Номер 273402.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – Варна
На 02.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно частно гражданско дело №
20203100502323 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с вх. рег. № 52654/04.08.2020г., депозирана от
„Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Витоша" № 146А, действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт В.Г., срещу
Разпореждане № 25450/21.07.2020г., постановено по ч. гр. дело № 5146/2020г. по описа на
Районен съд – Варна, в частта, в която е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И.В.П., по отношение
на претендираните суми в размер на 180,15 лв. - възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство, сключен между частния жалбоподател и И.В.П., и 62,55 лв.
- административни разноски за извънсъдебно събиране на задължението на последния към
„КРЕДИСИМО“ ЕАД.
Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното
разпореждане. Поддържа, че „КРЕДИСИМО“ ЕАД /в чиито права се е суброгирало „Ай
Тръст“ ЕООД след погасяване на задълженията на длъжника по обезпечения с
поръчителството на жалбоподателя договор за кредит/ действително е извършило разходи
във връзка с извънсъдебното събиране на просроченото вземане на И.П. по Договор за
кредит от 06.01.2020г., сключен между последния и „КРЕДИСИМО“ ЕАД. В тази връзка се
твърди, че заплащането на такива разноски от кредитополучателя е уредено в Общите
условия към договора за кредит, които са подписани от П., освен това същият не е възразил
срещу тях след уведомяването му от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД за направеното от страна
на „Кредисимо“ ЕАД искане за плащането им, с което е признал тяхната дължимост.
Застъпва се, че сключеният между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника И.П. Договор за
предоставяне на поръчителство е резултат от упражнен от последния избор /доколкото не
представлява условие за отпускане на финансовия ресурс/, а фактът, че поръчителят и
кредиторът са свързани лица /„КРЕДИСИМО“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на
„Ай Тръст“ ЕООД/ не го опорочава. Твърди се, че задължението за заплащане на
1
възнаграждение на поръчителя, включително що се отнася до неговия размер и действие, е
ясно и точно формулирано в сключения между Ай Тръст“ ЕООД и длъжника договор, като
кредитополучателят сам се е съгласил с клаузата на чл. 8, ал. 1 от Договора, предвиждаща
дължимостта на възнаграждението и с оглед на това същата не може да бъде
характеризирана като нищожна поради установяването ѝ в противоречие с добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК производството по настоящото дело е
едностранно, поради което препис от жалбата не се връчва на насрещната страна за отговор.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от
активнолегитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Относно основателността на частната жалба:
След запознаване с писмените доказателства, представени в заповедното
производство и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Производството по ч. гр. дело № 5146/2020г. по описа на Районен съд – Варна е
образувано по заявление на „Ай тръст“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу длъжника И.В.П. за следните суми: 1600лв. – главница, 198,70лв. –
възнаградителна (договорна) лихва за периода 06.01.2019г. – 20.11.2019г., 184лв. –
обезщетение за забава (наказателна лихва) за периода 21.02.2019г. – 04.03.2020г., 62,55лв. –
административни разноски за извънсъдебно погасяване на задължението и сумата от
180,15лв. – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство, които вземания
произтичат от Договор за кредит №1209837/06.01.2019г., сключен между „КРЕДИСИМО“
ЕАД и И.В.П., обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство от същата дата,
сключен между заявителя и длъжника, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението /26.05.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част районният съд
е приел, че клаузата, на която се основава претенцията за административни разходи,
противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и като такава е нищожна, а договореното
възнаграждение за поръчителство противоречи на изискването за добросъвестност и
прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която
потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК, поради което клаузата, която
го предвижда също е недействителна.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд.
От анализа на фактите по делото се достига до извода, че по процесното
2
правоотношение по предоставяне на потребителски кредит са налице неравноправни клаузи.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна
клауза" в договор, сключен с потребител, като посочва, че това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
като в 20 точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни
хипотези на неравноправие. Чл. 146, ал. 1 от ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а ал. 2 на същата разпоредба
изрично посочва, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Настоящият случай е точно такъв. При сключването на процесния
договор за поръчителство длъжникът не е имал право на избор на поръчител /доколкото „Ай
Тръст“ ЕООД е предварително одобрено от кредитора за такъв/ и възможност за
индивидуално договаряне, особено като се има предвид, че двата договора – този за кредит
и този за поръчителство са с една и съща дата. На следващо място следва да се
отбележи, че макар отношенията между „Ай Тръст“ ЕООД, „КРЕДИСИМО“ ЕАД и И.В.П.
да са представени като регламентирани от отделни договори – за потребителски кредит и за
поръчителство, при анализа на последните става ясно, че между тях съществува
функционална връзка, която съдът следва да отчете. Налице е дълг по кредитно
правоотношение, по което е уговорено акцесорно плащане и те следва да се разглеждат като
едно цяло, още повече, че зад обособяването на отношенията по обезпечаване на кредитното
правоотношение в отделен договор ясно прозира целта да се заобиколи императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България, т. е. по-висок от 50 %. Чл. 19, ал. 1 ЗПК посочва, че годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От анализа на посочената
разпоредба може да се направи извод, че възнаграждението, предвидено в договора за
предоставяне на поръчителство, би следвало да е включено в годишния процент на
разходите. В настоящия казус това не е сторено, доколкото в противен случай ГПР по
кредита би надвишил максимално допустимия размер, регламентиран в императивната
норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В допълнение следва да се посочи и че в конкретния случай договорът за
поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което от своя страна противоречи на предвиденото в чл.
16 от ЗПК задължение за кредитора да оцени сам кредитоспособността на потребителя
преди сключването на договор за кредит.
3
Настоящият състав на ВОС споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и
досежно претендираните административни разноски в размер на 62,55 лв. за извънсъдебно
събиране на задължението по кредита. Предвиждането в договора за кредит подобни
разходи да се заплащат от кредитополучателя, доколкото по същество същите представляват
допълнителни такси във връзка с управлението кредита, е в разрез със забраната на чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК, поради което клаузата, уреждаща това задължение за длъжника се явява
нищожна, а претендираните административни разноски – недължими от кредитополучателя.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в обжалваната част
Разпореждане № 25450/21.07.2020г., постановено по ч. гр. дело № 5146/2020г. по описа на
Районен съд – Варна, е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По аргумент от т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК,
настоящото определение, като постановено при осъществен инстанционен контрол в
заповедно производство, не подлежи на обжалване.
По изложените съображения, на основание чл. 413, ал. 2, вр. чл. 278, ал. 2 ГПК,
съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 25450/21.07.2020г., постановено по ч. гр. дело №
5146/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, в която е отхвърлено подаденото от
„Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
"Витоша" № 146А, Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
И.В.П., по отношение на претендираните суми в размер на 180,15 лв. – възнаграждение по
Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и И.В.П., и
62,55 лв. –административни разноски за извънсъдебно събиране на задължението на
последния към „КРЕДИСИМО“ ЕАД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5