Р E Ш Е Н И Е
град София, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение – брачни
състави, II-ри въззивен брачен състав,
в открито
съдебно заседание на десети
февруари,
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ
МИТОВА въззивно гр. дело № 1196 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
С Решение № 20263671 от
30.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 580 по описа за 2020 г., Софийският районен съд, III ГО, 149-ти състав,
е отхвърлил предявените от К. – И.П.Й., ЕГН **********,
срещу П.Н.Й., ЕГН **********, искове
с правна квалификация чл. 149 СК и чл. 144 СК - за издръжка на пълнолетен учащ от негов родител в размер на 400.00 лева
месечно, считано от 26.10.2019 г. до настъпване на причина за изменение на
издръжката или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Ищцата К. – И.П.Й. (въззивница в настоящото производство ), е
останала недоволна от така постановеното Решение и го е обжалвала с
въззивна жалба, вх. № 25186163 от 14.12.2020 г. по описа на СРС, чрез
пълномощник. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на атакувания
съдебен акт, като се поддържа, че е постановен при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на изводите на съда.
Поддържа се, че неправилно не е допуснат свидетел, чиито показания щели да
установят реалните доходи на ответника. На следващо място, сочи се оплакване,
че е бил оспорен своевременно договор за наем, представен като писмено
доказателство, но съдът е игнорирал тези аргументи на ищцата. Поддържа се и
непълнота на доказателствения материал по делото относно доходите на ответника.
Съобразно с изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното Решение и
вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Не
претендира присъждане на разноски за въззивното производство.
Ответникът П.Н.Й. (въззиваем
в настоящото производство), в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е взел становище по така подадената въззивна жалба, чрез пълномощник, с
което е оспорил същата изцяло като
неоснователна по изложените в жалбата оплаквания за неправилност на атакувания
съдебен акт. Не претендира разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срок; от страна в първоинстанционното
производство, имаща правен интерес от обжалването, като е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
и допустим съдебен акт.
Софийският градски
съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по
делото и обсъди доводите на страните, намира следното:
При постановяване на обжалвания съдебен акт
Софийският районен съд е приел за установено, че ищцата К. – И.П.Й. е дъщеря на
ответника П.Н.Й., което обстоятелство не е било спорно между страните. Видно от
прието по делото като доказателство Удостоверение за раждане, Серия УС – 0 №
497983, ищцата К. – И. е родена на ***
г., предвид което към релевантния исков
период същата е навършила пълнолетие - на 26.10.2019 г. Удостоверено е
документално пред първата инстанция, че К. – И.П.Й. през учебната 2019 г. –
2020 г. е ученичка в 12-ти клас при Национална Търговско – банкова
гимназия – София (Удостоверение, изх. № 523/27.12.2019 г.). Доходите на
ответника П.Й. са установени за периода от 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. в
средномесечен размер от 463,23 лева (нетен доход), а брутният доход е в размер на 596,96 лева, съгласно
приета Служебна бележка, изх. № 8/22.01.2020 г. от “Р.С.“ООД. Установено е също,
че бащата е сключил договор за наем на апартамент. Видно от прието по делото
като писмено доказателство Решение № 157489 от 20.07.2020 г. по гр. дело №
66175 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 80-ти състав бракът между
ответника и майката на ищцата – Б.Н.Й., е прекратен по взаимно съгласие, а
семейното жилище е предоставено на съпругата за ползване срещу месечна наемна
цена от 200.00 лева, платима на ответника П.Н.Й..
Съобразно с
обсъдената доказателствена съвкупност първата инстанция е намерила предявените
искове за неоснователни, обосновавайки, че липсва кумулативно изискуема
предпоставка за тяхното уважаване, а именно – доходите на дължащия издръжката
ответник да му позволяват да покрива първо собствените му нужди, така че
плащането на издръжката на пълнолетната ищца да не съставлява особено
затруднение за ответника.
Във въззивната
инстанция не са ангажирани други допустими и относими доказателства.
Въззивният съд споделя
фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд, и направените
въз основа на нея изводи. Освен това първоинстанционният съд е събрал всички
поискани от страните, относими и допустими доказателства и е изяснил изцяло
делото от фактическа страна. Въззивният съд препраща към тези доказателства и
изводи, на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя
съдебен акт, като с оглед оплакванията във въззивната жалба и съобразно
разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК излага и свои мотиви.
Уважаването на иск за издръжка на
пълнолетно учащо дете от неговия родител,
предполага ищцата, която е
въззивница в настоящото производство и чиято е доказателствената тежест,
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК да докаже
кумулативната наличност на следните
предпоставки: 1/. че въззиваемият - ответник е нейн
родител, 2/. нуждите й от издръжка за релевантния период и в претендирания
размер, 3/. че не е навършила 20 години и учи редовно средното си образование в
съответното учебно заведение, 4/.
Ищцата е следвало да наведе и твърдения, че не разполага със собствено имущество и доходи, или че имуществото й не
е достатъчно, за да се издържа от него; 5/. На доказване подлежи и
възможността дължащият издръжката родител да я престира без това да съставлява
особено затруднение за него, доколкото въззиваемият - ответник твърди
отрицателния факт, че не е в състояние да дава търсената издръжка.
В процесния случай, между страните не е
спорно, че ответникът е баща на ищцата, като е установено по надлежен начин в
производството, че същата не е навършила 20-годишна възраст и към релевантния
период е учела средното си образование в Националната Търговско – банкова
гимназия в град София. Ищцата е навела твърдения, че няма имущество, от което
да може да се издържа и не работи, които не са оспорени от насрещната страна и
ответникът не е доказал, че нуждата на ищцата от издръжка е задоволена изцяло.
По делото спорен е единствено въпросът
дали възможностите на въззиваемия са му позволявали да дава на въззивницата
претендираната месечна издръжка за релевантния период. Възможността за
доставяне на издръжка по смисъла на чл. 144 СК предпоставя по - широка
материална възможност, при която доставянето на издръжката няма да се чувства
особено осезателно от родителя. В
настоящия случай, при съобразяване на доказателствата относно месечния доход на
въззиваемия - ответник, въззивният съд счита, че въззиваемият не е имал възможност
да отделя никакви средства за издръжката на пълнолетната си дъщеря.
Получаваните доходи от бащата не са били достатъчни да покрият и неговата
необходима издръжка. Предвид което действително не е била налице изискуемата по силата на чл. 144 СК кумулативна предпоставка
за уважаване на така предявените искове, а именно – родителят да може да дава
издръжката без особени затруднения. Това означава, че родителят трябва обективно да притежава средства над
собствената му необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за издръжката на пълнолетното си дете. Това е
така, тъй като не е налице пълна безусловност на задължението за издръжка на
пълнолетен учащ. Задължението за издръжка по чл. 144 СК се подчинява освен на общите правила, определящи правото и размера на
издръжката, и на определени ограничителни изисквания. Ограничението има своето
оправдание, тъй като се касае за издръжка на вече пълнолетно дете, което
поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си. При реализиран тогава
брутен месечен доход от 596.96 лева (нетен доход от 463.23 лева), документално доказан по делото въз основа на надлежни писмени доказателства,
както и 200.00 лева доход от месечен наем, правилно първоинстанционният съд е
обосновал, че този доход не е бил достатъчен за задоволяване както на
собствените нужди на ответника, така и на тези на пълнолетното му дете – ищцата К. – И.Й..
Не могат да се споделят като основателни оплакванията на въззивницата, че
е допуснато от първата инстанция съществено процесуално нарушение на правилата
относно допускане и събиране на доказателствения материал по делото. За
установяване на факта в какъв размер са били доходите на ответника по делото са
ангажирани писмени доказателства. Събирането на гласни доказателствени средства
за доказване на обстоятелството, твърдяно от въззивницата - ищца, че ответникът
имал други източници на доходи, извън установените му трудови такива, е
недопустимо и правилно така заявеното доказателствено искане за разпит на
свидетел е оставено без уважение. Уважаването на такова доказателствено искане
ще означава по делото да се установява съществуването на неконкретизирано по вид
правоотношение между ответника и трети за спора лица, при изначална процесуална
невъзможност да се извърши преценка съобразно с ограниченията по чл. 164 ГПК.
Първоинстанционното
решение е правилно.
Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Първоинстанционният съд е мотивирал
невъзможността на ответника да заплаща претендирания размер издръжка. Районният
съд е изложил мотиви в тази насока, които се споделят от въззивния съд.
Съобразно изложеното, първоинстанционното
решение е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и следва
да бъде потвърдено.
По
разноските.
Страните не са заявили искания за присъждане на
разноски, предвид на което въззивният съд не дължи произнасяне.
Така мотивиран
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 20263671 от 30.11.2020 г., постановено по гр. дело № 580 по описа за 2020
г. на Софийски районен съд, III ГО, 149-ти състав.
РЕШЕНИЕТО,
съобразно ограничението на чл.
280, ал. 3, т. 2 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.