Решение по дело №6676/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261094
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 18 февруари 2021 г.)
Съдия: Силвана Иванова Гълъбова
Дело: 20201100506676
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № …

гр. София, 18.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на пети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                          Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №6676 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Ч.Е.Б.“ АД срещу решение от 24.04.2020 г. по гр.д. №32378/2018 г. на Софийския районен съд, 82 състав, с което е уважен предявеният от С.Д.Д. срещу жалбоподателя отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за сумата от 380,18 лв., представляваща стойност на електрическа енергия за имот, находящ се в с. Долна Малина, аб. №*********, начислена по констативен протокол №1019625/24.01.2018 г. за периода 27.10.2017 г. - 24.01.2018 г. и фактура №**********/26.01.2018 г., като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че извършената корекция е незаконосъобразна поради отмяната на чл.47 ПИКЕЕ. Поддържа, че по делото е установено, че корекцията е извършена законосъобразно – съобразени са изцяло приложимите разпоредби на ЗЕ и ПИКЕЕ. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна С.Д.Д. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „ЧЕЗ Разпределение България” АД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно. При осъществената дължима служебна проверка въззивният съд приема, че решението на СРС е недопустимо, поради следните съображения:

Производството по гр.д. №32378/2018 г. по описа на СРС, 82 състав, е образувано по искова молба от С.Д.Д., с която срещу „Ч.Е.Б.“ АД е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за сумата от 380,18 лв., представляваща стойност на електрическа енергия за имот, находящ се в с. Долна Малина, аб. №*********, начислена по констативен протокол №1019625/24.01.2018 г. за периода 27.10.2017 г. - 24.01.2018 г. и фактура №**********/26.01.2018 г.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК е оспорил допустимостта на предявения иск поради липса на правен интерес - заплащане на процесната сума на 06.02.2018 г.

С определението по чл.140 ГПК от 20.03.2019 г. първоинстанционният съд е дал указания на ищеца в срок до първото по делото о.с.з. за изрази становище по твърдението на ответника, че е заплатил процесната сума преди образуване на настоящето производство, респ. да обоснове правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, като при неизпълнение исковата молба ще бъде върната.

В първото по делото о.с.з., проведено на 08.10.2019 г., ищецът е направил уточнение във връзка с дадените му от съда указания, че преминава от установителен към осъдителен иск и в същото о.с.з. съдът е приел, че искът с правно основание чл.124 ал.1 ГПК следва да се счита предявен като осъдителен такъв.

Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор. Последваща промяна в предмета на спора по инициатива на ищеца е допустима при спазване на предвидените в чл.214 ГПК правила за изменение на иска. Изменението на иска по реда на чл.214 ал.1 ГПК може да се отнася до основанието на иска или до самото искане или да е свързано с преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно. Във всички случаи обаче изменението не може да засяга едновременно първоначално заявеното в исковата молба основание на иска и формулираното във връзка с него искане, тъй като води до промяна в предмета на първоначално въведения спор и допустимостта му е отречена с разпоредбата на чл.214 ал.1 изр.2 ГПК.

В конкретния случай СРС е бил сезиран с отрицателен установителен иск и след дадени му от съда указания ищецът е уточнил, че преминава към осъдителен иск, която уточнение обаче настоящият съдебен състав намира, че не представлява искане, респ. допускането му от първоинстанционния съд, не представлява  изменение на иска по смисъла на чл.214 ал.1 ГПК, което изменение би било недопустимо, доколкото засяга и основанието, и петитума, т.е. касае се за промяна в предмета на първоначалния иск. Фактът, че уточнението от ищеца, че предявява осъдителен иск е извършено в изпълнение на дадени от първоинстанционния съд указания за уточняване на исковата молба е ирелевантен за допустимостта на изменението на иска, поради което следва да се приеме, че първоинстанционният съд с постановеното по делото решение се е произнесъл по наведените в исковата молба фактически твърдения и формулирания във връзка с тях петитум, т.е. по предявения отрицателен установителен иск.

При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да установи съществуването на правен интерес от иска. Съдът следи служебно за същия през цялото развитие на производството, като в хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес от иска не се установят по делото, то производството по тези искове е недопустимо и същото следва да се прекрати. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърденията за наличието на такъв не се установят, то съдът следва да прекрати производството без да се произнася по основателността на иска този смисъл ТР №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

В конкретния случай по делото не е спорно, а и се установява от представената справка от клиентската информационна система на ответното дружество, че на 06.02.2018 г. /преди депозиране на исковата молба пред СРС/ процесната сума от 380,18 лв. по описаната по-горе фактура е платена, т.е. за ищеца не съществува правен интерес да води иска за недължимостта и, тъй като няма да постигне целения от него ефект. Ищецът има интерес от връщане на вече заплатената сума чрез предявяване на осъдителен иск за връщане на недължимо платеното по чл.55 ал.1 ЗЗД.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира предявеният пред СРС отрицателен установетелен иск с правно основание чл.124 ал.1  ГПК за процесуално недопустим, поради което на основание чл.270 ал.3 изр.1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.4 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на сумата от 250,00 лв., представляваща депозит за вещо лице, сумата от 30,00 лв., представляваща депозит за свидетел и сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, и на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК разноски във въззивното производство в размер на сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

                                                                       Р  Е  Ш  И:

 

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №76040/24.04.2020 г., постановено по гр.д. №32378/2018 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №32378/2018 г. по описа на СРС, ГО, 82 състав.

ОСЪЖДА С.Д.Д., адрес: ***, да заплати на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, на основание чл.78 ал.4 и ал.8 ГПК сумата от 380,00 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, и на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 125,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

 

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.