Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Червен бряг, 16.10.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публичното заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. НИКОЛОВА
при секретаря Марияна Тодорова , като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр.
дело №46/2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Обективно съединени искове с
правна квалификация чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК .
Производството е образувано по искова молба на „***с ЕИК ***със седалище и
адрес на управление: *** чрез адв.В.П.Г. *** против А.К.И. с ЕГН **********, адрес: ***. Твърди се в исковата молба, че по договор за мобилни услуги от 26.10.2017г.,
сключен между страните, ответникът е абонат на дружеството доставчик на мобилни
услуги с клиентски номер 0879/663729 с избрана абонаментна програма Тотал 24,99 лв. с уговорен срок на действие 24 месеца до
26.10.2019г. В договора била посочена
дата на начало на действие 24.10.2017г., но с оглед на обстоятелството, че
ответникът прехвърлил мобилния си номер от друг мобилен оператор към мрежата на
Теленор, а пренос на номер се осъществява в рамките
на 48 часа, то договорът бил сключен на 26.10.2017г. Твърди се в исковата молба, че страните
сключили и договор за лизинг от 26.10.2017г., по силата на който ответникът
придобил мобилно устройство марка ALCATEL модел U5 Black на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 3,69 лв. всяка,
съгласно уговорен погасителен план по лизинговия договор. Посочва се в исковата
молба и обстоятелството, че като лоялен клиент на оператора, ответникът
използвал преференциални условия и получил и втори мобилен номер – ********** с
избрана абонаментна програма Интернет +16,99 лв. с уговорен срок на действие за
24 месеца до 13.11.2019г., съгласно договор за мобилни услуги от 13.11.2017г.
Абонатът взел и устройство марка HUAWEI модел Telenor 4GMiFi на преференциална цена при
сключване на договора. Твърди се, че въз основа на посочените по-горе договори
ответникът ползвал мобилни услуги като потреблението било фактурирано под с
клиентския номер на абоната *********. Посочва се, че за потребените
услуги в периода 05.02.2018г.-04.06.2018г. били издадени фактура №
**********/05.03.2018г. за отчетения
период на потребление 05.02.2018г. – 04.03.2018г. с дължима за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 59,13 лв. (с ДСС) и фактура №
**********/05.04.2018г. за периода 05.03.2018г.-04.04.2018г. с дължима сума 47,47
лв. (с ДДС). Твърди се,
че абонатът не е заплатил и мобилни услуги на обща стойност 106,60 лв. като с кредитно известие №**********/05.05.2018г. била извършена корекция на дълга със сумата от
12,60 лв., при което дължимото задължение възлизало на сума в размер от 97,69 лв. Неизпълнението на абоната да заплати
стойността на потребените услуги ангажирало
договорната отговорност по т.11 от договора вр. чл.57
вр. чл.19б от Общите условия на мобилния оператор,
поради което „***прекратило едностранно индивидуалните договори на
ответника и издал крайна фактура №
**********/05.06.2018г., в която била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 312.78 лв. Посочва се, че длъжникът дължи и сумата от
62,73 лв. неизплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
26.10.2017г. за периода м.06.2018-м.09.2018г.
Посочва се че, за сумите било подадено заявление по чл.410 ГПК и образувано
ч.гр.д.№ 1049/2019г. , в хода на което била издадена заповед за изпълнение,
оспорена от длъжника с възражение. Иска
се от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на А.К.И., че „***има вземане
за следните суми: сумата от 97,69 лв. , представляваща потребени
и незаплатени мобилни услуги по договори за мобилни услуги, предоставени в
периода от 05.02.2018г. до 04.06.2018г.
, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на сумата с абонатен номер № *********; сумата от
312,78 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
с абонатен номер № *********; сумата от 62,73 лв. неизплатени лизингови вноски
по договор за лизинг от 26.10.2017г. за
периода м.06.2018-м.09.2018г.
Към исковата
молба са приложени като писмени доказателства: заверени копия на пълномощни и
договор за правна защита и съдействие от 09.01.2020г.; заверено копие на
договор за мобилни услуги, заверено копие на договор за лизинг от 24.01.2017г.
заверено копие на запис на заповед от
24.10.2017г.; декларация съгласие, заверено копие на договор за мобилни услуги
от 13.11.2017г. и приложения към него; заверено копие на фактура № **********;
№**********; № **********; № **********; заверено копие на спогодба от
11.01.2018г.; Общи условия на „***за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги.
В срока по
чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не се представлява. Страната моли съда да постанови
неприсъствено решение и да уважи изцяло предявените искове, като излага
становище в молба с вх.№ 260233/18.09.2020г. ведно със списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован по чл.40, ал.1 ГПК, не се явява
и не взема становище по проекта на съда за доклад по делото.
От твърдяното в исковата молба и приложените
по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация
на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е
заведен пред Районен съд гр. Червен бряг, като същия е родово, местно и
функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за
подсъдност по гражданските производства.
Съдът, след като извърши повторна проверка
за редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява
от материалите по ч.гр.д.№1049/2019г.
описа на РС-Червен бряг, че на 22.10.2019г. „***подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу А.К.И..
Било образувано ч.гр.д.№1049/2019г. по описа на РС-Червен бряг и била издадена
Заповед за изпълнение № 573/23.10.2019г., с която РС - Червен бряг разпоредил
длъжникът А.К.И.
да заплати на кредитора „***„сумата
от 473.20 лв. , от които, 160.42 лв. /сто и шестдесет лв. 42 ст./ - дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; 312.78
лв. /триста и дванадесет лв. 78 ст./ -
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги; 20.64 лв.
/двадесет лв. 64 ст./ - мораторна лихва за забава
върху просроченото задължение за периода от 21.06.2018г. до 26.09.2019г.; ведно
със законна лихва от подаването на настоящето заявление-22.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, както и
направени деловодни разноски от заявителя – 25.00 лв. /двадесет и пет лева/
внесена държавна такса и 180.00 лв. /сто
и осемдесет лв./ адвокатско възнаграждение.“
Не се спори и се установява от материалите
по ч.гр.д.№1049/2019г. описа на
РС-Червен бряг, че заповедта е връчена
по реда на чл.47, ал. 5 ГПК.
С разпореждане
№1414/10.12.2019г. по ч.гр.д.№1049/2019г. заявителят бил уведомен за
възможността по чл.415 ал.1 от ГПК в едномесечен срок да предяви иск за установяване
на правото си. Съобщението било получено на 18.12.2019г. С искова молба с
вх.№298/17.01.2020г. е инициирано настоящото гражданско дело.
Установява се от приложените към исковата
молба писмени доказателства, неоспорени от ответника (заверени копия на пълномощни и договор за правна защита и съдействие от
09.01.2020г.; заверено копие на договор за мобилни услуги, заверено копие на
договор за лизинг от 24.01.2017г. заверено копие на запис на заповед от 24.10.2017г.; декларация съгласие,
заверено копие на договор за мобилни услуги от 13.11.2017г. и приложения към
него; заверено копие на фактура № **********; №**********; № **********; № **********;
заверено копие на спогодба от 11.01.2018г.; Общи условия на „***за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги
),
че между страните съществували договорни отношения за предоставяне на мобилни
услуги и лизинг на мобилни апарати.
Спори се между страните дължи ли ответника и в какъв размер сумите по
издадената заповед за изпълнение, налице ли е неизпълнение от негова страна на
договора между страните и в какво се изразява то, от коя дата страната е
просрочила задължението си.
На основание чл.140, ал.3 вр. чл.146, ал.1 т.2 ГПК съдът намира, че е сезиран с иск по чл.422,
ал.1 вр.
чл.415, ал.1 вр.
чл.124, ал.1 ГПК за установяване
съществуването на вземания в полза на ищеца на следните суми, дължими от
ответника: сумата от
97,69 лв. , представляваща потребени и незаплатени
мобилни услуги по договори за мобилни услуги, потребени
в периода от 05.02.2018г. до
04.06.2018г. , ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното изплащане на сумата с абонатен номер № *********; сумата от
312,78 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
с абонатен номер № *********; сумата от 62,73 лв. неизплатени лизингови вноски
по договор за лизинг от 26.10.2017г. за
периода м.06.2018-м.09.2018г., за които е издадена
Заповед за изпълнение №573/23.10.2019г. по ч.гр.д.№1049/2019г. по описа на ЧРС.
Съдът намира, с
оглед на направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение,
че са налице предпоставките на чл.238 ал.1 от ГПК. На двете страни са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването
им в съдебно заседание. Съобщението за
ответника ведно с препис от разпореждане №103/29.01.2020г., препис
от исковата молба и приложенията към нея
ответникът
е получил на 24.06.2020г. Ответникът, редовно призован по реда
на чл.40, ал.1 ГПК не се е явил в първото съдебно заседание и не е заявил
желание производството да се разгледа в негово отсъствие, както и не е взел
становище по исковата молба. От
събраните в хода на делото писмени доказателства може да бъде направен извод,
че между страните е сключен твърденият от ищеца договор и че правоотношенията
между страните се уреждат от него. Ищцовото дружество
е изпълнило задължението си. В тежест на ответника е да докаже, че е платил
сумата съгласно условията на договора. Ответникът не е сторил това, поради което
следва да се приеме, че същия дължи на ищцовото
дружество претендираните суми в пълен размер. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените с
нея писмени доказателства, искът се явява вероятно основателен. Настоящото неприсъствено решение не следва да се
мотивира по същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за това.
Гореизложеното води до извода, че иска на „***с ЕИК ***със седалище и адрес на управление: ***, чрез адв.В.П.Г.
*** против А.К.И. с ЕГН **********, адрес: ***, следва да бъде уважен като основателен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски: сумата от 25
лв. платена държавна такса в заповедното производство; сумата от 180 лв.-
адвокатско възнаграждение в заповедното производство; сумата от 25 лв. платена
държавна такса в исковото производство;
сумата от 180 лв.- адвокатско възнаграждение в исковото производство или общо
сумата от 410 лв.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във
вр. чл. 415, ал. 1, във вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, че „***с ЕИК ***със
седалище и адрес на управление: ***, чрез адв.В.П.Г. *** има вземания към А.К.И. с
ЕГН **********, адрес: ***, а именно сумата от 97,69 лв., представляваща потребени и незаплатени мобилни услуги по договори за
мобилни услуги с абонатен номер № ********* в периода 05.02.2018г. до 04.06.2018г., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
/22.10.2019г./до окончателното изплащане на сумата; сумата
от 312,78 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги с абонатен номер № *********; сумата от 62,73 лв. неизплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 26.10.2017г.
за периода м.06.2018-м.09.2018г., за които е издадена Заповед за изпълнение №573/23.10.2019г. по ч.гр.д.№1049/2019г. по описа на ЧРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 А.К.И. с ЕГН **********, адрес: *** да
заплати на „***с ЕИК ***със седалище и адрес на
управление: ***,
сумата от 410 лв. – общо направени деловодни разноски в
исковото и заповедното производство.
На основание чл.329,
ал.4 ГПК решението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: