Определение по дело №1191/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2279
Дата: 21 юли 2020 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20205530101191
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                     Номер   2279             Година  21.07.2020                   Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и първи юли                                                                                    Година 2020

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1191 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от ищеца писмени документи, каквито с отговора не са представяни, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 133/2020 г. на Старозагорския районен съд.

Следва да се даде на ищеца исканата възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да води едно лице, което съдът да допусне и разпита в същото в качеството на свидетел, за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата му молба (чл. 164 ГПК).

Следва да се назначи и исканата от ищеца съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на поставените към нея въпроси в исковата молба, за отговор на които съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ищец да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по-благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че на 24.02.2020 г. му било връчено съобщение по ч.г.д.№ 133/2020 г. по описа на PC Стара Загора, с което му бил даден едномесечен срок на основание чл. 415 (1) т.1 ГПК за предявяване на иск срещу ответника за установяване на вземането, за което била издадена заповед за изпълнение по посоченото ч.г.д. С настоящото в дадения му едномесечен срок предявява следните искове: На 06.08.2018 г. между М. (с вписана впоследствие промяна в правната форма в О.), в качеството на лизингодател, и ответника, в качеството на лизингополучател, бил сключен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № -. В изпълнение на задълженията си лизингодателят придобил собствеността върху посочения от лизингополучателя лек автомобил марка „-" модел „-", идентификационен номер на рама -, рег. № - и предоставил ползването му на лизингополучателя, за което бил съставен приемо - предавателен протокол. Лизингополучателят заплатил авансово първоначалните разходи и договорената първоначална вноска. Размерът на финансирането бил 4690 лева. Всички съществени условия били подробно описани в договора, приетите от клиента общи условия и приложенията - неразделна част от договора. В частност, лизингополучателят поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта по предназначение с грижата на добър стопанин. Договорен бил срок от 24 месеца, изтичащ на 20.07.2020 г. съгласно приложения погасителен план - неразделна част от договора за финансов лизинг. Договорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 39.60 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 285.96 лева. Лизингополучателят преустановил плащания по договора, като последното постъпило частично плащане било от 11/12/2018 г., с което изпаднал в неизпълнение на договорните задължения. Същевременно лизингополучателят продължил да ползва лизинговия актив до 30.01.2019 г., на която дата след връчено изявление от лизингодателя за разваляне на договора поради неизпълнение лизинговият актив бил върнат във владение на собственика – лизингодател и бил съставен приемо - предавателен протокол между страните. На основание чл. чл. 345т ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към договора общи условия за периода, през който лизинговият актив бил ползван от лизингополучателя, последният дължал заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от пета (с падеж 20.12.2018 г.) до шеста (с падеж 20.01.2019 г.) включително и седма частично (за период от 21.01.2019 г. до 30.01.2019 г.) в общ размер от 664.17 лева, в това число главница в размер на 355.11 лева и възнаградителна лихва в размер на 309.06 лева. На основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на пета до шеста вноска, била начислена неустойка в размер на 2.07 лева към датата на прекратяване на договора - за период от 20.12.2018 г. до 30.01.2019 г. Неустойката била начислена както следва: за забава в плащането на пета вноска за периода от 20.12.2018 г. до 30.01.2019 г. върху съответната част от главницата в размер 1.65 лева; за забава в плащането на шеста вноска за периода от 20.01.2019 г. до 30.01.2019 г. върху съответната част от главницата в размер 0.42 лева. На основание чл.15.5 от приложимите към договора общи условия, лизингополучателят дължал на лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 857.88 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на договора - 30.01.2019 г., формирана като сбор от три месечни вноска, всяка една в размер на 285.96 лева. На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от общите условия, лизингополучателят дължал да възстанови на лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци на основание чл. чл.52-61 от Закона за местните данъци и такси за 2018 г. Заплатен бил данък от лизингодателя в размер на 94.99 лева, част от който бил погасен от лизингополучателя. Претендира се незаплатеният остатък от задължението в размер на 0.13 лева. На основание чл. 14.4 във вр. с чл. 8.7.10 от общите условия, лизингополучателят дължал да възстанови на лизингодателя направените разходи за възстановяване на владението на лизинговия актив. За целта били ползвани услугите на трето лице - Е... Съгласно рамков договор за поръчка от 06.06.2017 г. между М. и Е.. дължимото възнаграждение възлизало на 708 лева с ДДС, за което била издадена фактура № **********/11.02.2019 г. Възнаграждението било формирано по следния начин: 500 лева без включен ДДС за издирване и изземване на актив до 3,5 тона, увеличен с 50 лева без ДДС за изземване извън гр. София и 40 лева възстановяване на допълнителни разходи. Съобразно изложеното и на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 342, ал. 2 ТЗ, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, гореописаните суми били дължими ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи исковите суми.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за финансов лизинг № -, сумата от 355.11 лева за незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 20.12.2018 г. до 30.01.2019 г., с 309.06 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 20.12.2018 г. до 30.01.2019 г., с 2.07 лева неустойка за забавени плащания за периода от 20.12.2018 г. до 30.01.2019 г., с 857.88 лева неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя, с 0.13 лева разходи за заплатени от лизингодателя данъчни задължения за 2018 г., със 708 лева разходи заплатени от лизингодателя за възстановяване на владението на лизинговия актив, и законната лихва от подаване на заявление в съда, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 133 описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените в настоящото и в заповедното производство разноски.

Правната квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че тези искове били допустими, но неоснователни и следвало да бъдат отхвърлени. Не оспорвал обстоятелствата, че на 06.08.2018 г. сключил с ищеца договор за финансов лизинг № -, получил лизинговата вещ, след подписване на договора и последната била иззета от него на 30.01.2019 г. Не оспорвал и обстоятелството, че последното извършено от него към ищеца плащане било с дата 11.12.2018 г., като, поради финансови затруднения, бил възпрепятстван да заплати следващата лизингова вноска. На 30.01.2019 г. без никакво предварително уведомление бил посетен от представители на ищеца, непознати за него, които му иззели автомобила, предмет на договора за лизинг, и му връчили приложените към исковата молба приемо-предавателен протокол и уведомление за прекратяване на договора за лизинг. От самата искова молба било видно, че дължимата за просрочието сума възлизала на 355.11 лева, която била незначителна с оглед целия размер на лизинговата сума, и която можел да плати, ако бил уведомен надлежно и му бил даден подходящ срок за изпълнение. Приложеното към иска уведомление за прекратяване на договора за лизинг, било датирано - 24.01.2019 г., но не му било връчено своевременно, а едва с отнемането на владението на лизинговата вещ. Поради това договорът за лизинг не бил надлежно прекратен от страна на ищеца. Ненадлежното му прекратяване влечало неоснователност и на претенцията за заплащане на договорна неустойка в трикратния размер на договорената месечна вноска или общо 857.88 лева. Клаузата, с която бил уговорен лихвен процент в размер на 39.60 %, била неравноправна и като такава била нищожна на основание чл. 26 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. В трайната си и непротиворечива практика ВКС приемал, че когато задължението не било обезпечено, уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, противоречала на добрите нрави. В случая договорената между страните лихва от 39.60 %, надвишавала трикратния размер на законната лихва, който за процесния период, към датата на сключване на договора, била 10.00 %. Това означавало, че клаузата за уговорената в този размер възнаградителна лихва, противоречала на добрите нрави и като такава била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като надхвърляла рамките на присъщата й възнаградителна функция, и я превръщало в средство за неоснователно обогатяване, в който смисъл били посочените в отговора решения. На следващо място, клаузите на т. 8.7.10 и т. 14.5 от ОУ, въз основа на които ищецът претендирал заплащане на направените разходи за възстановяване на владението върху лизинговия актив, били неравноправни и като такива били нищожни. Клаузата на чл. 8.7.10 от ОУ към договора за лизинг, предвиждаща едностранното определяне на разходи на репатриране на лизингования актив по почин на лизингодателя. За процесния договор за лизинг се прилагали правилата на ЗПК, по арг. на чл. 3, ал. 3 от същия. Съгласно разпоредбата на чл. 8.7.10 от ОУ, лизингополучателят дължал „разходите, направени от лизингодателя във връзка с възстановяването на държането на лизингови актив“, което задължение не било определено по размера си в договора - нямало точен размер; в представеното копие от тарифата, такава такса отсъствала по размер, като, за да докажел размера, се базирал на договор между него и трето лице. Същевременно обаче, според чл. 10, ал. 2 ЗПК, кредиторът не можел да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. А според чл. 10А, ал. 4 от същия закон, „видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит“. Следователно, чрез клаузата на чл. 8.7.10 от ОУ към договора били заобиколени изискванията на ЗПК, заложени в чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4, което релевирало нищожността и на основание на чл. 21, ал. 2 ЗПК. От друга страна, съгласно чл. 14.1. от ОУ връщането на лизинговия актив от лизингополучателя на лизингодателя следвало да бъде извършено в срок от два работни дни от прекратяване на договора, за което прекратяване обаче ответникът не бил уведомен предварително, а уведомлението му било връчено едва на 30.01.2019 г. Тоест на ответника не била дадена възможност да върне лизинговия актив доброволно в посочения двудневен срок. Съгласно чл. 14.4 от ОУ било уговорено, че, в случай че лизинговият актив не бъде върнат на лизингодателя в посочения по чл. 14.1 от ОУ срок, лизингополучателят упълномощавал лизингодателя да изпълни задължението по чл. 14.1. от ОУ от негово име и за негова сметка. А съгласно чл. 14.5, когато задължението по чл. 14.1 не бъде изпълнено, лизингодателят имал право да обяви лизинговия актив за издирване по съответния ред и да предприемел действия по принудително изпълнение, като разноските в тази връзка били за сметка на лизингополучателя. Едва при липса на доброволно връщане, възможност за каквото не била дадена на ответника, можели да се приложат последиците на чл. 8.7.10 от общите условия, а именно, че лизингополучателят се задължавал да възстанови на лизингодателя разходите, направени от последния във връзка с възстановяване на държането на лизинговия актив. Договорът за лизинг бил прекратен с уведомление, връчено лично на ответника на 30.01.2019 г., като в същото уведомление били включени и разходи за възстановяване на лизинговия актив в размер на 857.88 лева, т.е. на ответника не била предоставена възможността, предвидена в чл. 14.1 от общите условия към договора за лизинг, в срок от 2 дни от прекратяване на договора да върне лизинговата вещ. От друга страна, в приложената от ищеца фактура № 10000000232/11.02.2019 г., издадена от Ем Би Кей Груп ЕО. на Мого България ЕО., били посочени други, различни от претендираните суми, като било описано: такса по дог. 4052 в размер на 500 лева и възстановяване на разходи по дог. 4052 в размер на 40 лева. В исковата молба липсвали твърдения и доказателства, че бил предоставил на ответника двудневния срок за доброволно връщане на лизинговата вещ, като по този начин незаконосъобразно изисквал от него да му заплати разходи за връщане на автомобила в размер на сумата от 857.88 лева. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бил обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължал лихви или други разходи по кредита. Предвид изложеното, моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло предявените от ищеца срещу него искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявените искове за съществуване на процесните вземания, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях са основани възраженията за неоснователност на тези искове.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за финансов лизинг № -, погасителен план, приемо-предавателен протокол, пълномощно за застраховане и съгласие за условията за застраховане на лизинговия актив, декларация на лизингополучателя от 06.08.2018 г., общи условия, приложение № 1 – декларация за обработване на лични данни, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, погасителен план, тарифа към общите условия, искане за коригиране, допълване, преносимост, прекратяване на обработването, изтриване на лични данни, както и във връзка с автоматизирано вземане на решения от 06.08.2018 г., вносна бележка от 06.08.2018 г., преводно нареждане от 06.08.2018 г., платежно нареждане, уведомление за прекратяване на договор за лизинг № - от 24.01.2019 г., приемо-предавателен протокол от 30.01.2019 г., ведно с приложение № 1 към него, извлечение – списък, преводно нареждане от 11.10.2018 г., договор за поръчка от 06.07.2017 г., анекс № 1 и фактура№**********/11.02.2019 г.

 

           ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 133 по описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да води едно лице, което съдът да допусне и разпита в същото в качеството на свидетел, за установяване на обстоятелствата около възстановяване на владението върху лизинговия автомобил, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок не води този свидетел, същият няма да бъде допуснат и разпитан, а той ще загуби възможността да поиска разпита му по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно-счетоводна експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните и в счетоводството на ищеца, както и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички поставени към тази експертиза въпроси в исковата молба, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на платежния документ удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 14.08.2020 г. от 10.40 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника. За същата дата да се призове и вещото лице, след внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: