Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание
на двадесет и девети ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Кирилка Илиева,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 11727 по описа на състава за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм/ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата И.С.Р. поддържа твърдение, че поради осъществен
деликт от водач на МПС със застрахована от ответното дружество гражданска
отговорност – тя претърпяла значителни неимуществени вреди и имуществени вреди,
като последица от ПТП, което било реализирано на 15.02.2016г. на път Е-79 км.
298+100 с посока на движение отчитано към гр. Перник. При описаните в исковата
молба време място и обстановка, в качеството на пътник в спрелия в аварийната
лента лек автомобил „Хюндай Матрикс“ с рег. № *******, ищцата пострадала поради
удара, нанесен от неконтролирано движещия се лек автомобил „Опел“ с рег. № *******,
в корпуса на спрелия в аварийната лента „Хюндай Матрикс“ с рег. № *******, а
последният на свой ред се отместил и причинил удар в тялото на пострадалата. Обстоятелствата,
при които настъпило ПТП, били установени
в хода на досъдебно производство № ДП - 11/2016г. по описа на РУ на МВР- гр.
Перник. Неимуществените вреди произтекли от болките и страданията, които ищцата
понесла поради причиненте й травматични увреждания и според нея справедливото
обезщетение за тях било 50 000 лева. При удара, били причинени и значителни
повреди на възли, агрегати и детайли на лекия автомобил „Хюндай Матрикс“ с рег.
№ *******, който също бил собственост на ищцата и стойността на ремонта
осъществявала имуществена вреда в размер от 25 000 лева. Върху този размер
на обезщетението за имуществени вреди, причинителят на вредите бил задължен на
основание чл. 84 от ЗЗД да заплати законна лихва, считано от настъпването на
вредоносния резултат до деня на окончателното плащане. Понеже отговорност на
водача лекия автомобил „Опел“ с рег. № *******била застрахована от ответното
дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, при изложените фактически твърдения, с оглед допуснатото в
първото открито съдебно заседание изменение на иска - ищцата претендира за осъждане на ответника,
да й заплати застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”: за претърпените неимуществени вреди, поради причинени телесни
увреждания - в размер на сумата от 40 000
лева, като част от претенция за 50 000 лева, заедно със законната
лихва върху сумата на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано
от настъпването на ПТП до деня на окончателното плащане и за претърпените имуществени вреди от увреждането на МПС - в размер на сумата от 8 996, 85 лева,
като част от претенция в размер на 25 000 лева, заедно със законната лихва
върху сумата на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от
настъпването на ПТП до деня на окончателното плащане. С оглед изхода на
процеса, ищцата претендира и за присъдените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника З. „Б.В.и.г.”
АД, по съображения, подробно изложени в подадения отговор на исковата молба. Ответникът
не оспорва твърдението, че е предоставил валидно застрахователно покритие по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за
посочения от ищцата причинител на вредите и оспорва твърдението, че ударът на
автомобила и настъпването на телесните увреждания са резултат от неправомерно
поведение на водача, поради което оспорва и собствената си надлежна пасивна
материална легитимация като ответник. Ответникът оспорва и твърденията за
механизма на настъпване на процесното ПТП. При условията на евентуалност –
ответникът поддържа становище, че ищцата също е допринесла за настъпване на
вредите, тъй като се е намирала извън автомобила и в качеството на пешеходец е
била на място от пътното платно, където не е имала право да бъде. Независим
принос за настъпването на процесното ПТП имал също и водачът на лек автомобил
„Хюндай Матрикс“ с рег. № *******, който е осъществил нерегламентирано спиране
на същия пътен участък и чиято застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” била застрахована от ЗД„ Е.“ АД. Ответникът оспорва и размера
на претендираното обезщетение, доколкото оспорва твърденията за характера и
обема на вредите и навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на
обезщетението. Моли за отхвърляне на иска и претендира за осъждане на ответника
да заплати направените съдебни разноски.
Третото лице – помагач, ЗД
„Е.“ АД оспорва предявения иск по размер. Оспорва твърденията на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек
автомобил „Хюндай Матрикс“ с рег. № *******, без да оспорва факта, че е
застраховател на гражданската отговорност на този водач. При условията на евентуалност –
ако съдът възприеме твърдението на ответника, че водачът на лек автомобил
„Хюндай Матрикс“ е допринесъл на настъпването на вредоносния резултат, третото
лице- помагач поддържа възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата /ищцата/ поради липсата на активно поведение, свързано с
търсене на медицинска помощ с цел лечение и предотвратяване на усложнения.
Съдът, като прецени доводите и
възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Съдържанието на приетите като доказателства
Протокол за ПТП с пострадали лица изд. от ОД при МВР гр. Перник, Протокол за
оглед на местопроизшествие, придружен с фотоалбум сочат, че на 15.02.2016г. на път Е-79 км.
298+100 в района на с. Студена, общ. Перник е настъпило пътно- транспортно
произшествие с участието на лек автомобил „Опел“ с рег. № ******, управляван от
водача В.М., който предизвикал удар в корпуса на спрелия в аварийната лента
„Хюндай Матрикс“ с рег. № *******, който бил управляван от водача Е.С.Р.и втори
удар в корпуса на намиращия се в същия пътен участък лек автомобил „Ситроен
Саксо“ с рег. № ******, който бил управляван от водача М.Т.К.. При удара
пострадала И.С.Р.. Водачът на лекия автомобил „Опел“ с рег. № *******- В.М.
загинал на мястото на инцидента.
По
повод на инцидента е било образувано ДП № 11/2016г. по описа на ОД на МВР –
Перник, което е било прекратено с Постановление от 13.01.2017г. по описа на ОП
Перник, на основание чл.24, ал.1, т.4 от НК.
Вече споменатите и приети като
доказателства Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум съдържат данни
за констатациите на разследващите органи, при установяване на обстоятелствата,
при които е настъпило процесното ПТП. Установените в протокола факти, както и
официалните удостоверителни документи, които са приложени в ДП № 11/2016г. по
описа на ОД на МВР – Перник са обект на анализ от допуснатата съдебна-
авто-техническа експертиза.
Заключението на изслушаната съдебна авто- техническа експертиза (основно и
допълнително), което е изготвено от вещо лице М.Ф., предоставя следните
мотивирани изводи - за механизма на настъпване на произшествието и за причинно-
следствената връзка между сблъсъка между двете МПС и поведението на участващите
в инцидента лица.
Ø След
анализ на данните от протокола за оглед и останалите данни от досъдебното
производство, експертизата приема, че пътно- транспортното произшествие е
настъпило, при следния механизъм: Процесното ПТП е настъпило на 15.02.2016г.
около 06:30ч., на пътен участък от път Е-79 който е бил разделен на две пътни
платна - по едно за движение във всяка посока, а всяко пътно платно е било
съставено от две ленти за движение и една аварийна лента, намираща се
най-отдясно по посока на движението. Пътната настилка е била влажна, без
съществени неравности, а пътният участък е бил прав, с неограничена видимост, в
тъмната част на денонощието. Лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № ******, се е
движел в дясната пътна лента, в посока от гр. Дупница към гр. София. В участъка
на пътен възел за с. Боснек, при км 298+200, автомобилът - по субективни
причини на водача му – движение с неразрешена и несъобразена с пътните условия
скорост се е отклонил некотролирано в дясно по посоката си на движение,
насочвайки се към спрелия в най-дясната (аварийна лента) лек автомобил „Хюндай
Матрикс“ с рег. №******. Водачът на „Опел Корса“ е предприел завиване наляво с
цел да се върне в своята лента за движение, но тази маневра е извършена много
рязко и поради тази причина - автомобилът загубва напречна устойчивост и се наклонява
вдясно, като левите му колела са се повдигнали във въздуха, а десните са
заорали с джантите си в асфалтовата настилка. Движейки се така наклонен
надясно, лекият автомобил „Опел Корса“ е реализирал удар с тавана си в задната
лява част на спрелия автомобил „Хюндай Матрикс“, който, поради удара се е
преместил напред и надясно и е ударил застаналата отдясно до него И.Р.. В
следствие на този удар – ищцата Р. е загубила равновесие и пропаднала в
отводнителния канал отдясно на пътя. В следствие на удара и остатъчната си
скорост лекият автомобил „Опел Корса“ е започнал да се преобръща хаотично,
застигнал е движещият се попътно лек автомобил „Ситроен Саксо“ с рег. № В ******,
ударил се е в задната му дясна част и се е установил обърнат по таван на
мястото, където е открит при огледа.
Ø Увредените
детайли на лек автомобил „Хюндай Матрикс“ с ДК №
******* са преден ляв калник; предна лява врата; ляво огледало; задна лява
врата и стъкло; лява колона; заден ляв панел и стъкло; ляв блок задни светлини;
задна броня, 5-та врата и стъкло; таван (деформиран в задна лява част); греда
заден мост; задна стена. Възможно е по автомобила да има и допълнителни
(скрити) дефекти, но това може да се установи само в сервизни условия след
разглобяване. Стойността на възстановителния ремонт на увредените детайли, по
пазарни цени, би възлизал на 8996, 85 лева с включен ДДС. Стойността на лекия
автомобил, като се отчитат индивидуалните му характеристики към момента на
настъпване на процесното ПТП възлиза на около 3479 лева / изчислена по метода
на остатъчната стойност/ и на около 2550 лева по метода на пазарната стойност
/оферти на автомобилния пазар/. При това положение, вещото лице сочи, че
възстановителната стойност на вредите многократно превишава общата пазарна
стойност на увреденото МПС т.е. налице е т.нар. „тотална щета“. В този случай,
обезщетението, което се дължи по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, изчислено по реда на чл. 22, ал. 2
от Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т.1
и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства възлиза на 2609
лева.
Като доказателства по делото са приети медицински документи, които съдържат
констатирани данни за здравословното
състояние на ищцата, след настъпването на процесното ПТП – амбулатолни листове,
болнични листове и и ЕР на ТЕЛК за общи заболявания № 2203 от 30.08.2017г., с
което на И.С.Р. е определена 52% трайно намалена работоспособност за срок от
една година поради изброените общи заболявания /с нетравматичен произход/. Посочените документи са обект на анализ от
допуснатата специализирана съдебно–медицинска експертиза.
Заключението на изслушаната съдебно- медицинска експертиза (основно и
допълнително), която е изготвена от вещото лице д-р В. (ортопедия и
травматология) мотивира следните изводи:
·
В следствие на
процесното пътно- транспортно произшествие, ищцата И.С.Р. е получила следните
медицински диагностицирани травматични увреждания: счупване на десния радиус на
дясна ръка, контузия на гръдния кош вляво. Лечението е осъществено посредством
гипсова имобилизация. Болките и страданията се характеризират с постепенно
затихване до края на възстановителния период, който е продължил около 2 месеца
след настъпване на травмата.
·
Към датата на изготвяне
на експертното заключение може да се очаква, че състоянието на ищцата е напълно
възстановено, без да са налице усложнения, освен възможността от спорадични
болки в гривнената става на ръката.
В дадените пред съда показания, свидетелката
Н.Е.П.заявява, че има непосредствени впечатления за здравословното състояние на
пострадалата, след настъпване на пътния инцидент. Свидетелката била роднина по
права линия (дъщеря) на Р. и поддържала близки и интензивни социални контакти с
нея. Според показанията на свидетелката- тя отишла на мястото на настъпване на
пътния инцидент и възприела състоянието на майка си /ищцата/ още на това място.
Пострадалата се оплаквала от болки в цялото тяло и лявата ръка, а с помощта на
свидетелката била транспортирана от мястото на пътния инцидент до болницата в
гр. Разлог. Там, след извършени прегледи и имобилизация на счупения горен
крайник, Р. била освободена за домашно лечение. Ръката и била гипсирана за
период от около месец и половина, а през този период, пострадалата била
подпомагана в битовите дейности от своите близки, защото не могла да се служи
пълноценно с контузения крайник. Според свидетелката, след инцидента
пострадалата променила социалното си поведение при превоз с автомобил, защото
изпитвала видими признаци на страх и безпокойство. Трудно се съгласявала да
бъде превозвана в лек автомобил, понеже изпитвала силно притеснение от възможен
пътен инцидент.
Приетата като доказателство застрахователна полица, установява наличието на
валидно застрахователно покритие, предоставено за деня на процесния пътен
инцидент - за собственика и водача на лекия автомобил „Опел
Корса“, с рег. № ****** от З. „Б.В.и.г.“ АД.
Страните не спорят и съдът приема, че гражданската отговорност на
собственика и водача на лек автомобил „Хюндай Матрикс“ с ДК№ *******, който е собственост на И.С.Р. е застрахована от третото лице- помагач в
настоящия процес - ЗД
„Е.“ АД.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове, всеки от които се основава на
твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 КЗ /отм/,
ответникът, в качество на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е задължен
чрез плащане на застрахователно обезщетение да покрие имуществената (деликтна)
отговорност на прекия причинител на вредите, чиято отговорност е застраховал. Основателността
на предявените искови претенции за изплащане на застрахователно обезщетение е
предпоставена от установяване наличието на всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане (деяние, противоправност на деянието, вреда,
причинно - следствена връзка).
Съдържанието на
приетите писмени доказателства, както и
заключението на изслушаната съдебна авто- техническа експертиза мотивират
категоричния извод, че именно водача на лекия автомобил „Опел
Корса“, с рег. № ******* е предизвикал настъпването на произшествието, тъй като е допуснал грубо
нарушение на правилата за движение - чл.
20, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Споменатите разпоредби
изискват, от водача на всяко МПС, при избиране скоростта на движение, да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността,
състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на
движението.
Съдът кредитира изводите на експертното заключение на автотехническата
експертиза, доколкото го намира за обективно и компетентно. Становището на вещото
лице инж. Ф. позволява да бъдат направени мотивирани изводи относно субективния
характер на причините за настъпването на процесното пътно- транспортно
произшествие, които се свеждат до избор на несъобразена скорост на движение.
Оспорването на механизма на настъпване на процесното ПТП от страна на
ответника, включително и оспорването на констативно- съобразителната част на
приетия като доказателство протокол за ПТП е напълно неоснователно.
Данните от преписката по ДП № 11/2016г. по описа на ОД на МВР – Перник в
значително по- голяма степен допринасят за установяване на фактическата
обстановка при настъпването на ПТП, вкл. и за участието на ищцата И.С.Р. в
него, в качеството й на пътник в ударения лек автомобил лек
автомобил „Хюндай Матрикс“ с ДК №
*******, който е нейна собственост.
Съществено
значение за преценка на основателността на възраженията за съпричиняване на
вредоносния резултат има две обстоятелства в установения механизъм на инцидента
– по време на удара, пострадалата
се е намирала върху пътното платно – извън купето на спрелия в аварийната лента
лек автомобил „Хюндай Матрикс“ с ДК № *******, а вторият е
обстоятелството, че, с който е пътувала.
Тези две обстоятелства, имат правно значение, доколкото се свързват с
императивни норми на ЗДвП, които регламентират правата и задълженията на
водачите и пътниците. Съгласно императивната разпоредба на чл. 58 от ЗДвП на водача е забранено да спира пътното
превозно средство за престой извън специално обозначените за това места. В
конкретния случай, водачът на „Хюндай Матрикс“ с ДК № ******* очевидно е
допуснал нарушение на това императивно правило, тъй като автомобилът му е бил
спрян в аварийната лента т.е. на необозначено за спиране място. При това – в
конкретния случай нито се твърди, нито се установява настъпването на някакви независещи от водача обстоятелства, които
биха му дали възможност да спре върху лентата за принудително спиране извън
платното за движение (където фактически е бил спрян автомобила).
Своеволният субективен (не авариен) мотив за спирането косвено се установява и
от липсата на предупредителен светлоотразителен триъгълник
или включен авариен сигнал за този автомобил, както и от
обстоятелството, че водачът на автомобила се е намирал в купето, а пострадалата
от удара пътничка И.Р., в момента на удара се е намирала извън купето на
автомобила т.е. била е била в качеството на пешеходец върху аварийната лента, а
не пътник в автомобила. Причината за това нетипично местонахождение на И.Р. в
момента на удара – от дясната страна на спрелия в аварийната
лента лек автомобил, с водач в купето, очевидно не е свързано с възникването на
някаква аварийна ситуация за автомобила. А според императивните разпоредби на
закона, само аварийна ситуация би оправдала спиране на автомобил в аварийната
лента на пътното платно, защото тя е предназначена за аварийни ситуации, а не
за престой и отдих. При това положение, съдът приема, че принос за настъпването
на инициалния удар между леките автомобили „Опел
Корса“ и „Хюндай Матрикс“ и последвалия удар на отместилия се „Хюндай
Матрикс“ в тялото на намиращата се извън купето на автомобила И.Р.
имат също пътуващите с „Хюндай Матрикс“ с ДК № ******* – както водачът на автомобила, спрял без основателна
техническа причина, така и пострадалата, която
е напуснала без основателна причина купето на спрелия автомобил, в много
рискова за пешеходци зона.
Действително, приносът на тези две лица в настъпването на вренодосния
резултат е пренебрежимо малозначителен, но няма как да бъде пренебрегнат, при
наличието на изрично възражение в тази насока. Формалната и житейската логика
сочат, че ако автомобила „Хюндай
Матрикс“ с ДК №
******* не бе спрял без основателна причина и в нарушение на
закона в аварийната лента – ударът между него и лекия автомобил „Опел
Корса“ не би настъпил, а ако пътничката И.Р. бе останала в
купето на автомобила, както водача на същия автомобил - тя със сигурност не би
получила никакви травми, подобно на водача, който се е намирал на мястото си в
купето и по време на инцидента.
Съдът оценява този принос за всяко едно от посочените лица в размер на 1/5
от обема на пряката причинно- следствената връзка и този извод ще трябва да се
съобрази в хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗЗД и чл.53 от ЗЗД.
Основателността
на предявените искове е предпоставена и от наличието на застрахователно
покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
за собственика/ водача на МПС, с което е било причинено увреждането, но в
конкретния случай, по този въпрос не е налице спор и са събрани необходимите
писмени доказателства – препис от застрахователна полица и справка - извлечение
от базата данни на Информационния център при Гаранционен фонд (с
доказателствена сила по чл. 295, ал.7 от КЗ (отм.).
Относно естеството
на вредите, които ищцата претърпяла, съдът кредитира напълно изводите на
изслушаната съдебно- медицинска експертиза (относима към естеството на
телесните увреждания и обема на неимуществените вреди) и съдебна авто-
техническа експертиза (за имуществените вреди). Съдът възприема изводите на
изслушаните експертни заключения, понеже счита тези изводи за компетентни,
обективни и логически обосновани.
Посредством
заключението на вещото лице д-р В., съдът установи характера, медико-
биологичните характеристики и обема на всяко телесното увреждане и последиците
от него за здравето на пострадалата, както и причинно- следствената връзка
помежду им.
Характерът и
стойността на материалните щети, които са били причинени на лекия автомобил „Хюндай
Матрикс“, както и тяхната единична и обща стойност по пазарни цени, бяха установени
посредством заключението на вещо лице Ф..
По претенциите за присъждане на обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди и на законна лихва, считяно от настъпване на ПТП;
С оглед
направените по- горе изводи, относно наличието на разгледаните предпоставки за
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, съдът приема за установена надлежната активна материална
легитимация на ищцата - да претендира от ответника изплащане на обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на
причинените телесни увреждания при ПТП.
За размера на дължимото
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, съдът взе предвид факта, че
пострадалата е в зряла и работоспособна възраст, а понесените травматични
увреждания фрактура на горен крайник и контузя на гръден кош не са специфични и
твърде тежки. След изтичане на един сравнително непродължителен период от време от около 2 - 3 месеца, след
прилагане на стандартно консервативно лечение без оперативни интервенции- състоянието
на пострадалата е било възстановено. В заключение съдът намира, че вредите са със
средна по степен тежест.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя по справедливост (чл. 52 от ЗЗД), а понятието
за справедливост е съизмеримо не само с максималния лимит на застрахователното
обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за съответния период, но и с
обективни икономически на средния жизнен стандарт. Показателен за този стандарт
е не само размера на минималната и средната работна заплата за страната, към
момента на настъпването на вредите. В конкретния
случай, за да прецени справедливия размер на обезщетението, съдът съобрази
преди всичко характера на преживените от увреденото лице негативни емоции,
болки и страдания, за периода на 2016г. когато настъпила вредата, до
приключване на устните състезания в настоящата съдебна инстанция. С оглед
адекватно прилагане на принципа на справедливостта, като отчете изложените по-
горе обстоятелства и съобрази социално - икономическите условия в страната, определящи
критерия за жизнен стандарт - съдът приема, че компенсирането в пълен обем на
всички установени негативни последици от причинените травми, при максимално
справедливо отчитане на тяхната тежест е оценимо, към периода на настъпване на вредите - общо на сумата от 15 000 лева. В споменатата насока, съдът
приема за основателно възражението на ответната страна за прекомерност на
претендираното застрахователно обезщетение, като отчита съдебна практика на
съдилищата.
Така определения размер на застрахователно обезщетение от 15 000 лева,
ще трябва да бъде редуциран - на
основание чл. 51, ал.2 от ГПК - с 1/5 до размер на 12 000 лева - поради обсъдения
по- горе принос на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат.
Установеният от съда принос на водача на лекия автомобил „Хюндай
Матрикс“, който също бе определен в размер на 1/5 може да има правно
значение в отношенията между ответника и третото лице- помагач в настоящия
процес, но няма отношение към размера на обезщетението, което е легитимирана да
получи ищцата.
В заключение на изложеното съдът достигна до извода, че ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищцата застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 12 000 лева, а за разликата над посочената сума и до
пълния претендиран размер от 40 000 лева – предявения иск следва да бъде
отхвърлен.
На основание
чл. 223, ал. 2 от КЗ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
законната лихва върху присъдената сума на обезщетението за неимуществени вреди,
за периода - считано от посочената в исковата молба дата 15.02.2016г. до
окончателното изплащане.
По претенцията за присъждане на застрахователно обезщетение
за имуществени вреди, свързани с уврежданията на лек автомобил „Хюндай Матрикс“ с ДК № ******* и на законна лихва;
С настоящото
решение, съдът вече прие, че са налице предпоставките за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”. За да бъде присъдено обезщетение
за имуществени вреди, следва да бъде направен самостоятелен извод за
настъпването на вредата (вкл. за правото на собственост на този ищец върху
споменатия лек автомобил), както и за стойността на вредата.
По въпроса за настъпването на вредата в патримониума на ищцата страните не
спорят, тъй като събраните доказателствени средства установяват, че собственик
на автомобила е именно тя, както и че споменатия автомобил е бил увреден в
резултат от настъпилото ПТП.
Като кредитира
заключението на приета без оспорване съдебна авто- техническа експертиза, съдът
възприема извода, че е налице хипотеза на т.нар. тотална щета, при която
възстановителната стойност на увредения автомобил е по- висока от
действителната му стойност към датата на настъпване на процесното ПТП.
В тази
хипотеза, застрахователят дължи на увреденото лице по- ниската от двете
стойности т.е. действителната стойност на автомобила към момента на настъпване
на процесното ПТП, която според заключението на експертизата / при наличието на
запазени части от автомобила - чл. 22,
ал.2 от Наредба № 24 / възлиза на сумата
от 2609 лева. За разликата над посочената сума и до пълния пратендиран
размер на обезщетението от 8996, 86 лева, като част от претенция за сумата от
25 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Претенцията за
присъждане на мораторна лихва, върху сумата на посоченото по- горе обезщетение
за имуществени вреди, съдът намира за доказана - само за периода - от датата на
предявяването на иска на 14.09.2017г., до деня на окончателното плащане.
За предхождащия
период – от 15.02.2016г. до 14.09.2017г.
т.е. от настъпването на процесното ПТП до предявяването на иска - ответникът
не дължи лихва за забава, тъй като в хода на съдебното дирене не се установи,
преди предявяването на иска - пред ответника да е била предявена писмено претенция
за изплащане на обезщетение за тези имуществени вреди, която претенция да е
придружена от доказателства за техния вид и размер – така, както изисква
Наредба № 24 от 08.03.2006г. за задължителното застраховане. За периода преди
предявяване на писмена претенция за изплащане на имуществени вреди, не може да
се приеме, че застрахователя е в забава и че дължи лихва върху сумата на
дължимото обезщетение.
Ето защо,
претенцията за присъждане на мораторна лихва в размер на сумата от 1447, 38
лева, която е изчислена върху претендираната сума на обезщетението за
имуществени вреди, следва да бъде отхвърлена изцяло за периода от 15.02.2016г.
до 14.09.2017г.
По претенцията на страните за присъждане на съдебни разноски;
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - всеки ищец има право да получи и
сумата на направените от него съдебни разноски, съразмерно с уважената част от предявения
от него иск.
Претенция за
присъждане на разноски, както и претенция за присъждане на възнаграждение по
чл. 38 от ЗА са направени от ищцата и нейния процесуален представител, а при
това е бил представен и списък по чл. 80 от ГПК /стр. 135 от делото/. След
извършване на изчисленията, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата
е легитимирана да получи сумата от 288 лева за направените съдебни разноски, съразмерно
с уважената част от исковете.
На основание
чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените от него разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете, които
при представен и списък по чл. 80 от ГПК /стр. 135 от делото/ възлиза общо на 440
лева, от които 140 лева разноски за събиране на доказателства и 300 лева
възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК държавната такса, която се дължи
съразмерно с уважената част от исковете, но в частта за която ищцата беше
частично освободена - следва да бъдат възложена в тежест на ответника т.е. ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметката на съда сумата от 315 лева.
На основание чл. 38 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат П. Д.С.- К. от САК общо сумата от 969 лева, която е посочена без ДДС.
Според настоящия състав на съда, искането за присъждане на данък добавена стойност
върху присъденото адвокатско възнаграждение противоречи на установения в закона
механизъм на данъчното облагане с този косвен данък, както и на задължителните
указания на ВКС на РБ, установени чрез т.1 от ТР №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, изискващи проверка
от страна на съда, дали разноските, които той присъжда в действителност са били
направени или са само уговорени (но фактически незаплатени). В конкретния случай, няма никакво
съмнение, че процесният ДДС все още не е заплатен като разход, а се твърди, че
заплащането му било предстоящо.
Според тълкувателното решение на ВКС обаче, „предстоящи“ и „бъдещи“ т.е.
неосъществени разходи не следва да се присъждат като съдебни разноски. От друга
страна, „авансовото“ осъждане на ответника, да заплати неначислен и неотчетен с
данъчен документ ДДС, за който може да бъде ползван данъчен кредит, грубо
противоречи на установения от закона механизъм на данъчно облагане с ДДС. Съдът
не възприема аргументите с позоваване на §2а от ПЗР на НМРАВ, тъй като счита,
че тази наредба е издадена от Висшия адвокатски съвет, в несъответствие с
нормативен акт от по- висок ранг, а именно: специалния ЗДДС, който не предвижда изрично посочената в §2а
от ПЗР на НМРАВ възможност да се „присъжда“ неначислен и незаплатен ДДС.
Съдът счита, че е длъжен да основава решенията си преди всичко на Закона за
данъка върху добавената стойност, а не на подзаконови нормативни актове,
регламентиращи по принцип друга материя, поради което намира, че размерът на адвокатския хонорар
трябва да бъде определен и присъден, но с изрично отбелязване, че записаната
сума е без включен ДДС. Уместно е да се посочи, че с това разрешение, съдът не
желае да накърнява правата и интересите на процесуалния представител на ищцата,
нито пък отрича принципната възможност да се породи в един бъдещ момент
задължение за начисляване на ДДС, но понастоящем, такова не е налице и ДДС няма
как да бъде присъден.
Третото лице – помагач не дължи разноски на главните страни и не е
легитимирано да претендира съдебни разноски.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.В.и.г.”
АД с ЕИК ******* и седалище ***, пл. „*******, да заплати на И.С.Р. с ЕГН **********
и със съдебен адресат: адв. П.К.,***, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ –
сумата от 12 000 лева (дванадесет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” на водача на лек автомобил „Опел“ с рег. № ******* за неимуществени
вреди, в следствие на телесни увреждания, причинени при ПТП от 15.02.2016г.,
заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 15.02.2016г. до деня
на окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата над присъдената сума
и до пълния предявен размер от 40 000 лева, като част от претенция за
сумата от 50 000 лева.
ОСЪЖДА З. „Б.В.и.г.”
АД с ЕИК ******* и седалище ***, пл. „*******, да заплати на И.С.Р. с ЕГН **********
и със съдебен адресат: адв. П.К.,***, на
основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ – сумата от 2609 лева (две хиляди шестстотин
и девет лева), представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” на водача на лек автомобил на водача на
лек автомобил „Опел“ с рег. № ******* за имуществени
вреди, в следствие на тотално увреждане на собствения й лек автомобил „Хюндай
Матрикс“ с ДК №
*******, заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 17.09.2017г.
до окончателното плащане, като отхвърля
предявения иск за изплащане на обезщетение за имуществени вреди, в частта за
разликата над присъдената сума и до пълния размер на претендираните за 8996, 85
лева, като част от претенция в размер на 25 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от И.С.Р. срещу З. „Б.В.и.г.” АД иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД, за
присъждане на законна лихва за забава в размер на 1447, 38 лева, изчислена върху
претендирано застрахователно обезщетение за имуществени вреди от 8996, 85 лева,
за периода считано от настъпването на ПТП на 15.02.2016г. до деня на предявяването на иска
на 14.09.2017г.
ОСЪЖДА З. „Б.В.и.г.”
АД да заплати на И.С.Р., на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК - сумата от 288 лева (двеста осемдесет и осем лева) за
съдебни разноски пред Софийски градски съд
ОСЪЖДА З. „Б.В.и.г.”
АД да заплати на адв. П.К., с адрес ***, на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата – сумата от 969 лева (деветстотин
шестдесет и девет лева) без ДДС, представляваща възнаграждение за процесуално
представителство на И.С.Р. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И.С.Р. да
заплати на З. „Б.В.и.г.” АД - на
основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК - сумата от 440 лева (четиристотин и
четиридесет лева), представляваща съдебни разноски пред Софийски градски
съд.
ОСЪЖДА З. „Б.В.и.г.”
АД да заплати по сметката на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от 316 лева (триста и
петнадесет лева), представляваща съдебни разноски за настоящето
производство, от чието заплащане ищцата е била освободена.
Решението е постановено при участието на „З.Д.Е.“ АД с
ЕИК******, със седалище ***.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски Апелативен съд, с въззивна жалба, която следва да бъде подадена в двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: