Решение по дело №1389/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 388
Дата: 13 декември 2019 г. (в сила от 30 юни 2020 г.)
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20192150201389
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№388                                                13.12.2019 г.                                       гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                                   наказателен състав  на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година                        

в публично заседание в следния състав:

                                                                      Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Мая Деянова

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

АНД № 1389 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „В.2.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, против Наказателно постановление № 458525-F501502/20.08.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изречение последно вр. ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева. Моли се от съда да постанови решение, с което да се отмени издаденото постановление като се навеждат и твърдения за маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание представител не се явява, не се представят доказателства.

Наказващият орган, чрез процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания акт.

Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна следното:

При извършена проверка от служители на НАП на 20.07.2019 г. на търговски обект- тату студио, находящо се в КК „С.Б.”, алея К., № *, стопанисвано от дружеството- жалбоподател, било констатирано, че в обекта имало инсталирано, регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство. При извършване на контролна покупка се установило, че издадения фискален бон не съдържал задължителните реквизити съгласно чл.26, ал.1, т.7 от сочената наредба, а именно: наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количеството на стоката по видове на закупените стоки или услуги. За това нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F501502/24.07.2019 г., въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност.

От страна на жалбоподателят се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че в АУАН не били посочени имената на свидетелите, присъствали на проверката, ЕГН и точен адрес. Действително в актът за установяване на административно нарушение, като свидетели, са посочени две лица, които не са присъствали при установяване на нарушението. Чл.40, ал.3 от ЗАНН обаче позволява съставянето на акта да е в присъствие на такива свидетели, при положение, че това е изрично отбелязано, което в случая е било сторено. Видно от АУАН след имената на двамата свидетели е посочено, че свидетелите не са присъствали на проверката. Изписани са техните три имена и адрес, като за ЕГН, с оглед обстоятелството, че се касае за лични данни, номера се изписва само след изрично съгласие на съответното лице. Съдът намира, че така посочената в акта информация е достатъчна да бъдат разпознаваеми. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не е направил искане за разпит на тези свидетели, поради което настоящата инстанция счита, че по никакъв начин не е било нарушено правото му на защита.  

Навежда се в жалбата довод, че не била посочена датата на извършване на нарушението, което съдът не споделя. Доколкото нарушението, за което е санкционирано дружеството, е издаване на фискален бон без необходимите реквизити, то дата на извършване на нарушението е датата на издаване на самия фискален бон- в случая 20.07.2019 г.

Заявява се, че жалбоподателят не бил поканен за съставяне на АУАН, а само за връчването му. От показанията на св. Н. се установява, че при съставянето на акта се явил управителят на дружеството, на когото и бил връчен. Това се потвърждава и от положеният подпис в разписката към АУАН. Доказателства в обратна насока не бяха ангажирани, поради което възражението се явява неоснователно.

От показанията на св. Н. се установява, че на сочената дата била извършена проверка в обекта, стопанисван от дружеството- жалбоподател, при което била извършена контролна покупка, за която бил издаден фискален бон. В последният не се сочело вида, наименованието на закупената стока или услуга. Посочено било единствено „ДП 2”.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че „В.*.” ЕООД е извършило нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, вр. чл.118 ал.4 т.4 ЗДДС. Съгласно чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС, Министърът на финансите издава наредба, с която се определя издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. По силата на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: т.7- наименование, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. 
                По делото безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил продажба на стока- крем, на стойност 15 лв., за което е издал фискален бон /л.20/. Същата не съдържа наименование на стоката, код на данъчната група, количество на стоката по видове, каквото е императивното изискване на чл.26, ал.1, т.7 от горепосочената наредба. В подкрепа на констатациите от акта и постановлението са и показанията на актосъставителя, от които се установява, че във фискалната касова бележка е била посочена единствено обща сума. С оглед гореизложеното съдът приема, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
                Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се характеризира с по- ниска степен на обществена опасност от нарушенията от този вид. Наложената санкция кореспондира на релевантните към нарушението обстоятелства. Размера на наложеното наказание, е в минималния размер, поради което не стои въпросът за евентуално изменение размера на санкцията.
Изложеното по- горе, в своята съвкупност, налага извода за неоснователност на жалбата и правилност на атакуваното наказателно постановление. 

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 458525-F501502/20.08.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изречение последно вр. ал.1 от ЗДДС, на „В.2.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- гр. Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: