Р Е Ш Е Н И Е
№ 1230
гр. Пловдив, 27.06.2022 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, І-ви
състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и пети май, две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдия
Юрукова административно дело № 946 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 39 от Закона за държавните помощи (ЗДП). Образувано е по жалба на Х.И.К.,
с адрес ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ №
РД05-44/02.04.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с който му
е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 715 744,01
лева, представляваща несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ. С жалбата и
чрез упълномощен процесуален представител – адвокат Т.-Л., се поддържат доводи
за незаконосъобразност на акта, съответно нищожност, като издаден при
неспазване на установената форма, при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.
Прави се възражение за изтекла абсолютна давност. Иска се отмяната му,
съответно прогласяване на нищожност. Претендират се разноски по списък.
Ответникът
- Министър на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител
– адв. Г., оспорва жалбата и предлага да бъде отхвърлена. Обосновава
законосъобразност на административния акт. Претендира се заплащане на разноски
по представен списък.
Административен
съд Пловдив, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК събраните и приети по делото писмени доказателства и
законосъобразността на оспорвания административен акт като цяло, приема за
установено от фактическа страна следното:
С
Договор за замяна на недвижим имот № 56/23.01.2009 г./л.50 и сл./, сключен
между Държавна агенция по горите и Х.И.К., жалбоподателят е получил в
собственост поземлен имот 67800.34.4 с площ 17,407 дка в землището на гр.
Созопол, общ. Созопол, област Бургас по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-60/04.10.2007 г. на изпълнителния
директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, попадащ в отдел 418, част
от подотдел "27", представляващ частна държавна собственост и имот
67800.44.90 с площ 7, 010 дка в землището на гр. Созопол, общ. Созопол, област
Бургас по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-60/04.10.2007 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър, попадащ в отдел 425, част от подотдел "5",
представляващ частна държавна собственост. Видно от договора Х.К. е прехвърлил
в заямна собствените си недвижими имоти на държавата в размер на 611, 533 дка
(имот 208003 с площ 134, 461 дка вземлището на с. Белица, община Лъки, имот
208058 с площ 307, 605 дка вземлището на с. Белица, община Лъки, имот 208022 с
площ 12, 695 дка вземлището на с. Белица, община Лъки, имот 208010 с площ 86,
301 дка вземлището на с. Белица, община Лъки, имот 208063 с площ 70, 471 дка
вземлището на с. Белица, община Лъки. В договора е посочена стойността на
имотите от ДГФ – 329 626, 85 лв. и на тези на Х.К., като държавните са с
по-ниска стойност, равняваща се на 4921,15 лв., за които държавата не дължи
доплащане. Съгласно договора всички разноски са вменени и са за сметка на Х.К..
Договорът е сключен въз основа на издадена Заповед № 111/23.01.2009г. на
председателя на Държавната агенция по горите.
Така
извършената сделка попада в периода, обхванат от Решение на Европейската
Комисия /наричано по-надолу в настоящото решение - Р на ЕК /C(2014) 6207 final
от 5.09.2014г., относно схема за помощ № SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP
176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/B/08 /, приведена в
действие от Република България при замените на горска земя. Същото е издадено
на основание чл. 108, §. 2, първа алинея ДФЕС и в своя чл. 1 установява, че
държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска
държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари
2007 г. - 27 януари 2009 г., е неправомерно приведена от Република България в действие
в нарушение на чл. 108, §.3 ДФЕС /Комисията не е била информирана от държавата
за плановете й да извърши посочените сделки/ и несъвместима с вътрешния пазар.
Решението на ЕК не е обжалвано пред Общия съд на ЕС, като отказът за обжалване
се основава на решение на МС от 05.11.2014 г. и е влязло в сила.
Съгласно
чл. 14, §. 1 и §. 3 от действащия към влизане в сила на решението на ЕК
Регламент (EО) № 659/1999, когато са взети отрицателни решения в случаи с
неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава-членка да вземе всички
необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя. Без това да накърнява
разпореждане на Съда на Европейските общности ,съгласно член 185 от Договора,
възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите по
националното законодателство на съответната държава членка, при условие, че те
позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията.
В
решението на ЕК не са индивидуализирани получателите на помощта и размерът на
помощта, която трябва да се възстанови. Поради това в чл. 6 от същото е
разпоредено в срок от 4 месеца от уведомяването за настоящото решение, Република
България да представи информация за наименованието на частната страна, т.е. на
бенефициера, и причините, поради които тя счита или не счита тази страна за
предприятие; административните и пазарните цени за частните и държавните горски
парцели, които са заменени.
Изпълнителна
агенция по Горите след проведена обществена поръчка е избрала правоспособен
независим оценител, който да извърши оценка на поземлени имоти в горски
територии в съответствие с изискванията на решение на Европейската комисия от
05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA.26212 (2011/С) И SA.26217 (2011/С), а
именно "Агролеспроект" ЕООД.
През
2018 г. Изпълнителната агенция по горите е възложила на
"Агролеспроект" ЕООД, с едноличен собственик на капитала Министерство
на земеделието, храните и горите/МЗХГ/, да извърши пазарна оценка на имотите по
договора за замяна на Х.К.. В доклада заменените държавне имоти са оценени на 1 072
547 лева/л.37/, а заменените частни имоти на Х.К. - на стойност 598 232 лева/л.61-68/
На
основание чл. 26, ал.1 от АПК, с писмо изх. №94-2327/20.11.2019г. при МЗХГ/л.32/,
жалбоподателят е уведомен, че се открива производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане на основание чл. 38, ал. 3 от Закона
за държавните помощи /ЗДП/ и чл. 162, ал. 2, т. 6 и т. 9 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. В писмото е посочено, че с
горецитираното решение на Европейската комисия е прието, че при извършената
замяна, Република България е предоставила държавна помощ в нарушение на чл.
108, § 3 от Договора, която е несъвместима с вътрешния пазар.
В
предвидения 14-дневен срок Х.К. е
депозирал писмо, че не разбира за какво е производството, на което възражение,
изпълнителният директор на ИАГ е указал, че може да се запознае с преписката в
работно време на Министерство на земеделието, храните и горите.
Производството
е приключило с издаването на оспорения АУПДВ № РД05-44/02.04.2020 г. на
министъра на земеделието, храните и горите. В мотивите си органът посочва Решението
на Европейската комисия С (2014) 6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за
помощ № SA.26212 (2011/С) и № SA.26217 (2011/С) приведена в действие от
Република България при замените на горска земя (Решението на ЕК), с което е
прието, че извършената с Х.К. замяна, Република България е предоставила
държавна помощ в нарушение на чл. 108, параграф 3 от Договора за
функционирането на Европейския съюз, която е несъвместима с вътрешния пазар и
следва да бъде възстановена. Иска се възстановяване на 479 236 лева и
лихва в размер на 236 508, 01 лева (общ размер на задължението
715 744,01 лева), представляваща несъвместима с вътрешния пазар държавна
помощ. Същата е определена чрез оценителна експертиза на
"Агролеспроект" ЕООД за определяне на пазарната стойност на
поземлените имоти в горски територии.
АУПДВ
е съобщен на Х.К. на 02.04.2020г., съгласно извлечението от деловодната
програма на министерството(л.26). жалбоподателят чрез адвоката сочи, че е
получена на 06.04.2020г. Представят се доказателства за изпращане на жалбата
чрез ползване на пощенски куриерски услуги с дата на приемане на пратката – жалба
до МЗХ, 16.04.2020г.( л. 93, л. 18). При тези факти, 14-дневният срок за
оспорване е спазен и жалбата е подадена в срок.
По
делото по уважено доказателствено искане
на двете страни е допусната съдебно-оценъчна експертиза, към която е
представено допълнение по въпроси на ответника. Съгласно заключението на вещото
лице пазарната цена на поземлен имот в горска територия е паричният израз на
осреднените цени от сделки с поземлени имоти в горски територии от различни
видове възмездни сделки, сключени в период на 24 месеца преди датата на
възлагане на оценката и вписани в Служба по вписвания. Пазарната цена на ПИ в
горска територия вещото лице определя като средно аритметично от цените на
пазарни аналози по метода на сравнимите продажби. Открити са 8 сходни сделки.
Средно претеглената цена на тези сделки според вещото лице е 479, 50 лв./дка.
Съотнесено към двата държавни имота, същите са с цена: имот 67800.34.4 – с площ
17, 407 дка по средна пазарна цена 479, 50 лева е 8346,65 лева; имот 67800.44.90
с площ 7,01 дка по средна пазарна цена
479,50 лева е 3361 лева. Общата им пазарна цена е 11707, 94 лева. В службата по
вписвания в гр. Асеновград не са открити сделки с имоти в горски територии. За
целите на експертизата вещото лице е ползвало експертизата от административната
преписка – 598232лв. Разликата между реалната пазарна цена на парцелите горска
територия частна собственост и администативната цена на същите експертизата
посочва ПЦЧИ-АЦЧИ 598232 – 334548=263684 лева; Разликата между реалната пазарна
цена на парцелите горска земя държавна собственост и административната цена на
същите е ПЦДИ-АЦДИ=11707-329626,85= – 317918,91 лева. Според вещото лице
стойността на насажденията не се прибавя към цената на имота, защото цената му
представлява цена на земя и насаждения. Насажденията са включени в определената
цена при замяната. Цената на горски
имоти не е механичен сбор между цената на земята и на насажденията, а е едно
цяло. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено и
непротиворечащо на събраните по делото доказателства.
От
страна на жалбоподателя се представиха всички нотариални актове, послужили за
данни по експертизата.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата
е допустима - насочена е срещу подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт, подадена е от лице - адресат на акта, в преклузивния срок
за оспорване по чл. 149, ал.1 от АПК.
С
влязло в сила решение на Европейската комисия (ЕК) С (2014) 6207 final от
05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex
CP176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP176/B/08), е установено, че
държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска
земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1
януари 2007 година - 27 януари 2009 година, неправомерно приведена в действие
от Република България в нарушение на чл.108, § 3 от Договора, е несъвместима с
вътрешния пазар. Констатираното нарушение е свързано с неизпълнение
задължението на Република България по чл.108, §3 от ДФЕС, като държава - членка
да уведоми Европейската комисия, (неспазване на процедура по нотификация) във
връзка с предоставянето на държавна помощ. Съгласно чл. 4, § 1 от решението на
ЕК, Република България възстановява от бенефициерите несъвместимата помощ,
предоставена при сделките за замяна, посочена в член 1. Чрез дерогация от § 1,
несъвместимата помощ може да бъде възстановена от бенефициерите чрез отмяна на
сделките за замяна в случаите, когато не са извършени материални промени в
засегнатите от сделката горски земи държавна и частна собственост след датата
на тази сделка. В чл. 6 от решението ЕК е посочила конкретни срокове за
изпълнението му. Съгласно чл. 7 - адресат на решението е държавата - членка -
Република България.
Решение
C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г. на ЕК, е издадено на основание чл. 14, във
вр. чл. 13 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22.03.1999 г., за
установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО
(впоследствие чл. 108 от ДФЕС), в сила, към датата на издаването на този акт,
отменен, считано от 13.10.2015 г. с Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13.07.2015
г. Решение на ЕК е предпоставка за образуването на административното
производство от компетентния в Република България орган, за предприемане на
мерките по неговото изпълнение. Съгласно чл. 33, във вр. чл. 8 и чл. 10 от ЗДП (ДВ,
бр. 85 от 24.10.2017 г.), приложим към датата на издаването на оспорения в
настоящото производство АУПДВ, специална компетентност по отношение на
държавните помощи, в областта на земеделието, развитието на селските райони,
горското и ловното стопанство и рибарството, на контролиращ орган и
администратор на държавна помощ е предоставена на министъра на земеделието,
храните и горите.
При
издаване на АУПДВ са спазени изискванията на чл. 26 от АПК и Х.К. е уведомен за
започване на административното производство. Дадена му е възможност да се
запознае с преписката и да ангажира становище и доказателства.
Опореният
АУПДВ е издаден на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДП, когато с решението на
Европейската комисия за възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна
помощ или съответно на неправилно използвана държавна помощ не са
индивидуализирани получателите на помощ и размерът на помощта, която трябва да
се възстанови, администраторът на помощ издава акт за установяване на публично
вземане по реда на АПК, като е длъжен да установи лицата, получатели на
помощта, и размера на получената от всяко лице помощ, като уведоми министъра на
финансите за установеното и за предприетите действия за възстановяване,
съобразно сроковете, определени в решението на Европейската комисия, в случая
за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна
собственост в периода 1.01.2007 г. - 27.01.2009 г., като издаде,
законосъобразен ИАА, по отношение на такъв субект, отговарящ на изискванията за
бенефициер, по смисъла на чл. 107, §1 от ДФЕС, при съобразяване на съображения
(125)- (128) от решението на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г., който
въпрос е преюдициален за обосноваване наличието на държавна помощ, по отношение
на конкретен частноправен субект, за относимия период и съответно, за
възникване на задължението за възстановяване.
Чл.
38, ал. 4 от ЗДП, установява и специален ред за изпълнение на съответния ИАА,
т. е. събиране на неправомерната помощ, установена по реда на чл. 38, ал. 3 -
от органите на Националната агенция по приходите /НАП/, по реда на ДОПК. При
тази регламентация, следва Министъра на земеделието, храните и горите, да
издаде АУПДВ, на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДП, по отношение, на който изрично
е предвидено приложението на процедурата по АПК, като спази и изискванията на
чл. 38 и чл. 39 от ЗДП. Вземането по акт за установяване на публично държавно
вземане, издаден по реда на чл. 38, ал. 3 от ЗДП, във вр. чл. 21, ал. 2 от АПК,
представлява публично държавно вземане по аргумент на чл. 6 от ЗДП, във вр. чл.
38, ал. 4 от ЗДП. Издаденият акт по реда на ЗДП, представлява изпълнително
основание, по смисъла на чл. 165 от ДОПК.
Оспорения
в настоящото производство АУПДВ е издаден от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия по чл. 33, във вр. чл. 8 и чл. 10 от ЗДП, в писмена форма,
съгласно изискването на чл. 59, ал. 2 от АПК и съдържа посочване на
фактическите и правни основания за издаването му.
АУПДВ
е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
материалния закон.
Съгласно
съображение (125) от решението на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 година
въпросът дали потенциалните бенефициери на сделките за замяна са предприятия по
смисъла на чл. 107, §1 от ДФЕС следва да бъде разгледан предварително. Това е
необходимо, тъй като правилата за държавните помощи се прилагат само когато
бенефициерът е предприятие. В съображение (126) е посочено, че Съдът на ЕС
определя понятието "предприятие" за целите на чл. 107, § 1 от
Договора като субект, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му
статут и начина му на финансиране. Съгласно Съда на ЕС всяка дейност, която се
състои от предлагане на стоки и услуги на даден пазар представлява стопанска
дейност. Класификацията на даден субект като предприятие по този начин винаги е
свързана с определена дейност. В тази връзка в съображение (127) Комисията е
отбелязала, че определени бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са
извършвали стопанска дейност със заменената горска земя през разглеждания
период и понастоящем не извършват такава и не могат да се считат за предприятия
по смисъла на чл. 107, §1 от Договора. В съображение (128) е посочено изрично,
че в останалата си част решението на ЕК се отнася само до тези бенефициери на
сделките за замяна, които представляват предприятия по смисъла на цитираната
разпоредба от Договора.
От
изложеното следва, че качеството "предприятие" по смисъла на чл. 107,
§ 1 от Договора е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки
конкретен случай при издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 38, ал. 3 ЗДП. В
оспорения административен акт се съдържат кратки мотиви, въз основа на които Х.К.
е определен като "предприятие" по смисъла на чл.107, §1 от ДФЕС и
"бенефициер" на държавна помощ. Посочено е, че същият се е разпоредил
непосредствено след замяната с двата имота, които е придобил, което явно
представлява стопанска дейност и характеризират лицето като „предприятие“
съгласно Решението на ЕК и съдебната практика на Съда на Европейския съюз.
В
тази връзка в съображение (142) от решението, Комисията изрично е отбелязала,
че понятието "предприятие" в член 107, параграф 1 от Договора е
обективно понятие, така че въпросът дали предприятията предлагат стоки и услуги
на даден пазар и по този начин се конкурират с други предприятия и участват в
търговията в рамките на Съюза, трябва да се определи с оглед на дейностите,
действително извършвани от тези предприятия, а не дали са спазени определени
национални правни формалности. За да се установи дали съответните дейности са
такива на "предприятие" по смисъла на правото на Съюза в областта на
конкуренцията, трябва да се изследва естеството на тези дейности, като
квалификацията "икономическа дейност" се преценява за всяка една от
отделните дейности, извършвани от конкретния субект (решения на СЕС от 24
октомври 2002 г. C-82/01 P, т. 75 и от 1 юли 2008 г., MOTOE, C-49/07, т. 25).В
конкретния случай такава преценка от органа липсва.
Не
биха могли да се възприемат доводите на административният орган, че щом Х.К. се
е разпоредил с получените в резултата на замяната земи, е със статут на
търговец по нашето право, който по занятие е извършвал стопанска дейност, като
с това се покрива понятието "предприятие" от член 107, параграф 1 от
Договора, поради което и дължи възстановяване на получената при замяната
държавна помощ. “Предприятие“ може да е юридическо лице, организация с
нестопанска цел и физическо лице, които осъществяват икономическа дейност, а
икономическа е всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги
на даден пазар (решение на СЕС от 10 януари 2006 г. по дело C-222/04, т. 108).
В случая според мотивите на АУПДВ Х.К. се е разпоредил с получените в замяна
имоти, като ги е продал на други лица. Извършената замяна и продажба се характеризират
като стопанска дейност. Извършената от К. продажба не може да се приеме за
търговска продажба, от която да следва извод за стопанска дейност, извършвана
от физическото лице.
В
административното производство по издаването на АУПДВ административният орган
не е доказал, че Х.К., като физическо лице, е осъществявал търговска дейност,
свързана с дърводобив и търговия с дървен материал, залесяване, туризъм и др. Административният
орган следва да установи качеството на бенефициер на Х.К., като в съдебното
производство, ответникът носи доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 1
от АПК. В случая по делото не се доказа и установи качеството бенефициер на Х.К.
по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС, което е релевантно за законосъобразността на
акта, тъй като следва да се докаже защо административният орган изисква
възстановяване на помощта именно от адресата на акта, тъй като той не е
определен като бенефициер на несъвместима помощ с Решението на комисията.
Следва да се отбележи,че Решението на ЕК не обвързва понятието предприятие със
сделки със заменените имоти, но и никъде в постановената съдебна практика на ЕС
не се изисква извършваната икономическа дейност да бъде свързана единствено и
само с пряко използване на помощта.
С
оглед на гореизложеното и поради неустановяване на качеството бенефициер на Х.К.
по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС, АУПДВ се явява незаконосъобразен.
Спорен
по делото е въпросът за размера на подлежащата на възстановяване помощ.
Методиката
за определяне размера на помощта, е посочената в съображение (173) от решението
на ЕК формула. Прилагането на тази формула изисква i) определяне на разликата
между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и
административната цена на този парцел, определена в съответствие с
предписанията на Наредбата за базисните цени и ii) определяне на разликата
между реалната пазарна цена на парцела държавна собственост и административната
цена за този парцел, определена в съоветствие с Наредбата за базисните цени.
Положителната разлика между стойността ii) и стойността i) определя
първоначалният размер на държавната помощ, получена в резултат на сделката за
замяна. В случая административните цени на горските земи държавна и частна
собственост са посочени в Договор за замяна № 56/23.01.2009 г. Чрез
ангажираната съдебна експертиза жалбоподателят оспорва размера на определените
пазарни цени и административни цени, съответно получената разлика досежно
имотите, които е получил в замяна. Чрез представените сделки от 2007 и 2008 г.
от Службата по вписвания Созопол, се установява, че общата пазарна цена на
двата имота е 11707, 94 лева, тъй като средно претеглената цена на декар е 479,
50 лева. Експертизата е оспорена от ответника, като същият не ангажира други
доказателства, освен експертизата от административната фаза на производството.
От
съществено значение за размера на държавната помощ подлежаща на възстановяване
е определяне размера на реалните пазарни цени на заменените имоти. При
определянето им следва изцяло да бъде отразена икономическата стойност на тези
земи към момента на замяната (съображение 174). В съображение (175) Комисията
изрично е отбелязала, че българските органи притежават информация и за
пазарните цени на всички парцели, засегнати от сделки към момента на замяната
съгласно електронна таблица, изпратена на 21 януари 2014 г. в становище
2014/032997. В оспорения акт липсват мотиви и по делото не са налице данни,
информацията за пазарните цени, предоставена на ЕС в посоченото становище да е
използвана за определяне размера на помощта съобразно методиката/формулата
посочена по-горе, респективно съображения за причините, поради които е
неприложима.
Административният
орган е определил пазарните цени чрез експертна оценка, извършена от независим
оценител, определен по реда на ЗОП - "Агролеспроект "АД съгласно чл.
37, ал.1, т. 2 от ЗДП. В съображение (176) е посочено, че този начин на
определяне на пазарните цени се използва, когато българските органи могат да
изразят основателни съмнения, че тази методика не може да бъде приложена или
води до сума, която явно не отразява адекватно сумата, получена от бенефициера.
Следва да се посочи, че пазарните оценки на държавните и частните имоти не са
изготвени от независими експерти в изпълнение изискването на съображение 176 от
решението на ЕК. От данните в Търговския регистър се установява, че едноличен
собственик на капитала на "Агролеспроект" ЕООД е Министерство на
земеделието, храните и горите.
Съгласно
чл.4 от Закона за независимите оценители (ЗНО) (Д.В., бр.98 / 14.11.2008 год.)
"Регистрираните независими оценители при извършване на оценки спазват
Кодекса за професионална етика на независимите оценители и следните принципи:
1. независимост-необвързаност на регистрирания оценител, включително чрез
неговите съдружници/акционери и персонал, с възложителя на оценката, с неговите
ръководители или свързани с тях лица; 2. обективност, безпристрастност и
недопускане на предубеждение и конфликт на интереси при извършване на
оценката". В случая и двата основни принципа са нарушени. Нещо повече -
изрично в чл.21, ал.1 от ЗНО е регламентирано, че: "Независимият оценител
не може да извършва и подписва оценка, когато: 1. е свързано лице с възложителя
по смисъла на §.1, т.З от Данъчно -осигурителния процесуален кодекс". Действително
в случая възложител се явява Изпълнителна Агенция по горите, но тя е в
структурата на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), т.е не
може да се разглежда като независим субект. Така титуляр на вземането ще е
държавата, която чрез МЗХГ се явява принципал (едноличен собственик на
капитала) на оценителя. Следователно оценката по административната преписка е
извършена и подписана именно от свързано с възложителя лице.
Не
е спазен и основният формален принцип залегнал в чл.38, ал.10 от Закона за
държавните помощи, определящ условието оценката да се възлага и приема от
администратора на помощта. В конкретния случай администратор на твърдяната
помощ е МЗХГ, а възложител на оценката е Изпълнителна агенция по горите.
Жалбоподателят
е направил възражение за изтекла
погасителна давност на вземането. Константна и непротиворечива е практиката на
ВАС по този вид дела, че давността не е изтекла, позовавайки се на решение на
Съда на ЕС по дело С-627/18. Според т. 46 от решението на СЕС от 30 април 2020
г. по дело С-627/18, когато дадена помощ е приведена в действие без
предварително уведомление до Комисията, както е в настоящия случай, тя е
неправомерна по силата на член 108, § 3 ДФЕС и получателят на помощта не може
да има към този момент оправдани правни очаквания относно нейното правомерно
отпускане (в този смисъл и решение на СЕС от 19 март 2015 г. по дело С-672/13,
т. 77, както и решение на СЕС от 5 март 2019 г. по дело С-349/17, т. 98).
Според т. 50 от решението на СЕС по дело С-627/18 в рамките на 10-годишния
давностен срок по член 17, § 1 от Регламент 2015/1589 Комисията винаги може да
поиска възстановяване на неправомерна помощ, при това независимо от
евентуалното изтичане на приложимия в националното законодателство давностен
срок (в същия смисъл и решение на СЕС от 5 март 2019 г. по дело С-349/17, т.
114). Поради това принципът на правна сигурност, който давностните срокове имат
за цел да гарантират, не може да бъде пречка за възстановяването на обявена за
несъвместима с вътрешния пазар помощ (т. 60 от решението на СЕС по дело
С-627/18).
С
оглед на гореизложеното съдът счита, че оспореният АУПДВ е издаден от
компетентен орган, при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и при неправилно приложение на материалния закон, поради което следва
да бъде отменен.
Предвид
задължението на Република България за процедиране съгласно Решение на ЕК
C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г., преписката следва да бъде върната на
административния орган за нова преценка относно наличието на държавна помощ, в
съответствие с мотивите на настоящото решението.
При
този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени разноски по производството в размер на 50 лева за заплатена
държавна такса, 1500 лева адвокатско възнаграждение и 450 лева депозит за вещо
лице(претендираният размер за депозит за вещо лице е в размер на 1375 лева, но
по делото се установява внесен от жалбоподателя в размер на 450 лева).
На
основание чл. 172 ал. 2 от АПК Административен съд Пловдив, I състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Акт за установяване на публично държавно вземане № РД05-44/02.04.2020 г. на
министъра на земеделието, храните и горите
ОСЪЖДА
Министерство на земеделието, храните и горите да заплати на Х.И.К., с адрес ***
разноски по делото в размер на 2000/две хиляди /лева.
ИЗПРАЩА
преписката на министъра на земеделието, храните и горите за ново произнасяне в
изпълнение на Решение на ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г., в съответствие
с мотивите по тълкуването и прилагането на закона.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд на Република България
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: