Р Е
Ш Е Н И Е
№260168/05.05.2021г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав,в
открито заседание на осми април през две хиляди двадесет и първа година,в
състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове: Албена Палова
Мариана Димитрова
с участието на секретар Галина Младенова, като разгледа докладваното от
съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №219 по описа на съда за 2021 година,и за да
се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение 260008 постановено на 22.01.2021г. по гр. дело № 8 по описа на В.ския районен съд
за 2020г. е прието за установено,че М.С.Б. дължи
на „ЕСЕЛДЕ 21" ЕООД, ЕИК:*********, сумата от 2000 лв., представляваща
заплатено на отпаднало основание капаро по договор за покупко продажба на
апартамент, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 617 от 15.11.2019г., по ч.г.д. № 1170/2019 г., по описа на В.ския
районен съд.Предявеният от „ЕСЕЛДЕ 21" ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление на дейността: В., бул. „Хан Аспарух" № 47,
представлявано от управителя си Д.Г.В., против М.С.Б., ЕГН: **********
иск с правно основание 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от
27.22 лева, представляваща лихва за забава за периода от 19.09.2019г. до
06.11.2019г. е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са съдебно-деловодни
разноски.
Недоволен от решението е останал ответника в
първоинстанционното производство, който с въззивна жалба подадена от
пълномощника –адв.С.М. в срока по чл.259
ал.1 от ГПК твърди, че същото е недопустимо.
На първо място въззивникът твърди,че
решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй
като липсва идентет на претендираното вземане в заповедното и исковото
производство. В заповедното производство заявителят е посочил,че изискуемостта
на вземането е настъпила на 19.10.2019г., а в исковото производство е посочена
датата: 19.09.2019. На следващо място,
се твърди, че искът е недопустим ,тъй като исковата молба била нередовна: не е
индивидуализиран имота, за който се твърди, че е бил предмет на предварителния
договор, както и не е посочено лицето, с което предварителния договор е
следвало да бъде сключен. Въззивникът твърди също така, че решението е
мотивирано неправилно, тъй като превратно са тълкувани установените в процеса
факти. Освен това твърди,че получената
сума в размер на 2000,00 лева била различна от посочената в приложения по
делото документ ,в който била посочена сума в размер на 1000,00 евро. Въззивникът
твърди,че никога не бил канен да върне претендираната сума. Искането е
решението- в частта, с която искът е уважен, да бъде отменено от въззивната
инстанция.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство с
изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Пазарджишкият окръжен съд, като провери
обжалвания съдебен акт, обсъди направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията на другата страна и събраните пред първата инстанция
доказателства, прие за установено следното:
Въззивната жалба е постъпила в срок, подадена
е от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
В исковата си молба против М.С.Б. ищецът „ЕСЕЛДЕ 21" ЕООД, представлявано от
управителя си Д.Г.В. твърди,че на 19.09.2019 г. е уговорил с ответницата Б. да
му продаде заедно със съпруга й И.Б., недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. „Л.Д."
№ 3, ап. № 8, за сумата от 57700 лева. Твърди, че се разбрали да подпишат
предварителен договор, като сумата от 2000 лева следвало да се преведе
предварително като капаро, поискано от ответника. Излага, че на същата дата
превел сумата по банков път по сметка на ответницата, а след това осъществили
телефонен разговор за да уговорят сключването на предварителен договор, но
ответницата отказала. Поддържа се, че първоначално ответницата Б. казала, че ще
върне сумата от 2000 лева, но до този момент не е, като заявявала, че няма да я
върне. Формулира искане да бъде признато за установено по отношение на
ответницата, че му дължи сумата от 2000 лв., представляваща заплатено на
отпаднало основание капаро по договор за покупко- продажба на апартамент, и
сумата от 27.22 лв., представляваща законна лихва за забава, за периода от
19.09.2019 г. до 06.11.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 617 от 15.11.2019г., по ч.г.д. № 1170/2019 г., по описа
на В.ския районен съд.
В отговора на исковата молба ответницата
оспорва допустимостта на исковата молба. Алтернативно поддържа,че исковата
претенция е неоснователна. Признава, че е получена сума от ищеца, но оспорва
размера й. Поддържа, че не е била канена да връща процесната сума и прави
изявление, че я задържа като задатък от изправната страна по предварителния
договор. Твърди, че е налице желание за сключване на предварителен договор.
От отчет по сметка №9 на фирма „Еселде
21“ЕООД в банка Юробанк България АД, се установява, че от страна на ищеца е
извършен превод на 19.09.2019г. по сметка на ответника- М.С.Б. на сума в размер
на 2000 лева, с вписано основание- депозит апартамент. Получаването на
процесната сума не се оспорва от страна на ответника, както и обстоятелството
за постигната договореност за сключване на предварителен договор. От страна на
ответника не се ангажират доказателства за наличие на основание за задържане на
получената сума. В тази насока са наведени твърдения, но не се ангажират
доказателства за предприети действия за сключване на предварителен договор с
ищеца. От друга страна се претендира задържането на получената сумата като
задатък от ответницата, която твърди да е изправна страна по предварителен
договор.
При така установеното от фактическа страна
първоинстанционният съд е приел следното: Преддоговорните отношения не са
довели до търсения с тях ефект- сключване на предварителен договор за покупко- продажба
на имот, нито на окончателен. Каква ще е функцията на предварително платената
сума се решава от страните, като в този смисъл те разполагат със свобода на
договаряне и могат да уговорят специални правила относно неизпълнение на
постигнати договорки, като няма пречка и в преддоговорни отношения да сключат
съглашения с организационен и подготвителен характер, които да бъдат обезпечени
с уговорени между страните клаузи и в този смисъл да придадат на предварително
платената сума от 2000 лева, обозначена като депозит, характер на задатъка,
която при неизпълнение сумата да бъде задържана, или върната в двоен размер.
Съществуването на уговорка относно платената предварително сума от 2000 лева
депозит, която да има функциите на задатък, доколкото липсва писмен документ,
от който да се извлича конкретното й предназначението в настоящия случай следва
де се установява чрез тълкуване действителната воля на страните. Ако страните
са договорили клаузи, чрез които да придават на авансово платената сума
обезпечителна и обезщетителна функция, чрез изрично уреждане на последиците в
случай на неизпълнение, то предадената сума има функции подобни на задатък. По
делото няма никакви доказателства, които да обосновават извод за постигната
такава договорка между страните, а още по- малко са ангажирани такива от
страната на ответницата, че тя е изправна страна по сделката, което изискване е
кумулативно за да се приеме, че искането й е основателно, следователно,
доколкото от страна на ответника не се доказа наличие на основание да задържане
на така получената сума, то искът на ищеца с правно основание чл.55, ал.1,
предл. 2 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя
правните изводи на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща
към тях, и в този смисъл възраженията на
въззивника са несъстоятелни.
Относно въведеното във въззивното
производство възражение за недопустимост на претенцията по чл.422 от ГПК:
Възражението е неоснователно. Изцяло неотносими към конкретния правен спор са
обстоятелствата относно елементите от съдържанието на един предварителен
договор, в това число и датата на сключването. Както първоинстанционният съд
изрично е отбелязал претенцията е по чл.55,ал.1 от ЗЗД ,т.е на извъндоговорно
основание . Релевантния факт е датата на паричния превод, която както в
заявлението за издаване на заповед за изпълнението, така и в исковата молба по
чл.422 от ГПК е посочена като 19.09.2019г., в който смисъл е и извлечението от
банковия превод.
При постановяване на решението си
първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства. Същото е правилно,постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон.Направените от въззивният съд изводи съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, поради което решението на основание чл.271,ал.І от ГПК следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника
следва да се присъдят сторените от въззиваемата страна съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция в размер на 370,00 лева-възнаграждение за
адвокат.
Воден от горното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение 260008 постановено на 22.01.2021г. по гр. дело № 8 по описа на В.ския районен съд
за 2020г.
ОСЪЖДА М.С.Б., ЕГН: **********,
с постоянен адрес:*** да заплати на „ЕСЕЛДЕ 21" ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление на дейността:гр. В., бул. „Хан Аспарух" № 47, представлявано от
управителя си Д.Г.В., сумата в размер на 370,00 /триста и седемдесет/ лева-представляваща
разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
членове: 1.
2.