РЕШЕНИЕ
№ 21925
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110103353 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД от ЗЗД от П. Г. К.,
срещу М. О. С., с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4136.74
лв., представляваща платени от ищеца вместо ответника задължения на М. О. С. към ЕС на
********** в гр. София за периода от 01.04.2022 г. до 15.09.2023 г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба -18.01.2024 г. до окончателното плащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че на 13.09.2016 г. М. О. С. била придобила правото на
собственост на апартамент № 11, в гр. София, **********, който бил продаден на ищеца на
15.09.2023 г. Посочва, че ответницата имала задължения към ЕС в размер на 4136.74 лв.,
която сума била формирана както следва, а именно сумата от 3846.50 лв. представляваща
седем вноски за ремонт на покрива по 549.50 лв. за месеците април, май, юни и август, 2022
г., и май, юни и август, 2023 г., сумата от 274.75 лв., представляваща половината от вноската
за ремонт на покрива за първата половина от септември, 2023 г., сумата от 10.00 лв.,
представляваща половината от текущите консумативи за месец септември, 2023 г., и 5.49 лв.,
представляваща половината от вноската за ФРО за септември 2023 г. Посочва, че на
21.11.2023 г. ищецът бил заплатил задължения на М. О. С. към етажната собственост заедно
със своите задължения за втората половина от септември, 2023 г. и за октомври, 2023 г.
Посочва се, че когато бил заплатил гореописаните задължения на М. О. С. към етажната
собственост в общ размер 4136.74 лв., ответницата се е обогатила без основание за сметка на
ищеца, като същевременно същият бил обеднял със сумата, с която ответницата се е
обогатила. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез назначения си особен представител ответникът е
подал отговор, в който счита иска за неоснователен. Посочва се, искът по чл. 59 ЗЗД бил
субсидиарен и доколкото ищецът разполагал с друг иск се явявал неоснователен. Ищецът
бил изпълнил чуждо задължение като имал интерес от това, поради което имал право да
търси правата си по реда на чл. 74 ЗЗД. В условията на евентуалност твърди наличието на
1
гестия. Моли за отхвърляне на иска. Пред съда особеният представител на страната
поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
през периода от 13.09.2016 г. до 15.09.2023 г. М. О. С. е била собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. София, **********, ап. 11. Горното се установява и от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 198 от 13.09.2016 г., том I, ред. № 5366, дело 175 от
2016 г., съгласно който ЮЛ продава на М. О. С. следния недвижим имот, придобит чрез
публична продан: апартамент № 11, находящ се в ***********“, **********, на четвъртия
етаж, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ************, както и 10.99 % от
правото на строеж върху мястото.
Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2 от
15.09.2023 г., том IV, рег. № 8968, дело № 537 от 15.09.2023 г., съгласно който М. О. С.
продава на П. Г. К., следния свой собствен недвижим имот, а именно самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ************, с адрес ***********“, **********, както и 10.99 %
от правото на строеж върху мястото.
От представени приемо-предавателн протокол от 12.10.2023 г. се установява, че М. О.
С. предава владението на П. Г. К. на апартамент 11, находящ се ***********“, **********.
Представен е протокол от проведено общо събрание на собствениците в сграда-етажна
собственост на адрес ********** от 23.03.2023 г., съгласно който в т. 3 е взето решение от
месец май 2023 г. да се продължило начисляването на целеви суми за покрива – 5000 лв.
разпределени по % идеални части на имотите от общите идеални части, като сумите да
бъдат изискуеми ведно с останалите такси за ЕС, както и към момента, вкл. и по съдебен път
при отказ за плащане на собствениците.
Съгласно представената справка изготвена от управителя на ЕС ЮЛ задълженията на
ап. 11 към каса на ЕС на ********** към м.09.2023 г. възлизат на сумата от 4426.99 лв.,
които са на трупани за периода от м.04.2022 г. до м.09.2023 г. вкл.
От представеното потвърждение от управителя на ЕС ЮЛ се установява, че на
21.11.2023 г. П. К. бил заплатил сумата от 4999.48 лв., представляваща сбор от задължението
на ап. 11 към касата на ЕС на **********, а именно: сумата от 4945.50 лв., представляваща 9
вноски по 549.50 лв. за предстоящ основен ремонт на покрива, начислени за месеци 5, 6, 7, и
8/2022 г. и 5,7,8,9,10/2023 г., сумата от 20 лв., консумативни разходи за м. 09/2023 г., сумата
от 12 лв. консумативни разходи за м. 10/2023 г., сумата от 21.98 лв., представляващ 2 вноски
по 10.99 лв. за Фонд „Ремонт и обновление“ за месеци 9,10/2023 г.
Правото да се претендира равностойността на обедняването по реда и на основание чл.
59, ал. 1 от ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се
защити срещу неоснователното обогатяване – чл. 59, ал. 2 от ЗЗД, тоест когато няма друга
възможност за правна защита при настъпилото неоснователно разместване на имуществени
ценности. Възможността на ищеца да осъществи правата си на друго основание –
договорно, деликтно или чрез иск за защита на вещно право, изключва възможността да бъде
предявен субсидиарният иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Друг иск по смисъла на чл. 59, ал. 2 от
ЗЗД може е предвиден в закона иск, уреждащ конкретна хипотеза на неоснователно
разместване на имуществени блага – чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, чл. 61 от ЗЗД,
чл. 75, ал. 2 от ЗЗД, чл. 72 и чл. 74 от ЗС, и други. Друг иск може да бъде и иск за реално
изпълнение на съществуващо между страните договорно правоотношение, съответно иск за
обезщетение за вреди от неизпълнението на договора или за неустойка, когато
неоснователното разместване на блага е настъпило в резултат на неизпълнение на договорни
задължения. Възможността да бъде предявен друг иск не води обаче до недопустимост на
претенцията по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Преценката дали ищецът може да се ползва от реда за
защита по чл. 59 от ЗЗД може да бъде извършена само с решението по съществото на спора,
тъй като съдът следва се произнесе по възникването и съществуването на заявеното
материално право, съответно да прецени дали съществува друг ред за защита, а това налага
да бъдат обсъдени събраните по делото доказателства - в този смисъл решение № 148 от
2
28.02.2006 г. по т. д. № 703/2005 г. на ВКС, определение № 1450 от 5.06.2023 г. на ВКС по к.
гр. д. № 744/2023 г. В случай, че въз основа на направената от него преценка на доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съдът установи, че на разположение на
ищеца е друг иск за защита на претендираното от него право, то тогава искът по чл. 59, ал. 1
от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В процесния случай доколкото
съобразно приложените по делото доказателства и твърденията на страните то между тях не
е налице облигационно правоотношение, както и водене на чужда работа без пълномощно,
поради което следва да се разгледа субсидиарният иск по чл. 59 ЗЗД, в тази връзка
възраженията на ответника са неоснователни.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД е да
докаже, че е платил процесната сума за задължения на ответницата към ЕС, че с тази сума
ответницата се е обогатила, тъй като тя се явява длъжник на паричното задължение предвид
обстоятелството, че през процесния период е била собственик на имот, находящ се в гр.
София, **********, ап. 11, както и връзката между обедняването и обогатяването, т. е. че
чрез накърняване имуществото на ищеца ответникът е спестил разходи, които е бил длъжен
да направи.
В случая по делото се явява безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че през периода от 13.09.2016 г. до 15.09.2023 г. М. О. С. е била собственик на недвижим
имот, находящ се в гр. София, **********, ап. 11, което се установява и от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 198 от 13.09.2016 г., том I, ред. № 5366, дело 175 от
2016 г. Не се спори и относно обстоятелството, че П. Г. К. е придобил процесния имот на
15.09.2023 г. по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2 от
15.09.2023 г., том IV, рег. № 8968, дело № 537. В случая по делото от представената справка
изготвена от управителя на ЕС ЮЛ се установява, че размерът на задълженията за периода
от м.04.2022 г. до м.09.2023 г. вкл. на ап. 11 към каса на ЕС на ********** към м.09.2023 г.
възлизат на сумата от 4426.99 лв., която сума е била заплатена от ищеца на 21.11.2023 г.
съгласно представеното потвърждение от управителя на ЕС ЮЛ, което по своя характер
представлява разписка за извършеното плащане.
Настоящият състав намира, че ответникът се явява длъжник на паричното задължение
предвид обстоятелството, че се е явявал собственик за периода от 13.09.2016 г. до 15.09.2023
г. на апартамент 11, находящ се в гр. София, **********, който апартамент съгласно
представените писмени доказателства, в т. ч. и протокол от проведено общо събрание на
собствениците в сграда-етажна собственост на адрес ********** от 23.03.2023 г. се е
намирал в сграда намираща се в режим на етажна собственост. Задължението към ЕС
възникват за собствениците на обекти, като съгласно чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС разходите за
ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има
прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците
на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части
на сградата, каквото решение в случая е взето съгласно т. 4 от протокол на ОС на ЕС от
23.03.2023 г., а съгласно чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС средствата за Фонд „Ремонт и обновяване“ се
набират от ежемесечни вноски от собствениците. По делото не се спори, че ищецът до
15.09.2023 г. не се е явявал собственик на процесния апартамент, нито ползвател или
обитател на същия, поради което по делото не е установено за ищецът да е възникнало
задължение да заплати задълженията към ЕС преди 15.09.2023 г.
В настоящият случай с оглед на гореизложеното по делото е установено, че на
21.11.2023 г. П. Г. К. е заплатил на ЕС с адрес ********** сумата от 4999.48 лв.,
представляваща сбор от задължението на ап. 11 към касата, а именно: сумата от 4945.50 лв.,
представляваща 9 вноски по 549.50 лв. за предстоящ основен ремонт на покрива, начислени
за месеци 5, 6, 7, и 8/2022 г. и 5,7,8,9,10/2023 г., сумата от 20 лв., консумативни разходи за м.
09/2023 г., сумата от 12 лв. консумативни разходи за м. 10/2023 г., сумата от 21.98 лв.,
представляващ 2 вноски по 10.99 лв. за Фонд „Ремонт и обновление“ за месеци 9,10/2023 г.
В случая от така заплатената сума от 4999.48 лв. следва да се приспаднат задълженията,
които са възниквали за ищеца в качеството му на собственик на ап. 11 след 15.09.2023 г.,
поради което като взе предвид и представената справка за задължения, настоящият състав
намира, че платените задължения възникнали за ответницата са в размер на 4154.24 лв. С
оглед на диспозитивното начало, доколкото ищецът претендира сума в по-малък размер, а
3
именно 4136.74 лв., то именно от тази сума следва да се изчислят дължимите от ответницата
суми. В случая в тежест на ответницата, в качеството на собственик на апартамент 11,
находящ се в гр. София, ********** през периода от 01.04.2022 г. до 15.09.2023 г., следва да
бъде възложена заплатената от ищеца сума в размер на 4136.74 лв., представляваща
задължения към ЕС, доколкото със заплащането на тази суми от страна на ищеца,
ответникът се е обогатил. Ответникът е спестил разходи за заплащане на задължения към ЕС
на своя апартамент, които се явяват дължими от него, с което се е обогатил, за сметка на
обедняване на ищеца, който е заплатил сумите без да се явява задължено лице вместо
ответника през периода от 01.04.2022 г. до 15.09.2023 г., поради което искът се явява
основателен и следва да бъде уважен в пълен размер.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на ищците на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат
присъдени разноски, като се претендира сумата в размер на 165.47 лв. държавна такса, 400
лв. депозити за особен представител и 1100 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. О. С., ЕГН **********, с адрес ************, да заплати на П. Г. К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ******************, чрез адв. Д. П., по предявения иск
с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 4136.74 лв., представляваща платени от
ищеца вместо ответника задължения на М. О. С. към ЕС на ********** в гр. София за
периода от 01.04.2022 г. до 15.09.2023 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба -18.01.2024 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА М. О. С., ЕГН **********, с адрес ************, да заплати на П. Г. К.,
ЕГН **********, със съдебен адрес **************, чрез адв. Д. П., на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата в размер на 1665.47 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4