Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, .....01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното
от младши съдия Углярова въззивно гражданско
дело № 3834 по описа за 2020 г. по описа на СГС, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 301729 от 14.12.2019г., постановено по гр.
д. № 72581/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 50
състав, е уважен предявеният от С.Н.Н.
срещу Административен съд
София - град иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за осъждане на
ответника да заплати сумата от 100,00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 30.07.2015г. до 24.08.2015г. поради забава в разглеждането на адм. дело № 6328/2015 г.
по описа на АССГ извън разумен срок, ведно със законната лихва, считано от
24.08.2015г. до окончателното плащане, като
предявената претенция е отхвърлена за разликата над сумата от 100,00 лева до пълния
претендиран размер от 20
000 лева.
С решението съдът се е произнесъл по разноските
в производството, съобразно изхода на спора.
Срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над
сумата от 100,00 лева до пълния претендиран размер от 20 000 лева,
е депозирана въззивна жалба от ищеца С.Н.Н., в която се навеждат
правни доводи за неправилност и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт. В подкрепа на изложеното се поддържа, че нарушението на
правото на разглеждане и решаване на адм. дело № 6328/2015 г. по описа на АССГ
в разумен срок, съгласно чл.6 от ЕКПЧ, обхваща период от една година и осем
месеца, през който период ищецът е търпял вреди, респективно и първостепенният
съд неправилно е формирал извод, че обезщетение се дължи единствено за период
от 25 дни. На следващо място се сочи, че престоят на С.Н.Н. в затвора на
гр.Белене е от 23.05.2014г. до 25.08.2015г.,
от което следвало, че същият е бил подложен на провонарушения и търпене
на вреди и негативни преживявания от 23.05.2014г. – от момента, когато
незаконосъобразно е бил настанен в Затвора – Белене. Поддържа, че присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е определено в нарушение на разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, като счита, че по делото са доказани всички претендирани от
ищцовата страна вреди, поради което и присъденото обезщетение е занижено по
размер и определено несправедливо. По изложените съображения прави искане
атакуваният съдебен акт да бъде отменен в обжалваната част като неправилен,
като вместо него бъде постановен друг, с който предявеният иск да бъде уважен
изцяло.
В срока по чл.263 ГПК
въззиваемата страна - Административен
съд София – град,
не е подала отговор на
въззивната жалба. В депозирана на
16.10.2020г. молба, чрез процесуален представител на страната, се излагат съображения за
правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение. Претендират се
разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение в минималния
законоустановен размер.
Софийски градски съд,
II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на
някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Софийският градски
съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, при служебна проверка
намира обжалваното решение за недопустимо. Съображенията на въззивния съд са
следните:
Софийският районен
съд, ГО, 50 състав, е сизиран с иск с правна квалификация по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, депозиран
от С.Н.Н. срещу Административен съд София – град, за осъждане на ответника да
заплати сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди поради забава в разглеждането на адм. дело № 6328/2015 г. по описа на
АССГ извън разумен срок.
Когато
легитимираният по чл. 7, ал.1 ЗОДОВ ответник не е Прокуратурата на Република
Бългрия, както е в процесния случай, в производството пред съда задължително
участва прокурор, съгласно изричното законово изискване на чл. 10, ал.1 ЗОДОВ и
разясненията, дадени в т. 15 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС. Постановките на цитираното Тълкуватено решение
търпят прецизиране досежно качеството, в което за тези случаи прокурорът следва
да участва по делото, тъй като в ГПК, в сила от 01.03.2008 г., по реда на който
е разгледан иска, не съществува фигурата на контролираща страна.
В действащия ГПК
съществува текстът на 26, ал. 3, съгласно който прокурорът може да участва в
исковото производство с права на страна в случаите, предвидени в закон, както
това е предвидено в разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗОДОВ. Участието на прокурора
по граждански дела е уредено съгласно конституционните правомощия на Прокуратурата
по чл. 127, т.6 от Конституцията на Република България на държавен орган,
съблюдаващ законността, като същият участва в качеството на представител на
единната и централизирана Прокуратура на Република България. Установеното в чл.
10, ал. 1 ЗОДОВ правомощие на прокурора е специфична форма на предвиденото в
чл. 26, ал. 3 ГПК право на прокурора да участва в гражданския процес като
страна. Предпоставка за участието му в тези случаи е да има предявен иск срещу
някое от легитимираните съгласно чл. 7 от ЗОДОВ лица, различно от Прокуратурата
на Република България. Разпоредбата изисква задължителното му участие по тези
дела, което означава, че съдът е длъжен да конституира съответната прокуратура
като страна по делото по аргумент от чл. 26, ал.3 ГПК.
От така изяснените
характеристики на участието на прокурора по реда на чл. 10, ал.1 ЗОДОВ в
исковия процес се налага изводът, че пропускът на първоинстанционния съд да го
конституира, по същество представлява пропуск да се конституира задължителна
страна по делото, като последният не може да бъде саниран от въззивния съд,
когато последният действа при условията на ограничен въззив. В тази хипотеза,
подобно на разрешението, дадено в т.6 на Тълкувателно решение № 1/2013 на ОСГТК
на ВКС, макар да не става въпрос за необходимо другарство, а само за
задължително участие на страна по делото, постановеното без участието му
решение е недопустимо.
С оглед на
изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
обезсилено изцяло и делото да бъде върнато на Софийския районен съд, който да разгледа делото със задължителното участие на
прокурор, при конституирането на Софийска районна прокуратура като страна, съгласно
изискването на чл. 10, ал.1 ЗОДОВ.
Поради констатираната
недопустимост на атакуваният съдебен акт, доводите, наведени във въззивната
жалба, касаещи правилността на решението, не следва да бъдат разглеждани.
Воден от горното и
на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 301729 от 14.12.2019г., постановено
по гр. д. № 72581/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 50 състав.
ВРЪЩА делото на
друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове при
участието на прокурор от Софийска районна прокуратура, съгласно изискването на
чл. 10, ал.1 от ЗОДОВ.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал.
1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.