№ 6446
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря П.Н.А
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110151091 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. А. срещу
Л. М., с която са предявени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата Д. А. е собственик на апартамент №**,
находящ се в гр. София, ж.к. К.С, II част, бл.**, вх. *, ет.*. Ищцата твърди, че от година
и половина преди завеждане на исковата молба, в апартамента на ищцата са налице
непрекъснати течове и влага, а произходът им е от горния апартамент, а именно
апартамент №**, находящ се в гр. София, ж.к. К.С, II част, бл.**, вх. *, ет. *, който е
собственост на ответника. Обяснява, че именно поради поведението на ответницата са
налице неблагоприятни последици в жилището на ищцата, предвид което и ищцата
неведнъж се е свързала със своя застраховател - ЗЕАД "Б.В.И.Г". Сочи, че на
31.01.2022 г. в апартамента на ищцата (стая, коридор, всекидневна и баня) са
установени увреждания от представители на дружеството - застраховател. На
04.07.2022 г., след като вече е бил извършен ремонт, отново е установено проникване
на вода в жилището на ищцата от горното жилище. Вследствие на това били увредени
тавана и стените на банята в апартамента на ищцата. На 13.10.2022 г. бил съставен нов
протокол от застрахователя, според който вследствие на аварирала тръба на етаж 6
прониква вода и нанася увреждания в банята. Твърди, че се опитала по добронамерен
път да разреши проблема с констатираните повреди в апартамента си, но същият
останал неуспешен, въпреки многократните разговори с ответницата. Посочва, се с
покана, връчена чрез ЧСИ Б. е помолила ответницата да вземе мерки за поправяне на
компрометираната част от апартамента си. Поканата е връчена на ответницата лично
1
на 09.01.2023 г. Заключава, че с течение на времето течовете се засилват и все по-
осезаемо пречат на пълноценното ползване на имота. Сочи, че имуществените вреди,
причинени от поведението на ответницата, се изразявали в ронене и разпадане на
тавана на банята, влажни петна по стените и разходи за термографско изследване.
Ищцата сочи, че била претърпяла и неимуществени вреди – претърпяла стрес,
вследствие на създалия се проблем, влошило се нейното здравословно състояние
поради грубото отношение и отказа за съдействие от страна на собственика на
съседния имот. Сочи, че получава сърцебиене, изпотяват й се крайниците и получава
паник атаки при мисълта за поредния теч. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответницата да й заплати сумата в размер на 200 лева – частичен иск от
иск в общ размер от 3000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от
ищцата имуществени вреди, вследствие виновното поведение на ответницата и
нарушаване правото на собственост на ищцата, както и сумата в размер на 100 лева –
частичен иск от иск в общ размер от 500 лева – обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди, вследствие виновното поведение на ответницата и
нарушаване правото на собственост на ищцата, ведно със законната лихва върху
горепосочените суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
С молба от 25.09.2024 г. ищцата на основание чл. 214 ГПК е направила изявление
за увеличаване размера на предявения частичен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
осъждане на ответницата да й заплати суми за причинени на ищцата имуществени
вреди, като с протоколно определение от 04.12.2024 г. съдът е допуснал така
направеното увеличение в размера на предявения иск, като същият се счита предявен
за сумата в размер на 512,29 лева – частичен иск от иск в общ размер от 3000 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни. Първо намира, че исковете са
недопустими, предвид допуснато разминаване в имената на ответната страна - веднъж
се сочи Л. М., а друг път – Н.Т. Освен това намира, че претенцията по чл. 109 ЗС е
недопустима като в тази връзка навежда, че трябва да се събере допълнителна
държавна такса. Относно основателността на претенции, счита, че такава не е налице,
посочвайки, че действително през 2022 година е имало проблеми с течове, но именно
в тази насока и за тази цел се провело събрание на ЕС. На общото събрание било взето
решение за ремонтиране на покрива, който бил в изключително лошо състояние.
Ответницата твърди, че през целия процесен период е откликвала на молбите на
ищцата за съдействие и я е допускала до своя апартамент. Счита, че и твърденията във
връзка с представените от дружеството-застраховател документи са заблуждаващи,
доколкото същите са изготвени само по информация на застрахования, тоест на
ищцата. Счита, че не е налице фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД. С оглед
2
изложените доводи, моли съда да постанови решение, с което да приеме, че
претенциите на ищеца са недопустими или неоснователни. Претендира присъждането
на съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
По делото е безспорно, а и от представения към исковата молба Нотариален акт
№95/24.08.2004 г., том III, дело №427 на нотариус И.Д се установява, че на посочената
дата ищцата Д. Б. А. е придобила собствеността върху следния имот: апартамент №38,
находящ се в гр. София, ж.к. К.С, бл.**, вх. *, ет.*.
Представено е по делото заявление от ЗЕАД „Б.В.И.Г“, в което се сочи, че за
обект, находящ се в гр. София, ж.к. К.С, бл.**, вх. *, ет.*, ап. 38 за периода от
01.01.2022 г. до 30.01.2024 г. са изплатени три застрахователни претенции, съответно:
по щета №**********/195-22 за събитие на 27.01.2022 г., на 21.02.2022 г. е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 630,23 лева; по щета №**********/1465-22
за събитие на 30.06.2022 г. на 25.07.2022 г. е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 117,40 лева; по щета №**********/2364-22 за събитие на 13.10.2022 г. на
07.12.2022 г. е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 124,40 лева.
Към заявлението, подадено от застрахователя, в изпълнение на процедура по чл.
192 ГПК, са приложени преписките по горепосочените щети. Приложени са заявления
за възникнало събитие от 27.01.2022 г., от 30.06.2022 г. и от 13.10.2022 г., съответно
протоколи от 31.01.2022 г., 04.07.2022 г. и 19.10.2022 г., съставени от служители на
застрахователното дружество, за извършен оглед в апартамента на ищцата. В
протокола от 31.01.2022 г. е посочено, че се установяват нанесени увреждани в стая,
коридор, всекидневна и баня. За пребоядисване с бял латекс – 49 кв.м. и шпакловка 5
кв.м. Представена е и експертна оценка от 10.02.2022 г., в която са посочени
възприетите от застрахователя като необходими СМР и разходите за тях. В протокола
от 04.07.2022 г. е констатирано, че по сведение на застрахованата е установено
проникване на вода от теч вследствие на авария в горно жилище. Увреден е таван и
стени на баня. За боядисване с бял латекс 5 кв.м. Посочено е, че банята е след ремонт.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите С. и М..
Свидетелят С. сочи, че живее в същия вход като страните по делото, на ЕТ.* в
АП.**, като е домоуправител на вх. *, бл.**. От показанията му се установява, че
многократно, през 2022 г. и след това през 2023 г. имало наводнения. След ремонта,
извършен от собственицата на апартамента на 6 етаж, през октомври 2023 г.
проблемите спрели. Бил свидетел и се качвал в апартаментите на 5-и и 6-и етаж,
когато са идвали фирми с термокамери и са констатирали нередности със сифона на 6-
3
и етаж. Последният път, в който била извикана такава фирма, било през септември
2023 г., след което направили ремонта. Имало спиране на водоподаването, защото
ремонтът бил извършен некачествено, но след ремонта на ремонта и подмяна на
сифона на 6 етаж, проблемът бил отстранен. Бил на огледа с вещото лице А., който
смятал, че тече от покрива, но същият не знаел, че е правен ремонт на покрива и че е
имало теч след ремонта на покрива. Предложил на вещото лице да се качат на покрива
и като били там установили, че теч от покрива няма. Свидетелят споделя, че
многократно са правени опити за постигане на консенсус със съседите, тъй като той е
домоуправител. Ищцата дошла при него за съдействие, ответницата била помолена
няколко пъти да направи ремонт, но отказала. Сочи, че ищцата е плакала докато
разговаряла с него по телефона, оплаквала се, че когато ставали наводненията са
търсили собствениците на 6 етаж, но те не отваряли вратата. Имали изключително
арогантно поведение и казали, че няма да направят ремонт докато не преценят, тъй
като имали други разходи.
Свидетелят М. споделя, че с живял в апартамента на 6-и етаж с дъщерята на
ответницата през 2021 г. и 2022 г. Имало течове няколко пъти, единият период бил
ранна пролет, другият – ранна есен, от които имало поражения в банята и кухнята на
апартамента. Смята, че течовете в техния имот били произлезли от неремонтирано
покривно пространство, защото имало течове и в пространствата, където са
щранговете. Знае, че повредата е отстранена 2023 г., когато е направен ремонт на
покрива. Докато живял в апартамента имало течове, даже и във входа на блока.
Течовете идвали от 7 и ЕТ.*. Сочи, че идвали експерти от страна на ищцата и
осигурявали пълно съдействие за проверка и анализ на това, което се случва. Били
констатирали, че проблемът не идва от тях, но сигурно за спокойствие на ищцата им
дали предписания за фугиране и смяна на плочки. Имало теч от ЕТ.*, около м.август
2022 г., имало спукана тръба в пространството, където се намират щранговете и
общите отходни канали, който теч направил поражения при тях. Предполага, че течът
стигнал и до 4-5 етаж, защото бил сериозен.
По делото е прието и заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Т., което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. От
заключението се установява, че към момента на огледа в ап. 38 не се установяват
активни течове и влага. В банята се установяват следи от течове, изразяващи се в
следното: по тавана в банята и частично по стените се установяват следи от течове,
като поради продължителността им се е получило стичане на вода, съдържаща част от
гипсовата шпакловка и латекс, така че при изсъхването са се образували висулки.
Щетите се намират веднага след вратата на банята по тавана и стените, като в тази
част се намират въздуховодите за вентилация на санитарните помещения. В резултат
на течовете, един вертикален ред от облицовката с фаянс е с надути плочки, т.е.
отлепени са от основата и в резултат на това е отлепена ъгловата лайсна. Видимо в
4
банята е извършван ремонт преди теча, тъй като една от частите на увредения таван е
паднала шпакловката с латеска и се вижда, че е поставена армировъчна мрежа.
Направени са нови облицовки и настилки, както и боядисване. Направен е оглед на
вертикални щрангове, до които се достига през отделна врата от кориД. на жилището.
Към момента на огледа не са установени течове при вертикалните щрангове. Извършен
е и оглед на ап. 41, от който се установява, че в банята е направена настилка с теракота
и стара облицовка по стените с фаянс. Към момента на огледа не се установяват следи
от течове по тавана на банята, както и щети от такива течове. В ап. 41 е извършен
частичен ремонт на настилката със смяна на сифона и в продължение на заустването
на вертикалния канализационен щранг. При извършения ремонт са поставени друг вид
подови плочки. В кухнята на апартамента, над вратата се установяват стари следи от
теч по стената и тавана. Съгласно заключението на вещото лице, щетите в апартамента
на ищцата могат да се дължат само на наводнение. Към момента на огледа няма
активни течове и поради извършения ремонт в ап. 41 не може да се определи с
точност какво е причинило щетите. Възможно е наводнението да е предизвикано
поради теч от сифона на банята на ап. 41, тъй като това е най-близкият източник на
вода до зоната с констатираните щети в ап. 38, а в близост до установените щети няма
друг източник на вода. Вредите не могат да се в резултат на водоснабдителната
инсталация, която е отделена на 1 метър от зоната с констатираните щети. Съгласно
приложените материали по делото, се установява, че сифонът на банята и ваната в ап.
41 са компрометирани, което е възможно да е причинило щетите в ап. 38. В случай, че
има течове от покрива те ще се отразят най-вече на последните два етажа и евентуално
до 5 етаж ще стигнат течове в зоната на ревизията с вертикални щрангове и
вентилацията, където такива не се установяват и тези щрангове също са отдалечени от
зоната на щетите. Съгласно заключението, установените в банята на ищцата щети не
могат да бъдат причинени вследствие на ежедневното ползване на банята, тъй като
видимо са от теч на вода, навлязла през тавана. Съгласно заключението на вещото
лице стойността на СМР-тата, необходими за възстановяване на имота на ищцата, са в
размер на 512,29 лева, подробно посочени в таблица №1 от заключението.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че в апартамента на ответницата са
налице следи по тавана, но същите не са от теч, а от влагата, която идва от банята. Ако
има теч от по-горен етаж, ще има следи и в апартамент №41 – на ответника. В
апартамента на ответника има течове в кухнята, която не е над банята на ищеца и е
отдалечена от нея.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
Ищцата основава претенцията си на твърдението, че ответницата е причинила, с
виновното си и противоправно поведение, описаните по делото вреди, за
5
обезщетяването на които вреди се претендира исковата сума.
Основателността на искова за имуществени вреди се обуславя от кумулативното
наличие на елементите на следния фактически състав: поведение; противоправност на
поведението; вина; настъпили вреди; причинна връзка между вредите и
противоправното виновно поведение. Противоправността не подлежи на доказване,
доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на
деянието от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от
обективната страна на фактическия състав трябва да се докажат от претендиращите
обезщетението съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест. В
случая това означава, че ищцата следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване настъпването на посочените в исковата молба имуществени вреди, техния
размер и причинната им връзка с твърдяното противоправно поведение на
ответницата, изразяващо се в непредприемане на действия по отстраняване на теч в
собствения й имот, довел до материални щети в ищцовото жилище. Субективният
елемент от състава – вината, се презюмира съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което се
приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства от ответниците за
оборване на законовата презумпция.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
имуществени вреди:
При съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени, гласни
доказателства, както и от изслушаното заключение на СТЕ, съдът намира, че се
установяват всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, в
това число и противоправно бездействие на ответника, от което да са настъпили
претендираните с исковата претенция имуществени вреди.
Установява се, че ищцата и ответницата са собственици на процесните
недвижими имоти, респ. ищцата на ап. 38 на ет.* и ответницата на ап. 41 на ет. *.
От изслушаното по делото заключение на вещото лице Т. и показанията на св. М.
се установява, че причината за щетите в банята на апартамента на ищцата е теч на
вода, която е проникнала през тавана от апартамента на ответницата поради
неотстраняването на причините за протичане на вода от нейното жилище в апартамент
№**.
В тази връзка следва да се отбележи, че въпреки че вещото лице дава
вероятностен извод по въпроса за произхода на теча, то същият изключително
подробно в открито съдебно заседание аргументира, че няма друга възможна причина
за следите от теч по тавана и стените в апартамента на ищцата. Този извод се подкрепя
и от показанията на св. М., които съдът кредитира като последователни и житейски
логични, от които се установява, че при извършени изследвания с термокамера в ап.
41, на живущите в апартамента е дадено предписание за фугиране и смяна на плочки.
6
За достигане до извода за наличието на причинно-следствена връзка между
причинените щети в имота на ищцата и поведението на ответницата, изразяващо се в
неотстраняването на причините за протичане на вода от нейното жилище в жилището
на ищцата, съдът взе предвид и обстоятелството, че след подаване на исковата молба в
апартамента на ответницата е направен ремонт, което се установява както от
заключението на вещото лице, така и от свидетелските показания на разпитаните по
делото свидетели, като след този ремонт течът е преустановен. С оглед на посоченото
обстоятелство и ищцата е оттеглила предявения иск по чл. 109 ЗС, като
производството по него е било прекратено.
Неотстраняване на причините за протичане на вода от нейното жилище в
жилището на ищцата се явява противоправно поведение.
От заключението на вещото лице се установява и размерът на имуществените
вреди, причинени в имота на ищцата.
Установява се също така, че по сключената от нея застраховка на имущество по
полица № **** и № **** с предмет процесния ап. 38 на ищцата е била заплатена общо
сумата в размер на 872,03 лева. От представените по делото доказателства, а именно –
протокол от 04.07.2022 г., съставен от служители на застрахователя при посещение в
имота на ищцата, както и от заключението на вещото лице се установява, че в имота
на ищцата е направен ремонт. При съпоставяне на представените от застрахователя
протоколи се установява, че този ремонт е извършен след посещението на служители
на застрахователя и съставянето на протокола от 31.01.2022 г. и заплащането на
застрахователното обезщетение в размер на 630,23 лева. Посоченото обстоятелство се
потвърждава и от изявлението на самата ищца в исковата молба. В съставените на
04.07.2022 г. и на 13.10.2022 г. протоколи за оглед от застрахователя няма данни за
извършен ремонт. От констатациите на вещото лице, подробно посочени по-горе се
установява, че и след този извършен ремонт в имота на ищцата се наблюдават
описаните в заключението щети, за отстраняването на които са необходими разноски в
размер на 512,29 лева.
С оглед на изложеното, съдът намира, че от така определената от вещото лице
сума в размер на 512,29 лева, необходима за отстраняване щетите в имота на ищцата,
следва да бъдат приспаднати заплатените на ищцата суми на 25.07.2022 г. в размер на
117,40 лева и на 07.12.2022 г. в размер на 124,40 лева (заплатени от застрахователя за
репариране на причинените в имота на ищцата вреди от течове след извършения
ремонт) или общо сумата в размер на 241,80 лева.
Предвид изложеното, ответницата бъде осъдена да заплати сумата в размер на
270,49 лева обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди в собствения й
имот.
7
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
неимуществени вреди:
Ищцата обосновава претенцията си за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди с твърденията, че вследствие на противоправното поведение на
ответницата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, вследствие на
създалия се проблем, влошено здравословно състояние поради грубото отношение и
отказа за съдействие от страна на собственика на съседния имот, сърцебиене,
изпотяване на крайниците и паник атаки при мисълта за поредния теч. Сочи се, че
течовете продължават в период от година и половина преди подаване на исковата
молба.
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира за установено наличието на
виновно и противоправно бездействие на ответницата в качеството и на собственик на
апартамент №**, изразяващо се в неотстраняването на причините за протичане на
вода от нейното жилище в апартамент №**, като посоченото бездействие продължава
поне от периода на м. Януари-февруари 2022 г., когато за пръв път е установен теч.
Търпените неимуществени вреди от ищцата също се установяват въз основа на
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. С. и споделеното от него
относно емоционалното състояние на ищцата при разговори с него, от което съдът
намира, че действително ищцата е претърпяла твърдения от нея стрес, свързан с
течовете в банята, поради което са налице предпоставките за ангажиране деликтната
отговорност на ответницата и за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
От приетите по делото доказателства не се установяват другите твърдени от
ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в сърцебиене, изпотяване на крайници,
паник атаки, както и влошено здравословно състояние.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният
съд съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Поначало, въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените страдания и паричната престация, законодателят е
дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания,
като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер.
Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се отчетат от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/.
В случая съобразявайки, от една страна – тежестта на увреждането,
обстоятелствата, при които то е настъпило, продължителността на търпените от ищеца
страдания и битови неудобства и от друга - липсата на трайни последици за здравето,
съдът намира, че присъждането на 500 лв. би било справедливо по размер обезщетение
8
за търпените неимуществени вреди, поради което предявеният иск с правно основание
чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на 100
лева – частичен иск от иск в общ размер от 500 лева, представляващи обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди е изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищцата претендира присъждането на разноски, както следва: сумата в размер на
180 лева – държавна такса, сумата в размер на 51,85 лева – държавна такса за
увеличение на иска, сумата от 200 лева – депозит за съдебно-техническа експертиза.
Адв. К. – процесуален представител на ищцата, претендира присъждане в своя полза
на сумата в размер на 1800 лева – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от
Закона за адвокатурата, както и сумата в размер на 500 лева – възнаграждение за
явяване в трето и четвърто заседание.
Съдът намира, че при определяне разноските, дължими се на ищцата, следва да
бъде взета предвид единствено държавната такса в размер на 100 лева, доколкото
същата е оттеглила исковата си претенцията с правно основание чл. 109 ЗС;
претендираната държавна такса в размер на 51,85 лева за увеличение на иска не е
внесена, като не са давани указания за това. С оглед на изложеното и предвид
уважената част от исковете, на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 181,53 лева.
При определяне възнаграждението по чл. 38 от Закона за адвокатурата за
осъществената в полза на ищцата правна защита съдът не е обвързан от исканото от
адвоката възнаграждение. Съдът намира, че с оглед осъществената от адв. К. работа по
защита правата и интересите на ищцата, размера на исковете, броя на заседанията,
извършените процесуални действия от същата, както и съобразно уважения размер на
предявените искове, справедливият размер на възнаграждението, което се дължи на
същата е в размер на 600 лева.
Ответницата претендира присъждането на разноски, както следва: сумата в
размер на 100 лева – депозит за съдебно-техническа експертиза, както и сумата от
1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед отхвърлената част от
исковете на ответницата следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 434,40
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Г. М., ЕГН: ********** да заплати на Д. Б. А., ЕГН: ********** на
9
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 270,49 лева, представляваща част от
цяло вземане в размер на общо 3000 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от противоправно бездействие на ответницата,
изразяващо в неотстраняването на причините за протичане на вода от нейното жилище
(ап. 41) в апартамента на ищцата (ап. 38), ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над 270,49 лева до пълния предявен размер от 512,29 лева – частичен
иск от иск в общ размер от 3000 лева, представляващи обезщетение за причинени на
ищцата имуществени вреди.
ОСЪЖДА Л. Г. М., ЕГН: ********** да заплати на Д. Б. А., ЕГН: ********** на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 100 лева – частичен иск от иск в общ
размер от 500 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, причинени от противоправно бездействие на ответницата,
изразяващо в неотстраняването на причините за протичане на вода от нейното жилище
(ап. 41) в апартамента на ищцата (ап. 38).
ОСЪЖДА Л. Г. М., ЕГН: ********** да заплати на Д. Б. А., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 181,53 лева – разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА Л. Г. М., ЕГН: ********** да заплати на адв. К. на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата сумата в размер на 600 лева – адвокатско възнаграждение за
осъществена в полза на ищцата безплатна правна помощ в производство.
ОСЪЖДА Д. Б. А., ЕГН: ********** да заплати на Л. Г. М., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 434,40 лева – разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10