О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289/2.2.2023г.
Град Пловдив, 02.02.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на втори
февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Анелия Харитева
като
разгледа докладваното от съдия Харитева административно
дело № 50 по описа за 2023 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.159 АПК.
Образувано е по жалба на Сдружение „Инициативи за Пловдив“, представлявано от Е.М., член на управителния
съвет, срещу решение № 521, взето с протокол № 22 от 24.11.2022 г. на Общински
съвет Пловдив за одобряване на окончателния проект за изменение на Общия
устройствен план на град Пловдив ведно с устройствени зони, устройствени
показатели и нормативи за прилагане в частта по отношение на предвижданията за
поземлен имот с идентификатор ***по КККР на град Пловдив, начин на трайно
ползване: обществен селищен парк, градина, с площ 81 263 кв. метра.
Съдът намира, че е сезиран с
недопустима жалба, тъй като в чл.127, ал.12 ЗУТ е очертан изчерпателно кръгът на
лицата, които могат да обжалват общия устройствен план, и това са собствениците
на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания. Няма
доказателства по делото и жалбоподателят не твърди и не сочи да е собственик на
поземлен имот с идентификатор 56784.510.558, поради което по отношение на него
не е налице правен интерес от обжалване.
Неоснователно е и позоваването в жалбата и в
допълнителната молба на разпоредбите на Конвенцията за достъпа до информация,
участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до
правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуската конвенция). Правният интерес
за оспорване на ОУП за сдружение с нестопанска цел не произтича пряко от
нормите на Орхуската конвенция.
Вярно е, че конвенцията е ратифицирана от Република
България със закон (обн., ДВ. бр.91 от 14.10.2003 г.) и е част от вътрешното
право, като на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България
има предимство спрямо националното право, което й противоречи. С решение 2005/370/ЕО
на Съвета Орхуската конвенцията е приета от името на Европейския съюз. В
изпълнение на поетите ангажименти от ЕО (ЕС) са приети и в момента действат на
общностно ниво Директива 2003/4/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
28.01.2003 г. относно достъпа на обществеността до информация за околната среда
и отменяща Директива на Съвета 90/313/ЕИО (чл.6 от която е за приложение на чл.9,
§ 1 от Конвенцията), Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 13.12.2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни
проекти върху околната среда (чл.11 от която е за приложение на чл.9, § 2 от
Конвенция) и Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
24.11.2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и
контрол на замърсяването) (чл. 25 от която е за приложение на чл.9, § 2 от
Конвенция).
Според практиката на Съда на Европейския съюз чл.9, §
3 от Орхуската конвенция няма непосредствено действие съгласно правото на Съюза
– решение от 08.03.2011 г. по дело C-240/09, съгласно което „запитващата
юрисдикция е длъжна да разтълкува, доколкото е възможно, процесуалното право
относно условията, които трябва да са изпълнени за подаване на жалба по
административен или съдебен ред, в съответствие, както с целите на член 9,
параграф 3 от тази конвенция, така и с тези на ефективната съдебна защита на
правата, предоставени от правото на Съюза, за да позволи на организация за
защита на околната среда […], да оспори по съдебен ред взето в резултат на административно
производство решение, което може да противоречи на правото на Съюза в областта
на околната среда.“
В настоящия спор националното процесуално право не
предоставя на Сдружение „Инициативи за Пловдив“ възможност за жалба срещу решение, с което е одобрен Общия
устройствен план на град Пловдив с изложените в жалбата доводи и основания. Съдебен
контрол относно спазване на правото в областта на околната среда по инициатива
на засегнатата общественост е допустим и възможен спрямо програми и проекти, но
по отношение на административните актове, издавани на други етапи от тяхната
реализация. Използваните от националния законодател критерии за определяне на
кръга на лицата, които имат право на жалба пред съд с доводи за нарушения на
законодателството в областта на околната среда, са определени в зависимост от
вида на оспорения административен акт и степента, в която той оказва влияние
върху околната среда. Националният законодател е възприел и принципа за възможно
най-ранно информиране и включване на засегната общественост в процедурите по
повод всеки план или програма, както и инвестиционно предложение, с което да се
гарантира публичност и спазване на законодателството в областта на околната
среда, респективно вземането на възможно най-правилното от екологична гледна
точка решение. Проявление на този принцип в националното законодателство е
установената разлика в кръга на заинтересованите лица с право да оспорват
различните административни актове и в зависимост от етапа, на който се
осъществяват отделните административни производства по тяхното издаване.
Според непротиворечивата практика на Върховния
административен съд в производството по одобряване на общ устройствен план
актът, който е с решаващо значение за околната среда, е този, постановен по
реда на чл.82 и сл. от ЗООС, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол
пред съда, включително и от засегната общественост, при
приложимост на чл.9, § 2 и 3 от Орхуската конвенция, но не и оспореното решение
за одобряване на общ устройствен план.
С оглед
гореизложеното подадената от Сдружение „Инициативи за Пловдив“ жалба е недопустима
на основание чл. 159, т.4 АПК – за жалбоподателя не е налице правен интерес от
обжалването, защото не е собственик на поземления имот, засегнат от
предвижданията на общия устройствен план и следователно с оспорения план не се
засягат права и законни интереси на сдружението. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за чието
съществуване съдът следи служебно. Съответно неговата липса в случая обосновава
извод за недопустимост на търсената съдебна защита, поради което жалбата като
недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно
производство следва да бъде прекратено.
Не се дължат разноски на Общински съвет Пловдив,
доколкото той не е конституиран като ответник в настоящото производство и
негови служители единствено са комплектували административната преписка,
съответно препратили са жалбата до съда, но от съвета не е искано становище и
негов процесуален представител не е бил задължаван да извършва никакви
процесуални действия по делото. Т.е., направеното искане за присъждане на
разноски е неоснователно и представлява злоупотреба с права.
Затова и на основание чл.159, т.4 АПК Административен
съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Сдружение „Инициативи за Пловдив“, ЕИК *********, с
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 24, представлявано
от Е.М., член на управителния съвет, срещу решение № 521, взето с протокол № 22
от 24.11.2022 г. на Общински съвет Пловдив за одобряване на окончателния проект
за изменение на Общия устройствен план на град Пловдив ведно с устройствени
зони, устройствени показатели и нормативи за прилагане в частта по отношение на
предвижданията за поземлен имот с идентификатор ***по КККР на град Пловдив,
начин на трайно ползване: обществен селищен парк, градина, с площ 81 263
кв. метра.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 50 по описа
на Административен съд Пловдив за 2023 година.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на Общински съвет Пловдив за присъждане
на разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщението.
Съдия: