с № 440 в кв.32, а ответниците –
на имот с № 441 с площ от 837 кв.м. и № 443 без посочена квадратура, които
имоти са съседни на първия имот собственост на ищцата.
Действително,
чрез констатациите на експерта по СТЕ е установено, че в действащия към момента
регулационен план за района, одобрен със Заповед РД-50-09- 332 от 16.09.1988г.,
за процесния имот няма самостоятелно отреждане, както и че в кадастралната
основа на плана имота е отразен с кадастрален номер 617 и попада в обхвата на
УПИ I - за парк, спортна площадка, атракционен кът, сладкарница, кооп.пазар,
обществена тоалетна и автомивка от кв.32. Дадените в тази насока констатации
обаче са, че не са представени данни този регулационен план да е приложен по
отношение на този УПИ. Доводите на ответниците, че това отреждане по
регулационния план от 1988 г. е довело до прекъсване на давността, съдът намира
за неоснователни. В случая владението върху процесния имот е установено на
11.07.1950 г. от наследодателите на ищцата, а от 1980 г. ищцата е продължила да
владее имота.
Упражняваното
владение отговаря на изискванията да е спокойно (не е установено с насилие),
явно (фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал
възможност да научи за това; не е установено по скрит начин), постоянно
(упражняването му няма случаен характер, а е израз на воля трайно да се държи
вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица), непрекъснато
(не е било прекъсвано изобщо, в частност - за период по-дълъг от 6 месеца /чл.
81 ЗС/, като се съобразява и презумпцията на чл. 83 ЗС), несъмнено (няма
съмнение, че ищцата, респ. - нейните наследодатели, са държали процесния имот,
както и, че са го държали за себе си) и при презюмирано намерение за своене.
Изискуемият 10-годишен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС е изтекъл най късно 1990 г.,
което обстоятелство е установено чрез събраните в производството гласни
доказателства, чрез показанията на свидетелите К.Ц.А., Г.К.П.и С.М.К.. Чрез
последните се установява, че първоначално в периода 1950-1960 г. от страна на
наследодателите на ищцата е бил построен един етаж от къщата в имота, а в
периода след 1980 г. от страна на ищцата Т. и нейния съпруг Божидар са
надстроили още два етажа. Установено е чрез техните показания и констатациите
на приетата СТЕ, че имотът е бил ограден, като между него и имотът на
наследодателите на ответниците (Р.К.), е имало ограда първоначално от жив плет,
а след това и с телена мрежа, както е към настоящия момент, която ограда от
надстрояването на къщата, не е местена. Съдът кредитира показанията на
свидетелите, тъй като те са непосредствени съседи на имота, дават пълни, точни,
ясни, логични, последователни и безпротиворечиви показния, които се подкрепят и
от писмените доказателства по делото, както и от заключението на вещото лице. Поради
това съдът приема, че ищцата и нейните наследодатели са упражнявали явно,
спокойно и необезпокоявано фактическата власт върху оградения имот (считано от
1950г., а от ищцата от 1980г., както се твърди в исковата молба) с намерение за
своене, като са придобили собствеността върху имота по давност най-късно към 1990
г.
Оплакванията
на въззивниците, че ищцата не е
придобила право на собственост върху 193 кв.м., за които е представена в
производството разписка за закупуването им от Е.Б./М./–съсед на имота, от който
тази реална част е придадена, съдът намира за неоснователни доколкото в
производството е установено придобиване на право на собственост върху имота от
ищцата на оригинерно основание – по давност в границите установени от експерта
по СТЕ и при доказана идентичност с процесния имот. Установи се както бе
посочено, чрез констатациите на експерта по СТЕ и събраните в производството
гласни доказателства- показанията на свидетелите К.Ц.А., Г.К.П.и С.М.К., че имотът е бил ограден, като между него и
имотът на наследодателите на ответниците (Р.К.), е имало ограда първоначално от
жив плет, а след това и с телена мрежа, както е към настоящия момент, която
ограда от надстрояването на къщата /1980 г./, не е местена.
Така
установеното не се опровергава от дадените показания от свидетелите П.В.К., Н.Г.Н.
и Р.Д.М., които не дават точни, ясни, пълни и безпротиворечиви сведения за
процесния имот. Така свидетелят П.В.К. не дава ясни сведения за това какви
сгради има в имота, къде е поставена оградата между двете къщи, за които същата
споделя възприети обстоятелства. Същата споделя и възприятия за време, което не
е съответно на релевантните моменти – 1950-1960 г. и 1980 г. до 1990 г. Същата
не установява релевантни за спора обстоятелства, които да е възприема в периода
1966 г. /когато се е нанесла в село Волуяк/ до 1978 г. /когато се е преместила
в гр.София/. Възпроизведените от нея обстоятелства, които са непълни и неясни
касаят вероятно друг период – около 2010 г. От своя страна свидетелят Н.Г.Н. не
установява къде се намира процесния имот и какви и колко постройки има в него
при съобразяване установеното в производството, че ищцата и ответниците са
собственици на съседни недвижими имоти. Същият не сочи и конкретни възприятия
по време и обстоятелства, които да са релевантни за спора. Идентични изводи се
налагат и за показанията на свидетеля Р.Д.М., като при преценката им по реда на
чл.172 ГПК с оглед евентуалната му заинтересованост от изхода на спора, като първи
братовчед на ответниците М. и К., съдът намира същите за противоречиви на
останалите събрани в производството доказателства, поради което не ги кредитира
за разрешаване на спора. Свидетелят М.не установява конкретни факти и
обстоятелства по време, които да бъдат преценени за релевантни за разрешаване
на спора. Дадените от него показания са общи, неточни, неясни и
непоследователни, поради което съдът не им дава вяра при разрешаване на спора.
От своя
страна ангажираните от ответниците писмени доказателства -позволителен билет №
58 от 17.05.1960г. и одобрени чертежи на сграда въз основа на този позволителен
билет, съдът намира че не се отнасят за разрешено строителство в процесния
недвижим имот попадащ тогава в кв.52, парцел IV-391. От една страна в тези
строителни книжа не е означен парцелът и кварталът, в които се разрешава
строителството, а от друга и според констатациите на експерта по СТЕ имотът, за
който същите се отнасят представлява ъглов парцел граничещ от запад и от юг с
улици, какъвто категорично не е процесния. При тези данни, както правилно е
приел и СРС въз основа на заключението на вещото лице с най-голяма вероятност
същите се отнасят за имот - парцел III-392 от кв.52.
При
така установеното правилно и законосъобразно СРС е приел за основателни
предявените искове за собственост на недвижим имот на основание придобиване по
давност. Изводите на двете инстанции съвпадат и постановеното решение следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По
изложените съображения, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 60366 от 08.03.2019 г., постановено по гр.д. № 65322/2016 г. по описа
на СРС, ГО, 118 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.