Р Е
Ш Е Н
И Е
No 45
гр. Б., 28.03.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.
при участието на секретаря Християна Коцева, като
разгледа докладваното от съдия С. гражданско дело No 563 по описа на съда за
2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с
правна квалификация чл. 576 вр. с чл. 579, ал. 2 от ГПК и евентуални искове с
правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД и чл. 30 от ЗН.
Ищците- Н.Г.Н. и Т.Г.Н. твърдят, че са
наследници на Г.Т.Н., починал на 06.07.2011 г. Последният посочват, че е
низходящ на Т. М. Н., починал на 09.12.2012 г. и В.Н.Н.. Ищците твърдят, че последните двама са притежавали в
режим на съпружеска имуществена общност поземлен имот с планоснимачен номер * в
кв. * по плана на с. В. , общ. Б., Софийска област с площ от 1195кв. м., за
който имот съгласно одобрения със заповед No 879/04.09.1991г. регулационен план
на селото е отреден УПИ *-* в кв. * с урегулирана площ от 1170 кв. м. при
съседи: улица, имот, пл. No *, УПИ *-* и УПИ *-* . Посочват, че на 30.08.2011 г. собствениците се разпоредили с
процесния имот в полза на ответницата – тяхна внучка, дъщеря на починалата им на 18.07.1986г.
дъщеря, с която сключили договор за покупко-продажба на 437 кв. м. в идеални
части от собствеността на описания по-горе имот, ведно с построените в
източната част на имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от
81 кв. м., състояща се от три стаи и кухня, паянтова жилищна сграда със
застроена площ от 80 кв. м. и стопанска сграда – плевня със застроена площ от
38 кв. м.
Твърдят, че нотариален акт No *, том *,
рег. No *, дело No * от 2011г. по описа на нотариус Т. Р., обективиращ
процесната сделка е нищожен. Посочват, че един от продавачите В.Н.Н. не е нито
неграмотна, нито има недъг, поради което и полагането на пръстов отпечатък
вместо подпис на нотариалния акт е в противоречие с разпоредбата на 579, ал. 2
от ГПК, доколкото наличието на физически недостатък не е самостоятелно
основание за прилагането й.
Отделно от това твърдят, че сключеният
договор за покупко-продажба, обективиран в посочения нотариален акт, е привиден
и като такъв нищожен, тъй като прикрива дарение. Сочат, че цена по договора
реално не е заплащана, тъй като волята е била насочена не към продажбата му, а
към изключването му от наследствената маса на продавачите. Твърди, че такова
намерение последните изразили пред техни съселяни – че искали да подарят имота
на ответницата, но от съображения за сигурност оформили сделката като
покупко-продажба. Косвено доказателство в подкрепа на твърденията им намират в
договорената цена, близка до данъчната оценка за имота.
Посочват, че след смъртта на дядо си Т. М.
Н. (починал 09.12.2012г.) всеки от тях е следвало да получи по 1/8 от
наследствената маса, но че чрез прикритото дарение тези им права били
накърнени.
Молят съдът да постанови решение, с което прогласи нищожността
на нотариален акт No *, том *, рег. No *, дело No * от 2011 г. При условията на
евентуалност молят съда да прогласи нищожността на сключения между ответницата П.С.-Г. от една страна и Т. М. Н. и В.Н.Н. от друга
страна на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД – като прикриващ дарение и едновременно
предявяват иска по чл. 30 от ЗН за отмяна на дарението и възстановяване на
запазените им части от наследството на Т. М. Н. (починал 09.12.2012 г.). Претендират
направените по делото разноски.
Ответникът- П.Ц.С.-Г. в срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК чрез пълномощника си оспорва исковете като неоснователни. По
отношение на главния иск посочва, че към момента на изповядване на сделката В.Н.
е страдала от недъг, пречещ й да положи подпис с достатъчно идентифициращи
белези, а именно нарушение в двигателната способност на ръката, пречещо й да
извършва в пълнота необходимите координирани движения и силно намалено зрение.
Последното било надлежно удостоверено от нотариуса. По евентуалния иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД сочи, че сделката е действителна и че е
заплатила посочената в нотариалния акт цена от 4600,00 лева. Мотивът за
разпоредителната сделка бил необходимост от парични средства за лечение на
продавачите. Изтъква, че по-ниската продажна цена не може да бъде критерий за
действителността на сделката. По иска за намаляване на дарението сочи, че
същият е неоснователен дори и при установяване на прикрито дарение. Аргументира
се с наличието на още 6 имота като сочи, че сделката не накърнява запазените
части на ищците.
Ответникът- В.Н.Н. не е депозирала писмен отговор и не е взела
становище по исковете.
Ответникът- В.Т.Г. в депозиран в срока по
чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва исковете като
неоснователни. По отношение на иска по чл. 576 вр. чл. 579, ал. 2 от ГПК за
прогласяване нищожност на нотариалното удостоверение сочи, че към момента на
изповядване на сделката са били налице основанията по чл. 579, ал. 2 от ГПК,
тъй като продавачът В.Н. е страдала от недъг - заболявания, пречещи й да положи
подпис с достатъчно идентифициращи белези, а именно нарушение в двигателната
способност на ръката, пречещо й да извършва в пълнота необходимите координирани
движения, както и силно намалено зрение. Последното било надлежно удостоверено
от нотариуса. По отношение на иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД сочи, че е извършена действителна покупко-продажба на имота, като
посочената в нотариалния акт цена от 4600,00 лева е действително платена на
продавачите. Поддържа, че мотивът за разпоредителната сделка е бил
необходимостта от парични средства за лечение на продавачите, а не намерение на
страните имотът да бъде изключен от наследствената маса. Сочи, че цената по
сделката се определя свободно от страните, поради което и същата не може да
бъде критерий за действителността на сделката. По иска по чл. 30 от ЗН за
намаляване на дарението твърди, че същият е неоснователен дори и при
установяване на прикрито дарение, защото и като дарение не нарушава запазените
части на ищците предвид наличието на друго недвижимо имущество на наследодателя
Т. М. Н., което е притежавал към момента на смъртта си, а именно още 6
земеделски имота, находящи се в землището на с. В. .
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
От заверено копие на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот No *, том *, рег. No *, дело No * от 2011 г. на
Т. Р., нотариус No 418 по РНК, с район на действие РС-Б., се установява, че на 30.08.2011
г. ответникът В.Н.Н., лично и като пълномощник на Т. М. Н., в качеството на
продавачи, от една страна, и от друга страна ответникът П.Ц.С.-Г., в качеството
на купувач, са сключили договор за продажба на следния собствен на продавачите недвижим
имот: 437 кв.м. в идеални части от Поземлен имот пл. No * в кв. * по
плана на с. В. , общ. Б., целият с площ от 1195 кв.м., за който имот, съгласно
одобрения със Заповед No
879/04.09.1991 г. регулационен план на селото, е отреден УПИ*-* в кв. *, с
урегулирана площ от 1170 кв.м., при съседи: улица, имот пл. No *, УПИ *-*, УПИ *-* , заедно с целите построени в източната част
на имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м.,
паянтова жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. и стопанска сграда-
плевня със застроена площ от 38 кв.м., за цена в размер на 4600 лева, която
цена продавачите са заявили, че са получили от купувача напълно датата на
подписване на договора. В договора за продавачи – лично и като пълномощник, не
е положен подпис, а вместо подпис е положен отпечатък от десен палец на В.Н.Н.,
с отбелязване от нотариуса, че полагането на отпечатък от десния палец е поради
болест на лицето. Съгласно отразеното в
нотариалния акт, данъчната оценка на имота е била 4555.60 лв.
По делото е приложено като
доказателство и заверено копие на Нотариално дело No 135/2011 г. на Т. Р., нотариус No 418 по РНК, видно
от което във всички изходящи от В.Н. документи вместо подпис от лицето е
положен отпечатък от десния й палец с отбелязване от нотариуса, че същото е
поради болест.
Видно от заверено копие на Удостоверение
за наследници изх. No 29/12.02.2016 г. от Кметство с.
В. , общ. Б., Т. М. Н. е починал на 09.12.2012 г., като е оставил за свои
законни наследници преживяла съпруга – отв. В.Н.Н. и трите си деца – Н. Т. С.,
починала през 1986 г., Г.Т.Н., починал на 06.07.2011 г., и Д. Т. М., починала на
27.03.2014 г., последната без да остави низходящи наследници. След смъртта си Нл
С. е оставила единствен наследник по
закон отв. П.Ц.С.-Г.- дъщеря, а Г.Н. е оставил за свои наследници двете си деца
– ищците Н.Г.Н. и Т.Г.Н..
Представени са заверени копия на 3 бр.
Решения на Общинска служба по земеделие гр. Б., с които е възстановено правото
на собственост на Т. М. О. на общо 6 земеделски имоти в землището на с. В. ,
както следва: пасище, мера от 5.147 дка, имот No ******по
картата на землището; нива от 0.864 дка, имот No ******по картата
на землището; нива от 2.201 дка, имот No ******по плана за земеразделяне;
нива от 2.399 дка, имот No ****** по плана за земеразделяне; ливада от 3.402 дка,
имот No ******
по плана за земеразделяне; пасище, мера от 0.999 дка, имот No ******
по плана за земеразделяне.
Съгласно Удостоверение за идентичност
на лице с различи имена изх. No
012/01.08.2016 г. от кметство с. В. , общ. Б., имената Т. М. Н. и Т. М. О. са
имена на едно и също лице.
По делото са събрани гласни доказателства,
съдържащи се показанията на свидетелите Ц. Б. А., И. Б. А., Йота Н.Г. и Г. Х.
И..
От показанията на свидетелите Ц. А. и И.
А. се установява, че са приятел на ищеца Т.Н., с когото са израснали заедно от
деца, като са посещавали къщата в с. В. . Свидетелят Ц. А. излага, че при едно
от последните му посещения там, преди около 5-6 години, чул баба В. (отв. В.Н.)
и дядо Т. (Т. Н.) да си говорят, че ще дадат къщата на П. (отв. П.С.-Г.),
братовчедката на Т., за да не вземе нищо Т.. Твърди, че когато чул този
разговор, бабата и дядото били във видимо добро здравословно състояние, както и
че не е видял В. да има проблем със зрението.
От показанията на свид. И. А.се
установява, че един-два месеца след като починал бащата на Т. през 2011 г., Т.
му казал, че къщата е вече на П. и го помолил да му помогне да си изнесе вещите
от там. Твърди, че когато ходил да му помага, В. била в добро здравословно
състояние, движела се из двора и видимо външно нищо й нямало.
От показанията на свид. Г. се
установява, че е свекърва на отв. П.С.-Г. и съответно майка на отв. В.Г., като
двамата са женени от 1993-1994 г. Излага, че П. и В. ходели и помагали на баба В.
и дядо Т.. Дядо Т. ходел с патерици от доста отдавна, повече от пет години
преди да почине, а В. има перде на очите, била получила и слаб инсулт. На В.
била правена и операция от жлъчката, като П. и В. се грижели за нея. От
показанията й се установява, че когато дядото се залежал, П. постоянно ходела
да им помага, само тя и В. се грижели за тях. Излага, че един ден дядо Т.
отишъл в дома й и й казал, че иска да продаде бащиния си имот на П., тъй като
те се грижат за него. Твърди, че преди сключване на сделката синът й й
споделил, че иска да му даде пари, да закупи имота, за да си е спокоен.
От показанията на свид. И. се установява, че е първа братовчедка на отв. В.Г.,
като познава отв. П.С.-Г. от дете. Сочи, че е съсед на баба В. и покойния й
съпруг Т.. Излага, че двамата не били в добро здравословно състояние, като П.
се грижела за тях. Дядо Т. около пет години преди да почине се движел с
патерици, а бабата била получила “нещо като
инсулт”, ръцете й треперят, имала и пердета на очите.
Заявява, че П. й е споделяла, че са давани пари за имота, но не знае каква
сума.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Г. и И. като обективни, логични,
непосредствени и непротиворечиви, като отчита факторите, обуславящи
заинтересованост на свидетеля Г. от изхода на спора, предвид близките й родствени
връзки с ответника В.Г. – негова майка, и съответно роднина по сватовство на
отв. П.С.-Г., като приема, че посочените фактори не са се отразили на верността
на показанията й, доколкото последните изцяло кореспондират на показанията на
свидетеля И. и липсват събрани
доказателства в обратна насока, които да разколебават изводите на съда относно
тяхната достоверност. Същевременно съдът не кредитира показанията на
свидетелите Ц. А. и И. А. относно здравословното състояние на отв. В.Н.,
доколкото същите имат повърхностни впечатления, единствено визуални такива при
еднократни посещения в дома й, поради което и не могат да се преценят като
достоверни.
От изслушаното по делото заключение на
вещото лице П.П. от 05.07.2017 г. по изготвената съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се
установява, че пазарната стойност на 437 кв.м. ид.ч., ведно с построените в
източната част на имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от
81 кв.м., плевня от 38 кв.м. и паянтова жилищна сграда от 80 кв.м., към датата
на откриване на наследството на Т. М. Н.- 10.12.2012 г., е в размер на 40210.00
лв., към датата на сключване на процесния договор (30.08.2011 г.) – 37129.00
лв., и към настоящия момент – 44375 лв. Съгласно заключението, пазарната
стойност на шестте възстановени на наследодателя Т. Н. земеделски имоти към
дата 10.12.2012 г. е в общ размер на 5612.49
лв., а към настоящия момент - в общ
размер на 5963.00 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По исковете с правна квалификация чл.
576 вр. с чл. 579, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожността на Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот No *, том *, рег. No *, дело No * от 2011
г.
По допустимостта на исковете.
Правният интерес
от определена искова защита се определя от целения правен резултат, който ще
бъде постигнат посредством съдебното решение. Предявяване
на иск за нищожност на правна сделка, респ. на нотариален акт за сделка,
сключена между трети лица, е допустимо тогава, когато са предявени от един
наследник против друг наследник по закон, до размера на наследствената част на
ищеца по делото, тъй като за тази част от наследствените права върху конкретен
имот от наследството за него съществува правен интерес от предявяването на
исковете. В случая съдът намира, че предявените искове са недопустими в
частта им, надхвърляща наследствения дял на ищците от общо 1/6 ид.ч. от
наследството на Т. М. Н., поради липса на правен интерес.
С договора по атакувания нотариален акт No
156/2011 г. общият наследодател на страните Т. М. Н. и ответника В.Н.Н. –
негова съпруга, са продали на ответника П.С.-Г. по време на брака й с ответника
В.Г. свой собствен недвижим имот. Със смъртта на Т. М. Н. през 2012 г. същият е
наследен от наследниците си по закон – преживяла съпруга отв. В.Н., и
наследниците по право на заместване на починалите му преди него деца (Н. Т. С.
и Г.Т.Н.) – а именно отв. П.С.-Г. и ищците Н.Н. и Т.Н.. При това отв. В.Н. би
придобила право на собственост на 4/6 ид.ч. от процесния имот - 1/2 ид.ч. (=3/6)
от СИО /или личен неин дял в съсобствения имот/ и 1/3 ид.ч. от останалия дял от
1/2 ид.ч., или 1/6 ид.ч. (1/2 х 1/3=1/6; 1/6+3/6=4/6). Ищците на свой ред биха наследили
на основание чл. 10, ал. 3 от ЗН съобразно дела на прекия си наследодател Г.Н.
1/6 ид.ч. от наследството на Т. Н., а отв. П.С.-Г. би получила в дял също 1/6
ид.ч. (дела на наследодателя й Н. Т. С.). Следователно, в случай, че процесният
недвижим имот, съсобствен на ответника В.Н. и на наследодателя на страните Т. Н.,
не е бил отчужден преди откриване на наследството на Т. Н., то ищците биха
получили в дял от наследството общо 1/6 ид.ч. от правото на собственост на
имота. Останалите общо 5/6 ид.ч. от правото на собственост биха били получени
от ответниците В.Н. и П.С.-Г.. Съдът приема, че ищците нямат правен интерес от
атакуване на нотариалния акт над предмета му, съответстващ на наследствените им
права от 1/6 ид.ч., тъй като над този размер със същия не се засягат техни права – право на собственост на имота,
предмет на обективираната с нотариалния акт сделка. Така съгласно
непротиворечивата практиката на ВКС, в случаите, когато установителното
действие на съдебното решение не би засегнало притежавани или претендирани от
ищеца права, както и в случаите когато правният спор би се породил от
установителното действие на съдебното решение, не е налице правен интерес от
установителен иск (Определение No 264 от
07.07.2014 г. по ч. гр. д. No 2998/2014 г.
на ВКС, II г.о.; Определение No 569 от 14.12.2012 г. по ч. гр. д. No 593/2012 г. на ВКС, II г.о.). В случая, както беше посочено, при евентуално
уважаване на иска и отпадане на вещно-транслативното действие на
прехвърлителната сделка, материализирана в оспорения нотариален акт, ищците
биха придобили право на собственост на 1/6 ид.ч. от имота, до каквато част
същите имат правен интерес от предявяване на иска. Доколкото с договора за
продажба отв. В.Н. и Т. Н. са продали свой собствен недвижим имот, като
ответникът В.Н. е била носител на 1/2 ид.ч. от правото на собственост (делът й
от СИО или в качеството й на обикновен съсобственик), а след смъртта на Т. Н. е
придобила по наследство още 1/6 ид.ч. от правото на собственост, то при
прогласяване нищожността на нотариалния акт за продажбата на имота правото на
собственост върху нейния дял от съсобствеността би се върнала в нейния
патримониум, а не в този на ищците.
По основателността на исковете.
Съдът намира исковете за неоснователни.
Ищците претендират нищожност на нотариалното действие на
основание чл. чл. 576 от ГПК поради извършено нарушение от нотариуса по чл.
579, ал. 2 от ГПК, а именно полагане на пръстов
отпечатък вместо подпис в нотариалния акт от един от продавачите – ответника В.Н.Н.,
без същата да е неграмотна или да е имала недъг.
Съгласно разпоредбите на чл. 576 от ГПК
нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го
извърши /чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 574 и чл. 575/, както и когато при
неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 /относно личното явяване на
участващите лица/,чл. 579, чл. 580, т. 1, 3 и 4 и 6, чл. 582, чл. 583 и чл.
589, ал. 2 от ГПК. Разпоредбата на чл. 579, ал. 1 от ГПК съдържа изискването
след прочитане на съдържанието на нотариалния акт от нотариуса на участващите
лице, ако те го одобрят, да изпишат името си и да положат подписа си пред нотариуса,
а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, ако някое от участващите лица не може да
подпише поради неграмотност или недъгавост, то се прилага чл. 189 от ГПК –
вместо подпис се полага отпечатък на десния палец на лицето, без актът да се
подписва от свидетели. В случая атакуваният нотариален акт не е подписан от
един от прехвърлителите по договора - отв. В.Н., а вместо подпис е положен
отпечатък от десния й палец, с отбелязване от нотариуса, че полагането на
отпечатък от десния палец е поради болест на лицето.
В съдебната практика и теория е разяснено, че
недъгавостта като понятие е по-стар термин на инвалидността и представлява
синоним на тази дума, като включва всякакъв вид заболявания, които имат за
последица някакъв вид недъг, т.е. някакво трайно увреждане на здравето, а
когато това увреждане е свързано с невъзможност да се положи подпис, като израз
на волеизявление, законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля
да стане с отпечатък от десния палец. Това е свързано с уникалността на
дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго
индивидуален и представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от
идентифициращите белези на почерка и подписа. Полагането на десния палец е
алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност или
недъгавост. (така в Решение No 313 от
22.06.2011 г. по гр. д. No 1409/2010 г.
на ВКС, IV г.о.; Решение No 234 от 17.12.2013 г. по гр. д. No 4057/2013 г. на ВКС, II г.о. и др.)
Придобитата вследствие заболяване на грамотно лице
невъзможност да движи дясната си ръка е недъг по смисъла на закона, при който
нотариалното действие следва да се извърши от нотариуса по реда на чл. 579, ал.
2 от ГПК. В атакувания нотариален акт нотариусът е удостоверил причината,
поради която прехвърлителят В.Н. не е положила подписа си в акта, а е положила
вместо подпис отпечатък от десния си палец, а именно “поради
болест”. От събраните по делото доказателства не се оборва
констатираната от нотариуса, към момента на извършване на сделката,
невъзможност на лицето да положи подпис в нотариалния акт. Напротив, от
събраните гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Г. и И.
се установява, че отв. В.Н. била
прекарала лек инсулт, имала и перде на очите. В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на ищците, заявено в писмената защита чрез
пълномощника им, че посочването “поради болест” е общо и не дава възможност за преценка на
правилността му, както и че липсата на конкретика води до нищожност на
нотариалното действие. Нотариусът в случая е удостоверил личните си впечатления
относно невъзможността на лицето да положи подписа си, което състояние е
възприел неосредствено, без същият да е длъжен да даде медицинска квалификация
на причината, довела до констатираното от него състояние на лицето. Поради това
с отбелязване като причина за невъзможността за полагане на подпис - “поради болест”, е
удовлетворено изискването на чл. 579, ал. 2 вр. чл. 189 от ГПК. С оглед
изложеното съдът приема, че в случая лицето, което не е могло да положи подпис
с достатъчно идентифицируеми белези поради заболяване – отв. В.Н., е положило
отпечатък от десния си палец, без да е нарушена разпоредбата на чл. 579, ал. 2
от ГПК, т.е. спазено е законовото изискване, даващо по-голяма сигурност за
автентичността на направеното изявление. Така в Решение No 316 от 23.01.2014 г. по гр. д. No 2371/2013 г. на ВКС, III г.о. е прието, че както
полагането на ръкописен подпис, така и полагането на пръстов отпечатък от палец
в договора е съзнателно действие на страната, което извършено пред нотариус,
засвидетелства безпорочно волеизявление за договорна обвързаност - доколкото не
се установи факт за противното.
Предвид това съдът намира, че не е налице
твърдяната от ищците нищожност на атакуваното нотариално действие по издаване
на процесния нотариален акт. Предявените искове в частта, в които съдът е приел
същите за допустими, се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правна квалификация чл. 26,
ал. 2, пр. 5 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на сключения с Нот. акт No 156/2011 г. договор за покупко-продажба, предявени
при условията на евентуалност.
По допустимостта на исковете.
Съдът намира така предявените искове за недопустими в
частта им, надхвърляща наследствения дял на ищците от общо 1/6 ид.ч. от
наследството на Т. М. Н., поради липса на правен интерес – по същите изложени
по-горе съображения относно допустимостта на исковете за прогласяване
нищожността на нотариалното действие.
По същество съдът
намира исковете за неоснователни.
Ищците твърдят, че
договорът за продажба, с който отв. В.Н. и общият наследодател на страните Т. Н.
са продали на отв. П.С.-Г. собствения си недвижим имот, е нищожен като привиден
- прикриващ дарение на имота. Това твърдение на ищците остана недоказано по
делото. Видно от Нот. акт No 156/2011 г.,
в същия е предвидена продажната цена на имота от 4600.00 лв. срещу прехвърляне
на правото на собственост, като е посочено, че същата е получена от купувачите
напълно до датата на сключване на договора. Макар относно посочения факт
нотариалният акт да не се ползва с материална доказателствена сила, то липсват
събрани доказателства по делото, опровергаващи това обстоятелство.
Неоснователни са
доводите на ищците за наличие на прикрито дарение поради ниската продажна цена
на имота, надхвърляща с малко данъчната му оценка. Липсата на еквивалентност
между насрещните престации не превръща договора за продажба в договор за
дарение и не е критерий за определяне на предмета на договора. В случая, видно
от съдържанието на договора, са налице две насрещни престации на страните по
него, като прехвърлянето на собствеността на имота е предвидено срещу цена,
платима от приобретателя, т.е. налице е двустранна възмездна сделка по продажба
на недвижимия имот по смисъла на чл. 183 от ЗЗД. Ниската продажна цена не е
равнозначна на липса на цена, поради което и не може да се приеме, че
сключеният договор е безвъзмеден, т.е., че е налице договор за дарение, а от
тук – че договорът за продажба е привиден, прикриващ дарение на имота.
Предявеният иск за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на
това основание е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По исковете с правна квалификация чл.
30 от ЗН за отмяна на дарението и възстановяване на запазените части на ищците
от наследството на Т. М. Н., предявени при условията на евентуалност.
С оглед становището на съда по исковете
по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за липсата на прикрито с договора за продажба дарение,
то така предявените искове за намаляване на дарението и възстановяване на
запазените части на ищците от наследството на наследодателя Т. М. Н. се явяват
неоснователни. На основание чл. 30, ал. 1 от ЗН на намаляване в полза на
наследник с право на запазена част подлежат само завещания или дарения, с които
е накърнена запазената им част от наследството. В случая сключеният от
наследодателя Т. Н. договор е покупко-продажба и същата не подлежи на
намаляване.
Само за пълнота на изложението следва
да се посочи, че дори да се приеме, че е налице прикрито дарение, то искът би
бил неоснователен и на друго основание. От събраните по делото писмени
доказателства и приетото заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза
се установява, че наследодателят Т. Н. е притежавал и друго имущество, освен
процесния недвижим имот, а именно шест земеделски имота, чиято пазарна стойност
към датата на откриване на наследството е 5612.49 лв. Пазарната стойност на
продаваемия недвижим имот към същия момент е 40210.00 лв. Същият, обаче, е бил
съсобствен на наследодателя Т. Н. и на отв. В.Н., при което притежаваният от
него дял от имота от 1/2 ид.ч. е на стойност 20105.00 лв. Запазената част на
двамата ищци общо е 5/24 ид.ч., а стойността на наследствената маса е 25717.49
лв. (20105.00 лв. + 5612.49 лв.). При това запазената част на ищците би била на
стойност 5357.81 лв., като стойността на земеделските земи от 5612.49 лв. се
явява достатъчна за получаване на пълния размер на запазената им част.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и направеното
от ответника П.С.-Г. искане, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да
й заплатят направените от нея разноски по делото в размер на 900.00 лв., от
които 100.00 лв. за възнаграждение на вещо лице и 800.00 лв. за адвокатско
възнаграждение. Разноски в полза на останалите ответници не се присъждат,
поради липса на направени искания за това.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството по делото в частта по предявените от Н.Г.Н., с ЕГН **********, с
адрес: ***, и Т.Г.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу П.Ц.С.-Г., с ЕГН **********, с адрес: ***,
В.Н.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, и В.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правна
квалификация чл. 576 от ГПК във вр. чл. 579, ал. 2 от ГП за прогласяване
нищожността над размера на 1/6 ид.ч. от предмета му на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот No *, том *, рег. No *, дело No * от 2011 г.
на Т. Р., нотариус No 418 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие
РС- Б., и искове с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД за
прогласяване нищожността над размера на 1/6 ид.ч. от предмета му на Договор за
продажба, сключен с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот No *,
том *, рег. No *, дело No * от 2011 г. на Т. Р., нотариус No 418 по регистъра
на Нотариалната камара, с район на действие РС- Б..
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Г.Н., с ЕГН **********,
с адрес: ***, и Т.Г.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу П.Ц.С.-Г., с ЕГН **********, с адрес: ***,
В.Н.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, и В.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правна
квалификация чл. 576 от ГПК във вр. чл. 579, ал. 2 от ГП за прогласяване
нищожността до размера на 1/6 ид.ч. от предмета му на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот No *, том *, рег. No *, дело No * от 2011 г.
на Т. Р., нотариус No 418 по регистъра на Нотариалната камара, с район на
действие РС- Б., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Г.Н., с ЕГН **********,
с адрес: ***, и Т.Г.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу П.Ц.С.-Г., с ЕГН **********, с адрес: ***,
В.Н.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, и В.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД за прогласяване нищожността до
размера на 1/6 ид.ч. от предмета му на Договор за продажба, сключен с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот No *, том *, рег. No *,
дело No * от 2011 г. на Т. Р., нотариус No 418 по регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие РС- Б., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Г.Н., с ЕГН **********,
с адрес: ***, и Т.Г.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу П.Ц.С.-Г., с ЕГН **********, с адрес: ***,
В.Н.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, и В.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правна
квалификация чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаление на дарение, извършено с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот No *, том *, рег. No *,
дело No * от 2011 г. на Т. Р., нотариус No 418 по регистъра на Нотариалната
камара, с район на действие РС- Б., и за възстановяване на запазената им част
от наследството на Т. М. Н., като неоснователни.
ОСЪЖДА Н.Г.Н., с ЕГН **********, с
адрес: ***, и Т.Г.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание 78, ал. 3 от
ГПК да заплатят на П.Ц.С.-Г., с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 900.00 лв. /деветстотин лева/ за направените от
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :