Р Е
Ш Е Н
И Е № 345
гр.Сливен,
26.03.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски районен съд, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА
ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 5771 по описа
за
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване
съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, която е била връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК- правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК.Исковата молба е
редовна, а предявените искове – допустими. Спазена е процедурата по чл.131 ГПК.
Правното основание на предявените искове е чл.422, вр.чл.415 ГПК и чл.422,
вр.чл.415 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че
ищцовото търговско дружество „Водоснабдяване и Канализация- Сливен” ООД
депозирало заявление по чл.410 ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.д. 4303/2018 г. на Районен съд Сливен и съдът
издал заповед за изпълнение, като
осъдил ответника Я.Г. Байчев,
ЕГН: ********** *** да заплати на ВиК Сливен следните суми: 178,54 лв. –главница, съставляваща стойността
на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2017 г.; 21,34 лева
–мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата
до 02.08.2018 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
до окончателното изплащане на задължението, както и сторените по делото
разноски.
Издадената заповед за изпълнение
била връчена на ответника, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обусловило
правния интерес от водене на исково производство за установяване на вземането.
Сочи се, че ищеца предоставял на
ответника, в качеството му на потребител ВиК услуги в периода 01.11.2016 г. до
31.10.2017 г. на обект с адрес с. Жельо войвода, Община Сливен, ул. „Цар
Крум” № 8, за което били издавани фактури.
За този обект, ответника по делото имал открита партида в регистрите на ВиК
Сливен. Доставената и консумираната вода се била отчитала по тази партида от
представител на ищцовото дружество и стойността на изразходваното количество се
била фактурирала. След издаване на фактурата за титуляра на партидата било
възникнало задължение в 30 дневен срок да погаси задължението си, съгласно
Общите условия на ВиК оператора, които били в сила за всички потребители. При
неизпълнение на задължението в посочения срок титулярът на партидата изпадал в
забава и дължал мораторна лихва. В този смисъл цитира чл. 31, ал. 2 и чл. 42 от
„Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор- В и К Сливен ”, които били одобрени от ДКЕВР .
От съда се иска признаване на
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца
присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение суми, а именно сума
в размер на : 178,54 лв. –главница,
съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода
от 01.11.2016 г. до 31.10.2017 г.; 21,34
лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от
забавата до 02.08.2018 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата
от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението,
както и сторените по делото разноски. Претендират се разноски за исковото
производство.
По делото е постъпил отговор на исковата
молба, депозиран от назначения особения представител на ответника адв. Д.С. ***. Предявените искове били
допустими, но не били основателни. Посочените ОУ на водоснабдителното дружество
не били относими към процесния период. Излага съображения, че питейната вода е
движима вещ и нейната продажба се регламентира от правилата на ОУ и на самия
договор, тъй като ищецът бил търговец. Ответникът дължал заплащане на
продажната цена единствено при реално доставена стока в посочените количества и
ищецът следвало да докаже, че е доставял питейна вода в посоченото и отчетено
количество. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира
разноски.
В с.з. ищцовото
дружество, редовно призовано не се представлява от представител по закон.
Представлява се от пълномощник по чл.32, т.2 ГПК, който поддържа предявените искове
и моли за уважаването им.
Ответната страна, редовно призована се
представлява от адв. Д.С., назначена за особен представител, който моли да се
отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани и оспорва подписите на
представения от ищцовото дружество карнет като твърди, че същите не са положени
от ответника.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, гр.Сливен
депозирало на 22.08.2018 г. пред РС-Сливен
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против
ответника Я.Г. Байчев, ЕГН: ********** *** за дължими суми за доставена питейна
вода и ВиК услуги за периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2017 г.на обект с адрес:
с. Жельо войвода, Община Сливен, ул. „Цар Крум”
№ 8. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 4303/2018г. по
описа на РС-Сливен, по което съдът издал Заповед за изпълнение на парично
задължение № 2387/22.08.2018 г. против длъжника и настоящ ответник за следните
суми: 178,54 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и
консумирана питейна вода за периода от
01.11.2016 г. до 31.10.2017 г.; 21,34 лева –мораторна лихва, изчислена
върху размера на главницата за периода от забавата до 02.08.2018 г. .; законна
лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК до окончателното изплащане
на задължението, както и сторените по заповедното производство разноски в
размер на 26 лв.
Заповедта за изпълнение на паричното задължение е била връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в едномесечния срок от съобщаването,
заявителят “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД предявил настоящия положителен установителен
иск – на 25.10.2018 г. за сумите по
издадената за изпълнение на парично задължение № 2387/22.08.2018 г. по ч.гр.д.
№ 4303/2018 г. по описа на РС-Сливен и за процесния период.
Видно
от представените от ищцовото дружеството карнети ответникът е клиент на
водоснабдителното дружество, като е извършвано отбелязване на показанията на
водомера на абоната-ответник, и отчитането им да е било осъществявано редовно в
присъствието на абоната срещу негов подпис. Имотът е бил свързан към
водоснабдителната мрежа на града и му е била доставяна питейна вода в
посочените и отчетени от служителите на водоснабдителното дружество количества
отразени в представения по делото карнет. В случая е без значение дали при
всяко отчитане на монтирания в имота водомер абонатът или някой от домашните му
е подписвал представения му от служител на дружеството карнет, тъй като
ответникът е клиент на дружеството и има открита партида на негово име за
процесния обект и водоснабдителното дружество е изпълнило задължението си да
отчита реалното количество на потребената питейна вода ежемесечно и да отразява
надлежно отчетеното количество в изготвения от неговия служител карнет.
За исковия
период ищцовото дружество издавало
фактури за задължението на абоната – ответник за въпросния обект /приложени по
делото/.
Установи се, че
към процесния период се прилагат нови ОУ на водоснабдителното дружество от
Изложената по-горе фактическа
обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от
страните.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, т. 2, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са
допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес
да установи със сила на пресъдено нещо
съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, която е била връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК .
Разгледани по същество исковете
са основателни.
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ
съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото
съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи
доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото
дружество следва да установи по несъмнен начин обстоятелството, че ответника е
потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот на ответника –абонат през процесния период са
предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и стойност.
Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “ВиК” Сливен/. Както се установи от събраните по делото доказателства всеки месец ищцовото дружество издавало съответна фактура за стойността на осъществените от него към абоната ВиК услуги. След изтичането на срока по чл.31, ал.2 от Общите условия, абоната- потребител изпада в забава. В случая не е необходимо изпращане на нарочна покана до длъжника, тъй като задължението е обвързано със срок и се прилага разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД.
С
оглед изложеното съдът намира, че предявеният главен положителен установителен
иск по чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.
чл.124, ал.1 ГПК е основателен и доказан в предявения размер от 178,54
лв. , представляващ стойност на доставена и консумирана питейна вода за обект в
с. Жельо войвода, Община Сливен, ул. „Цар Крум”
№ 8 за периода от 01.11.2016 г. до 31.10.2017 г.
От основателността на главния иск за
установяване съществуването на начислени суми за доставена и консумирана
питейна вода, следва и основателността
на акцесорното вземане за мораторна лихва върху главницата. Върху начислената
сума за дължима питейна вода при неизпълнение на задължението на потребителя за
плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране/, на основание чл.86,
ал.1, вр. чл.84, ал.1 ЗЗД се дължи заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението. С
оглед дължимостта на горепосочената главница от 178,54 лв. за периода от 01.11.2016
г. до 31.10.2017 г. върху нея се дължи и съответно обезщетение за забава в
размер на законната лихва, възлизащо на сумата от 21,34 лв. към 02.08.2018 г.
Върху посочената като дължима главница в размер на 178,54 лв. следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.08.2018 г., до окончателното плащане съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника дължи сторените разноски от ищеца в исковото производство в размер на 535 лв. и сторените разноски в заповедното производство в размер на 26 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,ал.1
вр.чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че Я.Г. Байчев, ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести
септември” № 27, сума в размер на 178,54 лв. –главница, съставляваща стойността на доставената и консумирана питейна
вода за периода от 01.11.2016 г. до
31.10.2017 г. за обект с адрес в с. Жельо войвода, Община Сливен, ул. „Цар
Крум” № 8; сумата от 21,34 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на
главницата за периода от забавата до 02.08.2018 г. .; законна лихва за забава
върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
-22.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 26 лв., представляваща разноски, направени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 4303/2018 г. по описа на РС-Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
2387/22.08.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Я.Г.
Байчев, ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, сума в размер на 535 лв., представляваща сторени в
настоящото исково производство разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане в
сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 4303/2018
г. по описа на РС-Сливен и същото да се върне в гражданско деловодство на РС-
Сливен.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: