Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.09.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в
публичното заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при секретаря
Красимира Георгиева като разгледа
докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 5188 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е образувано по иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД,
предявен от „С.Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК *******против Д.Г.К., ЕГН ********** и К.Д.К.,
ЕГН **********, за обявяване на относително недействителен спрямо ищеца на
договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 93, том I, рег. № 2481,
дело № 88 от 2020 г. на нотариус Е.Б., рег. № 547 при НК, вписан в Служба по Вписванията –
София, с който първият ответник Д.К. на
20.07.2020 г. дарява на втората ответница К.К., действаща лично и със
съгласието на своята майка А.Л.Х.– К., собствения си недвижим имот, находящ се
в гр. София, общ. Столична, обл.София ( столица ), представляващ Апартамент №
2, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.203.232.1.2. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 –
50/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, Район
Красно село, в жилищна сграда на ул. „*******, ъгъла с ул.“Шандор Петьофи“, на
ет. 2, с площ 100,11 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с трапезария,
кухненски бокс, баня с тоалетна, втора тоалетна, две спални, една тераса и един
балкон тип „лоджия“, заедно с прилежащите части: избено помещение, находящо се
в сутерена на същата жилищна сграда, с площ от 3.60 кв.м., заедно с прилежащите
му 5.82% ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от
правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата.
Ищецът твърди, че първият ответник е негов
длъжник съгласно сключения на 23.07.2018
г. договор за заем № 000807.01. Излага, че заемополучател е дружеството „С.М.Е.“
ЕООД, а Д.К. е съдлъжник по договора, като е встъпил в задълженията на
заемополучателя при условията на чл. 101, чл. 121 и сл. от ЗЗД. Изтъква, че с
дарението на описания в исковата молба недвижим имот от страна на съдлъжника на
неговата дъщеря, ответникът К. уврежда интересите на кредитора, тъй като е
намалил имуществото си, знаейки, че има
качеството на длъжник спрямо ищцовото дружество. Излага, че надарената
ответница К.К. е дъщеря на длъжника, във връзка с което приложение намира
презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2
от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с
което да уважи предявения иск, като претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В
срока за писмен отговор след предоставената им по чл. 131 от ГПК възможност, ответниците Д.Г.К. и К.Д.К., оспорват предявения иск по идентични
съображения за неговата неоснователност. Твърдят, че ответникът К. няма
качеството на длъжник на ищеца, тъй като не е заемополучател по договора и не е
получавал заемната сума. Сочат, че независимо от вписването в договора на
качеството съдлъжник, ответникът К. е само поръчител и спрямо неговата
отговорност се прилага преклузивният 6-месечен срок по чл. 147 ЗЗД, считано от
изискуемостта на заема, настъпила на 31.07.2020 г. Изтъкват се и доводи, че
дарението е извършено по повод на семейни отношения, а не с цел да се навреди
на кредитора, тъй като Д.К. нямал
представа каква сума по договора е получена, каква сума е върната, има ли
забава в плащанията. Следователно и ответникът не е знаел, че някой може да го
търси за изпълнение на чужди задължения.
Не претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото се установява, че с Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 93, том I,
рег. № 2481, дело № 88 от 2020 г. на нотариус Е.Б., рег. № 547 при НК, район на действие СРС, първият
ответник Д.Г.К., на 20.07.2020 г., дарява на втората ответница – ненавършилата
пълнолетие К.Д.К., действаща лично и със съгласието на своята майка А.Л.Х.– К.,
собствения си недвижим имот, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл.София (
столица ), представляващ Апартамент № 2,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.203.232.1.2. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 –
50/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. София, Район
Красно село, в жилищна сграда на ул. „*******, ъгъла с ул.“Шандор Петьофи“, на
ет. 2, а по нотариален акт за собственост
- на 1-ви надпартерен етаж, с площ 100,11 кв.м., състоящ се от входно
антре, дневна с трапезария, кухненски бокс, баня с тоалетна, втора тоалетна,
две спални, една тераса и един балкон тип „лоджия“, заедно с прилежащите части:
избено помещение № 2, находящо се в сутерена на същата жилищна сграда, с площ
от 3.60 кв.м., заедно с прилежащите му 5.82% ид.ч. от общите части на сградата,
съгласно нотариален акт за собственост, равняващи се на 12.32 кв.м. и съответните идеални части от правото на
строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо по
доказателствен документ за собственост УПИ XIII – 10,
от квартал 343 по плана на гр. София, местността „Буката“.
Към датата на обективираната в цитирания
нотариален акт безвъзмездна сделка, ответникът Д.К. е длъжник на ищеца „С.Ф.Г.“
ЕООД по Договор за заем № 000807.01 от 23.07.2018 г. По силата на сключения
договор ищецът, в качеството му на „Заемодател“,
и „С.М.Е.“ ЕООД, ЕИК *******– в
качеството му на заемополучател, заедно със съдлъжниците „С.М.Е.“ АД, ЕИК *******; „М.Д.“
ООД, ЕИК *******; И.Н.Н., ЕГН **********; С.И.М., ЕГН ********** и Д.Г.К., ЕГН **********,
се съгласяват заемодателят да предостави в заем на заемополучателя паричен заем
в размер на сумата от 270 000 лева, с краен срок за връщане на сумата –
31.07.2019 г., при лихва от 1.6% месечно, платима всеки месец до 30-то число и
еднократна административна такса от 1 500 лева за разглеждане и изготвяне
на документите във връзка с така сключения договор. Уговорена е възможност с
клаузата на т.1.4. срокът за изплащане на заема да бъде удължен по взаимно
съгласие на страните. Заявената сума се превежда за усвояване по банкова сметка
*** „Райфайзенбанк България“ ЕАД с титуляр „С.М.Е.“ ЕООД. Съгласно изричните
уговорки на калузата на т.5.1.1 от раздел V „Обезпечения“,
съдлъжниците встъпват в задълженията на заемополучателя и се задължават да
отговарят солидарно с него при условията на чл. 101, чл. 121 ЗЗД за
изпълнението на всички задължения на заемополучателя по договора, включително и
за връщане на заема, изплащане на лихви, неустойки и разноски. С раздел VII от
договора за заем са уговорени неустойки и обезщетения в случай на неизпълнение
на задълженията по заемното правоотношение. Договорът за заем е подписан от всички
лица, от чието име е посочено, че е сключен, включително и от ответника Д.К..
От Анекс № 1 към Договор за заем №
000807.01/ 23.07.2018 г., сключен на 24.07.2019 г. е видно, че между посочените
по – горе лица – заемодателят, заемополучателят и съдлъжниците, е постигнато
съгласие за удължаване на срока за връщане на заема до 31.07.2020 г., без да се
променят други уговорки от заемния договор.
Заемната сума в общ размер от
270 000 лева е преведена по цитираната в договора банкова сметка ***
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, с IBAN ***, BIC ***, с титуляр заемополучателя
„С.М.Е.“ ЕООД, видно от платежни
нареждания на л. 13 – л. 17 от делото.
Представено е извлечение от
счетоводните книги на ищеца „С.Ф.Г.“ ЕООД относно размера на дълга, по
процесния договор за заем, възлизащ на сумата от 507 839.25 лева към
01.04.2021 г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съобразно с обсъдената подробно
доказателствена съвкупност настоящия състав на съда намира, че ищецът „С.Ф.Г.“
ЕООД установява пълно и главно в хода на процеса качеството си на кредитор на
ответника Д.К., чиито възражения в обратна посока са недоказани. Съдът следва да установи вида
на солидарната отговорност, според основанията за нейното възникване, за да
определи спецификата на конкретните облигационни отношения, като за
целта подложи на тълкуване спорните уговорки от договора, за да намери
действителната обща воля на страните и целените със съглашението конкретни
правни последици. В настоящия случай с
обсъдената по – горе в
изложението и описана в съдържателно отношение клауза на т. 5.1.1 от Раздел „Обезпечения“ на договора за заем от
23.07.2018 г.( непроменена с подписания Анекс № 1 от 24.07.2019 г.), страните
по съглашението, включително и първия ответник по иска - Д.К., са уговорили, че съдлъжниците
встъпват в задълженията на заемополучателя и отговарят солидарно с него за
изпълнението на всички задължения по договора, включително за връщане на заема,
заплащането на лихви, неустойки и разноски,
на основание чл. 101 от ЗЗД и при условията на чл. 121 и сл. от ЗЗД. Ето
защо съдът приема, че смисълът на конкретно поетото с договора задължение на
физическото лице Д.К., е именно да встъпи в дълга, поет от юридическото лице
заемополучател, а не да обезпечи в лично качеството изпълнението на
задълженията по кредита като поръчител. При това положение е неоснователно и възражението
на ответника за недопустимост на иска поради изтичане на 6-месечния преклузивен
срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, с който свързва погасяване на отговорността си като
поръчител, тъй като не в това качеството е страна по процесното заемно правоотношение.
Изложеното от своя страна налага
извода, че ответникът К. е знаел за увреждането, предвид знанието му затова, че
ищецът е негов кредитор. Договорът за заем е подписан от съдлъжниците, както и
Анексът към него, с който се удължава срока за изпълнение на задължението, като
автентичността на двата документа не е оспорена от Д.К.. Защитните твърдения на
последния, че нямал представа каква сума по договора
е получена, каква сума е върната и има ли забава в плащанията, са ирелевантни
към възникване на вземането на ищеца по договора за заем и задължението за
неговото връщане от насрещните страни – солидарно отговорните длъжници. За
успешното провеждане на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД вземането на увреденото
лице не е необходимо да е ликвидно и изискуемо.
Процесният апартамент № 2 с адрес гр.
София, Район Красно село, в жилищна сграда на ул. „*******, ъгъла с ул.“Шандор
Петьофи“, на ет. 2, е дарен на непълнолетната към датата на сделката дъщеря на
ответника – втората ответница К.Д.К., следователно по силата на оборимата презумпция
по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, знанието на надарената за увреждащия характер на
безвъзмездната сделка се презюмира. Презумпцията за знание, установена
цитираната разпоредба на ЗЗД не е оборена при условията на обратно пълно
доказване от ответницата, чиято е доказателствената тежест затова, или възраженията
срещу иска, основани на твърдения за наличие на семейни причини за извършеното
дарение, останаха недоказани по делото.
Увреждането на ищеца в качеството му
на кредитор на ответника, като елемент от фактическия състав на иска, също е
налице, тъй като с атакуваното дарение съдлъжникът К. е намалил имуществото си.
С извършеното отчуждаване на имота от патримониума на първия ответник
имуществото, служещо за обезпечение на кредитора – ищец, е намалено, поради
което разпоредителното действие е увреждащо за „С.Ф.Г.“ ЕООД, като е без значение дали вземането по
договора за заем е обезпечено и с друго имущество. На основание чл. 133 от ЗЗД
за обезпечаване на вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество.
Съобразно с изложеното съдът
намира, че е доказан, както от обективна, така и от субективна страна фактическият
състав, пораждащ потестативното право на
кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си увреждащата го
безвъзмездна сделка, сключена между ответниците с нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 93, том I, рег. № 2481,
дело № 88 от 2020 г. на нотариус Е.Б., рег. № 547 при НК.
Предявеният иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, е основателен.
По
разноските:
Ищецът
„С.Ф.Г.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по представен списък по чл. 80 ГПК, има
право на разноски за държавна такса и съдебно удостоверение, в общ размер на
сумата от 1205.17 лева.
Ответниците не са заявили искане за
присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание
чл. 135, ал. 1 ЗЗД, спрямо „С.Ф.Г.“
ЕООД, ЕИК *******, договор за дарение на недвижим имот от 20.07.2020 г.,
сключен във формата на Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 93, том I,
рег. № 2481, дело № 88 от 2020 г. на нотариус Е.Б., рег. № 547 при НК, район на действие РС – София, с който
Д.Г.К., ЕГН ********** е дарил на дъщеря си К.Д.К.,
ЕГН **********, собствения си недвижим имот, находящ се в гр. София, общ.
Столична, обл.София ( столица ), представляващ Апартамент № 2, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.203.232.1.2. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД – 18 – 50/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес гр. София, Район Красно село, в жилищна сграда на ул. „*******, ъгъла с
ул.“Шандор Петьофи“, на ет. 2, а по нотариален акт за собственост - на 1-ви надпартерен етаж, с площ 100,11
кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с трапезария, кухненски бокс, баня с
тоалетна, втора тоалетна, две спални, една тераса и един балкон тип „лоджия“,
заедно с прилежащите части: избено помещение № 2, находящо се в сутерена на
същата жилищна сграда, с площ от 3.60 кв.м., заедно с прилежащите му 5.82%
ид.ч. от общите части на сградата, съгласно нотариален акт за собственост,
равняващи се на 12.32 кв.м. и
съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което е
построена сградата, представляващо по доказателствен документ за собственост
УПИ XIII – 10, от квартал 343 по плана на гр.
София, местността „Буката“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д.Г.К.,
ЕГН ********** и К.Д.К., ЕГН **********, да заплатят на „С.Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК *******,
сумата от 1 205.17 лева – разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: