Р Е Ш Е Н И Е
гр.Никопол, 11.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Деница Тончева като
разгледа докладваното от председателя НАХД
№ 74 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59
и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.А.К.,
чрез адв.П.П. от САК против наказателно постановление № 15-1502874/12.06.2014г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Плевен.
В жалбата се твърди, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено. Сочат се подробни съображения.Прави се и възражение, че изпълнение на
наложеното административно наказание е погасено по давност.
В съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично и с процесуалният си представител.Поддържа жалбата, дава
подробни обяснения.Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, чрез юрк.И.,
моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно
заседание, чрез ст.юрисконсулт И., взема
и становище по възраженията, изложени в жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
С обжалваното наказателно
постановление № 15-1502874/12.06.2014г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда”, гр. Плевен на жалбоподателя Р.К.,
за нарушение на чл. 402, ал. 2 КТ на основание 416, ал. 5, вр. чл.415,
ал.2 от КТ е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 000 лв.,
за това, че при извършена проверка на 26.02.2014г. в 11.30 часа в седалището на
„Агрологистика трейдинг“ ЕООД гр.София, а именно – стопанската база в с.Ч.,
общ.Никопол, е установено, че работодателя „Агрологистика трейдинг“ ЕООД е
нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, като същото дружество,
представлявано от жалбоподателя Р.К., в качеството му на работодател не оказва
съдействие на контролните органи н ИТ Плевен при изпълнение на техните функции.
Горното наказателно постановление е
издадено въз основа на АУАН № 15-1502874 от 03.04.2014г., съставен от
гл.инспектор при Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Плевен, в отсъствието на
нарушителя, въз основа на Констативен протокол26.02.2014г, Протокол, с вх.№
0056-1147/03.04.2014г., известие за доставяне от 17.04.2014г., с което е връчен
АУАН № 15-1502874/03.04.2014г., и след
постъпването на възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН с вх.№ 0056-1333/22.04.2014г.
– всички описани като писмени доказателства в издаденото НП.
В хода на административнонаказателното
производство е представен и констативен протокол от 26.02.2014г., съставен
от гл.инспектор Хр.Р. при Д“ИТ“
гр.Плевен, посетил в присъствието на К.В.Г.-мл.
Полицейски инспектор КОС и Д.П.М. ***, седалището на „Агрологистика трейдинг“
ЕООД а именно: стопанската база намираща се в с.Ч., стопанисвани на ЕТ „ДАр –Р.К.“
гр.София. В него е отразено, че „управителя на горепосочените дружества Р.К.
със сочено ЕГН , противозаконно попречи на контролните органи да осъществят
проверка в дружествата и да изпълнят служебните си задължения, което е
нарушение на чл.415, ал.2 от КТ и чл.402, ал.2 от КТ“.
По делото не е
представена призовка до управителя на дружеството „Агрологистика
трейдинг“ ЕООД, с която да са изискани документи на дружеството, в т.ч.
трудовите досиета на св. П. Н. Д. и М.С.Д..
По делото не е представен и Протокол, с вх.№ 0056-1147/03.04.2014г.,
описан в обжалваното НП, като писмен документ послужил за съставяне на същото.
От показанията на свидетеля, Хр.Р., инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда”, гр. Плевен, се установява, че при извършването на
проверка на 26.02.2014г. на фирмата посочена в АУАН, жалбоподателят Р.К. не им
оказал съдействие, като ги отстранил от
проверявания обект. Свидетеля установява също, че неоказването на съдействие,
се изразява в забрана на жалбоподателя на св.П.Д. и М.Д., да попълнят
Декларация от лица работещи по трудово/гражданско правоотношение, във връзка
със спазване на труд. и осигур. законодателства.
От показанията на св.М.Б., служител на Д“ИТ“ гр.Плевен, се
установява, същият е съставен в
отсъствието на жалбоподателя.
От показанията на св. С.И.К., П.Н.Д. и М.С.Д., се установява, че при
посещението на представителите на Д“ИТ“ гр.Плевен, същите не се представили и
не им обяснили каква проверка ще извършват – т.е. кои документи следва да
представят на проверяващите. Установява се и това, че въпреки, че и св.С.К.,
работила при жалбоподателя, на нея не и били представени Декларации за попълване. Св.П.Д. и М.Д. установиха,
също, че по принцип работят при жалбоподателя, през периода от март месец до
есента, а през зимата са регистрират, като безработни в БТ.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондират с писмените доказателства, приети по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.
Разгледана по същество същата се
явява ОСНОВАТЕЛНА.
От
събраните доказателства се установява, че са налице основанията за отмяна на наказателното постановление, поради изтекла давност за търсене на
административнонаказателна отговорност.
Съгласно
чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите от общата част на НК.
Обстоятелство, изключващо наказателната отговорност, респективно
административнонаказателната отговорност, е изтеклата давност. Чл.80 и чл.81 от НК уреждат института на погасителната давност за наказателно преследване за
извършено престъпление. Извършителят на административно нарушение не може да
бъде поставен в по-неблагоприятно положение от извършителя на престъпление.
Според чл.80, ал.1, т.5 от НК и чл.81, ал.3 от НК деяния, за които се предвижда
наказание Глоба, се погасяват с изтичането на абсолютната погасителна давност.
Настоящото административно-наказателното производство е започнало с установяване
на административно нарушение, за което на 03.04.2014г. срещу Р.К. е
съставен АУАН № 15-1502874,
и в последствие на 12.06.2014г. срещу него е издадено
Наказателно постановление № 15-1502874/14г. То се явява последното процесуално
действие по административнонаказателното производство преди 31.01.2018г.,
когато след окол 3г. и 6м., НП е връчено
на жалбоподателя. Т.е. между последното процесуално действие на АНО преди
връчването на НП на жалбоподателя са
изтекли повече от 3г.и 6м.Давността, която изключва наказателното преследване
по чл.80, ал.1, т.5 от НК е три години. От събраните по делото доказателства се
установява, че от съставянето на наказателното постановление до връчването му е
изтекъл срокът, визиран в чл.81, ал.1, т.5 от НК, в който срок не е извършено
никакво процесуално действие по това административнонаказателно производство.
Т.е. на 12.06.2017г. е изтекъл давностния срок за административнонаказателно
преследване на извършеното административно нарушение от жалбоподателя. Тук
следва да се уточни, че на 12.06.2017г. е изтекъл срокът и на абсолютната
давност за административнонаказателно преследване по отношение на жалбоподателя. От събраните в хода на делото доказателства
се установи, че първото извършено процесуално действие след съставяне на НП е
връчването му на жалбоподателя. Това е станало на 31.01.2018г., т.е. след
изтичане на 3г. и 6м. от съставянето му.
Следва да се отбележи, че в разрез с правилата по ЗАНН и по-специално чл.58,
ал.2 от ЗАНН ,административнонаказващият орган повече от 3г. и 6м., от
датата на издаване на наказателното постановление не е връчил същото, като
липсват каквито и да било данни жалбоподателят да е бил търсен и да не е
намерен и това да е препятствало връчването на наказателното постановление. С
връчването на наказателното постановление на 31.01.2018г. не може да се приеме,
че се прекъсва давността, тъй като към датата на връчване на постановлението,
предвиденият от закона срок за погасяване на административнонаказателното
преследване е бил изтекъл.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че издаденото
наказателно постановление следва да бъде отменено, а
административнонаказателното производство следва да бъде прекратено поради
изтекла абсолютна давност за административнонаказателно преследване за налагане
жалбоподателя на административни
наказания, за извършеното от него административно нарушение на
описано в обжалваното на Д“ИТ“
гр.Плевен.
Извън горното, съдът намира, за нужно да
отбележи, също, че в администратинонаказателното производсто,
послужило за издаване на обжалваното НП са допуснати и съществени процесуални
нарушения, водещи до неговата отмяна, на собствено основание.
На първо място, и в АУАН, и в НП
не са посочени точно и недвусмислено всички съставомерни елементи на
допуснатото от жалбоподателя нарушение - чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
От една страна е записано, че
работодателя „Агрологидстика трейдинг“ ЕООД гр.София е нарушил разпоредбите на
трудовото законодателство, а в същото време същото дружество, представлявано от
жалбоподателя Р.К., в качеството му на работодател не е оказал съдействие на
контролните органи при изпълнение на техните функции, без да е посочено в какво точно се изразява това – едва в съдебно
следствие, се установяваше, чрез разпита на свидетелите, какви документи са
изискани, от кого и кой е следвало да ги представи, в случая да ги попълни, а
именно – св.П.Д. и М.Д., и в какво се
изразява неуказването на съдействие от жалбоподателя.
На следващо, място, въобще не се установи по делото, проверка на
коя от двете предствлявани от жалбоподателя дружества е правена проверка, или и
на двете, доколкото в представеният по делото Констативен протокол от 26.02.2014г.,
е видно, че е извършена проверка в стопанската база на с.Ч., на същата дата, стопанисвана от ЕТ „ДАР – Р.К.“
гр.София и на „Агрологистика трейдинг“
ЕООД гр.София.
Не се установи, също на
жалбоподателя, както и на св. П.Д. и М.Д., станало ли им известно, коя от двете
фирми се проверява от Д“ИТ“ гр.Плевен, както и декларации за наличие на трудови
договори или граждански с коя от фирмите, управлявани от жалбоподателя е
следвало да се декларира.
Съдът намира, че тези непълноти са съществени, тъй като не позволява
извършването на последваща проверка относно възможността на жалбоподателя да
носи административнонаказателна отговорност по чл. 415, ал. 2 КТ.
От друга страна е налице противоречие
при словесното описание на нарушението, което води до неяснота на повдигнатото
обвинение.
Съгласно чл. 402, ал. 2 КТ „работодателите, органите по назначаването,
длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на
контролните органи при изпълнение на техните функции”.
Това съдействие може да бъде от различно естество, в зависимост от
конкретиката на извършваната проверка. То трябва да бъде свързано с
правомощията на контролните органи, визирани в чл. 402, ал. 1 КТ.
В конкретния случай е
посочено, че Р.К. не е оказал съдействие на контролните органи да реализират
контролните си функции, без да е посочено, коя от визираните хипотези е
нарушена/съответното предложение/.
Следователно, ако приемем, че
са нарушени всичките визирани, хипотези, то същите следва да бъдат изброени, като се посочи и в какво се изразяват.
За да бъде реализирана административнонаказателната отговорност спрямо
жалбоподателя, то е следвало и актосъставителят, и наказващият орган да посочат
ясно какво е нарушението, което според тях е извършил К. – като се посочи, от кого/ двамата свидетели/ е
поискано да попълнят, какви документи/декларации/ за какви обстоятелства, какво да се установи
с тях, за кое търговско дружество и кой е нарушителя, работодателя, съответно
органа по назначението, а не тези, фактически твърдения да се установяват едва
във фазата на съдебно следствие, и
жалбоподателя да узнава за тях в с.з.
Тази непълнота от своя страна води до ограничаване правото на защита на
нарушителя.
На следващо място, неоказването на
съдействие на контролен орган за изпълнение на служебните му задължения (по
смисъла на чл. 402, ал. 2 КТ) не би могло да бъде равнозначно на
противозаконно пречене на контролния орган да изпълни служебните си
задължения, което закона регламентира като нарушение (чл. 415, ал. 2 КТ).
Следователно в случая е налице
противоречие при посочването на нормата, която е нарушена и тази, въз основа на
която е определено и наложено административното наказание.
Това нарушение също е съществено,
тъй като ограничава възможността на жалбоподателя да разбере обвинението.
Предвид горното, съдът намира, че обжалваното НП следва да се отвмени, а
образуваното против жалбоподателя админитстратино наказателно производсто
следва да бъде прекратено.
В производството пред
районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при
субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е
отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя,
както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се
присъждат разноски срещу държавата.
Поради изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
15-1502874/12.06.2014г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.
Плевен с което на Р.А.К. с ЕГН ********** ,
на основание 416, ал. 5, вр. чл.415, ал.2 от КТ, му е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 000 лева,
за нарушение на чл. 402, ал. 2 КТ
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното
производство, образувано против Р.А.К. с
ЕГН ********** с АУАН № 15-1502874
от 03.04.2014г., съставен от гл.инспектор при Дирекция “Инспекция по
труда“ гр.Плевен, поради изтичане на абсолютната давност за
административно-наказателно преследване.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Плевен в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: