Р Е Ш Е Н И Е № 2298
02.06.2014г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК – X – ти съдебен състав в открито съдебно заседание четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Величка Динкова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 1513 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.422 ГПК вр. с чл.318 ТЗ.
Ищецът П.Р.Т. в качеството си на ЕТ „Р.П. – П.Р.”, с ЕИК ********* иска да се признае за установено спрямо ответник „Сиенит” ООД с ЕИК ********* с управител В.К.К., че дължи сумите по заповед № 12348/06.12.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която постановена в рамките на ч.гр.д. № 19696 по описа за 2013г. на РС – Пловдив, VII – ми гр.с-в за сумите както следва: сумата от 1704.15 лева – дължима част от цена за доставени стоки по фактура № 3675/24.09.2013, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението – 05.12.2013г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 39 лева за държавна такса и 150 лева за адвокатско възнаграждение. Срещу заповедта е подадено възражение в срока по чл.414 ГПК поради което е предявен настоящия иск.
Ищецът твърди, че главницата представлява вземане остатъчно вземане по фактура № 3675/24.09.2013г. на обща стойност 10 629.66 лева за продажба на дизелово гориво, което било предоставено на ответника с 3 броя приемо-предавателни протоколи – един от 20.09.2013г. и два от 23.09.2013г. Била заплатена сума от 8 925.51 лева. Ето защо се иска признаване за установен остатъка от 1 704.15 лева дължим от ответника. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник „Сиенит” ООД с ЕИК ********* с управител В.К.К. не е подал писмен отговор и не е взел становище. Извършеното от адвокат Б.Д. процесуално действие – подаване отговор на искова молба в който се твърди, че процесната сума е заплатена не е потвърдено от ответника, до колкото адв. Д. не представя пълномощно, че е овластен да представлява дружеството и след указания на съда в тази насока не предприема съответното процесуално поведение.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателствени материали и на основание чл.12 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Видно от представените протоколи от 20.09.2013г. и от 23.09.2013г. ищецът е доставил дизелово гориво на ответника общо 4 321 литра за което издадена фактура № 3675 от 24.09.2013г., по която са заплатени 8 925.51 / по твърдения на ищеца/. Поради което в случая следва да се приеме, че е налице търговска покупко-продажба по която ищецът е изпълнил задължението си, ответникът е получил заявеното количество нафта и е заплатил частично цената му. Протоколите са двустранно подписани, не са оспорени от страните, поради което съдът ги кредитира като частни писмени документи, удостоверяващи факта на предаването на стоката.
Ответникът не доказва да е изплатил процесния остатък от фактурата въпреки че това е в негова тежест. Не прави други правоизключващи, правопогасяващи или правоунищожаващи възражения поради което следва да се приеме, че предявения иск е основателен и доказан по размер.
По изложените съображения следва да се признае за дължима сумата от 1704.15 лева – дължима част от цена за доставена нафта по фактура № 3675/24.09.2013, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението – 05.12.2013г. до окончателното изплащане, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 39 лева за държавна такса и 150 лева за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящата инстанция разноски в размер на 39 лева за държавна такса и 150 лева адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ „Сиенит” ООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, Югоизточна промишлена зона, „инж. Асен Йорданов” № 7 с управител В.К.К. дължи в полза на П.Р.Т. в качеството си на ЕТ „Р.П. – П.Р.”, с ЕИК ********* с адрес: гр. Харманли ж.к Тракия, бл. 7, вх. А, ап.39 чрез адв. Н.К. сумите по заповед № 12348/06.12.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която постановена в рамките на ч.гр.д. № 19696 по описа за 2013г. на РС – Пловдив, VII – ми гр.с-в за сумите както следва: сумата от 1704.15 лева – дължима част от цена за доставени стоки по фактура № 3675/24.09.2013, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението – 05.12.2013г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 39 лева за държавна такса и 150 лева за адвокатско възнаграждение;
ОСЪЖДА Сиенит” ООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, Югоизточна промишлена зона, „инж. Асен Йорданов” № 7 с управител В.К.К. да заплати в полза на П.Р.Т. в качеството си на ЕТ „Р.П. – П.Р.”, с ЕИК ********* с адрес: гр. Харманли ж.к Тракия, бл. 7, вх. А, ап.39 чрез адв. Н.К. сумата от 39 лева /тридесет и девет/ за държавна такса и 150 / сто и петдесет/ лева за адвокатско възнаграждение, които представляват разноски в настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п./В.Атанасов/
Вярно с оригинала
ВД