РЕШЕНИЕ
№…
20.07. 2018 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар ПЕТЪР ПЕТРОВ
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №117 по описа за 2017 год.
Пред Плевенския окръжен съд е постъпила искова молба от синдика на „***“ЕООД( в несъстоятелност) с ЕИК*** срещу „***“ЕООД ( в несъстоятелност) и Ц.К.П. по предявен иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ.С исковата молба е отправено искане към съда по несъстоятелността да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде прогласена недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на Постановление за възлагане на процесния недвижим имот на купувача Ц.К.П. след проведена публична продан от ЧСИ М.Б. с рег.№ *** на КЧСИ , като при уважаване на иска да бъдат върнати в масата на несъстоятелността на недвижимите имоти, които са предмет на процесното постановление за възлагане.Ищецът е заявил, че не поддържа предявения иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и поддържа иска с правно основание чл. 646, ал. 1 , т. 3 ТЗ.
Ответникът „***“ЕООД с ЕИК*** не е изразил становище по иска.
Ответницата Ц.К.П. е изразила становище, че предявените искове са недопустими и неоснователни, тъй като разпоредбите на чл. 646 и чл. 647 ТЗ са приложими по отношение на сделки, каквито не са възлагателните постановления.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на ищеца, счита за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №***, том ***, рег.№ ***, дело № *** г. на нотариус Ц.Д. с рег.№*** на НК, от които е видно, че в полза на „***“ЕАД е учредена договорна ипотека върху процесния имот за задължения по договори за кредит на „***“ЕООД.
Видно от представения Договор за покупко- продажба на търговско предприятие от 16.04.2014 г., с нот. заверка на подписите № *** г. и нотариална заверка на подписите на приложението към договора рег.№ *** г. на нотариус И.Д. с рег.№ *** на НК „***“ЕООД е придобило правото на собственост върху търговското предприятие на „***“ЕООД, в което е включено правото на собственост върху процесния имот.Договорът е вписан в имотния регистър № ***, том ***, акт *** от *** г. на Агенцията по вписванията.
По делото е представено уведомление за възлагане на недвижим имот, в който е посочено, че на 01.02.2017 г. е изготвено постановление за възлагане на недвижимо имущество на ЧСИ М.Б. с рег.№ *** на КЧСИ по изп.д.№***, с което след проведена публична продан на процесния имот, собственост на „***“ЕООД, имотът е възложен на купувача Ц.К.П. за сумата от 101 107 лева.
Постановлението за възлагане е обжалвано, за което е образувано ч. гр.д.№7962/ 2017 г. по описа на СГС и с Решение № 5934/ 14.08.2017 г. е оставено без уважение жалба вх.№ *** г. подадена от „***“ ЕООД чрез синдика С.Ж. в качеството му на ипотекарен длъжник по изп.д.№ *** по описа на ЧСИ М.Б. с рег.№ *** на КЧСИ срещу постановление за възлагане от 01.02.2017 г. на процесния недвижим имот и е оставено без уважение искането за спиране по реда на чл.438 от ГПК на изпълнителното производство по изп.д.№ *** по описа на ЧСИ М.Б. с рег.№ *** на КЧСИ.Решението е влязло в сила на 14.08.2017 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От доказателствата по делото става ясно, че предмет на предявения иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ и предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.646, ал.1, т.3 от ТЗ е сделка, която е извършена в определени от закона срокове и условия.
В хода на съдебното дирене ищецът е заявил, че поддържа иска с правно основание чл. 646, ал. 1 , т. 3 ТЗ, и не поддържа предявеният иск с правно основание чл.647, ал.1 т.3 ТЗ, като не е оттеглил иска си, тъй като не притежава правомощия за това с оглед разпоредбата на чл. 621а, ал. 3, т. 3 ТЗ.
С оглед на това, че не е налице оттегляне на предявения иск с правно основание чл. 647 , ал. 1 , т.3 ТЗ, то съдът счита, че следва да се произнесе по него по същество.
В случая е налице издадено постановление за възлагане от ЧСИ в рамките на изпълнително производство след извършена публична продан върху имот собственост на ответника „***“ЕООД, който е бил ипотекиран в полза на „***“ЕАД за задължения на третото лице „***“ ЕООД. Възлагателното постановление е влязло в сила.
Съдът счита, че главният иск е неоснователен и съответно е неоснователен и евентуално предявеният иск, тъй като и двата иска имат за предмет сделка, каквато не е постановлението за възлагане. По тези причини съдът счита, че спрямо постановлението за възлагане са неприложими разпоредбите на чл.646 и чл.647 ТЗ и по тази причина предявеният иск и евентуално предявеният иск се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Съдът приема, че ако имуществото не беше продадено, би била налице хипотезата на чл.717н ТЗ, когато банката – кредитор като ипотекарен кредитор би получила сумата от осребряването на имота от синдика в производството по несъстоятелност. В случая това осребряване е извършено в изпълнителното производство, като е придобит недвижим имот, собственост на несъстоятелния длъжник, след учредяване на договорната ипотека за задължения на трето лице.
Съдът счита, че след като предмет на исковете по чл. 647, ал. 1 , т. 3 и чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ е действителността на възлагателното постановление, то исковете се явяват неоснователни, тъй като това постановление не представлява правна сделка или действие по смисъла на цитираните разпоредби и съобразно общите правила за правните сделки.
В този смисъл е и Решение № 153 от 12.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 1317/ 2013 г., ІІ г.о., ГК съгласно което публичната продан се ползва със стабилитет и иск за недействителността й може да се предявява само в случаите, изрично посочени в закона – чл.496, ал.3 ГПК, но този стабилитет не важи за продажба на чужд недвижим имот – действителният собственик може да защитава правата си при условията на чл.496, ал.2, изр.2 ГПК. В случая не е налице продажба на чужд имот, тъй като имотът, изнесен на публична продан, е собственост на „***“ЕООД и е служил за обезпечение на чужд дълг спрямо банката – кредитор. Аналогично становище е изложено и в Решение № 134/ 20.04.2015 г. по т.д. № 160/ 2015 г. по описа на ПАС, съгласно което публичната продан няма характера на сделка, не е договор за продажба, а едностранен акт на принудително изпълнение на съдебния изпълнител. Последният действа не като равнопоставен на купувача участник в гражданския оборот, а като орган на принудително изпълнение, който прехвърля имота на длъжника.
В писмената си защита ищецът е развил доводи относно приложимостта на разпоредбите на чл. 646 и чл. 647 ТЗ спрямо възлагателното постановление. Процесуалният представител твърди в контекста на разпоредбата на чл. 638 ТЗ, че законът не е фетиш и неговата буква не е идол изискващ безпрекословно подчинение. Твърди се, че законът има практически цели и правнополитически основания и са налице езикови ограничения, поради което съществуват понятия като „разширително „ и „корективно“ тълкуване. Изразени са доводи, че цитираното по- горе решение на ВКС е неприложимо за настоящия случай, тъй като не се разглежда съотношението между ГПК и специалните правила на търговската несъстоятелност.
Съдът счита изразените доводи на процесуалния представител на ищеца за неоснователни и непочиващи на основните принципи на българското законодателство. Законът като общо понятие изисква да бъде прилаган и изпълняван от гражданите на съответната държава и от съответните адресати в зависимост от приложното му поле.Законът безспорно притежава практическо значение и цели, тъй като чрез него се санкционират определени обществени отношения, но това не означава, че би могло законът да бъде тълкуван дотолкова, че да бъдат променени не само конкретни разпоредби, но целите и принципите, които са въведени в него. В случая Търговският закон предвижда възможност определен кръг от лица, които са изрично посочени в разпоредбите на чл. 646 и чл.647 ТЗ да предявят отменителни искове по отношение на определен вид действия и сделки, които са извършени от несъстоятелния длъжник и трети лица и резултатът от това е намаляване на масата на несъстоятелността, чрез което се накърняват интересите на участниците в производството по несъстоятелност – кредитори, длъжник. Законът в императивен смисъл е посочил, че предмет на атакуване по тези искове са определени изрично посочени правни действия и сделки, извършени при определени конкретно посочени в закона условия ( чл. 646 и чл. 647 ТЗ). В този случай не би могло да се приложи т.нар. „разширително“ тълкуване, тъй като законът посочва определени параметри не само като изискване за основателност на иска, но и за неговата допустимост. Режимът на правните сделки е посочен в ЗЗД основно и е допълнен по отношение на специфичните търговски сделки в ТЗ. В уредбата на тези два нормативни акта възлагателното постановление не е определено като правна сделка и се издава в отделно производство по ГПК и съответно при осребряването на недвижими имоти при проданите по чл.717 и сл. и чл. 717 и сл. ТЗ.
Тъй като в случая възлагателното постановление е издадено в индивидуално принудително изпълнение, то за защита срещу постановлението е приложима нормата на чл.496, ал.3 ГПК – обжалване на постановлението и оспорване действителността на продажбата по исков ред при нарушаване на чл. 490 ГПК( участие на лица, които нямат право да наддават) и при невнасяне на цената. Законодателят не е предвидил друга възможност ( освен в нормата на чл.496, ал.3, изр.1, предл.2 ГПК) за атакуване на възлагателното постановление .
Съдът счита, че са неоснователни и доводите по отношение на цитираното по- горе решение на ВКС, тъй като в случая не би следвало да се търси съотношение между нормите на ГПК и ТЗ с оглед на това, че възлагателното постановление е издадено по реда на ГПК в изпълнително производство и не би могло да се търси приложимост на нормите на ТЗ, които са относими само при осребряване в производството по несъстоятелност. Съдът счита, че изразените доводи от ищцовата страна би могло да се разгледат като препоръки за законодателни промени , но не би могло да бъдат съобразени в настоящия случай, тъй като разпоредбите на чл.647 и чл. 646 ТЗ не предвиждат правна възможност по този ред да се атакува влязло в сила възлагателно постановление.
След като главният иск с правно основание чл.647, ал. 1 , т. 3 ТЗ следва да бъде отхвърлен по изложените съображения, съдът счита, че следва да бъде отхвърлен като неоснователен и евентуално предявеният иск по чл.646, ал.1, т. 3 ТЗ, който също има за предмет искане за установяване нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на същото възлагателно постановление, което действително е издадено след началната дата на неплатежоспособността 31.12.2014 г. Съдът счита, че в случая следва да бъдат изложени аналогични мотиви като тези за главния иск по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, тъй като отново се иска нищожност на същото възлагателно постановление. След като възлагателното постановление не представлява правна сделка или правно действие , то нормата на чл.646 ТЗ е неприложима спрямо него и на това основание следва да бъде отхвърлен като неоснователен и евентуално предявеният иск.
С оглед изхода на делото и на основание чл.649, ал. 6 ТЗ ищецът следва да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса за предявяване на иска в размер на 4044, 28 лева, които да се съберат от масата на несъстоятелността.
Следва ищецът да заплати на основание чл.620, ал.7 ТЗ ищецът следва да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 1450 лева, които да се съберат от масата на несъстоятелността.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
предявения на основание чл. 647,
ал. 1, т. 3 ТЗ иск от синдика на „***“ЕООД
(в несъстоятелност) Л.С.К. с ЕГН********** срещу „***“ЕООД ( в несъстоятелност) с ЕИК***, гр.П., ж.к.“***“
№***, представлявано от управителя Т.М.И.
и срещу Ц.К.П. с ЕГН********** с адрес *** обявяване за недействително
по отношение на кредиторите на несъстоятелността на„***“ЕООД ( в несъстоятелност) с ЕИК*** на Постановление
за възлагане на недвижимо имущество от 01.02.2017 г. на ЧСИ М.Б. с рег.№*** на
КЧСИ по изп.д.№ ***, с което на Ц.К.П.
с ЕГН********** е възложен следния недвижим имот:ТАВАНСКО ЖИЛИЩЕ, находящо се
на тавански етаж от сградата, находяща се в гр.С., район ***, ул.“***“№***, с
изключение на първото отляво таванско помещение, а именно: две помещения,
пригодени за живеене, клозет и останалата таванска площ, заедно с 3, 72%
идеални части от общите части на сградата и дворно място, върху което е
построена сградата, съставляващо УПИ № *** в кв.*** по плана на гр.С., местност
„***“, СО, район ***, целият с площ от 312 кв.м. с платена цена от 101 107 лева.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения при условията на евентуалност
на основание чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ иск
от синдика на „***“ЕООД (в
несъстоятелност) Л.С.К. с ЕГН********** срещу „***“ЕООД ( в несъстоятелност) с ЕИК***, гр.П., ж.к.“***“
№***, представлявано от управителя Т.М.И.
и срещу Ц.К.П. с ЕГН********** с адрес *** за обявяване за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на„***“ЕООД
( в несъстоятелност) с ЕИК*** на
Постановление за възлагане на недвижимо имущество от 01.02.2017 г. на ЧСИ М.Б.
с рег.№*** на КЧСИ по изп.д.№ ***, с
което на Ц.К.П. с ЕГН********** е възложен следния недвижим имот:ТАВАНСКО
ЖИЛИЩЕ, находящо се на тавански етаж от сградата, находяща се в гр.С., район ***,
ул.“***“№***, с изключение на първото отляво таванско помещение, а именно: две
помещения, пригодени за живеене, клозет и останалата таванска площ, заедно с 3,
72% идеални части от общите части на сградата и дворно място, върху което е
построена сградата, съставляващо УПИ № *** в кв.*** по плана на гр.С., местност
„***“, СО, район ***, целият с площ от 312 кв.м. с платена цена от 101 107
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 649 , ал. 6 ТЗ
синдика на „***“ЕООД (в несъстоятелност) Л.С.К. с ЕГН********** да заплати по
сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса за предявяване на иска 4044, 28
лева, които да се съберат от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА на основание чл. 620 , ал.7 вр.
чл.621 ТЗ, вр. чл.78, ал.3 вр. чл. 80 ГПК синдика на „***“ЕООД (в
несъстоятелност) Л.С.К. с ЕГН********** да заплати на ответницата Ц.К.П. с ЕГН**********
деловодни разноски в размер на 1450 лева, които да се съберат от масата на
несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :