О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №26
06.01.2020г,
гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав,
в закрито
заседание на шести януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.Узунов
като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева ч.гр.д.
№ 2928/ 2019г.
по описа на
ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.278,
ал.1 ГПК.
Въззивното производство е образувано по частна жалба от
„Орион МВ“ООД със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, общ.Пазарджик,
община Пазарджик, обл.Пазарджик, ул.“Мильо Войвода“ , №5 , представлявано от
управителя В.Л. Р., действащ чрез адв. М. П.Ч.,***, с посочен съдебен адрес:***,
Делови център „Европа“, ет.3, офис 16 против Определение № 12605/11.11.2019г.
по гр.д.№ 14406/2019г. на РС-Пловдив – ХV гр.с., с което е прекратено
производството по делото и изпратено
делото по подсъдност на Районен съд –Пазарджик. По изложени доводи се иска
отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на РС-Пловдив за
продължаване на съдопроизводствените действия от същия съдебен състав.
Постъпил е писмен
отговор от ответника по частната жалба „Електроразпределение Юг“ ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Хр.Г.Данов“, № 37, чрез юриск.К.
Н.Н., с който отговор по мотивирани съображения в отговора се иска оставяне без
уважение на частната жалба като неоснователна.
Пловдивски окръжен съд
като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, намери следното:
Частната жалба изхожда
от надлежна страна и е в законния по чл.278, ал.1 ГПК срок, като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК от ищеца „Орион МВ“ ООД със
седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, ул.“Мильо Войвода“,№5 против ответника „Електроразпределение Юг“
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Хр.Г.Данов“, № 37. Исковата молба е подадена пред Районен съд –
Пловдив, основава се на факти и обстоятелства, свързани с качеството на
потребител и полвател на ищеца относно услугите на ответника за „достъп“,
„пренос“ и „разпределение“ през електроразпределителната мрежа до обекта на ищеца,
представляващ промишлена сграда за търговия, находящ се в гр………., ул.“………………….“,
№ .., по повод на което се оспорва обосноваността и законосъобразността на
извършена от ответника едностранна корекция на сметка за неизмерено количество
ел.енергия и се претендира установяване недължимост на сумата от 4 754,47
лева.
За да прекрати
производството по делото и изпрати делото по подсъдност на РС-Пазарджик,
съставът на Районен съд – Пловдив е отчел направеното от ответника по иска -
„Електроразпределение Юг“ ЕАД със седалище в гр.Пловдив възражение за местна
подсъдност, както и качеството на краен
клиент на ищцовото дружество по смисъла на т.41б от пар.1 ДР на ЗЕ, в което
качество съобразно легалната дефиниция на понятието в цитираната разпоредба същият
се явява „потребител на енергийни услуги“, поради което съобразявайки
специалната разпоредба на Закона за енергетиката, според която потребител може
да бъде всяко физическо или юридическо
лице и основавайки се на съдебна практика на ВКС и практиката на Съда на ЕС във
връзка с разглеждани преюдициални запитвания по прилагането на Директива
93/13/ЕИО е намерил, че се касае за потребителски спор, за който се прилага
правилото относно местна подсъдност съобразно разпоредбата на чл.113 ГПК за
тези спорове и на основание чл.118, ал.2 ГПК е постановил изпращане на делото за разглеждането му на РС-Пазарджик.
Жалбоподателят и ищец в
първоинстанционното производство е останал недоволен от така постановеното
определение на Районния съд-Пловдив, като оспорва обосновката за това, че след
като ищцовото дружество притежава качеството потребител, се касае за
„потребителски„ спор с оглед седалището
и адреса на управление на ищеца в гр.Пазарджик; прави довод, че се касае за
отрицателен установителен иск за недължимост на конкретна сума пари,
произтичаща от абсолютна търговска сделка и за двете страни по делото във
връзка с доставка на ел.енергия за имот, при което ищецът е юридическо лице,
капиталово дружество, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, а
ответното дружество със седалище в гр.Пловдив, попадащ в съдебния район на
гр.Пловдив; искът е предявен от ищеца в качеството му на търговец и касае
правен спор, породен от спорни отношения по оспорена доставка на ел.енергия за
търговски обект, в който се извършва спекулативна стопанска дейност, насочена
към извличане на печалба, което го прави небитов клиент на ел.енергия,
използващ същата за стопански, комерсиални нужди, съответно небитов клиент по
см. на пар.1, т.33а ДР на ЗЕ, „краен клиент“ по см. на пар.1, т.27 ДР на ЗЕ;
исковете между две страни юридически лица се завеждат по седалището на
ответника, съгласно правилата на чл.105 и чл.108, ал.1 ГПК; приложимостта на
чл.113 ГПК се определя от характера и вида на предявения иск, който за да бъде
потребителски следва да произтича от уредените изрично възможности за това в
Закона за защита на потребителите; направено е възражение за наличие на изборна
местна подсъдност, уредена в чл.56,
ал.3, изр.2 от Общите условия на договорите за пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД за
решаване на споровете от компетентния съд по седалището на ЕВН ЕР; съдът не е
отчел липса на изрично позоваване на упражнено право на избор на местна
подсъдност по чл.113 ГПК от страна на ищеца, като подсъдността по
потребителските спорове по чл.113 ГПК е изборна и алтернативна и за
упражняването на този избор и право от страна потребителя – ищец е необходимо
изрично негово волеизявление и позоваване, в каквато насока се сочи съдебна
практика; не е отчетено, че търговците нямат постоянен и настоящ адрес, а
седалище и адрес на управление, като разпоредбата на чл.113 ГПК борави с
термините „настоящ и постоянен адрес, които понятия са уредени с разпоредбата
на чл.1 Закона за гражданската регистрация; въз основа на тези доводи се сочи,
че понятието „потребител“ в разпоредбата на чл.113 ГПК следва да се разглежда
единствено в светлината на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП и е въведена с оглед
облекчаване на местната подсъдност за потребителите, дефинирани по ЗЗП, като
при разширително тълкуване на разпоредбата на чл.113 ГПК в приложното й поле
следва да бъдат включени и потребители – юридически лица, които са търговци по
ТЗ; от гледна точка на обременяване и на двете страни с ненужни транспортни
разходи за явяване по делото в РС –Пазарджик се сочи аргументът, че ищцовото
дружество по делото е упълномощил адвокат с място на дейност в гр.Пловдив, а
ответното дружество ЕР-ЮГ е също със седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив.
Жалбата е неоснователна,
а въведените от жалбоподателя съществени доводи за необоснованост и
неправилност на обжалваното определение не се възприемат за основателни.
Действително с разпоредбата на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП от общия Закон за
защита на потребителите е въведено общото понятие за „потребител“, в кръга на
субектите сред които са включени само физическите лица. В специалния Закон за
енергетиката с разпоредбата на чл.41а, б.“а“ и чл.41б, б.а“ и б.“б“/ редакция,
изм.-ДВ, бр.35 от 2105г., в сила от 15.05.2015г./ от ДР на Закона в понятието „ползвател“
на преносна и/или разпределителна мрежа са включени физически и юридически
лица, а за притежател на качеството „потребител на енергийни услуги“ се сочи да
е – „краен клиент, който купува енергия, и/или „ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ“. В случая
не се оспорва от ищецът – жалбоподател, че същият се явява краен клиент, който
купува ел.енергия от ответното дружество, както и че същият е ползвател на
преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването си с такава енергия за
стопански нужди. От друга страна не се сочи от жалбоподателя, така доставяната/ разпределена от ответника
ел.енергия да е обект на такава по вид търговска дейност на ищцовото дружество,
насочена към търговия именно с доставената енергийна услуга, която да се явява
източник на извличане на търговска печалба, която да характеризира дружеството
изцяло като „небитов клиент“ по смисъла на пар.1, т.33а ДР на ЗЕ, в каквато
насока са развити доводи от жалбоподателя в жалбата. На следващо място неоснователно е възражението за извършената
служебна преценка на съда относно приложението на особената местна подсъдност
съгласно разпоредбата на чл.113 ГПК, който въпрос е повдигнат от една страна по
възражение на ответника с отговора по исковата молба, а от друга е уредено с разпоредбата на чл.119, ал.3/ Нова – ДВ,
бр.65 от 2018г, в сила от 7.08.2018г./ възражение за неподсъдност , вкл. по
чл.113, да може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на
исковата молба/ какъвто е настоящия случай/ и
да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Не
на последно място неоснователно е и възражението, основано на посочена клауза
по чл.56, ал.3, изр.2 от ОУ на ЕВН ЕР, която не отговоря на изискванията на
изричната разпоредба на чл.117, ал.2 ГПК за уредена договорна подсъдност между
страните по спора.
По
горните съображения въззивният съд споделя правните изводи на Районен
съд-Пловдив като обосновани, въз основа
на които обжалваното определение се намира за правилно и законосъобразно и като
такова ще се потвърди.
От страните не се правят
искания за присъждане на разноски по делото.
Водим от горното и на
основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Определение № 12605/11.11.2019г. по гр.д.№ 14406/2019г. на РС-Пловдив – ХV
гр.с.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му
пред ВКС на РБ.
Председател:
Членове: