РЕШЕНИЕ
№ 985
гр.Бургас, 30.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 09 юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря С. Х., в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 1087 по описа на съда за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е ЕТ Т. – Т.И.с ЕИК:********* със съдебен адрес ***. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – адвокат И.Н. ***.
Ответник по касация е дирекция „Инспекция по труда“
Бургас (ДИТ Бургас). Ответникът взема участие в касационното производство чрез
пълномощник – юрисконсулт В. Н..
Жалбата е насочена срещу решение № 9/11.03.2020г. по АНД
№ 243/2019г. на Районен съд Поморие. С последното е потвърдено наказателно
постановление № 02-0002554/18.07.2019г. на ДИТ Бургас, с което на ЕТ Т. – Т.И.е
наложена имуществена санкция 2000лв. за извършено нарушение по чл.413 ал.2 от КТ, във връзка с чл.89 т.1 б.Б от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
(Наредба № 2).
В
обстоятелствената част на наказателното постановление АНО е приел за
установено, че ЕТ Т. – Т.И., в качеството на работодател, на 23.05.2019г. на строителен
обект: „изграждане на вилни сгради в ПИ 57491.19.333“, находящ се в м.Лахана,
землище на гр.Поморие, е допуснал обекта използването на скеле с липсващи части
– стълби за качване и слизане от скелето, главно и средно ограждение за ръцете,
долно ограждение за краката и инструменти. Посочено е, че нарушението е
установено при проверка на място, както и въз основа на представения договор за
извършване на строително-монтажни работи от 01.06.2018г. на привлеченото към
отговорност лице с Стомед-69 ООД.
В мотивите си първоинстанционният съд приел фактическата
обстановка за безспорно установена от събраните по делото доказателства, като
същата кореспондира и с тази описана в постановлението. Обсъдил е възраженията
на жалбоподателя и ги приел за неоснователни, при което потвърдил наказателното
постановление.
В касационната жалба се оспорва фактическата обстановка
по постановлението, а оттам – и правните изводи на решаващите органи. Оспорва се,
че именно касаторът е осъществявал към момента на проверката дейност по
строителството на сградите, като се визират приложените договори с
подизпълнители. Правят се възражения за недоказаност на твърдението, че
работниците са използвали скелето, като се твърди, че то е било в процес на
демонтиране. не било доказано, че работодател на присъствалите на място
работници е именно касатора. Излагат се твърдения, сочещи приложимост на
чл.415в ал.1 от КТ – скелето било разглобено веднага след проверката. Правят се
доводи и за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Иска се съдът да отмени
първоинстанционното съдебно решение и да постанови ново по същество, с което да
отмени обжалваното наказателно постановление. Прави се и евентуално искане за
намаляване размера на санкцията към установения от закона минимум. Иска се
присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба с
депозирано писмено становище. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено
в сила. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на жалбата. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
Във връзка с правилността на обжалваното решение съдът
взе предвид следното.
Фактическата обстановка е правилно установено от
първоинстанционния съд, въз основа на събраните доказателства. Установено е, че
в деня на извършената проверка – 23.05.2019г. в ПИ 57491.19.333“, находящ се в м.Лахана,
землище на гр.Поморие, били извършвани работи по строеж на масивни сгради.
последните били изградени в груб вид, като използвайки външно скеле шестима
работници извършвали външна мазилка на корпуса на сградата. Скелето се състояло
от конструкция, върху която са сложени дървени талпи – по една на хоризонт.
Скелето не било в процес на монтаж/демонтаж, а се използвало за извършване на
основните СМР. Повечето от работниците не били сигурни кой им е работодател. От
документацията за строежа станало ясно, че въз основа на договор от
01.06.2018г. изграждането на сградите е възложено от Стомед-69 ООД на ЕТ Т. – Т.И.. Това
обстоятелство правилно е било преценено от АНО и първоинстанционния съд като
основание за извод, че именно жалбоподателя е извършвал дейността. Наистина по
делото са представени договори за подизпълнение от 16.06.2018г., но от тях не
може да се установи изпълнение, осъществено от посочените като подизпълнители
Мадара Иншаат ЕООД и Рам-Дан Комерс ЕООД. От една страна поради това, че
предмета не е ясно индивидуализиран чрез описание на договорените СМР. Също
така иначе неясния предмет на договорите с подизпълнителите е изписан по
идентичен начин в двата договора, което поставя под съмнение каузалността им.
От друга страна липсват каквито и да е данни именно дейността, свързана с
експлоатация на скелето, да е била изпълнявана от подизпълнител. Изводът, че
спрямо работещите по скелето строителни работници работодател се явява ЕТ Т. – Т.И.е
обоснован и правилен.
Неверни са твърденията на касатора, че към момента на
проверката скелето е било в процес на демонтаж и затова са липсвали посочените
в НП заграждения и стълби. Показанията в тази насока, дадени от св.Мустафа, са
недостоверни. Свидетелят е работник на строежа, присъствал на проверката. Същият
е заинтересован, като поставен в зависимост от привлечения към отговорност
работодател. Освен това показанията му са в противоречие с тези на разпитаните
като свидетели контролни органи. Относно последните съдът не намира основание за
формиране на извод относно тяхната предубеденост или заинтересованост.
Въз основа на правилно установените факти е реализирано и
правилно приложение на закона. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, при спазване на изискуемата форма. Не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Правилно е приложен и материалния закон.
Съгласно приложимата бланкетна норма на чл.413 ал.2 от КТ
работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000лв.
Приложима е и посочената в НП разпоредба на чл.89 т.1 б.Б
от Наредба № 2, съгласно която не се допуска използване на скелета, когато имат
липсващи елементи. Необходимите елементи са посочени в чл.93 ал.1 и 2 от
Наредба № 2 - изкачване и слизане по скеле
се допуска само по обезопасени проходи чрез стълби, които са елемент на
скелето, а площадките на всяко ниво, до което излиза стълбата на скелето, се обезопасяват
с парапет от три страни.
В процесния случай са установени елементите от състава на
визираното в НП административно нарушение – привлеченото към отговорност лице е
работодател, койот е допуснал работниците му, изпълнявайки трудовите си
функции, да се качват и да ползват скеле с липсващи елементи – стълби и
парапет.
Предвид обстоятелството, че са установени 6 работника,
поставени в риск за живота и здравето им от работодателя, правилно АНО не е
определил размера на санкцията към установения от закона минимум.
Сумирайки изложеното настоящата инстанция споделя изцяло
изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното
наказателно постановление.
Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен
състав и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави
в сила.
По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.4 от АПК касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски по делото.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9/11.03.2020г.
по АНД № 243/2019г. на Районен съд Поморие.
ОСЪЖДА ЕТ Т. – Т.И.с
ЕИК:********* със съдебен адрес ***, да заплати на дирекция „Инспекция по
труда“ с адрес гр.Бургас, ул.Шейново 24, ет.4, сумата 100лв., представляваща
разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.