Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Наказателно отделение,ХІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на петнадесети януари, две хиляди
и осемнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:АНИ
ЗАХАРИЕВА
ХРИСТИНА
НИКОЛОВА
при
участието на секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурор Татяна Садай,
като се запозна с докладваното от съдия Цанова в.н.о.х.д. № 2672 по описа за
Производството е по реда на гл.ХХІ
от НПК.
С присъда от
21.02.2017 год. по НОХД № 14759/15 год. на СРС,НО,12 състав,подс.Т.Т.Г. е признат
за виновен в това,че на 24.02.2015 год.,около 14.10 ч.,в
гр.София,в.з.”Бункера”,ул.”********,в съучастие като съизвършител с Милен Ю.Д.и
К.Ц.И.,чрез разрушаване на преграда,здраво направена за защита на имот-счупване
на прозорец и чрез използване на МПС –л.а. „Мерцедес” с рег.№ *******е отнел
чужди движими вещи на обща стойност 235.80 лв. от владението на К. И.Ч.,без
негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои,като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив-след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година,изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК,поради
което и на основание чл.196,ал.1,т.2 във вр. с чл.195,ал.1,т.3 и 4 във вр. с
чл.194,ал.1 във вр. с чл.29,ал.1,б.”а” във вр. с чл.20,ал.2 от НК и във вр. с
чл.55,ал.1,т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и
десет месеца при първоначален строг режим на изтърпяване,определен на основание
чл.57,ал.1,т.2,б.”б” от ЗИНЗС.Осъден е да заплати направените по делото
разноски.
Срещу присъдата е
постъпила жалба от защитникът на подсъдимия с доводи,че е неправилна и незаконосъобразна ,тъй като обвинението не е
доказано.Изразява се и недоволство от размера на наложеното му
наказание.Искането е за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или за
намаляване размера на наказанието и определяне на общ режим на изтърпяването
му.
В съдебно заседание защитникът моли да бъде
изменена присъдата само в частта относно наказанието,в която насока излага,че
действително подсъдимия е осъждан,но след това деяние не е извършвал други и си
е взел поука.Моли за снизходителност.
Представителят на
СГП счита жалбата за неоснователна.Намира обвинението за доказано по несъмнен
начин от показанията на свидетелите и дактилоскопната експертиза.Счита,че при
определяне на наказанието са отчетени правилно смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства,поради което и същото е правилно определено.
В последната си дума
подсъдимия моли за намаляване на наказанието.
Съдът, като
обсъди доводите в жалбата, както и изложените в съдебно заседание от страните,
и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:
Производството
пред първостепенния съд е протекло по реда на чл.371,т.1 от НПК,като съдът е
одобрил съгласието на подсъдимия да не се разпитват част от свидетелите и
вещите лица,като се ползват дадените от тях показания,респ. експертни
заключения от досъдебното производство и въз основа на тях,както и на събраните
в хода на съдебното следствие доказателства, е приел за установена следната
фактическа обстановка:
На 24.02.2015
год.,около 14.10 ч. подс.Г. се приближил до къщата на св.Ч. заедно с лицата К.И.и
М.Д..До там те се придвижили с л.а. „Мерцедес” с рег.№ ********.Възползвайки се
от отсъствието на св.Ч.,подс.Г. счупил един от прозорците на къщата и тримата
проникнали вътре.От там те взели стари метални ВиК части с тегло
Наказателното
производство по отношение на М.Д. и К.И.е приключило със споразумения.
От заключението
на оценителната експертиза е приел,че стойността на инкримираните вещи е в общ
размер на 235.80 лв.,а от дактилоскопната експертиза е установил,че следа
№1,иззета на 24.02.2015 год. при оглед на местопроизшествието е оставена от ляв
малък пръст на подс.Г..
Съдът е приел
горната фактическа обстановка от показанията на св.Ч.,Д. и приобщените от
досъдебното производство на М.,А. и Г.,заключенията на експертите и писмените
доказателства,протоколите за извършени процесуално-следствени действия.
В основата на изводите
си по фактите съдът е поставил показанията на св.А. и Ч.,които е ценил изцяло
като логични,последователни и в корелация с останалия събран доказателствен
материал,които наред с тези на св.Д.,Г. и М..
Съдът е приел
обясненията на подсъдимия,с които е отрекъл участието си в извършване на
престъплението и е лансирал версията,че тогава е бил на работа в Долни
Лозен,като защитна теза,тъй като същата е опровергана от показанията на св.Д. и
М. и от заключението на дактилоскопната експертиза.
Самостоятелният
прочит на доказателствата по делото от въззивния съд налага извода,че за да
изгради вътрешното си убеждение,първостепенният съд е анализирал прецизно събраните
по делото доказателства,като е оценявал заявеното поотделно от свидетелите и
относителната им корелация с факти,установени чрез останалата доказателствена
съвкупност.В изпълнение на задължението си съдът е посочил кои факти приема за
доказани и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е
изградил вътрешното си убеждение.Установяването във възможен обем на тези
релевантни факти и обстоятелства е последвано от точната им оценка в
съответствие с принципите на формалната логика.Не е подценил или надценил едни
доказателствени факти ,или група факти за сметка на други.С начина,по който
доказателствения обем е анализиран и оценен ,въззивния съдебен състав се
съгласява изцяло.
С оглед на това
въззивния съд счита за неоснователни доводите във въззивната жалба ,че обвинението
не е доказано.Несъмнено от показанията на посочените по-горе свидетели,обсъдени
наред със заключението на дактилоскопната експертиза,се налага извода,че
подсъдимият е извършил престъплението,за което му е повдигнато обвинение,в
условията на съучастие със св.Д. и Илиев,по отношение на които наказателното
производство е приключило със споразумение.
С оглед на
горното съдът споделя изцяло фактическите и
доказателствени изводи на първостепенния съд,от което следва и че изводите
на съда по правото са правилни и законосъобразни,като от обективна и субективна
страна подс.Г. е осъществил състава на престъплението по чл.196,ал.1,т.2 във
вр. с чл.195,ал.1,т.3 и 4 във във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 във
вр. с чл.29,ал.1,б.”а” от НК ,като на инкриминираните дата и място,в съучастие
като съизвършител с М.Д. и К.И.,чрез разрушаване на преграда,здраво направена
за защита на имот и чрез използване на МПС,е отнел от владението на К. И.Ч.
инкриминираните вещи на обща стойност 235.80 лв.,без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои.
При общност на
умисъла на подс.Г. с М.Д. и К.И.е налице прекъсване на фактическата власт на
собственика,без неговото съгласие върху тези вещи и установяване на своя
фактическа власт от тяхна страна.
Деянието е
извършено от подс.Г. при условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29,ал.1,б.”а” от НК с оглед на осъждането му по НОХД № 225/11 год. на
ОС-Плевен,влязло в сила на 10.11.2011 год.,с което за престъпление по
чл.199,ал.1,т.4 във вр. с чл.198,ал.1 във вр. с чл.29,ал.1,б.”б” от НК ,за
което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и
четири месеца,от изтърпяването на което не са изтекли пет години по арг. на
чл.30,ал.1 от НК.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл,тъй като подсъдимия
е съзнавал неговия общественоопасен характер,предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването на противоправния
резултат.
По отношение на
размера на наказанието съдът е съобразил сравнително ниската стойност на
предмета на посегателство,както и факта,че вредите са възстановени,завишената
степен на обществена опасност на подсъдимия,обусловена от осъжданията му извън
квалификацията на деянието и смекчаващите такива-трудовата му заетост и младата
му възраст и е определил наказанието под
най-ниския му предел,предвиден в нормата на закона-една година и десет месеца,в
която връзка е приложил разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК.
Въззивният съд
намира,че няма основания за ревизия на постановения съдебен акт в тази част,тъй
като същото е определено в съответствие с наличните по делото отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства,последните правилно отнесени към
разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК,поради което и доводите за явна
несправедливост на наложеното наказание се явяват неоснователни.
Без да се
повтарят съображенията на първостепенния съд,следва да се акцентира на факта,че
макар и в млада възраст,подсъдимият е осъждан неколкократно за престъпления от
общ характер,което го характеризира като личност със завишена степен на
обществена опасност,по отношение на който приложената до този момент
наказателна репресия не е постигнала своята цел,поради което и намаляването на
така наложеното от първия съд наказание би се явило неоправдано
снизходително.Няма основания и за определяне на общ режим на изтърпяване на
наказанието,което правилно е определено съобразно разпоредбата на чл.57,ал.1,т.2,б.”б”
от ЗИНЗС.
С оглед на
горното атакуваната присъда като правилна и законосъобразна,без допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния
закон ,следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА присъда,постановена на 21.02.2017 год. по НОХД № 14759/15
год. на СРС,НО,12 състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.