Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 6
10.01.2019 г., гр. Габрово
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на двадесети декември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА КОСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМОНА МИЛАНЕЗИ
мл. съдия МАРИЯ ДЪЛГИЧЕВА
при
участието на секретаря Килифарева, като разгледа докладваното от съдия
Дългичева в.гр.д. № 304 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от Б.Н.П., с ЕГН: ********** срещу решение № 258 от 05.10.2018 г. по
гр.д. № 1594/2018 г. на Севлиевски районен съд, в частта, с която е отхвърлено
искането на ищеца П. да бъде признато за установено спрямо ответниците П.Х.Х., Х.П.Х.
и И.Б.Х., че последният е собственик на 1/2 ид.ч. от постройка за допълващо
застрояване с кадастрален идентификатор 65927.501.1488.4, със застроена площ от
25 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор 65927.501.1488, намиращ
се в гр. Севлиево, ул. "О." № 3, както и да бъде предадено владението
върху последната. Решението се обжалва и в частта, с която е отхвърлено изцяло
искането на ищеца за осъждане на ответниците на основание чл.59 от ЗЗД да му
заплатят обезщетение за това, че е бил лишен от ползването на имота за
претендирания период.
Въззивникът счита
първоинстанционното решение за неправилно,
поради нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с
материалния закон и необоснованост. Намира, че представения по делото
констативен нотариален акт не е отчетен и анализриан от съда по начина, по
който е следвао това да се направи. Акцентира върху непоследователното,
нелогично и едностранчиво тълкуване на доказателствата от съда. Счита, че по
делото е безспорно доказано както, че ищецът е едноличен собственик на
процесната сграда, така и че ответниците владеят цялата постройка без
основание. С оглед изложеното моли настоящия състав да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените от него искове с правно основание чл.108 ЗС и
чл.59 ЗЗД. Моли да му бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция.
В срока, предвиден в чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция въззивникът, действащ чрез процесуалния си представител - адв. Т. -
САК, поддържа жалбата, като не представя нови доказателства. Въззиваемата
страна, действаща чрез процесуалния си представител - адв. П. - ГАК, оспорва
жалбата, не представя доказателства. Моли за присъждане на направените в това
производство разноски, като представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения двуседмичен срок, от легитимирано лице, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима.
Съдът като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че жалбоподателят - Б.П. и първата ответница - П.Х.
притежават по 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 65927.501.1488 по
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Севлиево, находящ се в гр.
Севлиево, ул. "О." № 3.
Безспорно е и, че в посочения имот
попадат следните сгради: Сграда с идентификатор 65927.501.1488.1, със
застроена площ от 90 кв.м. - жилищна сграда на два етажа, като единият етаж е
собственост на Б.П., а другият - на П.Х.; сграда с идентификатор 65927.501.1488.2,
със застроена площ от 32 кв.м - постройка за допълващо застрояване, която е
собственост на П.Х.; сграда с идентификатор 65927.501.1488.3, със
застроена площ от 22 кв.м. - сграда за търговия, която е собственост на Б.П.;
сграда с идентификатор 65927.501.1488.5, със застроена площ от 38 кв.м.
- друг вид сграда за обитаване, притежавана в собственост от П.Х. и сграда с
идентификатор 65927.501.1488.4, със застроена площ от 25 кв.м. -
постройка за допълващо застрояване.
Също безспорен между страните е и
фактът, че постройка с идентификатор 65927.501.1488.4 е била изградена
към момента на придобиването на идеалните части върху земята и на останалите
обекти в имота от страна на праводателката на ищеца.
От приетата по делото
съдебнотехническа експертиза, както и от показанията на свидетелите се
установява, че горепосочената постройка за допълващо застрояване е реално
разделена на две помещения, посредством тухлена стена, към които има два
отделни входа. От същите доказателства се установява също, че източната страна
на постройката се полза за складово помещение и по-специално за складиране на
дърва от ответниците по иска.
При така установеното от
фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл. 269, ал. 1, изр. първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и
допустимо в обжалваната част.
По същество намира последното за
правилно по следните съображения:
Спорният въпрос по делото се свежда до това едноличен
собственик ли е ищецът на процесната постройка с идентификатор 65927.501.1488.4
или тя се притежава в съсобственост при равни дялове, както твърдят
ответниците.
Макар по делото да е представен констативен нотариален
акт за собственост, видно от който И.Д.М./майка на ищеца/ е призната за
едноличен собственик на процесната постройка на основание давностно владение,
то съгласно мотивите на ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на
ОСГК на ВКС дейността на нотариуса в това производство представлява
достигане до правен извод на база представените доказателства или изслушаните
свидетели, а не удостоверяване на факт, поради което изводът за притежанието на
правото собственост попада извън доказателствената сила на документа, уредена в
чл.179, ал.1 от ГПК, респ. верността на изводите се преценява наред с всички
събрани по делото доказателства. Оттук следва и че ако правото на еднолична
собственост на И.М.върху процесната постройка бъде отречено на база събрания
доказателствен материал, то и правата на дарения с този имот ищец - Б.П. биха
отпаднали.
По делото са представени нотариални актове, които
удостоверяват придобитите от праводателката на ищеца /НА за покупко -
продажба на недвижим имот № 154, том IV, рег. № 6108, дело № 709/2004 г. на нотариус И. П.,***
действие - РС - Севлиево/ и първата
ответница /НА за дарение на недвижим имот № 52, том IV, рег. № 5933, дело № 521/2002 г. на нотариус Н. К., с
район на действие - РС - Севлиево/
идеални части от поземления имот, ведно с прехвърлените им сгради в еднолична
собственост. Доколкото по делото бе установено, че процесната сграда е била
построена преди 2001 г., както и че същата от самото начало се е използвала
като складово помещение, следва, че тя е обслужвала жилищната сграда с
идентификатор 65927.501.1488.1. Константна е съдебната практика на ВКС
относно това, че второстепенните постройки /каквато е и в настоящия случай
процесната сграда/ са предназначени да обслужват жилищната сграда и като такива
представляват вещ - принадлежност по смисъла на чл.98 от ЗС /Решение № 295
от 19.12.2014 г. по гр. д. № 4414/2014 г., ВКС, ГК, I г.о. и Решение № 100 от 25.06.2014 г. по гр. д. №
4966/2013 г., ВКС, ГК, I г.о./. Разпоредбата на чл.98 от ЗС гласи, че принадлежността
следва главната вещ, освен ако не е установено друго, откъдето следва, че И.М.с
придобиване през 2004 г. на 1/2 ид.ч. от поземления имот, ведно с единия етаж
от жилищна сграда с идентификатор 65927.501.1488.1, е придобила и 1/2
ид.ч. от процесната постройка. Останалата 1/2 ид.ч. са придобити от първата
ответница на същото основание.
Видно от Удостоверение за търпим строеж от 07.06.2016
г. от Община Севлиево е установено, че са налице условията за статут на търпимост
за процесната постройка. За да бъдат преценени като търпими по смисъла на § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ,
строежите следва да отговарят на следните кумулативни изисквания: да са били
изградени без строителни книжа до 31 март 2001 г., да са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или по действащите в момента разпоредби.
От изложеното следва, към 2004 г. и до 2016 г. процесната постройка не е била
снабдена със строителни книжа и по тази причина не фигурира в титула за
собственост на майката на ищеца, както и в този на първата ответница. В тази
връзка следва да се има предвид константната практика на ВКС, според която
когато със сделка се прехвърля земя, без да се изключат изрично подобренията и
сградите, намиращи се върху нея, счита се, че и те са прехвърлени, макар да не
се сочат в договора /Решение № 756 / 17.03.1970 г. по гр.д. № 133 /1970 г. на І г.о.
на ВС; Решение № 529 от 09.07.2010 г. по гр. д. № 513/2006 г., ВКС, ГК, I г.о./.
От изложеното по-горе следва, че праводателката на
ищеца с придобиване на 1/2 ид.ч. от дворното място, както и единият от етажите
на жилищната сграда, находяща се в това дворно място, е придобила и 1/2 д.ч от
процесната постройка. Като нейн правоприемник, с НА № 182, том III, рег. № 7834, дело № 439 от 10.06.2016 г. Б.П. е придобил както описаните в него имоти, така и
1/2 ид.ч. върху процесната постройка по горните съображения.
Доколкото придобитите права от ищеца върху процесния
имот към 2016 г. се равняват на 1/2 ид.ч. от него, то той, упражнявайки
фактическа власт върху целия имот, би бил владелец на своите идеални части и
държател на идеалните части, притежавани в съсобственост. Този извод следва и
от ТР № 1 от 06.12.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС,
според което презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между съсобствениците е
приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално
е установена фактическата власт показва съвладение. Независимо от правото на
всеки от съсобствениците да ползва общата вещ, то някой от тях може сам да
упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да се съобразява с правата на
останалите. Това може да стане било като въобще не знае, че и друг има право на
собственост върху същия имот, било като отнеме владението на останалите
съсобственици и не ги допуска да го ползват съобразно идеалните си части. В
случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа
власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на
останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да
докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79
ЗС. Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва
съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част,
но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Тогава, за да придобие по
давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът,
който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен
и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio
possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик
владелец.
В настоящия случай, макар въззивникът да разполага с
титул за собственост върху процесната сграда, не се установява по безспорен
начин неговият праводател да е "отблъснал" владението на другия
съсобственик. Доколкото липсва правно основание за владение, годно да направи
праводателката на ищеца собственик и на процесната 1/2 ид.ч. по смисъла на
чл.70, ал.1 от ЗС, то следва, че собствеността може да се придобие след 10 -
годишно непрекъснато, неъсмнено, явно и спокойно владение. Показанията на св. К.
изцяло подкрепят твърденията на ответниците, че те самите са били във владение
на процесната постройка още през времето когато праводателите на П.Х. /Ц.П. и П.П.
- нейни баба и дядо/ са били собственици на 1/2 ид.ч. от земята и единия етаж
от къщата. В подкрепа на този извод и индиция за момента, от който е започнала
фактическата власт върху процесната постройка от страна на ответниците е
прехвърлянето на имотите от бабата и дядото на П.Х., което се е случило през
2002 г, т.е две години преди закупуването на другата 1/2 ид.ч от имотите от
майката на ищеца. Твърденията на ищеца, както и показанията на неговата майка И.М.досежно
факта на необезпокоявано владение и отблъскване владението на ответниците за
периода 2004 г. - 2016 г. не се подкрепят от останалите доказателства, а
напротив - опровергават се от ангажираните от ответниците такива. По делото не
бе категорично установено, че цялата постройка се е владяла от праводателя на
ищеца и то чрез отблъскване владението на ответнците, а напротив - установи се,
че ответниците непрекънато са били във владение на едната част от постройката,
посредством складиране на дърва и земеделски инвентар. Превръщане на държане
във владениe би могло да бъде демомнстрирано
било чрез изваждане на складираното от ответниците от постройката, било чрез
слагането на врати на двата й изхода и недопускането на другите съсобственици в
законовия период от 10 години.
От изложеното следва, че доколкото И.М.не е станала
едноличен собственик върху процесната 1/2 ид.ч. от постройката, то и следвайки
един от основните принципи в правото, който гласи: "Никой не може да
прехвърли повече права, отколкото сам притежава", нейният правоприемник - Б.П.
също не е придобил собствеността върху тях.
Доколкото не се установи ответниците да владеят цялата
постройка, без да допускат ищеца в нея, то и последният не е лишен от
ползването на своите 1/2 ид.ч. и съответно няма право на обезщетение по чл.59
от ЗЗД.
Първоинстанционният съд е достигнал до същите правни
изводи, макар и с различни мотиви, поради което решението следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната
част, а въззивната жалба оставена без уважение. В останалата част решението не
е обжалвано, поради което е влязло в сила и не подлежи на съдебна проверка.
При този изход на делото и предвид изричното искане, в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените и доказани във
въззивното производство разноски в размер на 650.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 258 от 05.10.2018 г., постановено по гр. д. № 1594/2018 г. на Районен съд -
Севлиево в обжалваната част.
ОСЪЖДА Б.Н.П.,
с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на П.Х.Х., с ЕГН: **********, Х.П.Х.,
с ЕГН: ********** и И.Б.Х., с ЕГН: ********** сумата от 650.00 лв. /шестстотин
и петдесет лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.