Р Е Ш
Е Н И Е
№
1409
град
Пловдив, 29.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия – Х-ти граждански
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР
ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря: Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от Председателя гражданско въззивно дело № 1873/2019 г. по
описа на Пловдивския Окръжен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Х.Л.Х. с ЕГН ********** против Решение № 2430 от 11.06.2019 г., постановено по
гр.д.№ 17903/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VІ гр.с-в, с което е
допусната делба между Х.Л.Х. и Л.Х.Х.
на следните недвижими имоти:
1. Урегулиран поземлен имот V общ. в кв.39 по КРП на
с.Песнопой, одобрен със заповед № 202/1987г., с площ от 600 кв.м., незастроен,
при граници и съседи: на изток – улица, на север – УПИ ІV-общ., на запад – УПИ
ХІІ – общ., на юг – УПИ VІ – общ.
2. Поземлен имот с идентификатор 63553.1.58 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-47/27.09.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с.Ръжево,
местност Лозята, с площ 4 902 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни
условия: 3, номер по предходен план: 001058, съседи: 63553.1.55, 63553.1.57,
63553.1.145, 63553.1.59
3. Поземлен имот с идентификатор 63553.17.17 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-47/27.09.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с.Ръжево,
местност Маламица, площ 5548 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни
условия: 3, номер по предходен план: 017017, съседи: 63553.17.10, 63553.17.2,
63553.17.45, 63553.17.32
4. Поземлен имот с идентификатор 63553.501.29 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-47/27.09.2011г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с.Ръжево, ул. Х-та, местност
Дебелата кория, площ: 938 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен
план: кв.4, парцел VІІІ, съседи: 63553.501.9521, 63553.501.30, 63553.501.24,
63553.501.9522, 63553.501.23, ведно със сграда 63553.501.29.1, застроена площ:
79 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна
5. Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.518.1274.1.2
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***,
който СОС се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.518.1274, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с
площ 125.04 кв.м., с прилежащи части 34.407 % идеални части от общите части на
сградата, склад № 2 с площ 14.26 кв.м., склад № 3 с площ 16.48 кв.м., избени
помещения № 1, № 2, № 3 и съответните идеални части от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под
обекта: 56784.518.1274.1.1, над обекта: няма; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1274.1.3 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, който СОС се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.518.1274, с предназначение: гараж в
сграда, брой нива на обекта: 1, с площ 21.11 кв.м., с прилежащи части ½
ид.ч. от ПРУ, ½ ид.ч. от абонатна станция и 5.698 % идеални части от общите
части на сграда, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
56784.518.1274.1.4, 56784.518.1274.1.7, под обекта: няма, над обекта:
56784.518.1274.1.1; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1274.1.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с адрес на имота: ***, който СОС се намира в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 56784.518.1274, с предназначение: гараж в сграда, брой
нива на обекта: 1, с площ 22.31 кв.м., с прилежащи части 6.021 % идеални части
от общите части на сграда, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж 56784.518.1274.1.5, 56784.518.1274.1.6, 56784.518.1274.1.3, под
обекта: няма, над обекта: 56784.518.1274.1.1; Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.518.1274.1.5
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***,
който СОС се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.518.1274, с предназначение: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с
площ 22.03 кв.м., с прилежащи части 5.946 % идеални части от общите части на
сграда, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
56784.518.1274.1.6, 56784.518.1274.1.4, под обекта: няма, над обекта:
56784.518.1274.1.1; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1274.1.7 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, който СОС се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.518.1274, с
предназначение: за склад, брой нива на обекта: 1, с площ 8.65 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 56784.518.1274.1.3, под
обекта: няма, над обекта: 56784.518.1274.1.1, ведно с 12/16 ид.ч. прилежащи части от Поземлен имот с
идентификатор 56784.518.1274 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с адрес на имота: ***, с площ 298 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 104, кв.238а по плана на Втора градска част,
парцел ІІІ-104, съседи: 56784.518.1282, 56784.518.1273, 56784.518.1364,
56784.518.1275,
при квоти от правото на собственост,
както следва – ¾
ид.ч. за Х.Л.Х. и ¼ ид.ч. за Л.Х.Х. – за Урегулиран поземлен имот V общ.
в кв.39 по КРП на с.Песнопой; 1/2 ид.ч. за Х.Л.Х. и 1/2 ид.ч. за Л.Х.Х. за - Поземлен имот с идентификатор 63553.1.58
и Поземлен имот с идентификатор 63553.17.17; ¾ ид.ч. за Х.Л.Х. и
¼ ид.ч. за Л.Х.Х. – за Поземлен имот с идентификатор 63553.501.29, ведно
със сграда 63553.501.29.1; ¾ ид.ч. за Х.Л.Х. и ¼ ид.ч. за Л.Х.Х.
– за Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.518.1274.1.2, Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1274.1.3, Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1274.1.4,
Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.518.1274.1.5, Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1274.1.7;
9/16 ид.ч. за Х.Л.Х. и 3/16 ид.ч. за Л.Х.Х. – за Поземлен имот с идентификатор
56784.518.1274.
С въззивната жалба се счита, че така
постановеното първоинстанционно решение
е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.
Въззиваемата срана Х.Л.Х. чрез представителя му по делото адв.Ц.Б. оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Прави искане решението на районния съд да се потвърди
като правилно и законосъобразно. Претендира заплащането на разноски за
инстанцията в размера на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Пловдивският Окръжен съд, след
преценка на събраните по делото
доказателства, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 259, ал.1 от ГПК от лица, имащи право на жалба и е процесуално
допустима.
По същество:
Предявен е иск за делба във фазата
по допускането и.
Ищецът Х.Л.Х. е основал иска си на
твърдението, че с ответника са наследници по закон на общия им наследодател Г.Д.Х.
– съпруга на ищеца и майка на ответника,
починала на 30.12.2011 г., а процесните недвижичи имоти са съсобствени
като придобити поради прекратена СИО и наследство от същата. При тези твърдения
иска от съда да допусне до делба описаните недвижими имоти, при квоти от
¾ за ищеца и ¼ за ответника, като само по отношени на имота ,
описан в т.5 от исковата молба – 12/16 ид.части от Поземлен имот с
идентификатор 56784.518.1274, за който е посочено, че е прилежаща площ към
апартамента, предсктавляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1274.1.2
– при квоти 9/16 ид.ч. за Х.Л.Х. и 3/16 ид.ч. за Л.Х.Х. .
С отговора на исковата молба
ответникът Л.Х.Х. е
оспорил иска.
По делото
липсва спор, че ищецът Х.Л.Х. и ответникът Л.Х.Х. са законни наследници на Г.Д.Х.,
поч. на ***г. , която е съпруга на ищеца и майка на ответника.
С решението си районният съд въз основа
становището на страните и представените
по делото писмени доказателства е приел за установено, че Х.Л.Х. и Л.Х.Х. са
признати за собственици по силата на констативни нотариални актове на
недвижимите имоти, описани в пункт първи, четвърти и пети в исковата молба, че
в съответните нотариални актове е отразено, че собствеността е придобита на
основание договор от 10.03.2006г. за продажба на недвижим имот – общинска
собственост по реда на чл.35, ал.1 и ал.5 ЗОС и по наследство от общия
наследодател Г.Д.Х. – за УПИ V – общ. от кв.39 по КРП на с.Песнопой, Община
Калояново, целия с площ от 600 кв.м., незастроен; на основание нотариален акт №
95, том 88 от 29.12.2004г. и по наследство от общия наследодател Г.Д.Х. – за ПИ
с идентификатор 63553.501.29 с площ 938 кв.м. по КККР на с.Ръжево Конаре, ведно
със сграда 63553.501.29.1 със ЗП от 79 кв.м., с предназначение жилищна сграда,
еднофамилна; на основание прекратена СИО и наследство от Г.Х.– за имотите по
пункт пети от исковата молба.
Въз основа
на приетите по делото писмени доказателства е приел да е установено наличието на съсобственост между страните по
делото, по отношение на всички недвижими имоти, описани в исковата молба, на
твърдяните в исковата молба придобивни основания – прекратена СИО и наследство
от Г.Х., за нейния преживял съпруг – ищеца и нейния син – ответника, при квоти
от ¾ ид.ч. за ищеца и ¼ ид.ч. за ответника, по отношение на
недвижимите имоти по пункт първи, четвърти и пети от исковата молба - УПИ V
общ. в кв.39 по КРП на с.Песнопой, ПИ с идентификатор 63553.501.29 по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-47/27.09.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК
в с.Ръжево, Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1274.1.2
по КККР, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с адрес: ***, както и
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1274.1.3, Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1274.1.4,
Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.518.1274.1.5 и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1274.1.7.
По отношение на поземления имот по пункт пети от исковата молба – с
идентификатор 56784.518.1274, с площ от 298 кв.м. е приел, че правата на
страните са 9/16 ид.ч. за ищеца и 3/16 ид.ч. за ответника. По отношение на
недвижимите имоти по пункт втори и трети – нива с площ от 4.902 дка – в местност
„Лозята”, съставляваща ПИ с идентификатор 63553.1.58 и нива с площ от 5.548 дка
– местност „Маламица”, съставляваща ПИ 63553.17.17 е приел, че същите
представляват част от наследството, оставено от Н.М.Я., б.ж. на с.Ръжево,
Община Калояново, като по силата на сключен между наследниците му договор за
доброволна делба от 15.10.2010г., обективиран в нотариален акт № 64, том V,
рег.№ 5031, дело № 776 от 2010г. на Нотариус с район на действие ПРС, тези
недвижими имоти са поставени в дял на Г.Д.Х.. Приел е, че страните по договора
не са заплащали помежду си суми за уравняване на дяловете предвид уравняването
на дяловете с други наследствени имоти, поради което същите не са придобити
чрез заплащане на семейни средства за уравнение на дяловете на останалите
съделители и не е възникнала съпружеска имуществена общност върху тези два
делбени имота. Предвид тази констатация е приел, че тези два недвижими имота следва
да се допуснат до делба при равни квоти за страните, по ½ ид.ч. за всеки
от тях, съобразно правилото на чл.9, ал.1 ЗН.
С въззивната жалба, имаща изцяло
бланкетен характер, тези фактически констатации и правни изводи на съда сне се
оспорват.
Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Според Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г., според правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на
делото съобразно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК, служебната проверка на
въззивния съд обхваща само валидността и допустимостта /в обжалваната част/ на
първоинстанционното решение, а при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба не се дължи служебна
проверка на неговата правилност, с изключение на нарушение на императивна
материалноправна норма, ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Прието е, че
въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на
мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения,
издръжката на децата и ползването на семейното жилище.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивни материалноправни норми, поради което повдигнатият правен спор следва да бъде
разгледан по същество, като въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбоподателят Л.Х.Х. не е
направил никакви конкретни оплаквания против решението във връзка с твърденията
за неговата неправилност, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на неговата правилност. Ето
защо, доколкото настоящата инстанция е такава по същество, делото следва да се реши по същество на база
събраните доказателства пред първата инстанция. Със същите се установява по
безспорен начин правото на собственост на страните в имотите при размер на
права, посочени от районния съд, като настоящата инстанция изцяло споделя
мотивите на районния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Ето защо следва да се приеме, че първоинстанционното
решение, с което е допусната делбата на процесните недвижими имоти при
описаните квоти на съделителите е правилно.
Като такова, решението ще се потвърди.
Поради неоснователността на
въззивната жалба, жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от него разноски по делото пред
втора инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, което
видно от представения договор за правна защита и съдействие е в размер от 500
лв. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на така заплатеното
адвокатско възнаграждение, което съдът приема за неоснователно, доколкото
уговореният и заплатеният размер на възнаграждението е под минимума на възнагражденията
за подобен вид дела, посочен в чл.7, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо искането за присъждане на разноски ще се уважи
в пълен размер.
По тези съображения Съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 2430 от 11.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 17903/2018 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, VІ гр.с-в.
ОСЪЖДА Л.Х.Х., ЕГН ********** *** да
заплати на Х.Л.Х. с ЕГН ********** *** сумата от 500 /петстотин/ лв. разноски
по делото пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: