РЕШЕНИЕ
№388 13.12.2019 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд наказателен състав на седми ноември през две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Мая Деянова
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
АНД № 1389 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „В.2.”
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, против Наказателно
постановление № 458525-F501502/20.08.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на
НАП, с което за нарушение на чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г.
на Министерството на финансите вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185,
ал.2, изречение последно вр. ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева. Моли се от съда да
постанови решение, с което да се отмени издаденото постановление като се
навеждат и твърдения за маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание представител не се явява, не се представят доказателства.
Наказващият орган, чрез
процесуалният си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и
правилност на атакувания акт.
Съдът, като взе предвид исканията
на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена проверка от служители
на НАП на 20.07.2019 г. на търговски обект- тату студио, находящо се в КК „С.Б.”,
алея К., № *, стопанисвано от дружеството- жалбоподател, било констатирано, че в
обекта имало инсталирано, регистрирано и въведено в експлоатация фискално
устройство. При извършване на контролна покупка се установило, че издадения
фискален бон не съдържал задължителните реквизити съгласно чл.26, ал.1, т.7 от
сочената наредба, а именно: наименование на стоката/услугата, код на данъчната
група, количеството на стоката по видове на закупените стоки или услуги. За
това нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F501502/24.07.2019 г., въз основа на
който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по
съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването
на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност.
От страна
на жалбоподателят се излагат доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в това, че в АУАН не били посочени имената на
свидетелите, присъствали на проверката, ЕГН и точен адрес. Действително в актът
за установяване на административно нарушение, като свидетели, са посочени две
лица, които не са присъствали при установяване на нарушението. Чл.40, ал.3 от ЗАНН обаче позволява съставянето на акта да е в присъствие на такива свидетели,
при положение, че това е изрично отбелязано, което в случая е било сторено.
Видно от АУАН след имената на двамата свидетели е посочено, че свидетелите не
са присъствали на проверката. Изписани са техните три имена и адрес, като за
ЕГН, с оглед обстоятелството, че се касае за лични данни, номера се изписва
само след изрично съгласие на съответното лице. Съдът намира, че така
посочената в акта информация е достатъчна да бъдат разпознаваеми. Следва да се
отбележи, че жалбоподателят не е направил искане за разпит на тези свидетели,
поради което настоящата инстанция счита, че по никакъв начин не е било нарушено
правото му на защита.
Навежда
се в жалбата довод, че не била посочена датата на извършване на нарушението,
което съдът не споделя. Доколкото нарушението, за което е санкционирано
дружеството, е издаване на фискален бон без необходимите реквизити, то дата на
извършване на нарушението е датата на издаване на самия фискален бон- в случая
20.07.2019 г.
Заявява
се, че жалбоподателят не бил поканен за съставяне на АУАН, а само за връчването
му. От показанията на св. Н. се установява, че при съставянето на акта се явил
управителят на дружеството, на когото и бил връчен. Това се потвърждава и от
положеният подпис в разписката към АУАН. Доказателства в обратна насока не бяха
ангажирани, поради което възражението се явява неоснователно.
От
показанията на св. Н. се установява, че на сочената дата била извършена
проверка в обекта, стопанисван от дружеството- жалбоподател, при което била
извършена контролна покупка, за която бил издаден фискален бон. В последният не
се сочело вида, наименованието на закупената стока или услуга. Посочено било
единствено „ДП 2”.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че „В.*.” ЕООД е извършило нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, вр. чл.118 ал.4 т.4 ЗДДС. Съгласно чл.118 ал.4 т.4 от ЗДДС, Министърът на финансите издава наредба, с която се определя издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. По силата на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: т.7- наименование, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.
По делото безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил продажба на стока- крем, на стойност 15 лв., за което е издал фискален бон /л.20/. Същата не съдържа наименование на стоката, код на данъчната група, количество на стоката по видове, каквото е императивното изискване на чл.26, ал.1, т.7 от горепосочената наредба. В подкрепа на констатациите от акта и постановлението са и показанията на актосъставителя, от които се установява, че във фискалната касова бележка е била посочена единствено обща сума. С оглед гореизложеното съдът приема, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се характеризира с по- ниска степен на обществена опасност от нарушенията от този вид. Наложената санкция кореспондира на релевантните към нарушението обстоятелства. Размера на наложеното наказание, е в минималния размер, поради което не стои въпросът за евентуално изменение размера на санкцията.
Изложеното по- горе, в своята съвкупност, налага извода за неоснователност на жалбата и правилност на атакуваното наказателно постановление.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 458525-F501502/20.08.2019 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности”- Бургас, ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 26,
ал.1, т.7 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите вр.
чл. 118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изречение последно вр. ал.1
от ЗДДС, на „В.2.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд- гр. Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: