№ 1276
гр. **** , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IVА СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20213100500870 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 262667/13.01.2021г. , депозирана от
„Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****,
представлявано от изп. директор инж. ****, срещу Решение № 261741/18.12.2020г.,
постановено по гр. д. № 13383/2019г. по описа на ВРС, ГО, XIX състав, в следните части:
– частта, с която е уважен предявеният от М. Ц. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.****,
срещу „Градски транспорт“ ЕАД, иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за
медицински изделия, лекарствени средства, медицински прегледи и услуги, вследствие от
претърпяна трудова злополука на 04.04.2019г., за сумата от 1619,84 лева (за разликата над
300,48 лева до присъдените на ищцата 1920,32 лева), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.08.2019г. до
окончателното погасяване на задължението;
– частта, с която е уважен предявеният от М. Ц. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.****,
срещу „Градски транспорт“ ЕАД, иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания -
физически и психически, вследствие от претърпяна трудова злополука на 04.04.2019г. и
ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата от 25000 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
23.08.2019г. до окончателното погасяване на задължението.
В жалбата се застъпва становище за допуснати от първоинстанционния съд
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в отказа на съда да допусне повторна
1
СМЕ след оспорването от процесуалния представител на „Градски транспорт“ ЕАД на
заключението по извършената такава с аргументи за формално отношение на вещото лице
при изготвянето (с оглед на което и на основание чл. 266, ал.3 от ГПК е отправено искане
за назначаване на повторна СМЕ), в отказа на съда да приеме като доказателство представен
от ответното дружество снимков материал относно фактическата обстановка при възникване
на злополуката, както и в кредитирането на показанията на свидетеля **** предвид факта,
че същият живее на семейни начала с ищцата. Оспорват се изводите на ВРС за наличие на
причинно – следствена връзка между трудовата злополука и последвалите за ищцата
психологически проблеми, както и за липсата на съпричиняване предвид обстоятелството,
че М.Й. страда от заболяването феморопателарни увреждания. Твърди се, че изборът на екип
е екстра, която не следва да се обезщетява като имуществена вреда, както и че от
приложените по делото фискални бонове не може да се направи извод, че са издадени
именно за разходи на ищцата. Оспорва се като завишен и присъденият размер на
обезщетението за неимуществени вреди, доколкото се твърди, че увреждането на ищцата
представлява лека телесна повреда. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
присъждане на разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор от М. Ц. Й., действаща чрез
процесуалните си представители адв. Р.Н. и адв. **** в който се застъпва становище за
неоснователност на въззивната жалба, като се излагат подробни съображения в тази насока.
Моли се за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Във връзка с искането на
въззивника за назначаване на повторна СМЕ се сочи, че не са налице твърдените
съществени процесуални нарушения, доколкото оспорването от ответното дружество на
изготвената СМЕ в първата инстанция е било общо и бланкетно, а вещото лице е отговорило
точно и ясно на поставените въпроси.
Срещу първоинстанционното решение е подадена и въззивна жалба с вх. №
264254/20.01.2021г. от М. Ц. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.****, чрез адв. Р.Н. и адв. ****
с която решението се оспорва в следните части:
– частта, с която предявеният от М. Ц. Й., срещу „Градски транспорт“ ЕАД, иск с
правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания - физически и психически,
вследствие от претърпяна трудова злополука на 04.04.2019г., е отхвърлен за разликата над
25 000 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева;
– частта, с която предявеният от М. Ц. Й., срещу „Градски транспорт“ ЕАД, иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на увреждането 04.04.2019г. до 21.08.2019г., е отхвърлен за
разликата над 972,22 лева до претендираните 2333,34 лева, както и в частта за разноските.
Застъпва се становище за неправилност на решението в обжалваните части. Твърди
се, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че болките и
страданията, които ищцата е претърпяла вследствие на злополуката надхвърлят обичайните
такива, с оглед на което присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди от
25 000 лева е занижен. Изложени са подробни съображения и във връзка с оспорването на
решението в частта за разноските. Моли се за отмяна на решението в обжалваните части и
уважаване на претенциите изцяло. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран писмен отговор от „Градски транспорт“ ЕАД,
представлявано от изп. директор инж. ****, с който се застъпва становище за
неоснователност на въззивната жалба и се излагат подробни съображения в тази насока.
Моли се за отхвърлянето ѝ и присъждане на разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника ЗАД „Армеец” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.****, редовно уведомено, не е депозирало отговор по
въззивните жалби.
2
В проведеното открито съдебно заседание по делото „Градски транспорт“ ЕАД се
представлява от юрк. ****, който поддържа депозираните въззивна жалба и отговор,
съответно оспорва подадените от насрещната страна такива. Прави и възражение за
прекомерност на претендирания от последната адвокатски хонорар. В представената
писмена защита изразява становище по съществото на спора.
Насрещната страна М. Ц. Й., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.
**** която поддържа подадените от ищцата въззивна жалба и отговор, като оспорва същите
на „Градски транспорт“ ЕАД. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от
ГПК.
Третото лице - помагач на страната на ответника ЗАД „Армеец” АД, редовно
призовано, не изпраща представител.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:
Производството по гражданско дело № 13383/2019г. по описа на ВРС, ГО, XIX
състав, е образувано по предявени от М. Ц. Й., срещу „Градски транспорт“ ЕАД, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200 от КТ за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищцата сумите, както следва:
– 1960,32 лева /след допуснато в о.с.з. на 25.11.2020г. изменение на иска чрез
увеличаване на неговия размер по реда на чл.214 ГПК/, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за медицински
изделия, лекарствени средства, медицински прегледи и услуги, вследствие от претърпяна
трудова злополука на 04.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 23.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
– 60000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания - физически и психически, вследствие от претърпяна
трудова злополука на 04.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 23.08.2019г. до окончателното изплащане на
сумата;
– 2333,34 лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за периода от датата на увреждането – 04.04.2019г. до 21.08.2019г.
Доколкото независимо от допуснатото увеличение на размера на иска за
имуществени вреди (1960,32 лева), с решението си ВРС се е произнесъл до размера от
1920,32 лева, а в законоустановения срок по чл. 250, ал.1 от ГПК от ищцовата страна не
е постъпило искане за допълване на постановеното първоинстанционно решение с
произнасяне за разликата от 1920,32 лева до 1960,32 лева, то настоящият въззивен състав
приема, че досежно тази разлика процесуалното правоотношение се е погасило, съответно
предмет на настоящото производство е претенция за имуществени вреди вследствие от
претърпяна трудова злополука на 04.04.2019г. в размер на 1920,32 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
23.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата излага, че към 04.04.2019г. се е намирала в трудово правоотношение с
ответното дружество по силата на сключен между тях Трудов договор № 82054/26.10.2012г.,
съгласно който заемала длъжността „кондуктор“. На посочената дата ищцата изпълнявала
обичайните си трудови задължения като кондуктор на автобус 8560, обслужващ линия 118.
В 17,10ч. пристигнали на обръщача на спирка „Почивка“, като слизайки от автобуса, поради
неравност на пътната настилка, ищцата паднала. Колегата , който бил на смяна, видял това
и отишъл да помогне. Ищцата се опитала да стане, но не успяла. При преглед в МБАЛ
“Св.Анна“- **** била диагностицирана със счупване на външен /латерален/ малеолус на
десния крак, поради което бил поставен гипс. На 05.04.2019г. бил издаден болничен
3
лист от личния лекар. След извършени допълнителни медицински прегледи и направени
рентгенови снимки били констатирани множество счупвания на дясната глезенна става, като
ищцата била насочена към оперативно лечение в най-кратък срок. С тази цел, на
17.04.2019г. тя постъпила в МБАЛ – „Попово“ ЕООД и след извършена оперативна
интервенция била изписана на 23.04.2019г. На 25.04.2019г. получила Разпореждане 5104-03-
63/23.04.2019г. от НОИ, че на осн. чл. 60, ал.1 от КСО от ответното дружество е декларирана
злополука с вх. №5101-03-62/09.04.2019г., станала на 04.04.2019г., като същата била приета
за трудова злополука по реда на чл.55, ал.1 от КСО. Разпореждането не било обжалвано и
съответно влязло в законна сила. На 27.06.2019г. постъпила в МБАЛ “Еврохоспитал“ ООД
за повторна оперативна интервенция. Ищцата твърди, че във връзка със злополуката е
реализирала разходи за медицински изделия, лекарствени средства, прегледи и други мед.
услуги. Наред с това сочи, че е търпяла физически и психически болки и страдания –
изпитвала дискомфорт, страдала от силно главоболие, нарушение на съня, движението на
десния крак било силно ограничено и съпроводено със силни болки, не можела да полага
елементарни грижи за домакинството, променен бил целият начин на живот. Нямала
желание да се среща с други хора, била потисната, обземали я негативни мисли за бъдещото,
поради което и посетила няколко пъти психолог.
Ответното дружество не оспорва съществуването на трудово правоотношение с
ищцата по време на настъпване на злополуката, но оспорва падането да е предизвикано от
неравност на площадката на обръщача, тъй като цялата територия е преасфалтирана по
европейски проект, както и оспорва получената травма да е с такава тежест, че да е довела
до психологически проблеми и стрес за ищцата. Оспорва претенцията за неимуществени
вреди като завишена по размер и несъответна на критериите за справедливост. Твърди, че
злополуката е причинена поради проявена груба небрежност от работника, поради това, че
ищцата страда от специфично заболяване – феморопателарни увреждания, като е
продължила да работи в неподходящи условия за това заболяване.
С определение от 10.01.2020г., по молба на ответното дружество и на основание чл.
219, ал. 1 ГПК, ВРС е конституирал ЗАД „Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.****, в качеството му на трето лице - помагач на страната на
ответника „Градски транспорт“ ЕАД.
Настоящият съдебен състав на ОС-****, като взе предвид доводите на страните,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от
4
посочените в жалбата (жалбите) оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите
на нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според
настоящия съдебен състав, не се установява.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на
здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при
всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ предвижда, че за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. Имуществената отговорност на работодателя за
обезвреда е обективна, като функцията е да репарира както имуществените, така и
неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от трудовата
злополука.
Гореизложеното налага извода, че за уважаване на претенцията за заплащане на
обезщетение за претърпени в резултат на трудова злополука вреди е необходимо да бъдат
установени следните предпоставки: претърпяна трудова злополука, наличие на трудово
правоотношение между страните към момента на настъпването , както и настъпили в пряка
причинна връзка със злополуката вреди (вид и размер).
Настоящият съдебен състав намира, че ищцата, чиято е доказателствената тежест за
това, е провела успешно пълно и главно доказване на посочените предпоставки, като
възраженията във въззивната жалба на ответника „Градски транспорт“ ЕАД в обратен
смисъл са неоснователни.
В разглеждания случай между страните не е спорно, а и от представения по делото
Трудов договор № 82054/26.10.2012г. се установява, че към датата на настъпване на
процесната злополука – 04.04.2019г. същите са се намирали в трудово правоотношение, по
което ищцата е престирала работна сила на длъжността „кондуктор“.
Видно от приложеното по делото Разпореждане № 5104-03-63/23.04.2019г., издадено
от ТП на НОИ – **** на осн. чл.60, ал.1 от КСО, необжалвано и влязло в сила,
декларираната злополука от осигурителя „Градски транспорт“ ЕАД, станала с ищцата на
04.04.2019г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО.
В същото е посочено, че злополуката е станала през работно време и при изпълнение
на трудови задължения – отивайки до диспечера на станция „Почивка“, гр. ****, за
разписване на извършения курс на автобус 8560, пострадалата се спъва в неравност на
пътната настилка и пада, като вследствие на падането е получила счупване на външен
(латерален) малеолус, вдясно.
Съгласно Решение № 109/12.03.2012г. по гр.дело № 622/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о.,
разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е
официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за
наличието на трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на ответника –работодател и от който зависи съществуването на правото.
Предвид последното и доколкото в настоящия случай е налице влязло в сила
постановление на ТП на НОИ – **** по чл.60, ал.1 от КСО, с което процесната злополука е
приета за трудова, съдът намира наличието на трудова злополука за установено по делото.
Посоченото в разпореждането увреждане, получено от ищцата в резултат на
5
злополуката, се установява също така, както от представените по делото медицински
документи – лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок/спешното
отделение на МБАЛ “Св.Анна“- **** АД, амбулаторни листи, два броя епикризи, издадени
съответно от МБАЛ – „Попово“ ЕООД и МБАЛ “Еврохоспитал“ ООД, в които е отразено
наличието на множествени счупвания на подбедрицата на ищцата, така и от заключението
по назначената във въззивната инстанция повторна СМЕ, което настоящият състав
кредитира като обективно изготвено, даващо компетентен и обоснован отговор на
поставените задачи, в което е посочено, че в резултат на описаната в исковата молба травма
ищцата е получила двуглезенно счупване на дясна глезенна става. В подкрепа на този извод,
както и на констатациите на компетентния административен орган относно механизма на
настъпване на злополуката е и заключението по изслушаната пред ВРС СМЕ, съгласно
което в резултат на претърпяната трудова злополука на 04.04.2019г. М. Ц. Й. е получила
счупване на голям и малък пищял на десния крак в областта на глезена /бималеоларно
счупване/, като според експерта такъв вид счупвания се получават при внезапно движение
на глезена странично навън или навътре, когато кракът е опорен.
При така установеното – увреждане на здравето на работника, внезапно по своя
характер, настъпило по време на изпълнявана от работника работа по трудово
правоотношение с работодателя, настоящият състав споделя извода на първоинстанционния
съд, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на работодателя по реда на
чл. чл. 200, ал. 1 от КТ.
Що се отнася до размера на претендираните обезщетения, съдът намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди следва да е съобразен с обществения критерий за справедливост.
Съгласно трайната практика на ВКС, справедливостта по смисъла на цитираната разпоредба
не е абстрактно понятие, а същата се извежда от преценката на конкретни обективни
обстоятелства, сред които характера и степента на увреждането, начинът и обстоятелствата,
при които то е получено, последиците, продължителността и степента на интензитет на
претърпените болки и страдания.
От заключението по изготвената във въззивната инстанция от вещото лице д-р В.Г.
– специалист по ортопедия и травматология съдебно-медицинска експертиза, неоспорено
от страните, се установява, че обичайният срок за възстановяване при полученото от ищцата
увреждане е между 4 и 6 месеца, същата е претърпяла три оперативни интервенции, като
към момента е напълно възстановена (не се налагат последващи интервенции), няма никакви
остатъчни увреждания и се придвижва спокойно без болка. Възстановяването налага
следоперативно ненатоварване на крайника два месеца, след което лечението продължава с
рехабилитация и физиотерапия до възстановяването, което настъпва между четвъртия и
шестия месец, когато пациентът става трудоспособен. В подкрепа на заключението са и
показанията на свидетеля **** преценени по реда на чл.172 от ГПК поради обстоятелството,
че същият живее на семейни начала с ищцата, от които се установява, че след злополуката
ищцата се е нуждаела от непрекъснати грижи, ползвала е патерици, като след първата
операция е била неподвижна в рамките на 2-3 месеца, чувствала се е зле, което е наложило и
посещения при психолог.
Съдът намира, че няма основание показанията на свидетеля **** да не бъдат
кредитирани поради близките му отношения с ищцата и произтичащата от тях евентуална
негова заинтересованост от изхода на делото. Съгласно практиката на ВКС по
приложението на чл. 172 ГПК, обективирана в Решение № 159 от 22.02.2016г. по т. д. №
1871/2014г. на II т. о. и др., съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти
от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е
задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства
по делото. В настоящия случай показанията на свидетеля са логични, последователни и
6
кореспондират с коментираното заключение на вещото лице по повторната СМЕ.
Настоящият съдебен състав, като съобрази претърпените от ищцата физически и
емоционални страдания по време и непосредствено след злополуката, последвалото
оперативно лечение, следоперативното възстановяване, продължили общо за период между
4 и 6 месеца, временната нетрудоспoсобност на ищцата, но и обстоятелството, че към
настоящия момент същата е напълно възстановена, няма никакви остатъчни увреждания и се
придвижва спокойно без болка, намира че справедливият размер на обезщетение за
неимуществени вреди в настоящия случай е 15 000 лева.
По делото не са доказани основания за намаляване на така определеното
обезщетение. Липсват данни ищцата да е получила застрахователно обезщетение във връзка
със злополуката, което да бъде приспаднато по реда на чл. 200, ал.4 от КТ.
Неоснователно е и възражението на ответника – работодател за проявена груба
небрежност от ищцата предвид факта, че същата страда от специфично заболяване –
феморопателарни увреждания, но въпреки това е продължила да работи в неподходящи
условия за състоянието си и в този смисъл за съпричиняване на вредоносния резултат.
Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Понятието „груба небрежност“ е изяснено в практиката на ВКС (Решение
№1026/18.12.2009г. по дело №4001/2008 на ВКС, ГК, I г.о. и др.), като е прието, че
небрежността ще е груба когато работникът е съзнавал, предвиждал, настъпването на
вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. В настоящия случай, от
заключението по повторната СМЕ, изготвено от вещото лице д-р В.Г., се установява, че
няма никаква връзка между заболяването феморопателарни увреждания (ако и да е го е
имала ищцата към момента на злополуката, доколкото към настоящия момент няма данни за
такова) и възникналата злополука. Доколкото естеството на самото заболяване, така както е
описано от експерта в заключението, не би могло да способства/да допринесе за евентуална
нестабилност на походката и оттам да се явява пречка за изпълняваната от ищцата работа, то
съдът приема, че поведението на последната не може да бъде квалифицирано като груба
небрежност.
Не могат да бъдат споделени и възраженията във въззивната жалба на „Градски
транспорт“ ЕАД, отнасящи се до присъденото обезщетение за имуществени вреди и в
частност, че изборът на екип е екстра, която не следва да се обезщетява като имуществена
вреда, както и че от приложените по делото фискални бонове не може да се направи извод,
че са издадени именно за разходи на ищцата.
Правната възможност на всеки пациент за избор на лекуващ лекар е уредена и
гарантирана в чл. 28 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска
помощ, съгласно който избор на лекар/екип се допуска за извършване на конкретна
интервенция, манипулация или друга специфична част от диагностично-лечебния процес,
посочена от пациента. Доколкото се касае за здравето на едно лице като висша ценност,
настоящият съдебен състав намира, че пострадалият има право да избере в чии ръце да го
повери, като предвид факта, че заплатената за тази услуга сума (обстоятелство, което се
установява от приложената на л. 64 от гр. д. № 13383/2019г. по описа на ВРС фактура и
посеченото в нея основание „избор на лекар“) несъмнено се намира в причинно-следствена
връзка с настъпилата злополука, то същата представлява имуществена вреда (под формата
на претърпяна загуба) и като такава подлежи на репариране от работодателя.
Що се касае до приложените по делото фискални бонове съдът намира, че доколкото
естеството на самите документи не предполага да бъдат издавани поименно и като отчита,
че същите са представени именно от ищцата и са издадени в периода след датата на
процесната трудова злополука – 04.04.2019г., то те удостоверяват извършени от ищцата
разходи за лекарства и други медицински изделия във връзка с настъпилата злополука, също
7
подлежащи на репариране от работодателя.
Предвид изложеното и поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции досежно справедливия размер на обезщетението за претърпени от ищцата
неимуществени вреди вследствие на настъпилата злополука, първоинстанционното решение
следва да се отмени в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата
сумата над 15 000 лева до присъдените 25 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
в тази част предявеният иск да се отхвърли като неоснователен, като атакуваното решение
бъде потвърдено в останалите обжалвани части.
По разноските:
С оглед изхода от спора, като законова последица решението на ВРС в частта за
разноските също следва да бъде ревизирано. За производството пред първата инстанция
ищцата е претендирала разноски в общ размер на 5333 лева, включващи заплатен
адвокатски хонорар в размер на 5000 лева и разноски за заплатени заверени преписи размер
на 333 лева. Доколкото по делото липсват представени доказателства за заплатени от
страната държавни такси за издаване на заверени преписи, съобразно изискването на т.1 от
Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, то
претендираните в тази връзка разноски не следва да се присъждат. Съдът намира
направеното от процесуалния представител на ответното дружество възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на ищцата за основателно,
доколкото същото превишава предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. с ал.9 от Наредба №
1/2004г. размер, определен за дела с материален интерес като настоящото и е несъответно на
фактическата и правна сложност на делото, поради което и съобразявайки процесуалната
активност на пълномощника на ищцата, намира, че същото следва да се намали до размера
от 3500 лева. На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на ищцата следва да се присъдят разноски в размер
на 974,02 лева.
Ответното дружество е поискало присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК и съобразно отхвърлената част от исковете,
от определения от съда размер на възнаграждението по реда на чл. 25 от Наредбата за
правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора – 300 лева,
в полза на „Градски транспорт“ ЕАД следва да се присъдят 216,32 лева.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено,
съразмерно на уважената част от исковете, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВРС и сумата в размер на 757,44 лева – разноски за държавни такси и
изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице за изготвената СМЕ.
Право на разноски за въззивната инстанция, предвид обстоятелството, че подадената
от ищцата жалба е изцяло неоснователна, има единствено ответното дружество „Градски
транспорт“ ЕАД. Същото е претендирало отново присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на осн. чл. 25 от Наредбата за правната помощ определя в
размер на 200 лева. На осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, съобразно уважената част от депозираната
от него жалба, следва да му се присъдят 75,13 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261741/18.12.2020г., постановено по гр. д. № 13383/2019г. по
8
описа на ВРС, ГО, XIX състав, в частта, с която на основание чл. 200, ал. 1 КТ „Градски
транспорт“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, е осъдено да
заплати на М. Ц. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.****, сумата над 15 000 лева до
присъдените 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания - физически и психически, вследствие от
претърпяна трудова злополука на 04.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, както и в частта за разноските
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Ц. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.****, срещу
„Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, иск с
право основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания -
физически и психически, вследствие от претърпяна трудова злополука на 04.04.2019г., за
горницата над 15 000 лева до присъдените 25 000 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261741/18.12.2020г., постановено по гр. д. №
13383/2019г. по описа на ВРС, ГО, XIX състав, в следните части, с които:
– на основание чл. 200, ал. 1 КТ „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.****, е осъдено да заплати на М. Ц. Й., ЕГН **********, с адрес:
гр.****, сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания - физически и психически, вследствие от
претърпяна трудова злополука на 04.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2019г. до окончателното
изплащане на сумата;
– предявеният от М. Ц. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.****, срещу „Градски
транспорт“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, иск с право
основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания -
физически и психически, вследствие от претърпяна трудова злополука на 04.04.2019г., е
отхвърлен за разликата над 25 000 лева 25 000 лева до пълния предявен размер от 60
000 лева;
– на основание чл. 200, ал. 1 КТ „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.****, е осъдено да заплати на М. Ц. Й., ЕГН **********, с адрес:
гр.****, сумата от 1619,84 лева (разликата над 300,48 лева до присъдените 1920,32 лева),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
извършени разходи за медицински изделия, лекарствени средства, медицински прегледи и
услуги, вследствие от претърпяна трудова злополука на 04.04.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.08.2019г. до
окончателното погасяване на задължението;
– предявеният от М. Ц. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.****, срещу „Градски
транспорт“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, иск с право
основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата
мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на
увреждането – 04.04.2019г. до 21.08.2019г. е отхвърлен за разликата над 972,22 лева до
пълния предявен размер от 2333,34 лева.
В частта, с която на осн. чл. 86 от ЗЗД „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.****, е осъдено да заплати на М. Ц. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр.****, сумата от 972,22лв., представляваща мораторна лихва върху
9
обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на увреждането – 04.04.2019г.
до 21.08.2019г., решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.****, ДА ЗАПЛАТИ на М. Ц. Й., ЕГН **********, с
адрес: гр.****, сумата в размер на 974,02 лева – сторени пред ВРС разноски.
ОСЪЖДА, чл.78, ал. 6 от ГПК, „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.****, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ВРС, сумата в размер на 757,44 лева – разноски в първата инстанция за държавни
такси и изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице за изготвената СМЕ.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК, М. Ц. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.****,
ДА ЗАПЛАТИ на „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.****, сумата в размер на 291,45 лева – юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ЗАД „Армеец” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.****, като трето лице - помагач на „Градски
транспорт“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.****.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на РБ, при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10