Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Корнелия Колева | |
С решение № 27/28.01.2015г. по АНД № 920/2014г. на ГОРС подсъдимият И. М. М. е признат за виновен за това, че в периода 15.06.2010 – 31.05.2011 година при условията на продължавано престъпление, съставил неистински частни документи – договори за наем на земеделска земя и ги употребил, за да докаже съществуването на наемно правоотношение, както следва: На 15.06.2010 г. в село Д. Д., община Л. съставил неистински частен документ – договор № 13/15.06.2010 г. за наем на земеделска земя с наемодател С. А. С. и на 16.06.2010 г. употребил договора, като го представил пред началник на Общинската служба по земеделие – Л., за да докаже, че между посочените в договора страни съществува наемно правоотношение, по силата на което наемодателят С. С. предоставил на наемателя И. М. М. за възмездно ползване имот № 027014, представляващ нива с площ 4,999 дка, находяща се в местността „Т.” в землището на село Д. Д., община Л. и На 02.02.2011 г. в село Д. Д., община Л., съставил неистински частен документ – договор от 02.02.2011 г. за наем на земеделска земя с наемодател С.А. С. и на 31.05.2011 г. употребил договора, като го представил пред началник на Общинската служба по земеделие – Л., за да докаже, че между посочените в договора страни съществува наемно правоотношение, по силата на което наемодателят С. А. С. предоставил на наемателя И. М. М. за възмездно ползване имот № 027014, представляващ нива с площ 4,999 дка, находяща се в местността „Т.” в землището на село Д. Д., община Л., като случаят е маловажен – престъпление по чл.309, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 от НК. На основание чл.78 А НК И. М. М. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание -глоба в размер на 1000 лв. На основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК И. М. М. е оправдан по обвинението за престъпление по чл.309, ал.1 от НК. Подадена е жалба от И. М. М. против решението. Наведено е оплакване за неправилно приложение на материалния закон, като се иска приложение на чл.9 ал.2 НК. Жалбоподателят моли да се отмени решението на РС, като се постанови друго такова, с което да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление. Представителят на В. в съдебно заседание оспорва жалбата. Моли да се потвърди решението на ГОРС. Жалбоподателят И. М. чрез защитника си адвокат С. поддържа жалбата, като доразвива оплакванията си. Окръжният съд, в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди наведените в жалбата оплаквания, становището на страните, събраните доказателства и извърши проверка на правилността на решението, прие за установено следното: Подадената жалба е неоснователна. При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното и съдебно производство, както и при постановяване на атакуваното решение. Това налага обсъждане на събрания доказателствен материал. От същия се установява, че лицето С.А. С. е бил жител на с.Д. Д., Обищина Л.. Същият е починал през 1986г. На наследниците на същия, сред които св.Д. С. А. е възстановена собствеността на земеделски земи, находящи се в землището на с.Д. Д..Сред същите е нива с площ 4,999 дка, находяща се в местността „Т.” в землището на селото. Св.А. живее в Г.София при дъщеря си. Жалбоподателят и св. Д. А. обработват земеделски земи в землището на с.Д. Д.. Същите като земеделски производители подават декларации по чл.70 ал.2 ППЗСПЗЗ за съответната стопанска година придружена с договори за наем/аренда/ за съвместна обработка. На 15.06.2010 г. е съставен договор за наем с №13 от жалбоподателя, като същият е вписан като наемател, а лицето С. А. С. като наемаемодател. Предмет на договора е обработката на имот № 027014 от 4.999 дка в м.”Т.”. В така изготвения договор жалбоподателят е положил подпис както за наемател, така и за наемодател. Договорът е приложен към попълнена декларация по чл.70 ал.2 ППЗСПЗЗ за стопанската година 2010/2011г., като на 16.06.2010г. са подадени в Общинска служба по земеделие в Г.Л. . На 02.02.2011г. е изготвен договор за наем от жалбоподателя. Последният е вписан като наемател, а лицето С. А. С. като наемодател. Предмет на договора е обработката на имот № 027014 от 4.999 дка в м.”Т.”. В така изготвения договор жалбоподателят е положил подпис както за наемател, така и за наемодател. Договорът е приложен към попълнената декларация по чл.70 ал.2 ППЗСПЗЗ за стопанската година 2011/2012г., като на 31.05.2011г. са подадени в Общинска служба по земеделие в Г.Л. . На 23.01.2015 г. е преведена по банкова сметка на Д. А. сумата от 300лв., като обезщетение за ползването на процесната нива в периода от 01.10.2010 до 01.10.2012 г. Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и заключенията на графическите експертизи. Въз основа на същите съдът прие за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на престъплението по чл.309, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 от НК. Същият е изготвил два договори за наем на земеделска земя от 15.06.2010 г. и от 02.02.2011 г. Жалбоподателят е изпълнил ръкописния текст в тях и положил подписите за наемател и наемодател. Договорите са частни документи. В инкриминирания случай същите са неистински, тъй като им е придаден вид, че съдържат изявление на лицето С. С.. Същият е починал към момента на изготвянето и подписването на договорите. От тук в документите се съдържа недействително изявления на лице, посочено като автор. Установено, че двата договора са съставени и подписани от жалбоподателя, какт¯ и са употребени от него. На 16.06.2010 и на 31.05.2011 г. същият ги е представил пред Началник на Общинската служба по земеделие – Л., за да докаже, че между посочените в договора страни съществува наемно правоотношение, по силата на което наемодателят С. А. С. предоставил на наемателя И. М. за възмездно ползване имот с № 027014 с площ 4,999 дка, находяща се в местността „Т.” в землището на село Д. Д.. Инкриминираното деяние е осъществено в условията на продължавано престъпление. Отделните деяния осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време – по-малко от една година, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което второто деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на първото. Първоинстанционният съд е приел, че инкриминираното деяние представлява маловажен случай, като го преквалифицира в по по-леко наказуемия състав по чл.309, ал.3 във вр. с ал.1 НК. Жалбоподателят е оправдан по първоначалното обвинение. В тази част на решението няма протест. От субективна страна жалбоподателят е действал при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал е, че като изпълнява текста и като полага подпис срещу „наемодател” от името на починало лице създава неистински документ и го използва, за да докаже, че съществува правно отношение, породено от него. Въззивният съд не споделя оплакването на защитника за малозначителност на извършеното деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Жалбоподателят е съставил и използвал неистински договори за наем. По този начин са засегнати обществените отношения, които регламентират сигурността на документирането. Наличието последвалото доброволно плащане, като обезщетение на собственика на имота не касае съставомерността на деянието. В жалбата е посочено, че инкриминираните договори са съставени и използвани с цел определяне на масиви за ползването на земеделските земи в землището на селото. Последното е свързано с получаването на субсидии от земеделските производители, като се явява причината за съставянето и използването на инкриминираните документи. От тук съдът счита, че при наличието на тези обстоятелства, като причина за извършването на деянието не може да се приеме, че липсва обществената му опасност или че същата е явно незначителна, като само формално осъществява признаците на предвидено в закона документно престъпление. Налице са предпоставките за приложение на чл.78а, ал.1 НК за освобождаване жалбоподателя от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното престъпление се предвижда наказание пробация или глоба. Жалбоподателят не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. С престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. При индивидуализацията на наказаниета са отчетени степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. На жалбоподателя е наложена глоба в минимален размер. Същият е съобразен с положителната му обществена характеристика, съдействието му за разкриване на обективната истина, проявеното критично отношение, възстановяване на причинени вреди на собственика на имота, макар и несъставомерни, както и материалното му състояние. С оглед изложените съображения въззивният съд счита жалбата за неоснователна. Решението следва да се потвърди, като обосновано и постановено при правилно приложение на материлния закон. Водим от изложените съображения, Окръжният съд РЕШИ: ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 27/28.01.2015г. по АНД № 920/2014г. на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |