Р Е Ш Е Н И Е
№………./22.06.2017 г.
гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно заседание, проведено при закрити врати на тридесети май
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
при секретар Капка Микова
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1260 по описа
за 2016 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по ОБЩИЯ ИСКОВ ред на ГПК за разглеждане на
съединени искове за откриване на производство по
несъстоятелност поради неплатежоспособност или свръхзадълженост по реда на чл. 630 от ТЗ, предявени от кредитори:
1.
„ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК, дружество, учредено и регистрирано в
Република Маршалови острови, под фирмен № 47367, със седалище на адрес: Тръст
Къмпани Комплекс, Айелтейк Роуд, Айелтейк Айлънд, Маджуро, Маршалови острови МН
96960, представлявано по директор М.К.П., чрез адв. К. Г. ***;
2.
„КОНСОРЦИУМ РЕМИ
ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В. ул. Д-р
Железкова 42, вх.Б офис №1, представлявано от управител Р.И.Х.;
3.
„ЕКО МАК ВИЛИДЖ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. П. бул. *** 48, представлявано от управител К.Г.К.,
чрез адв. П. Т.(***;
срещу длъжника "МОССТРОЙ-В."АД гр. В., ЕИК *********, гр. В., м-т Св. Никола №60, представлявано
от изп. директор А.П.Л.., чрез ю.к. С..
Ищците насочват самостоятелни
претенции срещу ответника като капиталово търговско дружество. Кредиторите се
позовават на неизпълнение на изискуеми парични дългове произтичащи от търговски
сделки с падежи след март 2014г (съответно на 16.06.2014г, 01.08.2014г,
05.01.2015 и 06.12.2016г), съответно на презумпцията по чл. 608 ал. 2 вр. ал.1 ТЗ), както и на пропускане на шестмесечен срок от връчване на 12.10.2015г на
покана за доброволно изпълнение за удовлетворяване на кредитор, предприел
принудително изпълнение, съответно на презумпция по чл. 608 ал. 4 ТЗ. Считат, че ответното дружество не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията към кредиторите.
Първоначалният иск, към който са се присъединили съищците е основаван на твърдения за неплатежоспособност или свръхзадълженост на ответника, като се сочи, че стопанската му дейност е преустановена и няма приходи, като невъзможността за посрещане на текущите задължения е съпроводена с разхищение на наличните активи (неполагане на грижа за опазване на недовършено строителство) и симулативно поемане на задължения в значителни размери, като продължаването на това ръководене на дейността на предприятието би накърнило съществено масата на несъстоятелността.
Тези
твърдения не са оспорени на нито един етап в хода на процеса от ответника,
пропуснал да подаде отговор и да вземе становище по доклада на съда.
Твърденията за наличие на фактите, в хипотезите на двете алинеи на чл. 607а ТЗ са подробно докладвани от съда в проекти за доклад(л. 71; л.739), утвърдени и допълнени с устен доклад, удостоверен в протоколно определение от 16.03.2017г (л.807).
По същество както ищците, така и ответникът-длъжник молят да бъде открито производство по несъстоятелност и да се определи датата на неплатежоспособността, като „ЕКО МАК ВИЛИДЖ“ ЕООД сочи като установена дата на неплатежоспособността преди 2014г.
Допълнително в предоставения срок кредиторът „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК обосновава с писмени бележки становището си по същество, като след подробно изложени доводи по презумпционните предпоставки посочва, че за начална дата на неплатежоспособност следва да се признае 25.05.2012г като най-ранен падеж на неизпълнено задължение към присъединилия се ищец „ЕКО МАК ВИЛИДЖ“ ЕООД. Този кредитор поддържа и доводите за необходимост от ограничаване на действията на длъжника и назначаване на предварителния синдик за временен с ангажимент за продължаване на финансиране на производството в следващите му етапи. Допълнително към писмените бележки на този кредитор са представени нови писмени доказателства, които не са събрани по предвидения за това ред, поради което и не следва да се обсъждат.
Само ищецът „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК претендира за определяне на разноски, конкретизирани в нарочен списък по чл. 80 ГПК(л. 922).
По предварителните въпроси и
допустимостта на производството съдът се е произнесъл с определение по чл. 140 ГПК №3323/13.10.16г. и понастоящем не са налице обстоятелства, налагащи
ревизията на това произнасяне. С определения № 2939/07.09.2016г и №
1684/02.06.2017г съдът е допуснал предварителни обезпечителни мерки, като е
ограничил действия по индивидуално принудително изпълнение, насочено срещу
основен актив от масата и е назначил предварително временен синдик на
предприятието на длъжника.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна по съществото на спора :
І. По легитимацията на ищците:
Кредиторът „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК установява правосубектност с оригинални
удостоверителни документи (след справка на л. 929), които съдът зачита като
официални, тъй като са издадени от ТРЪСТ
КЪМПАНИ ОФ ДЪ МАРШАЛ АЙЛЪНДС, овластен като официален орган по регистрация на
нерезидентна бизнес корпорация, учредена на Маршалови острови, въз основа закона
в мястото на регистрация (Marshall Islands Associations Law 1990, чието
съдържание на англ. език е известно на съда като публично оповестено в Интернет
https://www.register-iri.com/index.cfm?action=page&page=31) и е представено
в превод на л. 777 от делото. В тази връзка съдът счита за изцяло неоснователни
възраженията на съищеца „ЕКО МАК ВИЛИДЖ“ЕООД относно характера на тези документи
като съставени от частно лице. Автентичността на чуждестранните документи е
сертифицирана по реда на Хагската конвенция от 05.10.1961г с апостил, поради
което и не може да бъде оспорвана. Кредиторът се позовава на съдебно решение по
т.д. 1783/14 на ВОС (л.27), с което ответното дружество е осъдено да заплати
части от главница по предоставен заем (в общ размер 2 000 000 евро),
от възнаградителна лихва (в пълен размер
377 722,22лв) за ползване на тази сума до 01.08.2014г, както от неустойка
поради предсрочна изискуемост ( в общ размер 237 772,22 евро). Видно от
представения договор за заем, установен като основание за пораждане на
облигацията в мотивите на посоченото решение, приложен на л. 13 от делото,
паричната сума е била предоставена на дружеството целево именно за финансиране
на търговската му дейност по придобиване и управление на недвижими имот. Именно
нецелелевото разходване на средствата (насочени за погасяване на чужд дълг) е
послужило и за основание за прилагане спрямо заемателя на санкционна уговорка
за предсрочна изискуемост и заемателят е бил лишен от срок за ползване до
31.10.2018г, като изявлението за обявяването на предсрочната изискуемост е
породило действието си на 01.08.2014г. Тези факти, като елементи от
правопораждащия състав на правото, присъдено с влязло в сила решение подлежат
на зачитане в отношенията между страните без възможност за преразглеждане (чл.
297 вр. чл. 299 ГПК). Като отчита целевото оборотно предназначение на заетите
средства, съдът приема за напълно доказан търговския характер на сделката по
субективния критерий по чл. 286 ал.1 ТЗ(Решение № 134 от 22.06.2015 г. на ВКС
по т. д. № 586/2014 г., II т. о., ТК). Съответно само това вземане е достатъчно
да са легитимира този ищец като кредитор по смисъла на чл. 625 ТЗ.
Допълнително
същия ищец се е позовал и на придобиване на други вземания, произтичащи от
осуетяването на окончателни продажби на новоизградени обекти, чието плащане е
било договорена авансово по предварителни договори с крайни клиенти на
търговеца. Видно от договор за цесия от 02.09.2016 (л. 395) ищецът е следвало
да придобие от правоприемник („ОМЕГА ХАУС – В.“ООД) на клиенти на ответника
(„ЛОДЖИКАЛ АДВАНС КОНСТРАКШЪН“ООД и Т. М.Ш.) правата им на купувачи заплатили цена
по уговорени в предварителни договори
продажби на отделни обекти от жилищна сграда „ОМЕГА“ в к.к. Зл. Пясъци, и
заместващи ги бъдещи вземания за парични плащания, произтичащи от неизпълнение
или отпадане на предварителните договори и неосъществяване на продажбите. Както
в тази цесия, така и при предходното договаряне с праводатели на ищеца със
съответни анекси (л. 390 и л. 377), като предмет на придобиване е описано
изрично не само потестативното право на клиента като изправна страна да иска
разваляне на предварителните договори, но и породените от упражняването на това
право вземания за реституция на дадените като цена по бъдещите сделки суми.
Видно от нотариална покана (л. 400), връчена на 17.11.16г на ответното
дружество, цесионерът е упражнил делегираното му (в анекса към цесията) право
да противопостави правата си на длъжника за всички прехвърляния, като е
приложил съответни съставени от цеденти уведомления и същевременно като
изпълнител на уговореното строителство на заплатените обекти, го е поканил да
изпълни задълженията си по довършване на жилищата и въвеждането в експлоатация
на сградата за сключване на окончателните сделки. Евентуално в същата покана
правоприемникът на купувачите е упражнил и правото да развали предварителните
договори след изтичане на предоставения срок за доброволно изпълнение и е поискал
връщане на получените аванси.
По делото
ответникът не е оспорвал нито сключването на предварителните договори(
представени на л. 282 и л. 362), нито получаването на платените от купувачите
суми, нито недовършеното си изпълнение и противопоставянето на придобитите
права от цесионера. Това дава основание на съда да приеме, че доказателствата
установяват в достатъчна степен основание за упражняване на правоприемника на
страните по предварителните договори на правото да се освободи от действието им
и съответно да получи обратно даденото като насрещна престация по
неосъществената окончателна сделка. Доколкото няма никакво съмнение, че
сградата е била проектирана като жилищна и съответно предназначена от
инвеститора за продажба на крайни клиенти, следва да се възприеме, че планираните
от продавача сделки с отделни обекти представляват обичайна за него търговия (чл.
1 ал.1 т.14 ТЗ) и съответно подготвящите ги предварителни договори също имат
търговски характер (чл. 286 ал.3 вр. 2 ТЗ), независимо от качеството на
клиентите. Затова и вземанията за
реституция на платена цена (чл. 55 ал.1 ЗЗД), породени от авансово престиране по неосъществена търговска
сделка запазват тази търговска характеристика при прехвърляне с поредици от
цесии (Решение №549 по т.д.239/2008 на ВКС,І т.о.) и могат да легитимират ищеца
като кредитор с парично вземане (чл. 608 ал.1 т.1 ТЗ).
Присъединилият се кредитор „КОНСОРЦИУМ
РЕМИ ГРУП“ АД ЕИК
*********, гр. В. се позовава на възложената от ответното дружество комплексна
строителна услуга в договор от 12.12.2011 год. за изграждането на обект „Омега“
– Жилищна сграда (л. 254). Представени са и поредица от протоколи за приети
работи обр. 19 по видове и количества и съответстващи им сметки обр. 22 за остойностяване
на приетото изпълнение с №№ 34, 38 и 39, №40,41,42,43, след приспадане на
аванси и уговорени гаранции за добро изпълнение, които обаче са едностранно
изготвени от изпълнителя и въпреки че са били одобрени от инвеститорски контрол
(л. 579, л. 599, л.610) и са предавани на представители на ответника –
възложител(л. 636 и 637), не са били изрично потвърдени от него. Напротив,
видно от изявленията на представителя на възложителя на работна среща,
протоколирана на 15.01.2013г (л. 651) приемането не е било осъществено поради
предлагане на изпълнението в отклонение от споразумение №5 (непредставено по
делото, но известно на съда като налично по т.д. 2679/12г на ВОС), чието
предназначение е било спорно. Същевременно обаче, недвусмислено на тази среща е
признато продължаването на изпълнение на СМР, които са останали неплатени по
различни части от сградата, което възложителят принципно е приел като подлежащо
на разплащане след съответно двустранно протоколиране. На същата среща ясно е
признат и факта, че изпълнените към този момент работи са във владение на
възложителя, който е наложил и специфичен контролно-охранителен режим
ограничаващ свободния достъп до обекта включително и по отношение на
служителите на изпълнителя. Тъй като и след тази среща такова приемане не е
било осъществено, с нотариална покана (л.657), връчена на 05.01.2015г изпълнителят
отново приканил насрещната страна да заплати вече извършените работи, и като се
позовал на неизпълнение на конкретни ангажименти на изпълнителя(вкл. по
съдействие за продължаване на процеса на строителство занапред) и допусната
забава в плащането е поискал и изплащане на договорена неустойка поради
прекратяване на договора.
Тези твърдения не са оспорени от ответника. Съдът отчита и
обстоятелството, че при анализът на дейността на предприятието назначеното вещо
лице е констатирало еднакви балансови стойности на недовършено строителство от края
на 2013 до настоящия момент, което потвърждава твърдението на изпълнителя, че
финансирането и изпълнението на строежа е преустановено.
При тези данни съдът приема, че наличието на вземане в полза на този
кредитор е доказано в достатъчна степен, за да обоснове легитимацията му да
участва в настоящата подготвителна фаза на производството по несъстоятелност, в
която въпросите за точния размер на вземането на кредиторите не се разрешават
със сила на пресъдено нещо (Решение № 70 от 25.08.2014 г. на ВКС по т. д. №
3560/2013 г., I т. о., ТК и Решение № 378 от 12.07.2005 г. на ВКС по т. д. №
261/2004 г., I т. о., ТК).
Установена е съдебна практика, според която уговорения между страните
начин на документиране на приетите СМР би имал значение само за размера, но не
и за основанието за вземането на изпълнителя, като липсата на протокол(или
наличие на неверен протокол) не може да изключи изплащането на възнаграждението
на изпълнителя, ако полезното за възложителя изпълнение е преминало в негова
фактическа власт и може да се счита конклудентно прието, съответно и да се
установи с други доказателствени средства в исковия процес(Решение № 25 от
1.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 287/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 419 от
25.04.2005 г. на ВКС по т. д. № 711/2004 г., ТК, II о.,Решение № 250/11.01.2011
по т. д. № 535/10 на ВКС, II т. о., Решение №48/31.03.2011 по т. д. № 822/10 на
ВКС, ТК, II т. о.). В настоящия процес ответникът не поддържа възражение
относно качеството и полезността на изпълнените от строителя дейности по
различните части, което е сочено като причина за задържане на плащането на
иначе признатите като получени количества СМР(удостоверени и с изявленията на
надзорника), поради което и следва да се приеме, че към момента на отправяне на
поканата за пълно разплащане е бил изтекъл достатъчен срок, за да може
възложителя да се запознае с полученото изпълнение и да прецени неговото
качество, съответно пропускането на възраженията по протоколираните стойности
следва да се приравни на конклудентно приемане. Въпреки, че точния размер на
неплатените одобрени работи (признати на
работната среща през 2013г) не е установен точно, несъмнено е, че част от
полезното за възложителя изпълнение не е била заплатена и след нарочна покана.
Това е достатъчно за да легитимира съищеца като кредитор с неудовлетворени
изискуеми вземания за тези работи, а забавата в разплащанията съответно може да
ангажира и отговорност на платеца за неизпълнението на плащането в период от
повече от 30 дни.
Същевременно ответникът не е обосновал конкретно неизпълнение на
изпълнителя, което да поражда правото му да го отстрани от изпълнението,
съответно и следва да приеме, че е останал
задължен да съдейства за продължаване на строителството като конкретизира
заданията по етапи и финансира с аванси изпълнението (съгласно чл.6.1).
Съдът преценява, че значителна част от посочените от изпълнителя
неизпълнени задължения не съставляват насрещни престации, а само дължимо
съдействие(участие в протоколиране на приети работи, предоставяне на работни
проекти и десетдневни задания) и съответно могат да обосноват само
продължаването на общо договорения срок за изпълнение, като хипотеза на кредиторова
забава(чл. 95 ЗЗД), изключваща отговорност на изпълнителя. Ето защо само
забавата в плащанията би могла да представлява основание за пораждане на
потестативно право на прекратяване на договора занапред в изрично уговорена
хипотеза на чл. 14.2. Именно на тази клауза от договора се е позовал ищеца в
нотариалната покана през 2015г., поради което и съдът счита, че правото е
надлежно упражнено и връченото предизвестие е породило последици на отпадане на
правната връзка по изпълнение на строителството. Претенцията за плащане на неустойка,
уговорена за вреди от разваляне на договора недвусмислено следва да се приравни
по последица на упражняване на потестативното право, пораждащо тази неустойка (чл.
79 ал.1 ЗЗД).
Съответно към този момент е
осъществено и основанието за възникване на вземането за неустойка за вредите,
причинени на изправната страна поради накърняване на негативния й интерес
(разлика между неполучената в цялост престация и дължимото до края на договора
изпълнение), за който е била уговорена неустойка от 10% от разликата между
общата стойност на възложените и извършените до прекратяването на договора
работи.
Поради окончателното
преустановяване на отношенията между страните е възникнало и правото за възстановяване
на задържаните по безспорно приети и платени работи гаранционни суми (приспаднати
при фактурирането). Действително, задържаните 20% от стойността на всяко прието
изпълнение според уговорката в чл. 3.3. от договора са предназначени да
обезпечат отговорността на изпълнителя за евентуално некачествено изпълнение на
тези работи, съответно е предвидено отпадането на гаранционната функция при
съответно актуване на изпълнението като годно за цялостен етап – 5% при
приемане на конструкцията, 5 % при установяване на годността за приемана на строежа.
В тези размери гаранционните суми е следвало да обезпечат трудно установими при
приемане на подетапи и работи, подлежащи на закриване, недостатъци, които не
биха могли да се констатират при прегледа, но биха препятствали продължаването
на следващите етапи от изпълнението. Остатъкът от 10 % пък е бил предназначен
за покриване на скрити недостатъци, чието проявление изисква по-интензивно
използване на готовия обект(които не са проявяват при проби на инсталациите
например) и съответно е следвало да се освободи след изтичане на една година от
въвеждането на сградата в експлоатация. С преустановяване на договорните
отношения по вина на възложителя, е осуетено настъпването на условията за
освобождаване на гаранциите, тъй като строителството е било спряно на етап
преди съставянето на съответните актове, а след изгубването на качеството на
изпълнител на обекта ищецът повече не би могъл да влияе на това документиране.
Доколкото покритието на гаранциите е уговорено в полза на възложителя, а именно
неговото поведение е осуетило възможността да се достигне до крайния момент на
това покритие като се сбъдне уговореното актуване, следва да се приеме, че
условието за освобождаване на гаранциите при актуване се е сбъднало (чл. 25
ал.1 ЗЗД). Каквито и недостатъци да има изпълнението, доколкото възложителят е
допуснал прекратяването на договорната връзка по своя вина, той не би следвало
да запазва облекчения ред за ангажиране на отговорност на изпълнителя, като
задържа гаранции, дадени по вече прекратения договор. В този смисъл следва да
се възприема и уговорката между страните за уреждане на отношенията им в случай
на виновно и безвиновно прекратяване на договора преди окончателното довършване
на работите ( чл. 5.4, 10.2, 14.2). От пълната стойност на полученото частично
изпълнение следва да се приспадне само авансирана част от възнаграждение и
евентуално начислени неустойки, но не и гаранциите за добро изпълнение. Още
повече, че в настоящото дело изобщо не се установи наличие на основание за
удовлетворяване на възложителя от такива гаранции. В заключение се налага
извод, че след прекратяването на договора е възникнало и вземане на изпълнителя
за възстановяване на удържаните при
фактуриране на прието изпълнение през 2012г суми възлизащи на неоспорен от
ответника в настоящия процес размер от 340 210,42лв.
Тези три вземания пряко произтичат от търговска сделка, тъй като строителната
услуга е договорена между търговци и предметът и́ е свързан с инвестицията
в недвижим имот(чл. 286 ал.2 ТЗ). За това, както вземането за изпълнение на
задължение на възложителя за разплащане за неоснователно неприети изпълнени
работи, така и породените от развалянето на търговската сделка вземания за
неустойка и възстановяване на гаранция, произтичат от търговска сделка, поради
което могат да легитимират ищеца като кредитор с парично вземане (чл. 608 ал.1
т.1 ТЗ).
Присъединяващият се ищец „ЕКО МАК
ВИЛИДЖ“ ЕООД, ЕИК ********* се позовава на придобиване на вземане(установено
спрямо ответника в приключил съдебен спор за паричен дълг), с договор за цесия от
23.12.2015г., сключен в хода на изпълнително производство(л.811). След уведомяване на длъжника на
18.12.2015 от цедента „Девня трейд“ООД (л.813) съищецът е заместил праводателя си като
взискател, видно от удостоверението по изп. дело 20158080400697(л.414). На съда
е служебно известно, че изпълнителният лист, по това прехвърлено вземане е
издаден след стабилизиране на въззивно решение по т. д. 282/2015 на Апелативен
съд – В., приключило с потвърден осъдителен диспозитив по т.д. 1089/2014 год. по описа на ВОС. Придобитото
от съищеца вземане, според диспозитива на влязлото в сила решение представлява незаплатен
остатък от уговореното възнаграждение по сключен договор за възлагане на
инженеринг /проектиране и строителство/ от 07.04.2012г., за което е била
издадена фактура №********* от 25.05.2012г. на обща стойност 85 683,30 лева, чието
плащане е било забавено в периода от 30.06.2013г. (датата на последно
договорения падеж), като плащане не е предприето в рамките на шест месеца,
считано от връчване на поканата за доброволно изпълнение на 12.10.2015г (л.815).
По съображения, аналогични на изложените по-горе, за легитимацията на
цесионера определящ е характерът на придобитото вземане, с основание, установено
по чл. 299 ал.1 ГПК. Неплатената на падеж услуга е била договорена между
търговци и предмета и́ е свързан с инвестицията в недвижим имот, поради
което има търговски характер (чл. 286 ал.2 ТЗ) и вземанията на изпълнителя
запазват тази търговска характеристика при прехвърляне с цесия и може да
легитимират ищеца като кредитор с парично вземане (чл. 608 ал.1 т.1 ТЗ).
ІІ. По наличие на предпоставки по чл. 608 или
чл. 742 ТЗ:
Ответното дружество не посочва каквато и да е причина
за неизпълнение на неоспорените задължения към кредиторите си.
Няма спор, че кредиторът „ЕКО
МАК ВИЛИДЖ“ ЕООД, заместил взискателя-цедент не е удовлетворен и в хода на предприето
принудително изпълнение до 12.04.2016г,
когато е изтекъл шест месечен срок от връчването на поканата за доброволно
изпълнение. Осъществена са всички презумпционни предпоставки, предвидени в чл.
608 ал.4 ТЗ, поради което състоянието на неплатежоспособност следва да се счита
проявено към тази дата.
Отделно от това, видно от справката по партидата
на длъжника в търговския регистър, дружеството-ответник е преустановило да
оповестява финансовото си състояние от 2013г(когато е водено предходното дело,
приключило с отхвърляне за молба за откриване на производство по
несъстоятелност по т.д. 2679/12 на ВОС). Вещото лице по назначената експертиза
е било лишено от каквото и да е съдействие от страна на ответника, който е бил
изрично предупреден за неблагоприятни последици по чл. 161 ГПК(л.70). Съдът
приема, че изоставянето на дейността на оперативно счетоводство от 2015г представлява достатъчна
индиция за спиране на цялостната дейност на предприятието, включително и на
плащанията към кредиторите. Вещото лице е установило, че макар и да е бил
изготвен за данъчни цели (приложен към данъчна декларация за 2014г) счетоводния
отчет за 2014г не е бил оповестен в ТР, а за 2015 изобщо не е бил съставен. В
хода на настоящото производство е настъпил и законоустановен срок за счетоводно
приключване на 2016г, който също не е бил спазен. Макар, че общия период на
липса на отчетност не покрива изискуемия по чл. 608 ал. 2 ТЗ, процесуалното поведение
на ответника позволява на съда да приеме за доказани твърденията на ищците, че
неплащането на изискуемите към тях задължения е причинено от обективна
невъзможност на предприятието да осигури парични средства за покриване на текущата
си дейност и това затруднено финансово състояние продължава вече повече от три
години(след края на 2013г) без да е
налице възможност за преодоляването му с очаквани приходи от дейността или
осигуряване на ново външно финансиране.
Тези презумпции не са опровергани и след
предприетата проверка на финансовото състояние от назначения от съда експерт
въз основа на данни, събрани извън предприятието на длъжника (от публични
регистри на имущество, справки за наличности по сметки, данъчни партиди и др. и
по водени изпълнителни дела, както и по счетоводни документи, прилагани по
приключилите между страните искови производства по т.д. 2679/12 и т.д. 1783/14г
на ВОС). Вещото лице е установило, че в неоповестения отчет за 2014г записите
на балансовите стойности на активите не са били обосновани, тъй като не са били
осчетоводени като краткосрочни присъдени вземания, както и вземания произтичащи
от спирането на строителството на основния актив (л. 847), съответно като
активи са били осчетоводени аванси по доставки, чието осъществяване не може да
се очаква поради спиране на строителството и съответно вещото лице е коригирало
стойностите на баланса. За следващите 2015 и 2016г вещото лице е съставило
алтернативни варианти на балансови стойности въз основа на наличните данни за
декларирани оборотни сделки за целите на данъчно облагане. Съдът приема, че
посочените от ответното предприятие балансови стойности на активи и пасиви не
могат да бъдат възприети като достоверни, а доказването им е в тежест на
ответника (Решение № 187 по т.д. 436/12 на ВКС, ІІ т.о. и Решение № 32 по
т.д.685/2012г на ВКС, ІІ т.о.), поради което състоянието на предприятието
следва да се оценява според алтернативните варианти, съставен от вещото лице с
коригиране на необоснованите данни (л.860). Динамиката на показателите на
финансовия анализ, сочат ясно изразена тенденция на затруднения, започнали още
през 2014г, след упражнено право на предсрочна изискуемост на задължение за
връщане на значително по обем инвестиционното кредитиране, предоставено от „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК. Към този момент реализация на
бъдещото производство (строителството
на обектите в жилищната сграда „ОМЕГА“) е било вече преустановено, като
проблемите, възникнали с основния изпълнител още през 2013г(според отправените
покани за актуване на спиране на строителство, налични в т.д. 2679/12г и
представени пред настоящия съд протоколи от работни срещи за решаване на
конфликтите през 2013г), са се задълбочили особено в хода на разглеждане на
молбата за несъстоятелност, предявена от този изпълнител и фактически са осуетили постъпване на
очаквани от предприятието приходи.Показателна в тези насока е и динамиката на
персонала, установена от вещото лице в периода 2013- 2016г(л. 859). Още в края
на 2013г са били освободени всички служители на ключови за дейността на
предприятието позиции(директор, главен счетоводител, специалист и отчетници, а
от началото на 2014 е прекратена всяка дейност с освобождаване окончателно и на
последните наети общи работници през февруари
2014г. Същата тенденция се потвърждава и при съпоставка на покупките и
продажбите през 2013 – 2016г, като декларираните данни сочат, че докато през
2013 са разплащани СМР и доставени материали, стойностите на разходите от 2014г
-16г. съответстват само на текущи разноски (охрана, ел. енергия и вода) и кредитни
известия по върнати на доставчици материали. Съответно за 2014г са
осчетоводявани продажби на материали, но без генериране на приходи (с отразени
прихващания) и разпореждане с недвижими имоти, което потвърждава извода за
спиране на оборотното производство на предприятието. Следва да се приеме, че
разпродажбите на активи на длъжника след 2013г вече не са текуща дейност, а
неефективен опит за преодоляване на затрудненията.
При отчитане на вариантите на вещото лице за
типичната търговия (без данни за вземания и задължения на свързани лица) се
установява, че през 2014г рязко спадат и финансовите показатели на
ликвидността, като достигат до 0.45 за обща ликвидност и драстично ниски
стойности за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност 0.01 и 0) в сравнение с
възприетите в установената съдебна практика (Решение № 13 от 23.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и
решение № 71 от 30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, I т. о.).
Според обясненията на експерта тези показатели ще бъдат дори по-ниски, ако се
преизчислят допълнително задълженията с пълния размер на предсрочно изискуемите
вземания на кредитора „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК (без приспадането на данък
върху тях). Показателите не са подобрени и в следващите два годишни периода.
Съответно съдът приема изводите на вещото лице за траен характер на
затрудненията, нерентабилна дейност и фактическо преустановяване на плащанията след
31.12.2014г без възможност за
привличане на ново финансиране, в съвкупност установяват характеристиките на
непреодолима неплатежоспособност, проявила се като спиране на плащанията (чл.
608 ал.3 ТЗ), в смисъла разяснен в задължителна съдебна практика(Решение № 33 по т.д.15/09 на ВКС, II
т.о.;Решение № 115 по т.д.169/10 на ВКС, II т.о.; Решение №90 по т.д.1152/11 на
ВКС I т.о.и Решение № 44 по т.д.983/11 на ВКС I т.о.).
Сравнението на коригираните стойности на
активите и задълженията, налага извод, че разликата им не достига до
отрицателна величина. Тъй като общият
размер на задълженията не е надхвърлил стойността на активите на предприятието,
не се установява хипотеза на свръхзадълженост (чл. 742 ал.1 ТЗ).
При съпоставка на резултата от приложените
алтернативно презумпции съдът установява, че най-ранния установен момент на
трайно изявена неплатежоспособност(като спиране на плащания) е 01.02.2014г. Преди това (към
31.12.2013) показателите на дейността не позволяват предприятието да се третира
като неплатежоспособно, а и дейността му е продължавала. Макар през 2013г. да е
пропуснат падежа за плащането по договора с „Девня трейд“ООД, причина за
неплащането не може да се обоснове с липса на парични средства, тъй като в този
период дружеството надлежно се е разплащало с доставчици, съответно и съдът
приема, че пропускът по уреждане на иначе признато в споразумение задължение е
бил причинен от управленските проблеми
(проявили се дори при противоречивата защита на ответника във водения процес за
установяването на това вземане по т.д. 1089/2014 год. по
описа на ВОС). Едва през 2014г започват да се натрупват необслужени задължения
по декларирани данъци (от м. 03 и 04.2014г), и възниква значителния по размер
дълг за връщане на предсрочно изискуемо кредитиране (август 2014), след което
показателите се влошават драстично. Съдът приема, че към този момент преустановяването на обслужване на дълговете на предприятие,
преустановило дейността си с освобождаване на персонала, е следствие на вече
трайно наложилата се в резултат от кризисното състояние невъзможност на предприятието да покрива текущи
задължения. Следващите инцидентни плащания не могат да разколебаят този извод,
доколкото не произхождат от обичайни приходи от дейността(Решение № 80 от
08.10.2015 г .на ВКС по т. д. № 1565/2014 г., I т. о., ТК, Решение №32 по т.д.
685/12г на ВКС, ІІ т.о.).
Ограничаването на активите в съмнително ликвидни вземания и спирането на недовършеното
производство с неясно актуване (при спор с главен изпълнител) допълнително
застрашава кредиторите.
Съдът намира, че е
установено първото посочено от кредиторите основание за уважаване на иска за откриване на
производството по несъстоятелност, предвиденото в чл. 608 ал. 3 ТЗ:
неплатежоспособност в хипотеза на обективно наложило се поради критично
финансово състояние спиране на плащанията, считано от 01.02.2014г.
Основания за отхвърляне на молбата по чл.
631 ТЗ не са твърдяни.
Искането за
откриване на производство по несъстоятелност е основателно и следва да бъде
уважено, като бъде постановено решение по чл.630 ал.1 от ТЗ.
Искане по чл. 630
ал.2 ТЗ не е предявено, съответно и съдът не може да ограничава дейността на
предприятието, а тъй като по делото е установеното фактическо преустановяване
на производството няма основание да се предполага, че кредиторите могат да
бъдат увредени до изтичането на срока за предлагане на оздравителен план.
Откриването на
производството в хипотеза на чл. 630 ал.1 ТЗ, налага назначение на временен синдик. Съобразно липсата на
установено наличие на парични средства и издирените на този предварителен етап
активи, които са трудно ликвидни (недвижими имоти и необезпечени вземания) съдът
преценява че е налице хипотезата на чл.
629б ТЗ, и производството може да бъде открито след предплащане на разноски. По
повод на допускането на предварителни обезпечителни мерки, кредитори са представили
доказателства за внесени 1000лв. Макар и
недостатъчни за развитие на производството в цялост, съдът приема, с тях може
да бъде заплатено поне текущо възнаграждение на временния синдик и евентуално
възникнали допълнителни разходи до провеждане на първо събрание на кредиторите,
когато отново може да се повдигне въпроса за авансиране на разноски. Съдът
служебно преценява като целесъобразно да продължи функциите на предварително
назначения временен синдик, при същите условия.
Същевременно, доколкото
по делото длъжникът вече е признал, че не разполага с търговски книги след
2015г, възможностите за изпълнение на задълженията на временния синдик биха
били значително ограничени. Въпреки това, тъй като все пак преди подаване на
молбата не са били изтекли сроковете за съставяне на отчет за 2016г, не е
налице хипотеза, изключваща изобщо провеждане на събранието по чл. 660 ал.1 т.3 ТЗ и датата на първото събрание на
кредиторите следва да се обяви под условие, че длъжникът изпълни задължението
по чл. 640 ТЗ.
В писмените си
бележки по съществото на делото, кредиторът „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК
допълнително е обосновал и нужда от ограничаване на правомощията на органите на
длъжника след откриване на производството по несъстоятелност. Такова искане е
извън първоначалния предмет на делото, ограничен до упражняване на
потестативните права на ищците да искат обявяване на неплатежоспособност с
решение със съдържание, изчерпателно посочено в чл. 630 ТЗ. Тъй като обаче,
решението за откриване на производството ще породи действието си незабавно,
няма пречка и на този предварителен етап съдът да администрира и неговата
последица като разгледа искане по чл. 635 ал.1 ТЗ, което по своя характер е
обезпечително за интересите на кредиторите в следващите фази от производството
по несъстоятелност.
Към настоящия момент
е установено прекратяване на трудов договор с назначения управител още в края
на 2013г и преустановяване на финансирането на охраната на строителния обект. Последно
плащане на такъв разход е установено от вещото лице в приложение на л. 870 през
ноември 2014 в полза на „Час Секюрити“ ООД и през януари 2015г за охрана с
техническо средство в полза на ЕТ „Ан-КО Ангел Колчев“. Липсват осчетоводени
разходи след този период, поради което съдът констатира, че грижата за активите
на предприятието е изоставена. Това бездействие, за разлика от описаното от
молителя неподаване на възражения срещу изпълнителни основания на симулативни
кредитори, фактически застрашава опазването на масата и следва да бъде
преодоляно с предоставяне на всички права относно активите на предприятието на
назначения синдик. Органите на длъжника
следва да бъдат десезирани в обема по чл.635 ал.2 ТЗ.
Продължаването на действието на предварителните
обезпечителни мерки, допуснати с определение № 2939/07.09.2016г е безпредметно,
доколкото изпълнителното производство, насочено срещу имуществото на длъжника
подлежи на спиране в цялост по право, на осн. чл. 638 ал.1 ТЗ.
В настоящото производство искане за присъждане
на разноски е предявил само ищецът
„ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК, който доказа основателната си претенция и може да
ангажира обективната отговорност на страната, причинила производството.
Представени са доказателства за извършени разходи за внесена такса (250 лв),
заплатен депозит за възнаграждение за вещо лице (1000лв). Представеното
извлечение от Б.и транзакции за заплащане на хонорара по възложената правна
защита на адвоката обаче, сочи като платец лице, различно от ищеца, поради
което не могат да се приемат на негови разходи. Ето защо съдът намира, че
искането за определяне на разноски, събираеми от масата на несъстоятелността
следва да се уважи в размер от само 1250лв от общо посочени в списъка на ищеца 7250
лв.
По изложените съображения и на основание чл. 630 ал.1 и чл. 635 ал.2 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ на "МОССТРОЙ-В."АД ЕИК *********, гр. В., м-т Св. Никола №60, представлявано от изп. директор А.П.Л.., на осн. чл. 630
ал.1 т.1 ТЗ
ОПРЕДЕЛЯ
01.02.2014г. за начална дата на неплатежоспособност,
на осн. чл. 630 ал.1 т.1 ТЗ
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност на "МОССТРОЙ-В."АД гр. В., ЕИК *********, на осн. чл. 630 ал.1 т.2 ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да направи
добавка "в открито производство по несъстоятелност".
НАЗНАЧАВА Я.Н.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, тел. 052 603 100, електроннен адрес: ***************@***.**, който осъществява
предварително на основание чл.629а ал.1 т.1 от ТЗ функции на орган на управление на масата, за ВРЕМЕНЕН СИНДИК на
"МОССТРОЙ-В."АД,
ЕИК *********, на осн. чл. 630 ал.1 т.3 ТЗ.
На основание чл.623 от ТЗ името, телефонът,
адресът и електронният адрес на временния
синдик да се впишат в търговския регистър.
ОПРЕДЕЛЯ текущо възнаграждение в размер на
800лв. /осемстотин лева/ месечно.
ОПРЕДЕЛЯ дата за встъпване на синдика в новата длъжност - три дни след връчване на преписа от определението, на
основание чл.656 ал.1 от ТЗ.
Задължава
ВРЕМЕННИЯ синдик да предприеме
действия по чл. 652 и сл. ТЗ.
ЛИШАВА
длъжника "МОССТРОЙ-В."АД ЕИК
*********,
чрез управителните му органи (съвет на директорите и изпълнителен директор) от право да управлява и да се разпорежда с
имуществото, включено в масата на несъстоятелността и предоставя това право на
временния синдик, на осн. чл.635 ал.2 ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника, чрез изпълнителен директор Антонина Павловна Лескина не по-късно от
едноседмичен срок от получаване на съобщението да изпълни задълженията си по
чл. 640 ал.1 ТЗ, като предостави на назначения временен синдик и на съда
необходимата информация, включително и за налично имущество и Б.и сметки, както
и да предаде на синдика наличната счетоводна документация и търговски книги, с
оглед осъществяване на правомощията на временния синдик по чл. 668 ТЗ.
При неизпълнение в срок на законния представител
ще бъде наложена глоба по реда на чл. 640 ал.2 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ
дата за първо събрание на кредиторите на 28.07.2017г. от 10.00ч. в търговската зала на Варненски окръжен съд, на осн.
чл. 630 ал.1 т.5 ТЗ, при условие, че длъжникът изпълни задълженията си по чл.
640 ал.1 ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 659 ал.2 ТЗ ВРЕМЕННИЯ
синдик да представи в срока по 668 ал.1
ТЗ книжата за провеждане на първото събрание или доклад, в който да оповести
дали длъжника е предоставил търговските си книги, евентуално дали има съмнение
за достоверността на получените от длъжника счетоводни данни, както и приложение,
съдържащо данни за резултат от предприети действия по издирване
и запазване на масата на несъстоятелността, както и за наличие на възможности
за предявяване на искове за попълване на масата, с прилагане на списък на
издирените налични вещи и имуществени права от масата на несъстоятелността, с
посочване на основанието за собственост и описание на фактическото им
състояние, както и изрично посочване по отношение на кои от тези активи са
наложени обезпечения преди откриването на производството по несъстоятелност или
е започнало принудително изпълнение от публичен изпълнител по ДОПК, както и
необходимия размер разноски по движението на производството по несъстоятелност
занапред.
ОСЪЖДА "МОССТРОЙ-В."АД ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ от масата на несъстоятелността на „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК, дружество, учредено и регистрирано в
Република Маршалови острови, под фирмен № 47367, със седалище на адрес: Тръст
Къмпани Комплекс, Айелтейк Роуд, Айелтейк Айлънд, Маджуро, Маршалови острови МН
96960, представлявано по директор М.К.П. сумата от само 1250лв (хиляда двеста и петдесет лева) от общо посочени в списъка
на ищеца 7250лв, представляваща
направени разноски в настоящото производство,
на осн. чл. 621 ТЗ вр. чл. 78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на НЕЗАБАВНО вписване в Търговския регистър по
партидата на "МОССТРОЙ-В."АД ЕИК
********* на
основание чл. 624 вр. чл. 622 ТЗ. Да се изпрати служебен препис на АВ.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в седмодневен срок от
вписването му в търговски регистър, на осн. чл. 633 ал.1 ТЗ с въззивна
жалба по общия ред на ГПК.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК УКАЗВА на всички
заинтересовани страни, че
1.
на осн. чл. 613 а ТЗ решението може да бъде обжалвано
и от трето лице, което има вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно
решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, както
и от лице с вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен
регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по
несъстоятелност.
2.
на осн. чл. 259 ГПК жалбата се подава чрез съда, който
е постановил решението
3.
на осн. чл. 260
ГПК жалбата съдържа: 1. името и адреса на страната, която я подава; 2.
означение на обжалваното решение; 3. указание в какво се състои порочността на
решението; 4. в какво се състои искането; 5. новооткритите и новонастъпилите
факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаването на делото
от въззивната инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили
да посочи новооткритите факти; 6. новите доказателства, които жалбоподателят
иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и
излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи; 7.
подпис на жалбоподателя.
4.
на осн. чл.
261 ГПК към жалбата се прилагат: 1. преписи от нея и от приложенията й
според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна; 2.
пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник; 3. новите писмени
доказателства, посочени в жалбата; 4. документ за внесена такса.
5.
по търговските спорове
не може да се ползва безплатна
правна помощ по чл. 94 ГПК
6.
страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, като на осн. чл. 41 ал.2
от ГПК при неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
Решението
подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 634 ГПК.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
ПРЕПИС от решението се връчи на длъжника, чрез
законен представител Антонина Лескина на адрес гр. В., м-ст Св. Никола №60 и
назначения временен синдик на електронен адрес с образец № 9 от Наредба № 7 с
оглед изпълнение на задълженията им.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: